Движение

Напоследък не мога да се освободя от усещането, че съществуването ни представлява едно непрестанно, безцелно движение. Всички ние от сутрин до вечер вършим някакви неща, ходим напред-назад, срещаме се с разни хора, ядосваме се или се радваме за някакви ужасно важни за нас (но погледнато глобално - изключително незначителни) работи. И колкото повече се движа, толкова повече се засилва усещането ми за безсмислие и някак си не мога да намеря опорната точка в това хаотично движение. Някой знае ли къде е тя?

Може изтъркано да ти прозвучи но аз смятам така.
Спре ли се човек за дълго има опасност да не тръгне (та даже и поради нежелание - харесал му е покоя) и - КРАЙ, The END, ENDE, FIN, КОНЕЦ... На всичко, дори и на надеждата.

Quot homines, tot sententiae.

Според Теорията на Хаоса ти се движиш по правилата, продължавай смело, уверено и наперено, да не ти пука!

За общото безцелното движение и глобалното безсмислие!

Обаче свободна воля, сила на духа и жизнена енергия е заложена у всекиго толкова, колкото му необходимо, за да превъзмогне ограниченията, инерцията, заблудата, илюзиите, безсмисления преразход на енергия и да осъществи духовната си субстанция!

Съзнавам че от позицията на хаотичното движение на масата и от липсващата опорна точка може и да звуча патетично и неправдоподобно. Но полагам целенасочени усилия да разбирам и живея живота си по пълноценен начин!

И да си призная, хич не е лесно, особено в действителност като българската и в обкръжение като българското, където всичко е против теб, и всичко те демотивира и иска да ти покаже, колко са ти безсмислени усилията да виждаш и усещаш нещата по друг начин.

Ама аз не се отказвам де! Напук на враждебно настроената среда!

Ха, да видим сега!

Представи си, че противно на общоприетото мнение се движиш не напред или назад, а в концентрични кръгове около нещо. А сега си въобрази, че това нещо в средата си ТИ с твоето ЕГО - ето ти я и опорната точка. При цялата безсмислица ва движението ще тръгваш от нея и ще завръщаш при нея. Казваш си, че на света няма нищо по-важно, нищо по-значимо, нищо по-смислено от тебе самата. Само твоето съществуване има смисъл. Това ти е според мене опорната точка.

Мъж

ако решиш да се опиташ да излекуваш всичките мазоли на света - наистина няма как да не ти се струва доста непълноценно движението ти сред неговото (твоето) време.
ако пък не си поставяш подобни мащабни цели, а се движиш през света от чисто любопитство, например, може би да ти се стори доста забавно... на места : )
както винаги - зависи от гледната и... отправната точки.

За вярващите е в далечното минало. Комунистите я поставиха в светлото бъдеще. Болшинството от хората въобще не се нуждаят от опорна точка, предпочитат просто брауновото движение...
Може би единствената възможна опорна точка е творчеството или казано по друг начин - стремежът към съвършенство.
И в този смисъл май е по-важно да се гледа и крачи в една посока...доколкото можем...

Аха-а-а! С опорна точка - всеки може ...... дори и земята да повдигне.

Който беше казал, че движението му е майката (за бащата - не знам) е твърде прав - не е важно всичко, което е било вчера или което ще бъде утре - ДНЕС, проблемът е ДНЕС какво е!

И защо не ти харесва хаосът - та той е толкова приятно-особено подреден .......

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

Вярно е! Защото тъкмо си мисля, че съм намерила опора в движението като такова и - хоп! - нещо ме спъва. Както например днес. В продължение на повече от 5 минути една колежка крещя срещу мен в присъствието на повече от 10 колеги за някаква смешна дреболия, която в нейното съзнание беше пораснала до размерите на чудовищен проблем. Добре че беше 9 часа сутринта - време, което ми е прекалено рано дори да се ядосам. Но подобни ситуации (като напр. някоя безсмислена и яростна кавга в автобуса, на която по случайност съм станала свидетел) ме карат да си мисля не съм ли като някакъв неандерталец. И не трябва ли вместо да си тровя душата със среднощни размисли за смисъла на Битието да се накрещя без повод на първия срещнат, след това да си изгледам поредния епизод от "Дързост и красота" (да ме прости целокупния български народ, но досега не съм издържала повече от 5 минути пред тази велика драма) и да си легна със съзнанието, че "и аз съм дала нещо на света". Ех, ако можех да направя така сигурно щях да съм най-щастливият човек на земята.

Тази теория звучи обнадеждаващо, но май не съм много наясно с нея. Би ли ми я обяснил по-подробно?

Дали пък ако намерим бащата на движението няма да намерим и опорната точка? Така с един куршум току-виж сме ударили два заека - хем хаосът ще си остане приятно-особено-подреден, хем ще си имаме и точката.

ми ти си станала като Вселената - щото и тя се движи така - безкрайно и безцелно, няма център, няма опорна точка... само движение, движение...

А всъщност - ти самата си имаш опорна точка, относителна опорна точка, но твоя си - как да я откриеш - ето така:

Лягаш по гръб в хола, разперваш ръце и крака, отбелязваш крайните точки - на пръстите и на главата - някой може да ти помогне, ако не можеш сама - и след това на тези точки им намираш центъра - т.е. мястото, от което може да се опише кръг по тях... центъра на кръга, описан около твоето тяло... и виж къде попада този център - вече върху твоето тяло... ето я опорната ти точка... налей си след това от любимото питие и - наздраве... животът - добър, лош, ама е хубав...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Ха-ха-ха-ха-ха-ха..............

Ей сега се тръшвам на пода!

Ами ако на пук на физическите закони си открия няколко опорни точки, а! Тоагаз какво?????????????

ще подаряваш - опорни точки на безопорниците...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Движението няма Баща - родено е извънтатъчно, сиреч - непорочно! И това е, зощото хаосът е първичен - като Адам или яйцето на първата кокошка (поредната ще я хапна след малко).

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

e, vse pak dvijenieto , makar i bezcelno , si e za predpochitane pred absoliutnia pokoi

Досега лежах по гръб в търсене на опорната точка и най-накрая така ми пристърга, че се сетих, че не съм вечеряла. Но както и да го меря точката е там, в стомаха. Следователно отивам да си хапна нещо вкусно, да си пийна чаша хубаво вино и вярвам, че всичките ми опорни точки ще си дойдат на място.

Остави на щастието само да избере формата под която ще те посети. понякога тя може да е толкова мимолетна и елементарна/ спрямо нашите копнежи/. Но какво да се прави? Може би тъкмо очакването на миговете хармония осмислят останалото време.
Аз лично не зная отговора. Просто гледам да не проспя тези моменти.
А когато осъзная, че пак е станало...гледам да не правя от това трагедия.

И двежението и покоя са относителни. Само мързелът често е абсолютен ..... нали и за него ставаше някъде дума ....

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"