Нашите родители

Моите родители ме научиха на нещо много ценно - да мога да се чувствам привързана към тях и същевремнно да съм самостоятелна. Така, когато си тръгнах от тях, създавайки свой дом, назад не ме теглеха ластици. Но по между ни се запази това, което аз наричам емоционална пъпна връв. По нея и досега тече много взаимност и обич. Дори нещо повече - нещото, което надхвърли тленото. С настъпването на собствената ми зрелост започнах все по-добре да проумявам вече покойния си баща. Спокойна съм, защото между нас не остана нищо неизказано и непоправено.
Защо да не си поговорим за нашите родители? Мисля, че и това е залегнало в смисъла на името на клуба.

По-добре такаотколкото така

Towa, koeto pishesh e mnogo hubawo. Pri men za sajalenie ne e sawsem taka. Az sam po-malkoto dete , imam goljam brat. Rastjala sam winagi mejdu drugoto, bezproblemnoto dete. Na brat mi mu stojaha na glawata dokato ucheshe, a i sled towa kato student - za sesiite majka mi winagi patuwashe pri nego da pomaga. Sega weche i dwamata imame semejstwa i deca, no pak e sastoto. Nujda ot pomost ima samo toj. "Ti dobre se sprawjash i sama" e komentara za men.

Чудесно е да имаш такива родители, какво да коментираме. По-скоро ще е полезно да коментираме , когато сме имали конфликтни родители. Как тогава да се отнасяме към тях? Когато те остареят, да им го връщаме или снизходително да махнем с ръка и все пак да им помагаме и т.н.?

Горе-долу и при мен стояха така нещата. Няма нищо лошо, защото като пораснах това си го обясних с това, че при брат ми моите родители са се учили да бъдат родители, а с мен са подхождали вече с повече доверие и без паника. Лошото ми мнение за техните характери се оформи, когато имах необходимост да ми помогнат в трудна ситуация и те имаха тогава тази възможност и въпреки това ми обърнаха гръб. Майка ми отказа да предприеме каквото и да било и остави баща ми да реши, а той ми обясни да си решавам проблема както искам, такъв е животът, какъвто съм си го направила, ако искам да живея с децата си на улицата, да се обеся или да дам децата си в приют е за него без значение, само да не го закачам и т.н. Може би отдавна са се освободили от чувството на отговорност към мен и не са се чувствали задължени да реагират? Интересно ми е да разбера дали си била в затруднение някой път и дали си се обръщала за помощ към родителите си, как са реагирали те.

Az mnogo i ne sam se obrastala za pomost, no edna godina sled kato bjah rodila parwoto dete si bjah namerila dobra rabota i imah nujda ot pomost. Otgowora beshe: "Kojto rajda deca si stoi w kasti i si gi gleda". W momenta obache gleda decata na brat mi.

Като че ли твоите са гледали от моите - имах точно същия диалог навремето. Май родителите ни имат доверие, но аз на тях - не.

не ме научиха на нищо. Поне да ме бяха научили на собственият си егоизъм, който са развили в изкуство.

Аз ида от другаде

Ей, направо ме разтъжихте и размислихте. Аз също съм малкото дете в семейството, но никога към никой от двама ни не е имало различно отношение, въпреки разликата във възрастта и пола ни. Опитвам си да си представя какво ви е и какво ви е било и май не успявам съвсем. И наистина не знам аз какво отношение бих имала към такива родители. Но това, което написахте ще запомня, защото смятам да имам повече от едно дете(каквото вече има) и да бъда справедлив родител.

По-добре такаотколкото така

Съжалявам, но ...ще цитирам една твоя декларация е твърдение, относно "родителите ти":
"Спокойна съм, защото между нас не остана нищо неизказано и непоправено."
И как можеш да си привързана към нещо временно и в същото време, да си самостоятелна, когато си привързана в самостоятелността си?????
Твоите родители, са ти спестили една лъжа.
Лъжата че не ТЕ са твоите родители, А ЗЕМЯТА-майка на тялото ти и Бога- бащата на душата и духът ти.
Както и да е....бъди спокойна...и незнаеща, относно това, че майка ти тие дала ТЯЛО- откраднато от Земята, а баща ти...незнание на елементарни неща.
Не се заяждам...и не искам да те обиждам....не чувствувай нещата така.
Лъжливите неща умират...и всичко което умира, е лъжливо.
Не вярвам в неща, които се раждат и умират...ТЕ С ЛЪЖИ, колкото и да твърдят обратното.....

направо сте за завиждане в това ваше семейство. у нас винаги мен са ме товарили повече, докато малката ми сестра е била жалена....
ама както са казали старите хора - товарят магарето дето може да носи.
лошото е че остава негативно отношение не към човека а заради отношението към него.

усмихни се! утре може да е по-зле!

Ама ти,...що вярваш на думи бе......ха ха хаха

Драго ми Муле (казано без капка ирония)! Защо слагаш под общия знаменател моите родители и смяташ, че са ми спестили тая или оная лъжа? Много пъти с баща ми сме си говорили точно за това - за МАЙКАТА ЗЕМЯ и БАЩАТА БОГ и той, далият ми телесна форма баща, ми казваше, че изводите в това отношение обаче трябва сама да си правя. Нещата могат да изглеждат така, могат да изглеждат и иначе. Дори и в това или най-вече (при вземането на решения) са ме научили да не търся тях, за да определя мнението си. Защото самостоятелността също би могла да има различни измерения. Лъжливите неща наистина умират и това е видимо всеки ден. Но по-горе аз нали затова говорех, че пъпната връв с моите родители надхвърли тленото, което умира. А докато аз съм тлена и съм, тук ще изпитвам все тези чувства към родителите си.

По-добре такаотколкото така

Обожавам родителите си, винаги когато съм имала нужда от съвет са ми го давали , без да го налагат, винаги когато съм имала и имам нужда от помощ те са били и са на среща. Те са хората с които мога да споделя всичко и знам ,че винаги ще застанат зад мен и ще ме подкрепят и ще направят всичко за да бъда щастлива аз ,тяхното дете. Надявам се след време и моите деца да могат да изпитват чувства,каквито аз изпитвам към моите родители.
Благодарна съм, че имам такива невероятни родители.

Тогава се предавам....

Е аз поне нищо странно не виждам в това. Как да не се стремиш да поддържаш нормални отношения в семейството си, след като още от най-ранна възраст си бил свидетел на една безкрайна поредица скандали? Може понякога цената да е доста висока, но поне според мен си заслужава да опиташ

Koe ne e stranno? A e prekrasno, che ne si se ozhestochila. Ostanala si dobar chowek. Kazah go bez da te poznawam, no sam ubeden, che e taka:))

са просто моите майка и татко!
Дали са ми това което аз съм искала да взема и са получили толкова колкото съм могла да им дам.
Не се чувствам нито длъжница , не ми дължат нищо...
Да сравнявам отношението им към мен и сестра ми не ми е хрумвало дори.
Просто ги обичам...