рози

Ноща е тъмна и студена
и вятъра в клоните свисти
заспали живите се топлят
обвити в сънища с мечти.
А моето легло студено
окъпано в мрак стои
с мраморни завивки е постлано
и рози някакви с бодли.
Не спя, поредна нощ осъмвам
студено ми е и така боли
ръцете ми отдавна посинели
разтриват ходилата ми.
Имислям си истории различни
броя овце, звезди до сутринта,
а тя е толкова далечна
не виждам изход към деня.
Унасям се, умората ме побеждава
заспивам неусетно в ноща
не зная всъщност колко съм поспала
защото ме пробужда обичта.
И моето легло студено
застлано в мрамор и сълзи
от нови рози освежено
топи леда в косите ми.

Da spish na rozi....imam chustvoto che tochno na takiva bodlivi rozi spq....uj sa prekrasni, ama i bodut
Pozdravi stihcheto e mnogo hubavo

The important thing is never to stop questioning.
Albert Einstein

Много красив стих. Странно е, че стиховете, които харесвам аз са с най - малко мнения. Аз така разбирам къде са хубавите, де. :-) Е, има и изключения, но този наистина е добър стих.

Мерси много