Проблем

Темата на sriv ме накара доста да се замисля дали само страхът ме спира да не се разкрия пред родителите си и пред най-добрите ми приятели.
Всъщнос точната дума не е страх.....не искам точно сега, когато отношенията ми с тях вървят идеално да натягам обстановката, но друго е нещото което всъщност ме притеснява и за което ми се иска да поговорим...
Аз съм имала три връзки с момичета, и трите са били продължителни...ние бяхме неразделни...заедно на почивка, на кафе, по заведения, на празници.....нямаше и мъже около нас и то в продължение на години....още тогава е имало въпроси, но ако кажа, че съм лезбийка....родители, приятели и хората около мен ще се запитат: ми коя/кои са били приятелките и? Аз не искам да ги злепоставям, те още по-малко, а нещата при нас са така поставени, че те са пряко уязвими....
Някоя от вас има ли подобен проблем....или някаква алтернатива?

Весел ден

tova e purvoto koeto me vuzpira . Vuv vruzki kato nashite posledstvijata ot razkrivane na drugi lica - njakoi semejni vodjat do burni obshtestveni negativi zashtoto e kude kude po- pikantno v sravnenie s muz i zena-lubovnici ...

Искам да започна с един въпрос - защо поставяш родителите и приятелите на едно място? От моя скромен опит се научих, че приятелите имат далеч по-добра представа за нас отколкото ние смятаме, а и по-принцип ни познават по-добре от родителите ни, нали?:)
Аз още не съм казала на родителите си, въпреки че с приятелката ми живеем заедно от 1 година, но те знаят че сме просто съквартирантки:) И не мисля, че скоро ще събера сили да им кажа... те са точно от онзи тип, който описваше sriv в своя постинг:(
Но приятелите са друго нещо - та нали точно затова са приятели - да те приемат такава каквато си, да те подкрепят и разбират и когато им кажеш, че не желаеш да разкриеш нечия самоличност да те разберат, примерно...
Когато се реших да споделя с тях останах доста изненадана от реакциите им. Никой от тях не се изненада, дори една приятелка възкликна че било крайно време да им кажа И най-хубавото беше, че когато ме попитаха за минали връзки, аз казах, че не желая да разкривам жените и те повече не попитаха... Зная, че съм намерила невероятни приятели в живота си, които много ценя и обичам, зная че не всеки е такъв късметлия, за съжаление, но ако имаш доверие в приятелите си, сиреч ако смяташ че те наистина са ти такива - кажи им каква си. Всъщност това е и своего рода изпитание за приятелството - неискрените отпадат...това боли, но пък знаеш кои са ти приятелите, онези с главното П... Тук идва и риска разбира се - дали няма някой да бъде достатъчно злонамерен, та да започне да тръби наляво и надясно, да изказва предположения за връзките ти, дори да подшушне на родителите ти... Но пък можеш и да споделиш избирателно - само с тези, в които наистина си сигурна, с които сте преминали през изпитания разни...
Май доста объркано се получи това ми писание, дано все пак да е горе-долу разбираемо и поне малко да ти е от помощ... Желая ти успех и имай вяра в приятелите - те са най-ценното, което имаме, а родителите... те са една по-голяма крачка, за която се иска твърде много смелост и мааалко безумие...
Бъди щастлива

Life is an orange
Life is short
Life is a bitch?

Хм, доста добре казано...
От една страна, на мен лично не ми пука - аз съм това, което съм; достатъчно време ми е коствало да се науча да се харесвам такава, каквато съм и да живея в мир със себе си. Това, което околните знаят за мен... как да кажа, не че не може да ме нарани, но... да речем, че е без значение. Даже подозирам, че няма да ми развали нормалните човешки отношения и повечето от приятелствата/познанствата, които имам. Във всеки случай, познавам гейове, които са се разкрили в средите, където работя и отношението към тях е, ами, нормално; най-много леко, но не обидно подигравателно - хората се измъкват със смях от неудобни ситуации.
От друга страна обаче, няма да е скоро времето, когато доброволно бих признала поне в средите, в които работя, а също и пред приятелите си... най-вече защото имам добри приятелки-хетерки, отношенията с които ценя; почти убедена съм как ще реагират те, но подозирам, че съпрузите им, общите ни познати и мн. други няма да, ами, реагират правилно.
Добре де, имам приятелка, с която живеем кажи-речи врата до врата... приятелка, искам да кажа!... и сме буквално неразделни от кажи-речи 5 години; тя има ревнив мъж, който й забрани да се вижда с братовчед си; има дъщеря и тя е женена... и тръпки ме побиват като си помисля, какво някои хора могат да си помислят! А, Господи, аз никога не съм си и помисляла да тръгна да я свалям - просто имаме общи интереси, работим заедно, такива неща... в резултат все сме заедно на "обществени" места...
Не съм много убедена и че родителите ми ЩЕ ОТДАДАТ ЗНАЧЕНИЕ. Преди доста години вече загубих девствеността си по доста интересен начин - с негър. Понеже с майка всичко си споделяхме, й казах и за това. Тя, като нормално свободомислещо същество, ми купи презервативи и (ех, защо не ги виждам вече по аптеките...) един дамски защитен крем, много готино усещане създаваше, хи-хи-хи... та, възприе нормално новината, че съм си легнала с мъж, но повече не отвори дума за това КАКЪВ мъж по-точно. Мисля, че просто го пропусна край ушите си и, нали разбирате, не отдаде значение. Подозирам, че и ако й съобщя за себе си, също така ще го "пропусне"...
Изобщо, проблемът е доста сложен.
Миналата седмица бях на лесбийската сбирка на "Джемини" и там чух неща, които още повече ме разубедиха да казвам на някого: като как например се отнасят съседите от квартала към жена, която е вдигнала бойното знаме и преднамерено се е разкрила... не ми харесва идеята. Макар че още по-малко ми харесва мисълта да не казвам на никого.
Не знам. Всъщност, отговорът най-вероятно е просто да не се казва. Държиш се като такъв, какъвто си и оставяш хората сами да си вадят изводите. На едно от любимите ми места например съм си съвсем нормално част от мъжката компания и обсъждам гаджета с тях, без... как да го кажа най-точно, ами, без да е ставало дума за сексуалната ми ориентация. Просто... съм ги оставила да ме възприемат като мъж.
В друг случай, преди няколко години, тогавашният ми работодател, с когото имахме много топли отношения - приятелски, да се изразя най-точно - ми спомена, че неговата приятелка ме е видяла някъде по центъра с мъж, аз реагирах съответно и доста изумено; повече не стана дума за това...
В друг случай пък мой познат каза, че негова позната искала да ме види за нещо си и аз отговорих, че ще се "направя хубава". "Тя е жена!" - обясни ми той. "Нищо, де" - беше моят отговор. Той кимна многозначително и пак не е ставало повече дума за това.
Тъй че вероятно това е начинът: не да го афишираш, просто да се държиш нормално. Предполага се, че след като познатите и приятелите ме засичат навсякъде с жена или поне без мъж, би трябвало да си извадят съответния извод... във връзка с което още повече започва да ме притеснява проблемът с онази моя приятелка, с която по чисто приятелска линия сме вечно заедно...

Ще започна с отговора на въпроса ти....отношението ми към родители и приятели е коренно различно, аз имам няколко истински приятели с които мога да споделя и точно в това е въпросът....нали се сещаш, че след като са ми приятели, познават и другите ми "приятелки".....ние сме били много пъти заедно, непрекъснато се чуваме и си разказваме деня, ако им кажа, че съм лесбийка веднага ще разберат кои са ми били гаджетата. Аз мога да поема този риск, за мен дори не е риск, но имам ли право да ги вкарвам в това? Последната ми приятелка само при мисълта, че мога да кажа на общ познат полудява и твърди, че ако го сторя съм щяла да и проваля живота.

А иначе, отношението ти към приятелството много ми харесва, аз имам приятели и ги ценя безкрайно, разчитам на тях и вярвам, че ще бъда разбрана, но не съм единствена на този свят и не мога да бъда егоист........обстоятелствата при мен са доста по-различни, въобще няма да е нужно да ме питат кой са ми били гаджета, ще е ясно..........

Чудех се просто дали вие имате подобен проблем


Весел ден

Страхотни разсъждения имаш, много, ма много си права...знаеш ли, че всъщност аз имам и този проблем (като теб с съседката ти), това също може да се получи при мен. Някои от познатите ми могат да се усъмнят за една моя много близка приятелка, че ми е била гадже, дори нея бих могла да злепоставя, а за това не се бях замисляла....благодаря ти за отговора....имах нужда от съмишленик.


Весел ден