Луд ли съм ?

Здравейте,

за първи път пиша в този клуб.
Искам да споделя нещо с всички вас, нещо което съм споделял хиляди пъти
с близки и приятели и колкото и нереално да ви звучи, те просто не ме разбират
или не се опитват да ме разберат. Аз най-добре знам какво чувствам и как
го изживявам. За какво става въпрос:
Обичам я, не мога с думи да изразя чувствата си и какво точно означава Тя за мен.
Обичам я вече цели 4 години, и съм сигурен, че никога няма да я забравя.
Обичам я, повече отколкото някой от вас може да си представи.
Най-интересното в случая не е дългия период от време, а факта, че аз никога
не съм имал връзка с нея, в нейните очи аз съм просто един добър познат.
Най-глупавото е, че през всичките тези 4 години аз нито веднъж не съм разкрил
душата си пред нея.

Имал съм не много връзки, но всичките те бяха просто опит да заблудя самият себе
си. Е, не успях, не мога да излъжа сърцето си, то бие само за един човек.
Не съм разочаровал и наранил никоя, защото в крайна сметка се оказва, че
чувствата са ни били взаимни а целта е била леглото.

Срещам я все по-рядко. Винаги се усмихва когато ме види, и когато погедна в очите и
имам чувството, че те се опитват да ми кажат - "говори, защо мълчиш", но аз не правя
нищо, просто се усмихвам и секудни след като я отмина ми идва да заплача.

Незнам как да ви го обясня, по принцип съм общителен човек и не се притеснявам
да заговоря момиче което ми харесва, но Тя ми действа по необикновен начин.
Онемявам, ръцете ми започват да треперят, въздуха ми спира и съм абсолютно
неадекватен.

Ако някой се съмнява, че любовта не е възможна без да има физически контакт
се заблуждава. В интерес на истината аз друга не съм обичал през живота си,
просто съм се заблуждавал, че съм щастлив и че всичко е наред. Понякога
до такава степен успявах, че за моменти дори забравях , че тя съществува, но
това трае едва няколко дни.

Сега отново мисля за нея, незнам къде е ?, какво прави ?, с кого е ?, щастлива ли е ?.
Тя е от онези хора, които те карат да повярваш, че не всичко в този свят е безсмислено и, че винаги има изключения - тя е едно от тях.
Разбира се, аз съм пристрастен и бих казал само добро за нея, но всички които
я познават са на същото мнение.

Не е красавица, има чар обаче и е изключително възпитана и интелигентна.
Тя е всичко за което съм мечтал и за което продължавам да мечтая.

Предполагам, че някой от вас ще каже "еми спри да мечтаеш и говори с нея", но
искам да ме разберете, че не мога да го направя. Колкото и глупаво да ви звучи
аз просто не мога, нямам сили, нямам смелост, нямам вяра в себе си.
Не мога да допусна отрицателен отговор, това ще ме убие.

Сега тя е някъде навън и сигурно се усмихва, и се надявам някой ден да разбере,
че аз живея за да я обичам.
Не съм в пубертета, имам поглед върху нещата и то в дълбочина, но този случай
е просто уникален и аз самият съм безсилен.

Незнам дали в случая би помогнал съвет, незнам въобще дали нещо би помогнало,
просто исках да споделя глупостта си. Сигурен съм, че никой от вас няма да ме разбере, понякога аз самият не се разбирам, знам какво искам, но незнам какво
ми става като я видя.

Разберете ме, това за мен не е поредното момиче което харесвам и се чудя как
да я сваля - нямам право на грешка.
Не мога да кажа, че страдам, чувствам се великолепно когато я видя, когато седя
до нея и я слушам как ми говори без да сваля поглед от мен.
Има си приятел, незнам от колко време са заедно, но съм сигурен, че тя го обича.
Той е добро момче, не го познавам лично, но знам, че никога не би я наранил,
за разлика от мен.

Не я заслужавам, много добре го знам, но това не ме спира да я обичам.
Тя е най-слънчевия човек който познавам, нима заслужава да разваля тази усмивка
като и натрапя чувствата си ?

Слувало ли ви се е, някой да ви прави щастлив само с поглед, на мен Да.


Обичам я, и някой ден ще го разбере, но сигурно ще бъде прекалено късно.

Здравей, луди ми Вертер! ;)

Е не се обиждай още от първия ред де !:)

Луд си не защото обичаш, а защото си си втълпил, че си “Никой” (така си се представил и вероятно така се приемаш :(( ). Защото сам си забиваш ножа с това “не я заслужавам”. Я се осъзнай ! Няма такова нещо. Богини по таз грешна земя не ходят ;) Всички заслужаваме да сме щастливи и да ни се случват добри неща и точно в това трябва да повярваш и да поискаш за себе си.

И какво значи “нямам право на грешка” ?! Помисли: ако най-голямата ти грешка са мълчанието, безволието и страха ти? Ами преодолей се! Или е по-лесно да си стоиш и да се надяваш? Не смятам. Порастни. Страданието не те прави (заслужил) светец, нито по-достоен за нечия любов.

Уважавай се (много е важно) и бъди искрен пред себе си. За 4 години си имал възможност да я наблюдаваш – живота й, думите й, жестовете и реакциите й... какво ти подсказват те ? Има ли начин жена като нея да бъде привлечена от мъж като теб (ти какъвто смяташ, че си, не какъвто мислиш, че тя те познава)? Ако “да” - не се страхувай да й го кажеш ! Милсиш, че ще те убие отказа й? А сега по-жив ли се чувстваш?

Ако не можеш да говориш, напиши го. Прати го по-поща, e-mail, с цветя, плик под вратата ... или там което ще е в стила ти. А може и просто да я целунеш следващия път когато я видиш.
Това няма да те убие - със сигурност
Колко още можеш да чакаш???

Nothing's real ...

Ами луд си!
Как може да не й кажеш. Тя отдавна го знае, но и тя чака и дреме.КАЖИ ГО ДЕ!
Или искаш да стане наистина късно, защото щом си го втълпяваш ще стане.
Искам да ти кажа нещо.Една случка с моя приятелка. Случая е подобен. Той не й каза, Тя го знаеше, но когато беше в труден момент взе че срещна друг и се ожени за него. Той пъшкаше, пъшкаше и взе че и той се ожени, макар че не искаше много.Сега Той има приличен брак и е доволен.Тя, обаче, хич не случи и след толкова години ме попита какво прави Той.Как е. Сетила се Мара.Сега нещастната е Тя. Той не каза и Тя не показа че знае.Толкоз.

...страхлив си.
Но не те виня, просто не помня времето когато бях грозно пате.

Сега съм красив пеликан!!!!

Мисля, че разбирам за какво говориш, защото сестра ми има подобен проблем. При нея нещата се влачат от много повече време. В крайна сметка тя реши да поеме нещата в свои ръце и му се обади. Той обаче не пожела да се видят. Явно не намери сили и кураж за това. Всички, които познават и двамата са на мнение, че той е много влюбен в нея.
Като те чета се питам дали и ти няма да постъпиш по същия начин ако тя поиска да изясните нещата.

Бре, бре , брееее!
Хубаво, радвам се за теб.
И ти се усмихвам.

e ти па......еби му майката!!!!!!
толкова много неща можеш да направиш, за да я имаш....

абе патетата стават на лебеди, а не на пеликани бе, Щрунц!!!
пак сте преиначили приказката във Варна, еййййй начи:)))))

аз пък бях красиво дете и за това сега съм отворен, макар и грозен:))))

Ne si lud. Pochti vseki e obichal niakogo platonicheski. Kato polovinkata v edna podobna istoria moga da tio kaja, che sus sigurnost shte zagubish ako ne govorish s neai za tova. Ako i go kajesh, moje i da te otblusne, no shtom chetesh v ochite i jelanieto da znae, moje bi tia iska da bude s teb. Govoria ot opit. Mujut v moia sluchai progovori sled kato se ojenih. :-( Ne znam dali shteshe neshto da stane, no po-dobre da go beshe kazal po-rano.

...не си.
Ама си го закъсал и ще луднеш!!!

Ама......аз....верно го мисля!!!

Ako i lubovnata ti uvertuira e tolkova mnogoslovna....:) (shega)

Vajnite neshta sa ochevidnite neshta za koito nikoi ne govori

Разбирам как се чувстваш. Позволи ми да ти напиша една история от една моя много любима книга. Винаги се сещам за нея, когато се чувствам като теб.


Няма да забравя деня, в който за пръв път видях “ходеща мечка”. Казваше се Сузи Самърс (името е променено, за да запазя фантастични елемент). Усмивката й просветваше под две искрящи очи, наелектрезираше хората, за които бе предназначена и ги караше (особено момчетата) да се чувстват богоизбрани.
Физическата й красота беше поразителна, но тя притежаваше и вътрешна красота, която винаги ще помня. Сърцето й наистина бе отворено за другите хора, а проницателността й помагаше винаги да каже това, от което имаш нужда. Представители и на двата пола не само й се възхищаваха, но и истински я уважаваха. Тя притежаваше всичко на този сват, което можеше да я направи суетна, а бе изключително скромна.
Излишно е да казвам, че тя бе мечтата на всяко момче. Да не говорим за мен. Започнах да я придружавам училище всеки ден, а един път дори обядвах съвсем сам с нея. Бях на седмото небе. Често си мислех: “Само да имах приятелка като Сузи Самърс, никога няма да погледна друга жена”. Но прецених, че едно изключително момиче като нея навярно ходи с някой страхотен тип. Въпреки че бях председател на ученическата организация, просто си знаех, че нямам дори нищожен шанс.
Така че след завършването казах “сбогом” на първата си голяма любов.
Година след това срещнах най-добрата й приятелка в един търговски център и отидохме заедно на обяд. Със заседнала в гърлото буца попитах как е Сузи.
- Ами тя успя да те забрави – бе отговорът.
- Какво искаш да кажеш?- попитах аз.
- Беше наистина жестоко от твоя страна да я подведеш така, като й правиш компания в междучасията и я караш да мисли, че се интересуваш от нея. Помниш ли онзи ден, когато сте обядвали заедно? Ами че тя цяла събота и неделя седа до телефона. Беше сигурна, че ще се обадиш и ще я поканиш на среща.
Толкова се страхувах да не ме отблъснат, че така и не поех риска да споделя чувствата си. Ами ако я бях поканил на среща, а тя откажеше? Какво беше най-лошото, което можеше да се случи? Да не изляза с нея. И какво стана? ТАКА И НЕ ИЗЛЯЗОХ С НЕЯ! А което е още по-ужасно, въпросът сигурно щеше да ми се уреди.

Джак Шлатър

Нека бъдем оптимисти!
***

аз те разбирам.
знам, 4е колкото и да се опитваме тук да те насърчим да говориш с нея, което наистина трябва да направшиш, това е много трудно, нали? Но не невъзможно.
Сигурна съм, че след време ще станеш по-силен , някакси. и аз не знам как.
Иначе е много страшно - да не дадеш даже един шанс на сърцето си, и на нейното. Винаги ще страдаш, ако не покажеш чувствата си. даже това страдание е много по-страшно от страданието от едно отхвърляне.
Искрено ти желая щастие, а то не идва от самосебе си...

Не знам дали си луд, но този ник не ти отива. Опитай с Той.

Възхищавам ти се..на хубавите чувства:), но преди всичко на способността ти да надвиеш егоизма, който ни кара да имаме/ да бъдем с всеки, който ни харесва..а в твоя случай се касае и за много по-силни чувства..
сигурно си осъзнал, че нейната лъчезарна усмивка се дължи на живот, който я прави щастлива...

Имаш вид на обичащ, но и на твърде фин човек. Няма да повярваш, ама в случаи като този това може да е недостатък. От деликатност, от толерантност, от опасения, че би могъл евентуално да я нараниш, ти дори не й искаш мнението по въпрос, който е възможно да я засяга. Има си приятел, когото обича? А ти нямаш ли си приятели, които обичаш? Не ми се вярва. Има толкова много видове обич, че това, че някой ти изглежда, че е в любовна двойка с някого може да е заблуда. Няма как да го знаеш отвън. И, извини ме, никак не е толерантно да я лишаваш от избор. Моят съвет е да се опиташ да й покажеш какво чувстваш и да й дадеш възможност да си изрази мнението. Много е лесно. Само трябва да допуснеш, че усмивката й може да стане още по-усмихната от теб. Убедена съм, че болката от евентуалното несъвпадение на чувствата ще е по-малка от тази, която изпитващ заради нерешителността си. Ще утихне за седмица-две, обещавам ти, усети ли нелюбов отсреща, човек се спасява с нелюбов.

Вярвай ми, досега не ми се е случвало да срещна несподелена любов. И не вярвам, че такава съществува. Убедена съм, че любовта омагьосва едновременно и с еднаква сила двама души и ги оставя без алтернатива, и двамата. Това, което хората понякога наричат несподелено, е спестеното от единия едностранно - обикновено от толерантност като твоята - без да даде шанс на другия да го спре. Така щастието от любовта се превръща в две отделни болки. Вечно живи, за съжаление. Като любовта, от която са родени.

А иначе - никой никого не заслужава. Но всеки, всеки си заслужава щастието, т.е. любовта.

Super! Kaji neshto poveche za knijkata.

"Good judgment comes from experience; experience comes
from bad judgment."

Книжката се казва "Пилешка супа за душата на тинейджъра" от световно известната поредица Пилешка супа за душата, пожънала невъобразим успех навсякъде по света.
Книгата засяга проблеми, които засягат предимно тинейджърите, но ви уверявам, че всеки човек може да повдигне духа си, защото има разкази за всяко състояние на духа.

Нека бъдем оптимисти!
***

Може и така да си мислиш, защото това е само твоето усещане.

Опитай и разбери нейното мнение по въпроса.

Желая ти късмет!




Любовта винаги идва при двама души рано или късно НО Е ЗА ДВАМА.

Да разкажа и аз скромен опит. Извинете ме, но се произнасям преди всичко в авто клуба!
Случи ми се почти същото. Харесах я на първата година от следването си. До края за 5 години, не и казах какво чувствам към нея. Ходихме на море, на театър, водих я в къщи, спал съм /буквално/ в едно легло с нея, но не и казах каквото мислех. Не го каза и тя. Щях да направя всичко за нея, ако тя поискаше. Тя имаше мечти. Бяха толкова страхотни, та аз се чувствах сивичък в тях. Сега си мисля че точната дума е илюзии. Затова и като се замисля, не се комплексирах заради това. Между другото, правех секс с други жени, които тогава бяха момичета разбира се. Тя беше съвършена, но понякога завързваше също някакви връзки. Но не правеше секс /гаранция/ и го правеше по такъв начин, че да не ме нарани.
Приятелю "Никои" всичко което пишеш бих могъл да напиша за себе си. Затова съм сигурен, че тя знае за това което изпитваш. И да не вярваш, някои ден ще го разбереш. Но изглежда я беше страх да го чуе. Това би поставило нещата в друго измерение.
Аз обаче ще ти дам продължение на историята.
Та реших един ден /по-скоро вечер/ след 4 години да поставя нещата на мястото им. Много алкохол да ми се отвърже езика, съкровените думи и я оставих да реши. Страх ме беше от отговора, почти го знаех, но просто завършвах и трябваше да зная. Обявих че повече не искам да се срещаме, в това си качество на "приятели". Казах и да не казва нищо, ако не е това което искам да чуя и си тръгнах /май не се надявах да тръгне след мен/. Толкова черно беше.
След доброволното изгнание се чувствах знаеш как. Отделно живеехме на един етаж в общежитието и понякога я виждах да излиза, влиза, понякога си говорехме. Тя си завъди гадже, аз имах няколко случайни връзки, докато намерих жена си, разбира се. Ако искаш вярвай, но отново можах да се влюбя. Повярваи ми нещата, чак тогава доидоха на мястото си. Ореола падна. Вече можех да си говоря с нея за всичко, да и кажа че я обичам/х, сигурно и да я изчукам, ако си го бях поставил за цел. Срещаме се понякога и сега, тя се омъжи за гаджето си, малко след мен. Неиния брак не знам как е, дано не пише някъде по-нагоре, но мисля че и тя се приземи включително и в собствените си мисли.
Та това е. Сивичко. Няма рецепта, няма решение, ако го има е изключително тежко. Надявам се да не съм прав, но мисля че даже и да и кажеш, каквото си мислиш, резултатът няма да те задоволи. Но поне ще постави нещата на мястото им. Лъч надежда е ако и го кажеш в подходящ момент. В моята почти 5-годишна история имаше такива, но тогава пък или не знаех или се надувах аз. Иначе единствено времето решава всичко. Понякога се шегуваме с бившата ми голяма любов, че можем да се съберем в някои старчески дом, като ни опадат зъбите, за да правим секс и да наваксаме всичко, за което мечтаех/ме.