Умора

С мъка се успявам да се покатеря на едно високо дърво и да стигна до гнездото. Знаех, че е празно. Искам да вляза в него. Свивам се, но то е много малко. Уморен съм и имам нужда от почивка, но гнездото наистина е много малко за мен и нищо не може да се направи. Чувам гласове отдолу, но не поглеждам - твърде уморен съм, и затова просто извиквам със сетни сили: "Не мога - пиша книга". Къде ли да отида и да се свия за да избягам от всичко и да си почина?

Ами то е едно мястото. Ако ти го кажа и тръгнеш, няма да се върнеш...
Пък и може да остане цяла книга недописана...

Това е кошмар.

Добре. Ще се споразумеем някакси - интилигентен човек ми се виждаш, не може да няма начин да постигнем консенсус. Аз ще довърша книгата, а ти ще ми кажеш мястото. Така е честно, нали? Имам нужда да знам за него.

че ще трябва да търсиш гнездо, но на друга планета - тук няма да успееш.

Посвещавам доста голяма част от съзнателното си усърдие да намеря вариант, мен да не НАМИРЯТ, но не!
Така че, свий се в гнездото колкото и да е малко, защото това ще да е единственото ти убежище. Мисли за него по друг начин, като за ТВОЕТО гнездо. Сигурна съм, че това ще ти донесе известна радост и надявам се облегчение и покой (за малко;) )

Става! Ти довърши книгата.
И ти го знаеш мястото, но в момента не се сещаш. Иха, ще чета книга, която се пише на едно дърво, в едно гнездо...

В такъв случай възниква въпроса доколко социален човек съм, защо трябва да се крия от другите и дали по този начин не искам да избягам от себе си, защото човекът е социално същество и той се самоопределя по различни критерии приети от общността в която съществува. Аз не искам да се скрия от другите, просто търся своето място, където да се чувствам защитен и недосегаем, а книгата - всеки пише своята книга.

Наистина ли мислиш, че зная мястото? Аз никога не съм срещал такова - иначе щях да го запомня. А дали искаш да четеш такава книга....

желание да агитирам към асоциализация, напротив! Когато успеем да намерим, именно СВОЕ място, сме по-свободни да приемем други хора. Не говоря за бягството по принцип, а за обособяване на строго лично пространство. Там, където сме сами със своите размисли и добиваме поне относителен покой. Мястото, което е недосегаемо и което ни оставя шанса да се чувстваме защитени...

Това означава ли, че ти приемаш обществото като отделни индивиди, а не като едно цяло. И ако е така то според теб силно е онова общество, в което всеки отделен индивид е силен, или силно е онова общество, в което има и силни и слаби , но общите интереси са поставени на първо място?

едно общество да оцелее, ако е "съставено" само от "силни индивидуалности", както и в "общата полза". Конкретно, ползата мога да разглеждам, като толерантно преследване на собствените такива.
Вярвам в лидерството.

Това, което обсъждах, действително касае личността извън контекста на обществото, но не в качеството й на негов антипод. Ние сме тухлички, изграждащи общество. Важно е (според мен) да се окажем достатъчно добре "изпечени" и здрави...

Аз също споделям подкрепата си за силно изявено лидерство. Винаги съм смятал, че тълпата трябва да се ръководи. Също много ми хареса срявнението с тухличките. Само мога да допълня, че стената изградена от тухлите е здрава, когато всяка тухла е на мястото си .

Сега можем вече да си стиснем ръцете:D

Въпреки младостта си би трябвало вече да си усвоил задължителните уроци, за да посрещаш хладнокръвно проблемите в дома и на улицата/разбирай гнездото :))/. В противен случай на тези емоции можеш да противоставиш само нервното мълчание на своята чувствителност, почти упоена до състояние на притихнала непохватност......

>>"Въпреки младостта"... - нима младостта е определяща в случая и откъде знаеш, че съм млад.....
>>"....противоставиш само нервното мълчание...." - дори и това не мога да противопоставям понякога

Ще спя спокоен, след като съм си стиснал ръцете с теб . И все пка бих предпочел да бяхме продължили диспута, въпреки че едва ли още дълго щях да съумявам да се абстрахирам от твоето мнение - все пак още в самото начало бяхме в една позиция, просто беше въпрос на време да го открием .

Поздрави

отново да пристъпим към ръкостискане (дружеско).

Хубаво е това, което си споделихме, си мисля!

С теб винаги и било приятно... да се споделя

Благодаря ти!

1. Да, прав си за определящата сила - Не питай старило, а питай патило!
2. От къде знам за младостта.... "По въпросите им ще ги познаеш" /незабравяй и онзи източник с почти неограничените възможности :)))/
3. Не се противопоставяй, скрии се в маглявината на егоизма /това не е съвет/

Кой каквото си надроби, и арменския поп не може да носи две дини под една мишница... Ох - обърках се! Ама така де. Наистина за мен е един не малък шразник, когато напишеш мнение по поставена от мен тема - това е един вид доказателствп за качество. Аз ти благодаря! ... За какво говорихме преди това .....