Перманентните лъжци

Честно, просто не издържам- до гуша ми дойде!
Кажете ми, какво да правя, помогнете!! Налага ми се да прекарвам от 8 до 10 часа дневно с човек, който НИКОГА не казва истината. Ама никога. Обаче лъже толкова непоносимо, толкова елементарно, че и да се смееш не ти остава- просто ИЗУМЯВАШ! И това не е всичко- този човек ми се пада ШЕФКА, не че в друго отношение завися от нея, но заради нейните лъжи често изпадам в смешни ситуации пред други хора. Налага се да "замазвам", да мрънкам...Просто не издържам вече. Дайте някакъв съвет, моля ви! Как хем да не си хабя нервите, хем да си върша работата ( която много обичам), хем да не се налага да се червя и в края на краищата да си запазя достойнството поне пред другите хора, някои от които са за мен хора, които много уважавам!! как да обясня че НЕ АЗ ЛЪЖА, че не аз крия , а точно обратното, при това без да се налага да топя лъжеца по сто пъти на ден!
Струва ми се , че съм в безизходица!!!!

Да не си омъжена за тази работа, или парите са добри. Ако е второто стискай зъби и както казва баба ми (на себе си) "Трай бабо за хубост(красота, вечна младост, екстракт от лайка, билките, който баба знае...", но ако е първото... да си мислила навремето, не че е късно за развод

Моята работа се състои в "перманентна лъжа". Всички около мен (пък и "над" мен) лъжат, при това професионално. Разлищката е, че действително в повечето случаи всички лъжем добре...
Не знам доколко ще ми повярваш и как ще го приемеш, но ако работиш там достатъчно дълго време и си се представила в светлината, в която се показваш тук, можеш да бъдеш сигурна, че са останали малко хора, които не са наясно с това кой лъже. Аз самата изпадам в ситуации, в които буквално като театрални реплики повтарям нечия опашата лъжа, но в повечето случаи получавам в замяна усмивка и разбиращо кимване с глава, тип "ясноооо". Струва ми се, че независимо от тази неприятна игра много хора ме разбират и продължават да ме уважават (в някаква степе) и най-важното ДА ВЯРВАТ НА МЕН....

сипи й разхлабително в кафето

щом ти е шефка значи лъжите й се котират на тази работа повече от твойте
научи се да лъжеш и ти - и ако си по-добра току виж ти си й станала шефка и тогава настъпва часът (не, не на уорнър;) на отмъщението


може би

Прилича ми, че за тази работа която я вършиш, клиентите не очакват лъжи? и винаги се изненадват, като ги излъжеш ? или не...

след като имаш проблем с нея, който е неразрешим с нормален диалог, трябва да говориш с нейния шеф. всичко тона стига нейните лъжи да влияят на работата, в негативен аспект естествено. ако е така имаш пълното право да се обърнеш към по-горна инстанция. и пак - ако горната инстанция има мисъл в главата и осъзнава, че това влияе на общата ефективност. ако ли не - лошо. за теб. защото такива хора не се променят.

В днешно време да имаш работа е късмет, а да имаш работата, която обичаш- още по-голям късмет. Харесвам и колегите си- колектива ни е супер, харесвам и клиентите си- те също са предимно интелигентни хора.
Самата шефка не е лош човек по характер, но не умее да взема решения- никога не знае какво да прави. Предполагам и затова лъже. Вместо да вземеш решение, по-лесно е да излъжеш и да се правиш на две и половина. А работата си върви...изисква се и внимание, и вземане на бързи решения, и най-вече- иска се да имаш доверието на хората, които идват при нас с парите си, за да получат услуга. В повечето случаи те са излъгани, ние- работещите тук- също...защото хората не се връщат и нашияте усилия са напразни. Та затова съм в недоумение, гледайки как лъжите водят само и единствено до зло. Не ме разбирайте погрешно- не казвам , че лъжата не помага понякога- лъжата е една необходимост в доста ситуации. Не става въпрос по принцип за лъжата, а за неадекватното поведение на един човек, който намира единственото си спасение от своята некомпетентност и невъзможност да се справи със ситуациите в лъжата. и винаги за чужда сметка.
Но си прав- сама съм си виновна- най-малкото не бива да се връзвам. Но вече не ми е лесно.
Благодаря ти за съвета.

Права си- в офиса, между колегите вече никой не се заблуждава относно това, че не може да й се има доверие.
Въпросът беше в глупавите лъжи. В тези, които са напълно безсмислени- не в полза на работата, или в полза на колектива, или в полза на клиента...или по каквато и да е друга разумна причина. "Професионалните" лъжи са нещо нормално, на тях има и обичайна реакция. Ама ако някой те убеждава послед бял ден, че е нощ и го твърди сърдито и яростно с пълното съзнание, че пред трети лица не можеш да изкрещиш:"АБЕ ПОЛУДЯ ЛИ- НЕ ВИЖДАШ ЛИ СЛЪНЦЕТО!" и когато тази очевидна лъжа е подплатена с намекването: "Нали знаете- тя не е добре със зрението"т.е с друга лъжа- то какво ти остава освен да изпаднеш в ярост като мен?!
Разбиращото "Яснооо.." се случва и на мен. И един внимателен поглед, пълен със съжаление, от които аз съвсем се скапвам.
Но поне видях в твоите думи, човек поставен в моята ситуация, който явно се справя и не я взема така трагично. Благодаря ти за куража... наистина от това имам нужда сега. ще се справя.

признавам- минавали са ми подобни мисли през ума.
но съм далече от подобни действия.
Сериозно се ядосвам и хабя. минах фазата на веселото махване с ръка и с кроежите на планове за разхлабително в кафето. Но ти ми припомни, че може и така да се приемат нещата.... поне разхлабителното ще я "прибере" далеч от офиса за няколко часа и ще имаме глътка въздух и ние....

Абе...казват, че кози косъм вършел същата работа! Дали е така???

Котират се пред хората, които не я познават добре.
Не искам да ставам нейна шефка- изобщо даже да не чуя!!!
Да лъже някъде далеч от мен!

А отмъщение...не, не разбираш- тя не лъже от злоба или от лошотия, тя лъже от нещастие, некомпетентност и незнание какво друго да направи. По-скоро е болна. Защото често я хващам, че си вярва сама. и то убедено!!!
Така че и да отмъщавам ищах нямам.

не, не. ... хората очакват "нормалните" лъжи, тези където могат да ги чуят навсякъде.
Но например следната лъжа: Уговаря се среща, човека ( клиент да речем) чака къде половин час, тя не идва (защото много трудно се събужда сутрин) и после заявява, че аз не съм предала на човечеца, вързан с тенекия, че срещата се отлага или променя или дявол знае какво. Като се има предвид, че аз изобщо идея нямам за тази среща и вероятно не ми е работа. Човека, естествено повече с мен не желае да говори, камо ли да се допита за нещо, свързано с моята компетентност. Тези примери са десетки, да не кажа вече стотици- стават все по- разнообразни и нагли и вече стигат до елементарно глупави лъжи...
Лъжата не е предназначена само за клиентите, само за колегите, не само за мен или само за по-големите шефове. лъжата в описвания случай е навсякъде, без оглед на нищо и никого. Помни като слон какво е лъгала, тръшка се на нейното и най- ненормалното в цялата история е, че сама си вярва. И убедително говори за очевидно неверни неща, съвсем очевидно неверни.
Не е само лъжата..има и други екстри. например никога не се е случвало да й се спомене нещо, дори и съвсем ново да е, без тя да заяви високо , че отдавна го познава и то в тънкост и и нищо не струва. Абе няма значение за какво й говориш- тя го познава, изучила го е и нищо не струва. толкоз!!! Или пък отчайващата лъжа, че познава всички високопоставени, средно поставени и нископоставени хора, където и когато й да е било- даже е в състояние дълго и сподробности да измисля биографии, случки... А лъжите за познаването на всички световни и световно неизвестни пазари, панаири, продукции, фирми, производства..каквото се сетиш.
Е,...ако ми беше приятелка- просто щях да намеря начин да я заведа на лекар.

Аз не съм ти давал съвети. По-скоро се опитах да те насоча към самостоятелно намиране на отговора. Иначе нямам твоя проблем, но съм го имал. И като един калпазанин се опитах да го разреша като избягам от него. Така че аз не съм човека, който може да съветва. Сигурен съм, че ти сама ще го преодолееш. Успех и наслука.

не ти плаща заплата именно за да си изкупителната жерта и вечното оправдание?

[линк]

Меган, твоят съвет е напълно разумен. Тъй като работата отива на зле, наистина някой трябва нещо да направи. Необяснимото е, че големия шеф много добре знае, че тя лъже много и за всичко. Той е напълно наясно с това. Често се е случвало дори да я унижава публично и пред нас- нейните подчинени. Какво става там по върховете обаче и защо - виж това не знам. Вероятно нейната лабилност и неуравновесеност е необходима някому.
И аз не вярвам да се промени. Тя не беше такава- познавам я вече няколко години. това състояние беше леко, ненатрапчиво, постепенно се задълбочи, усили се, от както стана шеф съвсем отиде на лошо. последните месеци вече е нетърпимо.
Лошо...усещам го и аз. Ами каквото има да става- да става. Не тая лоши чувства, само искам да се спася, да не съм повече подложена на това. Но явно ще трябва да жертвам нещо - или работата си, или себе си, като се смахна и реша, че това поведение е нормално.

УСПЕХ! Може би ще ти помогне собствената ти чиста съвест!

прочетох и другите ти отговори - проблемът е сериозен
и тъй като ти го вземаш навътре и е за твоя сметка и в ущърб на работата ти
трябва да се пребориш - не си струва ти да отстъпваш хей
тя е шефка - следователно определя правилата на играта - трябва да я победиш в нейната игра - само нея - включи и няколко от колегите си - с нейни те номера


може би

не знам дали се лекува но току виж се получил ефекта на огледалото, с което оня там герой победил медуза


може би

аз този проблем го реших по следния начин - седя си вкъщи и не се налага да търпя критики от шефа затова, че казвам истината, която вреди на реномето му. Дано ти да намериш по-добър изход.
Успех !

Вярно е това, в което вярваш !

що ми се струва, че ти си супер безгласна в тоя проблем и май точно от това на теб ти става проблем! Така както тя дава да се разбере нещо, що и ти не даваш да се разбере твоето мнение, като ти е шефка, та кво? Когато тя казва нещо, това не означава директно, че и ти си на същото мнение! Въобще не мога да видя, че проблемът ти може да идва от нея, идва от теб, не разбрах да си отстоявала позиция, да си говорила с нея така, че тя да се почувства зле... съвсем скоро си мислех, че моят проблем в работата ми е, че правя така, че шефът ми да се почувства зле, да го изкарам глупак, невъздържан, неконтролируем, разсеян... получава се без да искам, но добре че не винаги е така, просто не ми се иска да работим така.

***