Мъглявости

Зад бели крепостни стени
ще скрия древното си име
В спокоен плясък на вълни
ще се удавя... измисли ме.

Сред руини на древен град
парченца слънце се надигат
във онзи необмислен цвят
за който думи не достигат

По утринната си пътека
безмълвен лъч ще се разлее
над тъмната ми кръв. И нека
поникнат бурени от нея.

В мъглата на измислен храм
ще оцелее непокорна
забрава. Милост ще ти дам:
ще те убия там повторно.

~*acu/\A*~

Не се убива таз която обречена е на живот!
Макар и да не носи мойто име,като мене
тя се смее,плаче,люби!

Дано не ти изглежда прекалено грубо и несръчно.

strashno mi dopadna

be tuka ima mnogo
mnogo neshta:)))

Благодаря ви...
Не, Азилит, не ми... но ние винаги убиваме по нещо - в себе си, в другите : така сме устроени...

~*acu/\A*~

Последният ден
Кръвта се превърна в кал
Виното свърши