Случвало ли ви се е

да изхождате от 4астното към общото. какво ви е отношението към зодиите искам да кажа 4е 4есто ми се случва да ми казват познавам един скорпион или двама. те са такива и такива...

Едва ли може да имам точно обобщение на каквото и да било. Конкретно за зодиите нямам наблюдение, но има случаи в който преминаване и изхождане от частното към общото е наложително - например математиката.

Аз не съм на ти с математиката но мислъта ми бе за отношението към хората не като 4астност а като към група

Хората никога не са група. Номенклатурните номера са полезни за безпроблемното функциониране на частите на индустриалната машина в интерес на машинната ефикасност. Значението на външните белези на групова принадлежност, като език, маниери, номер на усмивката и дипломатични правила все повече се затваря вътре в самата група, помагайки й да устои още малко на натиска на новото. Но само малко, защото става все по-безполезно и дори разрушително в новия век, в който богатството на човечеството е човекът, грешащият, но спонтанният, прозрачният, но непоказният, силният, но не биещият с дръжката на груповото знаме - човекът с неговите индивидуални ценности, не функцията му.

Обществата, към чиито функционални усмивки поглеждаме със завист, също се развиват. От индустриалната към настоящата епоха. На детската чистота и наивност и на усмихнатите усмивки и плачещите сълзи на всеки конкретен човек. На свят, в който всеки човек сам по себе си е ценност, а групата, в която е, е просто още количество други човеци. Човеци, от които всеки би могъл да бъде ценен, но като човек, не като принадлежност. Табелките имат все по-малко значение за оценката на личността от останалите личности, освен ако тя не се нуждае от тях от неувереност в стойността си. Но това е психологическа, не социална потребност.

Колко грешки стават понякога заради това неразбиране. Колко хора живеят с илюзията, че принадлежността им към една и съща група ги прави сродни души. И колко излъгани остават очакванията им към непредубедените индивидуални човеци да ги приемат като сходни по ценности. Тъжно или не, земята се върти.

В едно общество състоящо се от индивидуалисти, привързаностите се ориентират към групировки от сродни души. Вместо хаотичните улични запознанства, те предпочитат да общуват по избор и си измислят клубове

Ха така - хванах те. Знаех си аз, че затова сме тук. Но какво разбираш под"сродни души"?

Не вярвам в зодии и други подобни неща. Имам чувството, че хората подсъзнателно се стремят да вършат това, което пише, че трябва да бъдат според зодиака и така постепенно формират характерите си и в един момент стават точно такива, каквито трябва да са според астролозите.
Вярвам, че всеки човек е уникален и същността му зависи единствено от него самия, а не от това кога е роден.

Абе то така, но човек не може пък и съвсем да се мисли за неповторим и неуловим в рамките на някаква химера. Че всеки е уникален спор няма, но все има нещо, което ни обединява в общности. А що се отнася до зодиите - аз лично нямам мнение, въпреки, че трябва да призная понякога си чета хороскопа за деня. Кофти е когато имам 4 за секс на ден. Аз мога най-много 3 - все пак трябва и качеството да присъства, а пък съвсем не мога да разбера какво значи 5 за любов?!?!

Много и много различни, по едно и също време. Толкова различни, че формулата "кажи ми в кой клуб си, за да ти кажа какъв си" вече е безсмислица. Единственият начин да се познаят хората е да поискат познанието и да се срещнат като личности. А това не става нито с етикети, нито с клубни емблеми. Става с разтварянето на една сродна душа в друга, там се ражда онова, което после носим и пазим в клубовете. Човещина. И вдетиняване.

Не, не си ме разбрал. Просто обяснявах какво е мнението ми за зодиите. А мнението ми за човека...мисля, че си прав.
Между другото...и аз съм ги чела тези хороскопчета:))). И на мен ми става кофти, когато имам 4 за секс...защото мога по 5-6 :))).
А за 5-тицата за любов...Ами това обяснява цялата абсурдност на тези хороскопи.

Случвало ми се е......Човек обича да се припознава и да припознава другите в някакъв вид конкретно-неконкретен символизъм на общото, но едновременно с това да смята, че е уникален - това е зодиакалното небе, още едно огледало като в онази приказка:
"Огледалце, огледалце я кажи?!"


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Нищо не разбирам под "сродни души". Шаблон някакъв. А ти какво разбираш?