"Да пробудиш драконче"

Омръзна ми да се разбираме! Трябва малко екшън в този форум, за да е интересно. Ето защо си влизам в ролята на критикар и започвам да пиша за "Да пробудиш драконче" на Николай Теллалов:
Нека я подкарам отвън навътре, защото нали по дрехите посрещат? Ужасният сив фон и изчанченият шрифт правят корицата достойна за опаковка на мазна баничка, но не и за лице на книга. Толкоз. Нямам какво повече да кажа - при липсата на каквито и да е визуални дразнители, целящи да привлекат вниманието на потенциалния купувач, и това е много.
Безобразната редакторска работа е следващото нещо, което се набива на очи. Правописните и пунктоационните грешки са малко, но мен лично изключително много ме подразни "ме"-кането. Е-то стои в края на глагол, спрегнат в първо лице, множествено число, само когато глаголът завършва на "м" в първо лице, единствено число - ходим, говорим, а не ходиме, говориме.
Сега по същество. В книгата има идея. Но май само толкова. Напълно са излишни 140 страници (от общо 151). Цялото действие, представяне и описание на героите, целият смисъл на повествованието чудесно биха могли да се съберат на десетина страници и да се получи сносен разказ или първа глава за някое от продълженията. С други думи, докато четях книгата, изпитвах болезнена скука, която, длъжен съм да призная, се поразсея на едно-две места.
Освен другото, книгата и най-вече главният герой Радослав са адски демоде. От тях лъха една такава хипарщина, която може и да е имала известна злободневност преди 20-тина години, но сега е просто смешна.
Отново ще се върна на моите любими комлекси. Има някакъв стремеж, може би отразяващ дадена мечта на автора, да описва една такава Велика, ама мнооо-го Велика, далеч по-Велика, отколкото е била или е в момента, България. Това ако не е избиване на комлекс за национална малоценност, аз не знам кое е. Защо никой не написа книга, в която Съединението не се е състояло и сега има две малки, нещастни Българийки - една в Турция, напълно загубила националната си идентичност, и една в Югославия, водеща кървава война за независимост? Ей това е драматизъм. Много е лесно да се правим на велики. Дори американците си позволяват да пишат книги като "Човекът във високия замък", в която САЩ са загубили войната. Но ние не!
Стилът на автора в "Да пробудиш драконче" изисква още доста работа. Личи си, че потенциал има, но всичко е толкова грубовато и лишено от финес, че още от първите страници убива желанието за четене. Книгата може да мине за едно добро упражнение, но в никой случай не заслужава парите, вложени за нейното издаване, дори и в този мизерен вид.
И накрая няколко добри думи. Ще си купя продължението, ако и когато излезе на пазара. Ще го направя, защото смятам, че Николай Теллалов има потенциал. Дано в следващите му книги да има някакво развитие, защото ако продължи в същия дух, ще похаби и последното си зрънце талант.

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

Дали не изстреля първия куршум в една клубна война ?

Малко остро се изразяваш - разбираемо е, нали искаш да провокираш реакция. Може би ще успееш, защото книгата има почитатели.
Все пак да си кажа и аз - Теллалов според мен е много добър в мечтанието. За жалост е развалил хубавото фентъзи с опити за социална критика при това поднесена твърде праволинейно и буквално. От пръв поглед се вижда, че мислите на главния герой са мисли на автора. Много хора биха се съгласили с идеите защитавани от Николай Теллалов и на тях това ще им направи дори добро впечатление. Уви според мен ксенофобията едва ли е някаква добродетел пък била тя пробългарска или антибългарска.

Виден е интреса на автора към алтернативната история, в който съм се убедил от някои разговори в клуба. Според мен си струва едно задълбаване на тази тема което с нетърпение очаквам в следващите книги, когато най-после се появят. Някои са ги чели вече но аз не съм имал удоволствието.

И пак, уви, трябва да се върна на социалната критика на автора. Не мога да разбера какво общо има българското фолклорно фентъзи с критиката на някои аспекти от съвременната действителност - най-малкото контрастът между действителността на средовековна България описвана от автора и 'сивото' ни ежедневие (което в края на книгата не се оказва толкоз сиво) съвсем не е в полза на миналото. Не мога да разбера този стремеж към 'величие' постигнато с цената на реки от кръв. Нали не сме толкова наивни, че да приемем за чиста монета безусловното величие на Симеонова България построена върху кръвта на десетки хиляди подкарани като скотове да мрат по бойни полета, на които съдбата им е била перце във вихрушката на личните амбиции на царете.

Ще засегна и една моя любима тема. От край време съществува едно упадъчно течение. Това е почитта към доброто старо време. Винаги ще се изнамери някакъв 'златен век' далеч назад в историята в който мнозина се опитват да вярват като в пътеводна светлина. Факт е, че дори бедняците в наши дни живеят далеч по-свястно от Асеновите боляри или дори евнусите на василевсите.

Не смятам, че стилът е толкова важен. Историята познава множество автори с не много изящен стил (Азимов, Саймък) които въпреки това са класици именно заради идеите които са изразили в слова, не заради това как са подредили самите думи...

Пожелавам на Николай Теллалов много успехи. Надявам се да пише повече. Все пак и в писането умението се развива с управжнения.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Boby_,

Karash me da s&zhaljavam, che kato si bjah v B&lgarija ne ja namerih taja kniga... :(

Shto se otnasja do alternativnata istorija, "velichieto" ne vinagi vodi do neshto dobro, za spravki prelisti "Modelirium"-a. :)

Stiga de... kak taka Simak da nyama izyashten stil... sqrceto mi trepva... i sega i kogato cheta knigite mu... ima takiva izrecheniya, takiva opisaniya, che... no sqm sqglsen napqlno - na edna silna istoriya i po-slqb stil prosten.

A po temata: Nyama kak da procheta "Drakoncheto", no si ya imam (s avtograf estestveno), obache za koricata pone moga da sporya. Tolkova e stilna i chuvstveno krasiva (seizono govorya) ne kato na drugi avtori... kqshti, luni, krqv... uuuu...

----------------------------------
Infantil Amnesia rules!

Да, може би си уловил нещо, което на мен ми е убягнало. Говоря за въпросната "социална критика". Но не мисля, че тя е основната. Ако книгата беше на ниво, ако беше написана четивно и увлекателно, тогава може би щях да съм склонен да говоря и за посланията, които Теллалов се е опитал да предаде. Но едно социално или философско послание, предадено по начин, който не може да задържи вниманието, не достига до адресата си.
Няма да спорим за Азимов и Саймък. Не съм съвсем съгласен с теб, но това е друга тема. Основната разлика между тях и Теллалов е в това, че докато и двамата американци успяват да задържат интригата в книгата и интереса на читателя от първата до последната страница, българинът "изпуска" положението още в самото начало и до края не успява да промени това. Стилът му, освен че е грубоват, е безинтересен. Което именно се опитвах да кажа. Тъй че сравнението със Саймък и Азимов е безпредметно.

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

Ако си заинтересован, аз мога да ти изпратя моята книга (за дракончето говоря). На мен едва ли ще ми потрябва пак.

Четох и въпросният разказ в "Моделириум". "Думи под вълните". Да не би ти да си авторът?
Май е един от най-добрите в като цяло слабия подбор. Има си кусури - парадоксът с връщането на войски във времето и причинно-следствената връзка между това и едно евентуално настояще никак не са издържани. И понеже стоят в основата на разказа, от това той губи доста. Но темата не е за този разказ, както и за целия сборник, тъй че да се върнем на "Да пробудиш драконче". Започнах тема за тази книга, защото според мен тя е симптоматична за състоянието на българската фантастика в момента, а симптомите са по-скоро патологични и показват мозъчна смърт. Още не е късно за рефибрилация, но ако продължават да излизат такива книги, може да я докараме до ситуация феновете да станат патоанатоми.

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

Ауууууууу! Не мога, не мога! (Абе хора няма ли тука иконки за изразяване на див и необуздан възторг?). Заканих се да обясна на Гоа, причината поради която не харесвам книгата, която той харесва. Обещах му , да му изтъкна поне 5 причини, но този постинт на Боби ме разтреля. Чети Дидо и сложи отметка на обещанието ми.
Към висчки прекрасно изтъкнати недостатъци ще добавя още два.
-Идея всъщност няма, ако има, ега-ти идеята. Драконите и змейовете не са създания изскочили от нащта родна митология и фолклор, а дори и по-късната им експроприация е далеч по късно от Крумово време. Защо например, в археологическите разкопки, писмените паметници на онези времена няма ни дума за подобен род същества, а има изобилие от такива 3-5 века по-късно? Не съм специалист, но фентъзи основата ми звучи като турлю-гювеч. Прабългарски символи и предания и дракони... Ай стига бе!
-По въпроса за комплексите. Видя ли в едно произведение поръчкова мадама, направо го изхвърлям и не давам и на сестра ми да го чете. Въпросната верена е направо като Пипи Дългото Чоропче - яка, готина, решава проблемите (на мекотелото Радослав), не помня дали му готвеше, на гръб го носи, апелира непрекъснато към "по добрата страна на душата му" (поезии разни), обича го безрезервно (да се чудиш защо!). Е, питам, това лит.образ ли е, или жива комплексарщина. Каквото и да е , е невероятно скучно. Поне глави да режеше, като Конан.
Ако някой не е съгласен с горното, да прочете пак постинга на Боби. И двата.

Какво да отмятам? Не съм съгласен с почти нищо от вашите доводи. Но най-добре е да оставим тази тема да потъне. Слава богу, за разлика от вас болшинството фенове смятат, че Дракончето показва верния път на българската фантастика. Все пак с тази книга се възвърна или роди интересът у много хора към българската фантастика.

(аз съм онова оръжие на престъплението, с което се намушква оръжието на всички престъпления)

О да! А у много я загроби окончетелно, може би. И аз като Боби ще прочета втора и евентуално - трета част. Убедиха ме, че ще е по-различно. Дано. Но това ще е краят.

Сега какво, да не смяташ да се изказваш като болшевик, с "болшинството" фенове зад гърба си? Хайде опитай се да анализираш книгата от своята собствена, еднолична и субективна гледна точка, без да говориш от чуждо име.

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

Не ми се занимава. Вземи вашите доводи с Робин, умножи ги по минус 1 и ги пиши на мое име, ако държиш.

(аз съм онова оръжие на престъплението, с което се намушква оръжието на всички престъпления)

Е не е лоша книгата но има много да се желае.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Прекрасен стил
Да живее велика България
Верена е неповторима литературна героиня
Радослав е олицетворение на истинския български мъж
Всички чужденци са гадове и планират унищожението на България
Поради горното трябва да ги колим и бесим докато поумнеят

??



The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Eto ti takawa gledna tochna - ednolichna i samo moia. Haresa mi! Na teb ne. Kakto w lafa: "Wypros na wkus - kazala kotkata i si oblizala zadnika" (ti kakwa poroda si, ulichna gureliwa?)
A moeto mnenie e po-cenno ot twoeto, nai-malkoto, zashtoto ne karam horata da gubiat tolkowa mnogo wreme za neshto absoliutno subektiwno!
Ta taka...

I am a lonesome spitfire, walking on the burning road of ideals...

Ако ценността на мненията, както и тяхната меродавност, се определяха от това, то твоето нямаше да струва и пукната стотинка. Дори няколкото изречения, които си написал, ме измъчиха доста. Ако не бяха на маймуница, може би щях да се замисля и върху смисъла им, но така просто не става. Добре, че не си се увлякъл в аргументация (което в друг случай би било добре), защото ако мнението ти беше на повече от десет реда, въобще нямаше да си направя труда да го прочета.

I'm your truth, telling lies
I'm your reasoned alibis
I'm inside
Open your eyes
I'm you

Shte s&m ti mnogo priznatelen, ako mi pratish knigata. Imash cherpene pri sledvashtoto mi pribirane v B&lgarija. Pishi mi na vivanov_at_eso_tochka_org da se razberem za adresite.

Za "Dumite..." mersi. Ako znaesh samo kolko s&m si bl&skal glavata s toja paradoks... Nakraja s&vsem neoriginalno posledvah primera na Kejt Laumer ot "Brega na dinozavrite"... Vprochem do sega s&m popadal samo na edno dobro objasnenie - v "Brat Berserker" na Saberhagen, k&deto se kazva, che promjanata se razprostranjava s krajna skorost v&v vremeto, t.e. idva do daden moment v b&deshteto s izvestno zak&snenie.
Izobshto, p&tuvaneto v&v vremeto e goljama kasha i ne razkaz, ami i roman ne stiga. P&k i celta mi ne beshe da reshavam paradoksa.
Ama tova e druga tema...

Там Азимов твърди, че Промените ако противоречат на инерцията на Времето се разпространяват с ограничена скорост и след време утихват ако противоречат на общото направление.

Интересна беше и концепцията, че всички темпорални варианти на Вселената си съществуват като вероятностно поле, а самата вселена скача от нишка на нишка.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Spored men knigkata e priqtna.
No v edno sum suglasen s Boby. Bulgaria VINAGI e bila sedmata dupka na kavala i NIKOGA ne e bila Veliika...
A pro4utite danutsi na Vizantiq sa bili taxi za da budem grani4ari sre6tu majarite. A pobedite- kogato romeite sa se boreli s arabite.
Ta takiva mi ti raboti.

Да не събудиш Дракона?

Mda, kakto vinagi - kogato se kaje, 4e nqkoi haresva neshto, vinagi se namira drug [drugi], koito s kef obqsnqvat zashti adjiba taq kniga ne si zaslujava.
Gledai sega Boby [sorry za latinicata] - 4e ima kakvo da se jelae - ima! To, vinagi ima, nali taka? Oba4e v knigata ima i hubavi neshta, koito ne sa za izpuskane. I ako ne teb ti se iska vinagi kato 4etesh da ima 'filosofski smisyl', 'velika ideq' i 'nepovtorim humanizym' - sorry. Vinagi sym si mislil, 4e knigite se pishat ot hora i za hora - shtom na nqkoi ot nas ni haresva da ima malko santiment, opit za romantika i idealizirana geroinq, losho nqma.

A vie dvamata s Robin zvu4ite to4no kato oniq avtori nashi prez minaliq vek, deto kritikuvali vsi4ko, no ne kazvali kyde e verniq pyt. E, taka ne stava.
Neka si pishat horata, neka ima i slabosti - taka se izgrajdat neshtata. Za Boby ne sym siguren [ti beshe li postval tuka neshto svoe napisano?], oba4e nai-nakraq shte pro4eta Modeliriuma, ta da vidq kolko e velik Robin...

Imalo hiparshtina, imalo psevdo ideq za velika Bulgaria, imalo Pipi Dylgoto 4orap4e... na nqkoi hora im haresva.
Vklju4itelno i na men.

I vse pak zad 4isto napadatelnite i po4ti zlobni napadki [Boby, da ne si namrazil u4itelkata po literatura navremeto? ], imashe i neshta, vyrhu koito si zaslujava da se pomisli.

Hough!

Най-трудно е да убедиш глупака в глупостта му...

daje ochakvam prodaljeniata s lubopitstvo:)
a mnenieto ti e dalech ot tip kritika
a zlobni dumi...izcvakani m/u redki zabki
(nishto lichno)