Много често
30 отговора
381 прегледа
Много често
мои колежки се разплакват тук, когато сме на работа... винаги това ми действа шокиращо... какво е това нещо да се разплачеш заради работа... все ми се струва, че човек се разплаква заради хора... това паника ли е, от паника ли плачат, от какво всъщност се разплаква човек, според мен само от душевна болка, а от напрежение е малко крайно да се разплачеш, що за разбиране е това... не знам...
***
***
Re: Много често
4e kakva e tazi rabota be dragi?Ami to i az sum plakala ot naprejenie.....no moje mnogo da im idvat i problemite vku6ti!Za6to si misli6 4e e nevuzmojno da se pal4e ot naprejenie?Ako rabotata e otgovorna i iziskav neposilna burzina!
Ami aide sega otidi i gi uspokoi!
Ludostta dostigam
Ami aide sega otidi i gi uspokoi!
Ludostta dostigamRe: Много често
Бих отишла да ги успокоявам, ако аз съм ги разстроила или ако са с работно място в моята стая! Иначе, скъпа, не виждам каква е моята работа във всичко това! Когато има напрежение, човек е нервен и не иска да го занимават с нищо, докато не свърши това, което го държи в такова състояние, а за да се разплачеш - това вече е безсилие, безпомощност, отчаяние, паника пак казвам - как се връзва работата с всичко това, какво е това чувство на обреченост?
***
***
Ами
аз плача, когато се разчувствам, обаче в работата си не знам как да вкарам толкова душа, може би трябва да ми е работата-мечта, което да е смисълът на моя живот, моят смисъл като човек и като фалирам, може би ще се разплача, не знамщото може и да се ядосам, от което да се амбицирам, изобщо това с разплакването при мен е много несигурна работа
Ние Козирозите сме най-яки в най-ужасните ситуации! Колкото е по-инфарктна ситуацията, толкова сме по-мощни ние, сякаш дотогава се лигавим и изведнъж ети ти нещо истинско и в кризисни моменти сме просто най-добрите! Най-лесно се разплаквам от любов и май само в такава връзка плача.
***
щото може и да се ядосам, от което да се амбицирам, изобщо това с разплакването при мен е много несигурна работа Ние Козирозите сме най-яки в най-ужасните ситуации! Колкото е по-инфарктна ситуацията, толкова сме по-мощни ние, сякаш дотогава се лигавим и изведнъж ети ти нещо истинско и в кризисни моменти сме просто най-добрите! Най-лесно се разплаквам от любов и май само в такава връзка плача.***
Успокояват се
но временно и усещането им за ситуацията едва ли се променя, помагането по тоя начин малко ми убягва, единствено - успокояват се временно, като укротяване, но цялото угнетено състояние си остава и въобще нищо не се решава. Да плачеш - това наистина е чувство за обреченост - безиходица, безпомощност - обреченост на провал!
***
***
Re: Много често
Аз не се учудвам, че си изпускат нервите, но съм шашната, че го правят пред други хора в работата! 
А ако съдя по себе си, мога да ревна от напрежение, но само когато всичко е свършило вече. Или ако съм бясна (рядко, но съвсем без да искам ми потичат очите). На работа изобщо не мога да си позволя да се случи.
За да го правят, съжаление ли очакват? Помощ? Да подсмърчаш, вместо да си оправиш проблема?!?! Сигурно пък им олеква някак...
А ако съдя по себе си, мога да ревна от напрежение, но само когато всичко е свършило вече. Или ако съм бясна (рядко, но съвсем без да искам ми потичат очите). На работа изобщо не мога да си позволя да се случи.
За да го правят, съжаление ли очакват? Помощ? Да подсмърчаш, вместо да си оправиш проблема?!?! Сигурно пък им олеква някак...
Re: Много често
Хм, това наподобява един синдром, Тофлър описва подобо нещо в 'Шок от бъдещето'. В бързо променяща се обстановка (ако работата ви е динамична), адаптационните механизми на хората, така да се каже прегряват. За първи път подобно явление е наблюдавано при войници по време на война, попадането в условия за които човек няма изградени схеми за реакция и особено при постоянна промяна на дразнителите, изискваща и постоянни промени в поведенческите реакции, води до вид аутизъм (спомнете си началните сцени от "Спасяването на редник Раян", когато героят на Том Ханкс седна насред бушуващото сражение и се мъчеше да възприеме всичко заобикалящо го, а слуховите му възприятия сякаш липсваха). Разбира се за всеки човек реакциите на подобна проява ще са различни, в зависимост от изградените в него поведенчески модели. За конкретният случай, предполагам, реакцията им е свързана с увеличаване степента и количеството на проблемите за решаване при намаляване на времето за ответна реакция (тестове с натрупване при увеличаване на трудността) (не съм се сещал да си правя такива експерименти с подчинени, но шефовете са си правили такива с мен
). Сигурно има общо и с преживените кризи в миналото, криза-реакция(рев)-намиране на решение или изоставяне на проблема, особено когато се очаква компенсиране от страна на други субекти.
Ма'а му стара, к'ви ги пиша, ше прихна от смях. Глупости на търкалета. Т'ва пък сега к'во е? Множественост на личността ми ли?
Не ми се връзвай.
). Сигурно има общо и с преживените кризи в миналото, криза-реакция(рев)-намиране на решение или изоставяне на проблема, особено когато се очаква компенсиране от страна на други субекти.
Ма'а му стара, к'ви ги пиша, ше прихна от смях. Глупости на търкалета. Т'ва пък сега к'во е? Множественост на личността ми ли?
Не ми се връзвай.