домът на надеждата -

как трябва да изглежда той ?

Мястото, където младите хора - и нашите деца - онези от тях, които са обезверени, отчаяни, безработни, наркомани, проституиращи, които са на ръба на нормалния живот, които са в неравностойно положение - мястото, където те да прекарват, да се зареждат с позитивна енергия, да намират отново смисъл от живота, да се преборят със себе си, да намерят отново волята в себе си, да се върнат обратно в реалността - със желание да я променят, със желание да се преборят с обстоятелствата...

Какъв трябва да бъде един такъв техен дом - домът на надеждата ?

Болница ?
Казарма ?
Манастир ?
Ферма ?
Селска кръчма ?
Дискотека ?
Публичен дом ?
Училище ?
Пустинята ?
Гората ?
Бригадирски лагер ?
Комуна ?
Компютърен клуб ?
Затвор ?
Психиатрия ?
Емиграционен лагер ?
Пейките пред гарата ?
Гробището ?

Какъв да го направим ?
За да не сбъркаме... за да е полезен... домът на надеждата... ха кажете...

ПП - не става въпрос за родния дом - а за общественото място, което ако го няма - да го създадем - но какво да е то ?

прост селянин, ама много прост ви казвам !

но в него да цари любов...

Je suis comme je suis, je suis faite comme-ca...

любов... да цари любов... всичко от което се нуждаем е любов...
Ама все пак - какви да са обществените места за тях - които - е хайде и така да кажем - да предлазполагат, да внушават любов... манастир, затвор, казарма ?
Ако няма такива - какви да ги измислим, какви да ги направим ?

прост селянин, ама много прост ви казвам !

и все пак аз продължавам да настоявам на моето си /ама упорита и това си е!/
Любовта може да я породи човек, а има ли я и затворът е просторен, и казармата и манастира, и в порутената колиба е топло, а когато я няма и в най-разкошния и топъл палат е студ!

Та в този ред на мисли имах в предвид, че трябва просто да обичаме хората край нас, децата си и всички тези млади хора, които се лутат безпътни по света, независимо къде, в търсене на топлинка. И най добрият дом, който можем да им създадем е дом изпълнен със любов...

Ама да се каже е лесно....

Je suis comme je suis, je suis faite comme-ca...

къде да съберем, къде да ги изпратим, къде да ги настаним - тези млади хора - така, че мястото да е оптимистично за тях...

а любовта - верно, че е всеобхватна, ама е и коварна - някои именно от любов се дотърколват до ръба на нормалния живот... пък и любов на пейката пред гарата - или в манастир - абе, възвишено звучи, ама - трагично... дай да си бъдем нормални, да си живеем на нормални и удобни места...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

виж сега ... любовта и надеждата са в душите на хората ,били те млади или стари ,не можеш насила да им насадиш надежда .... в какъвто и дом да ги поставиш ,надеждата или я има в сърцата ими или я няма .... просто трябва да обичаме хората и да се опитваме да ги разбираме ,да им вдъхваме надежди ... а това става навсякъде в живота не на определено място ..........

ЧЕ ТО ТАКЪВ ДОМ СИ ИМА :
НАРИЧА СЕ ЖИВОТ

НЕЩО КАТО НОЖ,НЕЩО КАТО ЦВЕТЕ, ИЗОБЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

Това трябва да е целият свят- целият свят, който оставяме за децата и младите хора.
И в частност- това трябва да е България. И още повече- в родния си град.
Всеки от тях трябва да се чувства уютно и на мястото си именно на Земята- на нашата планета. Трябва да се чувства уютно и на мястото си в България ( или в своята родина), трябва да се чувства уютно и на мястото си в своето семейство и в своята професия.
Това е домът на надеждата. Може би градацията е обратна- от семейството и работата, към Родината и планетата. Знам че, звучи доста възвишено и с огромен патос, но за мен това е истината.
Нека създадем дом на надеждата на своите деца у дома, в училището, в родния град, в България. И няма начин те да не се почувстват обичани и изпълнени с любов.

Струва ми се, че трябва да изглежда като "Дом". В буквалния и в преносния смисъл. Откъм физическата страна - трябва да бъде КЪЩА- с кухня, дневна, спални, баня, килер...всичко, което има в една къща. Няма нужда от лукс - а от уют...такъв - физически уют...да е хубава къща...с весели перденца например, чиста, с готварска печка...абе всичко както си му е редът...

А къде да бъде? Хммм...може би - в покрайнините на града, но все пак близо до него - да има зелено около около къщата, спокойно да бъде. И в същото време не изолирано, да има лесен достъп до цивилизацията...:-)

И пак мое лично мнение - трябва да има ПС в къщата - и животни в двора - пилета, прасета, куче и котка...няма значение, да има живинки...

Оттам нататък - как да протича живота в тази КЪЩА...пак ще мисля , ама няма време в момента. Сега само нахвърлях неоформени мисли...Но темата е важна и наболяла, заслужава си усилието да се помисли по въпроса...

Лек ден!

za men domyt na nadejdata beshe kato otiwah pri baba i diado..
tam prosto winagi beshe hubavo..
naistina niamam dumi da opisha kolko toplina i domashen uiut syzdawa baba u tiah...
daje imashe edno stihotworenie kolko milo kolko sladko e pri mama i pri tatko
nie sys sestrichka winagi kazwahme kolko milo kolko sladko e pri baba i pri diadko

inache twyrdo mislia che towa triabwa da e uchilisheto.. kakwoto go pomnia ot pyrwite si godini w nego.. tam winagi beche INTERESNO. namiraha mi tolkowa neshta da praiwa... kato naprimer systezaniata za nai-hubavi sandwichi.. moite biaha winagi nai-typite - taka i ne izmislih nishto po-swiastno ot da naprawia bylgarsko zname poryswaiki filiata sys chubrica i cherwen piper ... obache uchastwah i oshte kak..
dori i za po-golemi deca - za men miastoto, kydeto chowek moje da nameri sili, wolia i t.n. e miastoto, kydeto chowek moje da nauchi nowi neshta.. jelanieto da nauchish neshto nowo winagi e wodilo horata napred..
ne che otricham silata na lubovta, no tia moje kakto da zarejda s pozitiwna energia, taka i da ia ubiwa..
jajdata za znanie - po-trudno... stiga da ne reshish da opoznawash otblizo da rechem wyzdeistwiata na razni eksploziwi :)


'Napred, naukata e slynce!'

любовта и надеждата просто витае във въздуха - както го е казал поетът -
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне -
и тихи пазви тиха нощ разгръща -
да приласкае скръбни и нещастни..."

Запецнах - по памет го пиша, та за евентуалните грешки - извинение моля...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

животът е пълен с нещастни хора - на ръба на живота... как да си го заживеят простичко - и нормално... и къде...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

ама как днес, тук и сега, с малкото средства, с които разполагаме - да направим нещо, което ще е полезно, тук и сега, на този или онзи човек... къде да я сложим тухличката, която държим в ръката...
Пък и ако ме нападнат нощес уличните помияри /12 броя са в групата около къщи/ - аз кво - да им викам "Ол ю ниид из лав !" и да им се усмихвам умилително ли... Ще да млатна поне едно с тухлата...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Може би им трябва не дом,а цяла планета,подобно на тази на Малкия
принц.Е,не зная дали ще е планетата на надеждата,но трябва да е достатъчно далече от нашата,за да можем да ги съхраним.

това е въпросът... простичък и уютен, човек да се чувства свободен...

Имаше един потресаващ филм, документален - на времето - "Дом №8", на Н. Волев, мисля...
Та - ставаше въпрос за едно момче, с психични отклонения, което в съответния дом го учеха да декламира, да пише, да рисува, да играе, да марширува - по социалистически, бих казал, но го учеха... и то много се стараеше...
Но - когато стана голямо - момчето - го преместиха...
Финалната сцена - то слиза от камионетката, с придружаващата го сестра - с топка под ръка - и гледа с широко отворени очи бъдещия си дом - лудница, с ужасяващи персонажи в нея - брадясали, разкривени, гротескни физиономии, както Питър Брьогел ги рисува... момчето, с топката под ръка, влиза в новия си дом...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

дето бил като трибагреникът... патриотично звучи... да бях в журито - първата награда не ти мърдаше...

То - сандвич да се измисли - не е проста работа... както пише Уди Алън - откривателят на сандвича - граф Сандвич, упорито и дълго е работил над неговото откриване... само вариантът с две шунки и по средата сирене, му е отнел шест месеца упорит труд, докато постави и една филийка хляб между двете шунки - още три месеца... и после - Еврика - поставил е шунката между две филийки хляб... и така - сандвичът вече е открит и подарен на човечеството...

Действай, свежарка си, новото царско време очаква нови идеи...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Малкият принц не е съществувал, и розата му не е съществувала, и лисицата, и планетата... туй си го е измислил Екзюпери, докато сред пясъците на пустинята е мечтаел за глътка вода... дето нямала нито цвят, нито мирис, нито вкус - но била животът... привидяло му се е... ама - туй не го казвай на другите...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Изброил си това и аз изключвам едно по едно:
Болница - НЕ
Казарма - НЕ
Манастир - НЕ
Ферма ????
Селска кръчма - НЕ
Дискотека - НЕ
Публичен дом - НЕ
Училище ????
Пустинята - НЕ
Гората ????
Бригадирски лагер - НЕ
Комуна ???? (зависи)
Компютърен клуб - НЕ
Затвор - НЕ
Психиатрия - НЕ
Емиграционен лагер - НЕ
Пейките пред гарата - НЕ
Гробището - НЕ

И к'во остана:
СЕЛСКА КЪЩА КРАЙ ГОРА, С ФЕРМА, КЪДЕТО ХОРАТА ДА СЕ УЧАТ, ДА РАБОТЯТ, ДА ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО
Ами ти сам спомена Дебелянов. Виж - една такава копривщенска къща.
Абе изобщо селска къща. Да мирише на прясно мляко и гюбре. Да има градина със зеленчуци и кокошките да кудкудякат в двора. Сутрин прасето да квичи като заклано, защото е гладно. Петелът да гони кокошките и пее когато му е времето. Някое и друго жребче да подтичва около кобилата.
Каруцата да е спряна до зида (но не висок зид) или когато в нея е впрегнат живия мотор и готова за потегляне да е пред портата.
ЧАРДАЦИ - задължително чардаци. На тях окачени за сушене червени пиперки. Сплитки чесън и кромид. Тук таме и кукурузени сплитки за пуканки.
На някой и друг кол поставено обърнато гърне. На един от чердаците волски череп с рога.
Задължително ОДЖАЦИ (камини им викат по модерному) с ченгели за котлетата и пиростии за гърнетата.
МИНДЕРИ - никакви кревати с матраци! На всеки миндер шарени черги и китеници!
Ооооо - ЦВЕТЯТА! Задължително много цветя! Насякъде! Цветна градина. По первазите никакви саксии - изтърбушени стари тенджери и котлета вместо саксии. Какви цветя ли - в градината шибой, невен, рози (но само трендафил - никакви френски култивирани шарени сортове). В танджерите - мушкато, индрише, и МНОГО ЗДРАВЕЦ!
В стаите само ЗДРАВЕЦ! Никакви други цветя!
Керемидите - в никакъв случай цигли - ТУРСКИ КЕРЕМИДИ или каменни плочи (ТИКЛИ).
Комините - ми селски комини. И задължително поне един да пуши и в най-горещия ден!
Една лятна кухничка в двора (сая ли и викаха - забравих). Никакви маси - софри и трикраки столчета в нея. Маси и столове - в къщата.
ГОЛЯМА БИБЛИОТЕКА!
ПЪТЯ забравих - никакъв асфалт - КАЛДЪРЪМ. КАЛДЪРЪМИ НАВСЯКЪДЕ. Е все някога ще стигнат и до асфалт, но около къщата само калдъръми.
Нещо пропускам, но като се сетя ще го добавя.

П.П. Някой ще каже "архаизъм". Не, нека има и телефон и телевизор и радио и компютри дори, но да е СЕЛСКА КЪЩА. Тип копривщенски или от Боженците.

Добавям: Малка нивичка край къщата. Е, не за прехрана. И не с нещо от типа на царевица или пшеница. Може картофи, бостан...
Забравих - поне няколко кози. Не овце - кози. И хората да се сменят да ги водят по баирите.
Малко лозенце. Асма - задължително.
Мазе! И в него няколко помещения. В едното - виното. В други - разни зимнини и задължително каца със сланина! Пастърма и някой друг суджук. А през зимата и кървавици (ох, потекоха ми лигите )...

Quot homines, tot sententiae.

ама я ми кажи честно - отиват ли твоите деца с желание на село - след като са минали пубертета... щото моите - хич... свират си се тука в града, дремят си пред ПиСито...

А иначе - накъм природата е посоката - и според мен, също...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Замислял ли си се защо има хора, които се чувстват добре където и да ги сложиш , в
Болница?
Казарма ?
Манастир ?
Ферма ?
Селска кръчма ?
Дискотека ?
Публичен дом ?
Училище ?
Пустинята ?
Гората ?
Бригадирски лагер ?
Комуна ?
Компютърен клуб ?
Затвор ?
Психиатрия ?
Емиграционен лагер ?
Пейките пред гарата ?
Гробището ...

Ами защото те носят уюта на душата си със себе си.

Всичко е у нас. Достатъчно смели ли сме, за да го открием?