Свобода

Свобода

- В кеш-а е истината!
- Със сигурност. Особено когато те оберат циганките в трамвая.
- С тъпите кредитни карти знаят кога ям и кога ходя в тоалетната.
- Донякъде.
- Изцяло.
- Зависи. Дали на някой му трябва тази информация.
- Знаят точно кога, откъде и колко презерватива съм си купил, например.
- Могат да разберат.
- Могат, и го правят! Така те манипулират!
- Защо мислиш, че иначе не го правят?
- Така съм много по-свободен.
- Добре. Защо не отидеш на Хаваите? Например, точно сега?
- Еми.. защото не искам. Сега там не е сезона – усмивка.
Усмивка и от другата страна.
- Банковата система си има предимства. Например, не могат да те пре-джобят.
- Пак ще го направят.
- И ще имат една непотребна пластмаса. Без код или...
- Ама, като отидеш в Ню Уорк, казват на туристите да си държат по 10 долара в джоба. В противен случай, като видят само кредитни карти се ядосват, и направо ги убиват.
- Да бе.. всъщност – може.
- Не, може, а е така!
- То и с оръжието е същото – могат да ти го вземат и с твойто да те убият.
- Гледай мащабно. На всичкото отгоре, така те промиват, че накрая си мислиш, че дори ти е от полза.
- И от е, на практика. Спестяваш не малко труд и време с банковите разплащания.
- И знаят кога си ходил на проститутка!
- Там още не е с кредитни карти – смях.
- В Холандия плащали данък, казват.
- Всъщност, нищо не е просто черно или бяло. Няма добро или зло. Зависи как го използваш.
- Но тук си много по-свободен.
- И в много дълбока мизерия.
- Но никой не знае, аз какво правя.
- Но и нищо не правиш. Защото ако приемем, че банковите системи са зло, то простия американец, си взима само паспорта и кредитната карта, и отива където си пожелае. Без визи, в целия свят.
- И го спукват от работ, по 10 часа на ден.
- Лошото е, че и тук го правят, но нямаш техните възможности. Или стандарт на живот.
- Мен не ме спукват.
- Нямаш и банкова сметка.
- Няма и да имам.
- Но работиш в Интернет, нали?
- Там съм никой. Някакъв си `ник`.
- Който знаят точно кога е влязъл, излязъл, и какво е правил, и къде.
- Аз съм се регистрирал с фалшиво име.
- Ок. И по IP – адреса, ти намират телефонния номер, а оттам и къде живееш.
- Той е на името дядо ми. Който е умрял от доста време.
- Предимствата на Интернет, наистина.
- Но там сигурна информация нямаш. А и могат да ти хакнат кредитната карта.
- Възможно е. Но... никой не е застрахован. И свободен.
- Аз съм свободен!
- А GSM–а? На всеки 10–на секунди се регистрира в мрежата, и знаят точно в коя клетка си. А могат да ти очертаят и приблизително, пътя който изминаваш, от клетка в клетка. Да не говорим, че се подслушва.
- Е.. да.
- Все пак го използваш.
- Но мога да го изключа. Всяка една секунда, в която реша.
- Добре. ( усмивка) Свободният... може би си избрал и къде и кога да се родиш?
- Не. Но всичко останало, е последствие от предишно твое действие.
- Дори да те блъсне кола?
- Ами... в предишен момент, си решил да минеш точно по тази улица. Ако беше минал по друга, можеше да се блъснеш в някоя адски готина жена, например. И тя да се окаже жената на твоя живот.
- Може би си избираш и в кой да се влюбиш?
- Разбира се! Защо не се влюбиш в ей тази, 40 годишна лелка, ето там, примерно?!
- Има един човек, на който казах, преди време, че колкото и да искам не мога да спра да го обичам.
- Но ти вече си се влюбил в нея!
- Всъщност абсолютна свобода няма. Просто различни граници.
- Но кредитна карта никога няма да имам!
- Изборът е твой...

:-)))
Свобода няма. Всичко останало е илюзия ;-)

е по-точна дума.
(плагиатствам - не е мое мнение)

Quot homines, tot sententiae.

Относително ли е? - Туй нещо? Свободата.
Хихи - и има ли такова чудо, което е "абсолютно относително"?

И ти ли бре (Бруте) си сбъркал професията? И занаята...
Да й таковам таковата на физиката и нейната мама - що не се вземете в ръце, бре душици, а!




Quot homines, tot sententiae.

да, ама няма "относително абсолютно"

Quot homines, tot sententiae.

Мога, не мога - направих го.

Quot homines, tot sententiae.