Eдин цитат

"[Циклопа:]
– Колко малко красота остана на света?
И видял недоумението по лицето й, се разсмя злъчно:
– Аз и красота! Как ли звучи тая дума в моите уста? Но няма що. Тъкмо аз. Грозният Данте, грозният Бетховен, грозният Микеланджело, грозният Толстой, грозният дебелак Балзак подариха на хората най-хубавото. И сакатият Сервантес, и слепият Омир. Само Байрон е бил красавец. Но куц. Впрочем и той като мен. Весело, нали? Аз и Байрон.
Ева опита да му върне заядливата закачка:
– Види се, нямате чувство за малоценност.
Сякаш не я чул, повече на себе си шефът й добави:
– Искам да покажа на хората последните останки на истинската красота. Тая, която днес бива гонена отвред.
Ева го изгледа недоумяващо. Какво се бе разприказвал?
– Никъде няма място за нея – натърти той. Нито в изкуството, нито в архитектурата, нито в литературата, нито в модата. Още по-малко в човешките отношения. Днешният закон гласи: “Не красота, а оригиналност!” Оригиналността, доведена до ексцентричност, изгони естетичното. Може да е грозно, но да бъде различно от онова, което е било.
– Че какво лошо в това? – пресрещна го Ева.
– Какво ли? Красотата е една-единствена, както е една-единствена истината. Красота, истина, целесъобразност – това е едно и също. Като математическа задача. Има само едно решение. Но е еднообразна, вярно е, обикновена, неоригинална. Всичко различно от красотата е все грозота, всичко различно от истината е все лъжа. Ей това виждаме днес – всеки художник е по своему оригинален, което значи по своему твори своя собствена грозота.
– Нима отричате, че тъкмо оригиналният творец създава прогреса? В изкуството, в науката, в живота.
– Не толкова оригиналният, колкото проницателният. Първият гледа да не е като другите; вторият не се страхува, че е като другите. Той търси към многото открито преди него да прибави малко нещо ново: ново щрихче, нова багра, нов тон, ново преживяване – някой още неоткрит детайл в разкошния храм на красотата. Но истински нови – малки стъпчици, но стъпчици нагоре, към съвършенството. А оригиналният, понеже е неспособен да направи такова откритие, понеже не се задоволява с малката стъпчица, понеже търси лесния успех, той деформира, създава изроди и в изобразителните изкуства, и в литературата, и в музиката, и в модата. И в живота. Всички Мадони си приличат, различни са само дяволите – всеки неповторим в своята грозота. Днес светът е потънал в морето на грозотата. Под властта на най-големия декаданс, който познава историята, най-всеобхватния – Великия Декаданс. С две главни букви.
Ева се отдръпна потресена. Никога не бе слушала толкова дълъг монолог от неговата уста.
– Подочула бях нещо за вас. Но чак толкова. Такъв мизантроп…
Той я изгледа с единственото си око:
– Мизантроп е този, който се е напатил от филантропите."




(Докато го печатах, два въпроса се оформиха в главата им. Те не се нуждаят от отговор, защото първият е риторичен, а на втория няма да можете да отговорите: 1. Защо четем? и 2. Кой е авторът? Третият въпрос, или по-скоро хрумване, което ми дойде във връзка с днешните дискусии, е, че само грозното може да се издържа само - за красотата е нужно да се даде. Затова - да оставим грозното да се оправя, да не даваме нищо за красотата - си е слагане на главата в торбата и отричане на една от най-важните функции на разума.)

Целта оправдава самолетите.

Макар и добре написано, горното е твърде подвеждащо. Защото в този текст красотата се абсолютизира. А тя не е абсолютна, тя е относителна. Субективното възприятие на отделния индивид или възприетите в дадено общество ценности правят нещо красиво, а не грозно и обратното.
"Красота, истина, целесъобразност – това е едно и също." - звучи ми като пропаганден лозунг и е твърде далеч от моето определение за красота. Да не говорим за математическата задача - повечето имат доста повече от едно решение и именно това ги прави красиви. Ако математиката беше изцяло праволинейна и едноплоскостна, тя щеше да е затвор за умовете, а не освобождение от стереотипите. Красотата е вътре в човека, а не извън него. Той сравнява това, което вижда, чува, усеща с вътрешния си модел и преценява красиво ли е то или не.

Abyssus abyssum invocat

Истината също не е единствена. И тя в голяма степен зависи от гледната точка. Не само красотата.

На двата ти въпроса
#1 - защото ми доставя удоволствие
#2 - ти!

За останалоти вж.поста на Боби

Един от най-великите умове на нашето време е установил, че ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО. Относителността на самото това твърдение поражда доста голям брой интересни парадокси, от които на мен лично ми се завива свят. Има ли човек, който е сигурен в самия себе си и в цялата обкръжаваща го реалност? Ако има такъв, няма да му е много интересно да живее.

Abyssus abyssum invocat

хъм хъм
странно писание. Възхвала на конформизма май... Макар главният герой да говори с патоса на революционер. Изобщо объркано някак си.

1. Чета, за да знам или за забавление.
2. Немам идея.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Ха-ха, Робин ме ласкае.

Сянки, ето на това аз му викам тесногръдо отношение - което демонстрират, сякаш на инат, писалите дотук по тая тема.

Цитатът е извадка от книга на Петър Бобев, която до голяма степен може да съществува самостоятелно, извън контекста на книгата. Дребнавите забележки, които правите, съвсем не са съществени.

Целта оправдава самолетите.

Нека отговоря на въпроса ти с въпрос...............

Какво е подражателството?

Какво е гробът освен врата към ВЕЧНОСТТА

Не знам. Ти знаеш ли?

Впрочем... може би е много неща. Някои - хубави, други - лоши. Имам нещо предвид, но сега няма да се впускам в поредното си глупаво словоизлияние.

(Във всеки случай не се сещам някога да съм имал желание да подражавам. Може би ще ме светнеш защо зададе въпроса.)

Целта оправдава самолетите.

"Дребнавите забележки, които правите, съвсем не са съществени." - отсече той, докато се кланяше в краката на идола си. Беше го издигнал на пиадестал и всяка неделя, точно по пладне, принасяше на олтара на своя бог по един жертвен агнец. Сляп за истината, безмерно предан, ГОА беше загубил критичния си поглед, съмнението вече не го глождеше. Щом чуеше името на някой от новите си богове, българските писатели, той изпадаше в нирвана, потопен в усещането за абсолютна истинност и неземна чистота в словата им.

Abyssus abyssum invocat

Досега не ми беше хрумвало За едни богове, за други дяволи, нали

А, имаше една такава книжка - "За вас лъжа, за мен истина". Не че е подходяща за случая. Понеже тук не става въпрос за никакви истини, а за гледни точки.

Целта оправдава самолетите.

(говори Шаркан):
1. Красотата е измислено понятие. Питай някой жабок дали харесва мис Вселена.
/аз не я харесвам, но нали съм жабок.../
2. Когато си част от истината, нямаш потребност да я доказваш, може да те изкуши желанието да я споделяш. Хмък.
/опитах да разкажа на един слепец какво значи "жълто". Пълен провал. ???/
...Господа /+дами, но на първо място/, за какво всъщност си чешете пръстите по клавиатурата?

към Boby & Robin:
Драконче е по-елементарно дори отколкото го мислите /преди малко гледах стари обсъждания/. Май по въпроса най-добре мисли Св.Георги, който не пробужда змейове, ами ги ПРИСПИВА. Навеки.

Post scriptum от Шаркан:
Относителността - относителна ли е или абсолютна? Ъ?

Moje bi ako ne beshe toja spor i az sega chtiah da se zajadlivo kato Bobi_ i Robin

Интересен текст. Като го четох се сетих за един разговор -спор в последната нощ на Булгакона, някъде между 2 и 4 сутринта. Спора беше за въпросите КАК и КАКВО. Как тук в текста е = на красотата, а каквото - за него е ясно
Та така Красотата...Санчо тя щяла да спаси света... разправят
Може би ако не беше оня спор и аз сега щях да се заяждам дребнаво за текста ти като Боби и Робин