* * *

Сива есен домът ми споходи ,
моят дом от красиви мечти ,
тишината душата предброди ,
посивяха и моите очи...

Тази есен така ме стресира ,
че са ледени моите ръце ,
сивотата така депресира ,
посивялото вече сърце...

А листата опадат безгрижно ,
аз бродя сред сива мъгла
и внезапно се спрях неподвижно-
май посивя любовта...

И сред сивите вече надежди ,
сред пропитата с болка мъгла
аз смутена през рамо погледнах-
и мойта душа посивя...

И сред цялата тази еуфория
от мрак , сивота и от страх ,
доказвам моята сива теория-
че даже и аз посивях....[image][/image]

Сивотата не е едноцветна,
сивотата е нежна мъгла
със нюанси от тъмно до светло
и със собствена пъстра дъга.
Сивотата е броня на цвете,
уморено от лоши очи,
балдахин е, обгръщащ във трепет
нажежени до черно лъчи.

Красиво