защо
22 отговора
393 прегледа
защо
навсякъде във всички области в нашата държавица царува непрофесионализма? Отговора сигурно е прост ама аз от години не мога да го намеря. Дайте мнение моля.
А възможно ли е да се пребориш с него?
А възможно ли е да се пребориш с него?
Re: Има едно есе на Станислав Стратиев....
където отговора е даден много точно, ама не ми е под ръка
. Хайде утре ще ти го цитирам точно...
Та отговора се корени в много български пословици, а те май са наследство от робството, както и мисленето ни уви
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Та отговора се корени в много български пословици, а те май са наследство от робството, както и мисленето ни уви
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Re: Ако можеш...
да го цитираш ще се радвам.
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Re: Ако можеш...
подходящо започва
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Re: защо
Za6toto vsi4ki razbirat ot vsi4ko, no mnogo malko ot tova, s koeto si izkarvat hliaba
Ей, мишони! :)))
За класьора на Сивия:
"Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо"
"За мене най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да си развалят един другиму работата"
К.Иречек
П.П. Ей сега го разпечатвам и си го лепвам зад бюрото!
Quot homines, tot sententiae.
"Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо"
"За мене най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да си развалят един другиму работата"
К.Иречек
П.П. Ей сега го разпечатвам и си го лепвам зад бюрото!
Quot homines, tot sententiae.
Редактирано от Mag на
Re: Време беше маг...
крайно време беше да се вкючиш. А това ще влезе и в моя класьор (ако разрешаваш).
Аз ако довечера имам нет ще ти постна малко от онези дето ти ги обещах. А утре при всички случаи ще цитирам моя любимец (виж по-горе)

Знаеш ли за кое негово произведение говоря?!!
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Аз ако довечера имам нет ще ти постна малко от онези дето ти ги обещах. А утре при всички случаи ще цитирам моя любимец (виж по-горе)
Знаеш ли за кое негово произведение говоря?!!
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Не се сещам за кое есе говориш
Но ако намериш споменатото - напиши някой цитат!
Quot homines, tot sententiae.
Quot homines, tot sententiae.
Re: защото
се поставят послушанието над него.
Защото умът винаги е струвал у нас по-малко от "съображенията".
Защото ръководството не търпи разум стоящ над неговия.
Защото сме "евтина" държава, а разумът и уменията струва пари.
Защото мислещите у нас са достатъчно мъдри да не си изкарват хляба с мисъл.
Защото 1 лекторски час в университет струва 2 кебапчета.
Напротив, виж какви професионални измамници, убийци и крадци имаме.
Професионални политици, също.
Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...
Защото умът винаги е струвал у нас по-малко от "съображенията".
Защото ръководството не търпи разум стоящ над неговия.
Защото сме "евтина" държава, а разумът и уменията струва пари.
Защото мислещите у нас са достатъчно мъдри да не си изкарват хляба с мисъл.
Защото 1 лекторски час в университет струва 2 кебапчета.
Напротив, виж какви професионални измамници, убийци и крадци имаме.
Професионални политици, също.
Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...
Re: защо
нямам идея - смених доста предположения дори по едно време си мислех че това е саботаж и някой им плаща за това, защото е невъзможно да са чак толкова па некадърни - оказа се че си е напълно възможно
ами от около 5 години се боря активно - дори постигам напредък и доста пъти съм успявала - олеле с какъв зор обаче
спомням си една сентенция - една лястовичка пролет не прави, но две са вече тенденция
наздраве за втората лястовичка
§§
ами от около 5 години се боря активно - дори постигам напредък и доста пъти съм успявала - олеле с какъв зор обаче
спомням си една сентенция - една лястовичка пролет не прави, но две са вече тенденция
наздраве за втората лястовичка
§§
Re: Нещото е намерено...
казва се "Българският модел" и ето няколко цитата (че ме мързи да го преписвам цялото):
"Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.
Той е - като Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто - обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и се оказва, че сме открили Индия.
На всякаде по света в приказките на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
На всякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.
У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
На всякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стрелят по някого, той умира.
Тук дори когато стрелят по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има една крачка.
Тук няма никаква разлика.
Про тях са свободни хората, а при нас - цените.
Това е българският модел......."
и още малко като отгово на темата:
"Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонена главичка остра сабя не я сече и по добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче."
Е това са цитатите....
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
"Ако сме дали нещо на света - това е българският модел.
Той е - като Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто - обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и се оказва, че сме открили Индия.
На всякаде по света в приказките на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
На всякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.
У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
На всякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стрелят по някого, той умира.
Тук дори когато стрелят по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има една крачка.
Тук няма никаква разлика.
Про тях са свободни хората, а при нас - цените.
Това е българският модел......."
и още малко като отгово на темата:
"Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонена главичка остра сабя не я сече и по добре яйце днес отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче."
Е това са цитатите....
Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
Ха! Това тук вече не е смешно!
Първо, преди всяка претенция към другите,
професионалисти или не в някоя област,
човек трябва да погледне себе си!
Наистина, много прост е отговорът, на въпроса ти.
И сорри, ако звучи като заяждане,
обаче ако повече хора бяха грамотни,
и ако обръщаха внимание на това,
което ТРЯБВА да знаят, нещата биха били далеч по-добри.
"Защо навсякъде във всички области в нашата държавица царува непрофесионализмът? Отговорът сигурно е прост, ама аз от години не мога да го намеря. Дайте мнение, моля.
А възможно ли е да се пребориш с него?"
професионалисти или не в някоя област,
човек трябва да погледне себе си!
Наистина, много прост е отговорът, на въпроса ти.
И сорри, ако звучи като заяждане,
обаче ако повече хора бяха грамотни,
и ако обръщаха внимание на това,
което ТРЯБВА да знаят, нещата биха били далеч по-добри.
"Защо навсякъде във всички области в нашата държавица царува непрофесионализмът? Отговорът сигурно е прост, ама аз от години не мога да го намеря. Дайте мнение, моля.
А възможно ли е да се пребориш с него?"
Re: Явно е ДЖурналист(ка) :-Р
Тя от едно време обичаше да върви след мен и да ме дъвче. Виждам, че сега е подпукала и другите.
Еби я в гъза, явно е незадоволена :)))
Костилкеееееее, на чий задник си заседнала в момента, ма?
Някой ден ще пусна тук един виц, много е як :))

Ти хареса ли стихчето за белия прах? :))) Е, тогава бях с друг ник, ама тя жената се занимава с тези неща. Аз само творя :)))
So long.
Еби я в гъза, явно е незадоволена :)))
Костилкеееееее, на чий задник си заседнала в момента, ма?
Някой ден ще пусна тук един виц, много е як :))
So long.
Re: Явно е ДЖурналист(ка) :-Р
Начко, толкова ме озадачава мнението ти,
че не знам дали въобще си заслужава да пиша
какъвто и да било като коментар към него.
Ако съм ти обърнала внимание(?!) и съм писала в твоя тема,
моля не превръщай нещата в преследване, дъвкане and so on.
Също така мога да те уверя, че не е било ходене след теб,
а явно нещо безкрайно ме е фрапирало, щом съм те "сдъвкала".
Не си спомням нито темата ти, нито накъде е тръгнал разговорът тогава,
но добре помня репликата ти за засядането и ти отговорих с прословутата реплика,
че явно хем си ох, хем ти е кеф.
Разбирах те тогава, всъщност.
От една страна си се почувствал поласкан, че има коментар по твоята тема,
а от друга страна явно коментарът не ти е харесал(ох-кеф, кеф-ох...). :-Р
Ако си имал нещо да ми казваш, можеше да не чакаш
оплезването на Mag, а да си го кажеш по-рано.
Да, много съм отворена понякога,
но явно не си искал това точно да ми кажеш.
Абсурдни са препоръките ти кой кого и къде да е**.
Абсурдно е и обръщението ти към мен.
Не съм ти хич толкова близка, че да ми казваш "ма"
и моля, спестявай си подобни обръщения към непознати.
Грозно е, не за друго.
Не зная кого по-точно питаш дали е харесал стихчето ти,
но ако питаш мен, мисля, казах ти вече, че не го харесвам.
Харесвах GnR и явно затова съм писала въобще по темата ти, бейби,
иначе, какво ли бих могла да коментирам по стихотворение, вдъхновено от зараза?!
Ами това е май, каквото исках да ти кажа.
че не знам дали въобще си заслужава да пиша
какъвто и да било като коментар към него.
Ако съм ти обърнала внимание(?!) и съм писала в твоя тема,
моля не превръщай нещата в преследване, дъвкане and so on.
Също така мога да те уверя, че не е било ходене след теб,
а явно нещо безкрайно ме е фрапирало, щом съм те "сдъвкала".
Не си спомням нито темата ти, нито накъде е тръгнал разговорът тогава,
но добре помня репликата ти за засядането и ти отговорих с прословутата реплика,
че явно хем си ох, хем ти е кеф.
Разбирах те тогава, всъщност.
От една страна си се почувствал поласкан, че има коментар по твоята тема,
а от друга страна явно коментарът не ти е харесал(ох-кеф, кеф-ох...). :-Р
Ако си имал нещо да ми казваш, можеше да не чакаш
оплезването на Mag, а да си го кажеш по-рано.
Да, много съм отворена понякога,
но явно не си искал това точно да ми кажеш.
Абсурдни са препоръките ти кой кого и къде да е**.
Абсурдно е и обръщението ти към мен.
Не съм ти хич толкова близка, че да ми казваш "ма"
и моля, спестявай си подобни обръщения към непознати.
Грозно е, не за друго.
Не зная кого по-точно питаш дали е харесал стихчето ти,
но ако питаш мен, мисля, казах ти вече, че не го харесвам.
Харесвах GnR и явно затова съм писала въобще по темата ти, бейби,
иначе, какво ли бих могла да коментирам по стихотворение, вдъхновено от зараза?!
Ами това е май, каквото исках да ти кажа.