да си наивен?

как мислите, какво точно значи да си наивен?
или поне за вас какво значи...

Да си истински. Да си чист. Да си жив.

Да си малко по-добър от другите / зъл наивник аз не познавам / , т.е. каквото правиш, това и очакваш, в повечето случаи очакваш добро, то затова се казва и наивник, щото все е прецакан. Не знам обаче защо наивник се асоцира в повечето случаи с нещо като глупак. Иванушка Глупака. ГОРКИЯТ наивник??! Като че ли има нещо лошо в това да вярваш в добрите, красивите и малко по-неслучващите се неща.
ДА ОЧАКВАШ повече, отколкото този скапан свят може да ти даде.

Наивниците,според мен са честни,скромни и много чисти.Понякога дори
живеят в свой,собствен ,измислен свят,чист и красив,точно такъв,какъвто биха искали да бъде.Той е нереален и служи за убежище на всички нежни и уязвими души,които не могат лесно да се примирят с действителността-
понякога грозна,понякога жестока.Трудно приемат факта,че повечето хора са сурови,прагматици,стремящи се най-вече към материалното и нямат нежни души като техните.,нямат същите разбирания и същото мислене като тях.
От тук ...вечното противоречие между реалност и илюзия.Наивниците са
мечтатели и живеят понякога повече в бъдещето, отколкото в настоящето.

Наивниците най-наивно отричат триизмерността на времето. Наивниците най-наивно смятат, че душите или са негруби, или са мъртви. Наивниците вярват, че светът е пълен с хора, а останалите просто още не са имали шанс да еволюират. Наивниците най-наивно им признават правото на този шанс и просто ги чакат. Най-ненатрапчиво, защото наивниците знаят, че насилието не ражда наивници, а само глупаци. Наивниците най-наивно мечтаят за свят, пълен с още повече човеци. С наивници.

Наивниците са реалисти. За разлика от глупаците.

да запиташ такъв въпрос и да очакваш че ще получиш правилен отговор, при положение че спомените за това, къде е вратата са поне хиляда...

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.

и също да не си в час колко е часът

Означава да си имаш добро оправдание,
че си бил небрежен с другите, защото не си разчел правилно реакциите им, живеейки в измисления си свят

че мериш всичко със собствения си аршин и друг не виждаш и не приемаш, че може да съществува

че ако хората се окажат не такива, каквито си ги измислил сам, можеш на спокойствие да опищиш орталъка, че видите ли, той/тя измами бедната наивна душа!!! Прелъстен/а и изоставен!!! (а ако наоколо се навърта писател или журналист още по-добре)

че около теб някой може да умира, но ти е казал, че го боли глава и ти, в наивността си, му подаваш хапче аспирин с чувство на добре изпълнен дълг

че имаш нереални очаквания към другите, но понеже си наивен, не виждаш техните към теб

и т.н., и т.н.


Разбира се всичко, което изписах само процентно отразява моето мнение. Обаче писалите преди мен отново се отплеснаха и забравиха, че няма такова нещо, което да е само добро или само лошо и пак се разхвърчаха сапунени мехури. Тъй че, сори, Ветре, обаче наивникът е нещо като всички други неща - за литература става, ама в живота.... по-добре да се беше паднал в съседната къща...

Може би, не знам за къщата и за съседа. Но знам със сигурност, че да си наивен, означава да си добър. А добротата умира с детството, предполагам. Ти сигурно знаеш по-добре.

Неприязън, доколкото разбирам. Значи не си от наивните. Респективно от...

Да си добър ей така, само по себе си, не е лошо. Но да помагаш, да не засягаш, да стоиш ДО другите е... с една дума, неизмеримо по-високо. Да се прехласваш като четеш "Малкия принц" е прекрасно. Само че ако докато си вървиш по улиците, си зяпаш нагоре , да откреш Б 614, можеш да се спънеш в паднал човек и да го прекрачиш. И язък ти и за наивността, и за детството и за чистата ти душа.

Както направи и с горния ми постинг. Не пожела да видиш нещата, които друг казва, а си остана с твърдението "наивността е доброта". Което беше казала на два пъти преди това.

Ако добротата е да си неефикасен за хората около себе си, предпочитам да съм ефикасна гадница и не-наивница. Въпрос на избор, няма как.

Неприязън?

Да си наивен означава да си добър. Но не да натрапваш добротата и наивността си. Да ги даваш само ако ти ги поискат. Толкова много хора си мислят, че правят важни неща за други хора, изхождайки от собствените си мерки за важност. За наивните те не са просто оцеляването на тялото, което не означава прекрачването му. Да си наивен означава да не позволиш на човека да падне, защо не и четейки му "Малкият принц". А ако някой друг го е бутнал, а той не иска да стане, да застанеш до него и просто да му четеш "Малкия принц". Докато поиска. Да си наивен означава да не вземаш решения вместо други хора и заради други хора, освен ако те специално не са те помолили за това. Да си наивен означава да си ефикасен в точните неща. Ама в точните за другите, ти не знаеш дали те са твоите точности. Да си наивен означава да си мек, ненатрапчив, толерантен. И правейки своя избор, да не го налагаш на другите. Винаги да имаш едно на ум, че и те са хора със собствен избор.

П.П. Да си наивен, означава да си добър с всички. Все едно какви са те. Но по начина, който те разбират като добър. Не да ги дърпаш насила да станат, това би било или лицемерна благотворителност или твоя потребност да правиш добро, но по твоята мярка за добрини. Да им помогнеш да поискат да станат. Това е наивната доброта. С твоите думи - неефикасност.

Или както вече беше казано - въпрос на избор.

Апропо, описаният от теб тип човек не съм срещала, въпреки непървата си младост. Да считам ли, че наивниците са се свършили? Или пък се подразделят по видове? За информация питам...

Да си наивен, означава да нямаш нужда от оправдания. Защото да си наивен означава да не се чувстваш виновен. Да си наивен означава да знаеш, че имаш право на грешки. Че си човек от 21 век, а не просто чарк от индустриалната машина. Да си наивен означава да можеш да си признаваш грешките, да помолиш за извинение и да вярваш, че ще го получиш. Най-наивно живеейки в реалния свят от много наивници. Нищо че все още не са всичките.

Да си наивен означава да мериш всичко със собствения си аршин, защото друг нямаш право да ползваш. Освен ако изрично не са те помолили за това. И да признаваш съществуването на други аршини, но да не се произнасяш за тях. Освен ако те специално или ефикасно не са поискали сравнението.

Да си наивен означава да не се срамуваш да изразяваш гласно мислите и чувствата си, такива, каквито те са в момента. Не да обвиняваш и да наказваш, а да спориш. От позицията на своята наивност, та на чия друга? Да си наивен означава да не измисляш хората и да не ги приемаш за непроменящи се, а да гледаш на тях като на човеци, които постъпват по един или друг начин в един или друг момент. И да крещиш, ако не ти харесва начина, да крещиш с цялата си наивност. Все някой ще те чуе и ще почувства или ще помисли, че може да опита да бъде наивен. По своему. Или ще те набие, или ще те убие. С цялата си ефикасност. Да си наивен означава да признаваш дори това право на другия.

Да си наивен означава да вярваш, че хората не те лъжат за проблемите си. Както ти не ги лъжеш за твоите. Да си наивен означава да вярваш, че най-истинското ненатоварване на другите с твоите проблеми е откровеността. 100%-вата. И да не боравиш с понятия за дълг и чест, когато става дума за конкретни проблеми. Да си наивен означава да помагаш истински.

Да си наивен означава да си реалист. Да си убеден, че светът е добро място за наивници и да вярваш, че всички ще се върнат към детската си наивност, поне за малко, поне в края на пътя си. За да го има светът.

Да си наивен означава да си добър.

Не са свършили. Около мен повечето са такива. Да не би немладото ти зрение да те подвежда? Не бой се, поискаш ли, ще ги видиш. И ти ще можеш.

Ако не съществуваше на този свят наивността, нямаше да има...поезия. Това достатъчна причина ли е за силните на деня да приемат, че наивността не е зяпнала уста, увиснал сопол и пречкане в краката на забързалите се да слагат ред в света. Зу описва един наивник -глупак, защото такива ги вижда. Наивността е поезия. Тя гради паралелен свят, в който нещата живеят, защото все още има наивници, които вярват в тях. В красотата на ЧУВСТВОТО, в силата на думите, в реалността на преживяванията, с една дума - в ИСТИНАТА. И много жалко за тези, които не могат да вкарат поезията в Другия си живот, в който непременно ще дадат Вярното хапче. Но има и placebo в тоя живот. Една вяра заради самата вяра. Защото така е по-красиво, по-интересно. Знаеш ли, Зу, откъде се ражда поезията, от сблъсъка на Глупаците-Наивници-Поети с реалността, която винаги ги ебе отвсякъде, и тогава идват Думите. Понякога, обаче, когато виждат, че думите им остават напразни и нечути, че няма на Кого да ги кажат, се случва да напуснат този свят. Горките наивници, как пък така не се намери един д-р Зу наблизо, да им даде хапченцето за...наивитет. Току виж Силвия Плат не оставила две невръстни дечица отивайки доброволно в отвъдното. Ето ти нещо от същата тази наивница глупачка:

СТАРА МОМА

Девойката- ей тази, дето тръгна
на излет през април, официално,
с най-новия си ухажор,
не щеш ли, до полуда се втрещи
от листната безредица
и птичия настроен хор.

От този хаос покрусена, тя
видя любимия да реже с длани въздуха,
препъна я случаен бурен,
а после гъста папрат я обгърна.
Тя сметна, че цветята са разбъркани,
сезонът пък - разтурен.

Как закопня за зима тя тогава! -
така прецизно строга, ред от шарки -
след бяла, непременно черна,
след лед - скала, на всяко чувство - рамка,
сърцето пък - сковано в дисциплина
като снежинка планомерна.

А тук какво - цъфтеж,
и то тъй яростен, че сетивата й
се сляха в пошла каша
измяна непростима. Нека лудите
да си се люшкат в смахнатата пролет.
Отиде си момата наша

и за да спре бунтаря - климат, тъй
опаса къщата си с барикада
от тел и с ров,
че да не я срути дори най-върл размирник
с юмрук, заплаха, ругатня
или с любов.

А не може ли да не е избирателно?

В смисъл, че не искам да попадам на наивник (такъв, какъвто го описваш ти) когато:
1. имам проблем и нужда от помощ
2. съм влюбена в него

Иначе може и да го търся, когато:
1. имам желание за приятно прекарване на определено време
2. нямам проблеми и нужда от помощ
3. мога да си позволя да помагам. Щото те непрекъснато са в някаква забатачена ситуация.




Не се дразнИ. Аз тръгнах единствено с уговорката, че НЯМА НЕЩО, ама каквото и да било то, без две страни на медала. И да си затваряме очите и широко да ги отваряме, това е положението и друго няма да стане.


Ох, този разговор се проточи прекалено много за моя вкус.

Дано повече да ги срещаш, щом толкова ти харесват.

не е лошо като четеш постинг, който в основата си не ти харесва, все пак да му прочетеши всички думички.
Иначе дори човекът, на когото опонираш няма да има желание да ти опонира по същество.

Освен това не забравяй, че тук изобщо не съм длъжна да пиша истината за това, което мисля. Иди сега разбери виждам ли ги така или не...

защо се засягаш? Не го очаквах. Току-що дойдох и вече...абе, к'во да ти говоря, отивам да пия кафе, че дойдоха...
Бъди friend, ае.

а да си щастлив? как мислиш? дали са щастливи наивните хора?

а възможно ли е наивникът да натвори куп безполезни неща мислейки си, че помага?
а "горкият наивник" се казва, може би от съжаление към човека, който очаква повече отколкото светът може да даде и постоянно се разочарова от всичко и всички? а ти как мислиш? щастлив ли е наивникът или напротив? а дали прави хората около себе си щастливи?