Въпросче

19 отговора 588 прегледа
#1

Въпросче

За КОГО живееш?
ТИ
Аха, смешен въпрос, ли!
Ами като е смешен - отговори СМЕШНО ако не те е срам.


Quot homines, tot sententiae.
Отговор
в отговор на Mag #2

Re: Въпросче

за кого живея??
за Себе си.
за Бог.
аз съм Бог!
другите са Богове.
за Другите.

"човек се ражда за да умре, животът е просто отлагане на неизбежното." /произнесено преди битка от вожда на варвари номади - от книга на Хари Харисън/

абре МАГари тъквоз, смисъла на живота ли ще дириш пък сега?

Отговор
в отговор на cивия вятъp #3

макар че

винаги има възможност и да не съм прав, но хубавото е, че ако го заподозра /това че не съм прав/, много лесно мога да се погрижа за премахването на вътрешните си противоречия макар и по малко радикален начин

Отговор
в отговор на Mag #4

Re: Въпросче

За себе си.
Друг не би го оценил....

I have often regretted my speech, never my silence.
Отговор
в отговор на Mag #5

Отговорче

За Различни през различните часове на денонощието

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...
Отговор
в отговор на Mag #6

Re: Въпросче

ИСКАМ да живея за себе си.
ТРЯБВА да живя за себе си.
МОГА да живея за себе си.
В повечето случаи обаче май го правя повече за другите.....


Je suis comme je suis, je suis faite comme-ca...
Отговор
в отговор на Mag #7

абе... дъра-бъра...

за кого, та за кого
за пушкин, как за кого?

ама че...
значи... никой не ме е питал дали искам да се родя.
после съм започнала да живея.
отпърво - не особено съзнателно, а после - защото ми е интересно, може би?
де да знам.
нещо такова.

хм, пак са те прихванали били карастанчовите май тебе...

Отговор
в отговор на HeOHeЛ #8

Re: абе... дъра-бъра...

Хехе. Сетих се един момент от Москва - Петушки. Тя, алкохоличка, пребита до смърт от мъжа си. Защо? Защото той я пита - Кажи за Пушкин сега, а? И ме бие, казва, защото нищо не казвам... И аз го питам, това го казва жената, Пушкин ли ще ти гледа дечицата, а той - бой... Ех, страшна книга, хубава случка!

Отговор
в отговор на Mag #9

Re: Въпросче

Za miga

Отговор
в отговор на HeOHeЛ #10

Хихихихихиииииии!!!

Карастанчовите никога не сда ме напускали.........

Ей, докара ми 2 бръчки пък и се задавих от смях!

Quot homines, tot sententiae.
Отговор
в отговор на sega #11

Re: Въпросче

Applause!!!

Je suis comme je suis, je suis faite comme-ca...
Отговор
в отговор на Mag #12

Re: Ами че то е много просто

За хората, които обичам!

А ти за кого живееш?
А за кого би умрял?

продължаваше да разиграва ситуациите в мислите си докато събитието не изгубеше реалността си
Отговор
в отговор на HeOHeЛ #13

Що не дойде, а?



Quot homines, tot sententiae.
Отговор
в отговор на Пaячe #14

Въпросът ми е тъп, но поучителен :-Р

Който не е написал нещо егоистично в тая тема е просто (меко казано)
НЕИСКРЕН
М'чи и аз живея за себе си. НИЕ ЖИВЕЕМ ЗА СЕБЕ СИ. Че за кого (какво) да живеем ако не живеем собствения си живот?
А бих умрял (не ей така, де) за децата си.
Защото те са АЗ на следваща степен, паяче!

П.П. Па ти що си "паяче", бре? От всички мъндзърки таквиз същества най обичам паячетата. Що някои се гнусят от тях не знам. На мене ми носят щастие!
Имам и свидетели в клубовете - пита ме една клубарка (в реалното) "Над бюрото си имаш паяк. Да го убия ли?"
"Нееее!" викам аз. И след 15 минути дойде съобщение за... абе за нещо добро!

Quot homines, tot sententiae.

Редактирано от Mag на

Отговор
в отговор на Mag #15

Re:

А да живееш за тези, които обичаш не е ли егоистично...
Според мен като цяло да живееш е доста егоистично. Това стига.
И този, който казва, че живее само заради себе си "е просто (меко казано)
НЕИСКРЕН"

А ти значи не живееш само за себе си, а и за децата си ;)

П.П. Не знам защо съм паяче. Изведнъж ми хрумна и ми хареса.
Приятелката ми разказа за един много добър човек, който я е оставил да виси над бюрото му. Сигурно си бил ти.

"продължаваше да разиграва ситуациите в мислите си докато събитието не изгубеше реалността си"
Отговор
в отговор на Пaячe #16

Поглеждам назад

(Щото съм в офиса по един билюк причини)
Там си!
Ще ми носиш ли пак късмет?

Quot homines, tot sententiae.
Отговор
в отговор на Mag #17

Re: Поглеждам назад

Да!

Ако мога.

"продължаваше да разиграва ситуациите в мислите си докато събитието не изгубеше реалността си"
Отговор
в отговор на Mag #18

За

демоните в главата ми...

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.
Отговор
в отговор на Mag #19

Re: Въпросче

за себе си като междувременно радвам или разочаровам другите....

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!
Отговор
в отговор на Tikva #20

Аха! ;)))

Добър отговор.
Впрочем, аз също

~*~
Отговор