Свобода

Свобода

-В кеш-а е истината!
-Със сигурност. Особено когато те оберат циганките в трамвая.
-С тъпите кредитни карти знаят кога ям и кога ходя в тоалетната.
-Донякъде.
-Изцяло.
-Зависи. Дали на някой му трябва тази информация.
-Знаят точно кога, откъде и колко презерватива съм си купил, например.
-Могат да разберат.
-Могат, и го правят! Така те манипулират!
-Защо мислиш, че иначе не го правят?
-Така съм много по-свободен.
-Добре. Защо не отидеш на Хаваите? Например, точно сега?
-Еми.. защото не искам. Сега там не е сезона – усмивка.
Усмивка и от другата страна.
-Банковата система си има предимства. Например, не могат да те пре-джобят.
-Пак ще го направят.
-И ще имат една непотребна пластмаса. Без код или...
-Ама, като отидеш в Ню Уорк, казват на туристите да си държат по 10 долара в джоба. В противен случай, като видят само кредитни карти се ядосват, и направо ги убиват.
-Да бе.. всъщност – може.
-Не, може, а е така!
-То и с оръжието е същото – могат да ти го вземат и с твойто да те убият.
-Гледай мащабно. На всичкото отгоре, така те промиват, че накрая си мислиш, че дори ти е от полза.
-И от е, на практика. Спестяваш не малко труд и време с банковите разплащания.
-И знаят кога си ходил на проститутка!
-Там още не е с кредитни карти – смях.
-В Холандия плащали данък, казват.
-Всъщност, нищо не е просто черно или бяло. Няма добро или зло. Зависи как го използваш.
-Но тук си много по-свободен.
-И в много дълбока мизерия.
-Но никой не знае, аз какво правя.
-Но и нищо не правиш. Защото ако приемем, че банковите системи са зло, то простия американец, си взима само паспорта и кредитната карта, и отива където си пожелае. Без визи, в целия свят.
-И го спукват от работ, по 10 часа на ден.
-Лошото е, че и тук го правят, но нямаш техните възможности. Или стандарт на живот.
-Мен не ме спукват.
-Нямаш и банкова сметка.
-Няма и да имам.
-Но работиш в Интернет, нали?
-Там съм никой. Някакъв си `ник`.
-Който знаят точно кога е влязъл, излязъл, и какво е правил, и къде.
-Аз съм се регистрирал с фалшиво име.
-Ок. И по IP – адреса, ти намират телефонния номер, а оттам и къде живееш.
-Той е на името дядо ми. Който е умрял от доста време.
-Предимствата на Интернет, наистина.
-Но там сигурна информация нямаш. А и могат да ти хакнат кредитната карта.
-Възможно е. Но... никой не е застрахован. И свободен.
-Аз съм свободен!
-А GSM–а? На всеки 10–на секунди се регистрира в мрежата, и знаят точно в коя клетка си. А могат да ти очертаят и приблизително, пътя който изминаваш, от клетка в клетка. Да не говорим, че се подслушва.
-Е.. да.
-Все пак го използваш.
-Но мога да го изключа. Всяка една секунда, в която реша.
-Добре. (усмивка) Свободният... може би си избрал и къде и кога да се родиш?
-Не. Но всичко останало, е последствие от предишно твое действие.
-Дори да те блъсне кола?
-Ами... в предишен момент, си решил да минеш точно по тази улица. Ако беше минал по друга, можеше да се блъснеш в някоя адски готина жена, например. И тя да се окаже жената на твоя живот.
-Може би си избираш и в кой да се влюбиш?
-Разбира се! Защо не се влюбиш в ей тази, 40 годишна лелка, ето там, примерно?!
-Има един човек, на който казах, преди време, че колкото и да искам не мога да спра да го обичам.
-Но ти вече си се влюбил в нея!
-Всъщност абсолютна свобода няма. Просто различни граници.
-Но кредитна карта никога няма да имам!
-Изборът е твой...

това тънката линия между параноята и свободата ли е??

да си призная не знам да има отговор.........
изборът е твой...

На кого викаш лелка бе, ей!!!