до родителите с две деца

споделете как се справихте с ревността на по-голямото дете?

НЕ СЕ справихме.
А трябваше ли?

Pri nas razlikata e mnogo malka i beshe trudno. No malkija za radost e mnogo spokoen i samostojatelen, taka che kakata pochti njama powodi za rewnost. Spored men nachina da se sprawish s rewnostta e da ne dopuskash takawa.

Просто трябва достатъчно внимание за по-голямото дете и да не му се натяква постоянно "ти си по-голямо отстъпи"Както и малкото да се научи че номерата му на по-малко не минават.Повече лично време отделено специално за каката или баткото.Ами и те са деца!

A kak she se spraviata posle s revnostta na po-malkoto ili to niama da ima pravo na takava?
Pak i za cialata revnost mejdu decata sa si vinovni roditelite,a nai-hubavoto e che nakraia se obrashta sreshtu tiah.Kvit si gi nadrobite,takiva she si gi sarbate;-)
Az tva kat nai-malkoto v goliamata roda vi go kazvam...nishto lichno

Сега се сещам нещо.
Ние с брат ми много се разбираме.Може би защото нашите хич не се занимаваха с нас и ние се оправяхме сами.Биеме се , щипеме се но сами се оправяхме.И нямаше ревност.Нямаше пред кого да ревнуваме.
И резултата е налице: чудесни брат и сестра.

не сме се справили кой знае колко.
Баткото го прихващат от време на време и тормози малката без причина, просто защото тя прекарва повече време с нас, и съответно получава по-голямо внимание.
Важното е, всяко дете да не се чувства пренебрегнато и по-малко обичано от другото, но когато децата са толкова различни, понякога е трудно да проявяваш еднакво отношение.

С много любов. А и не сме се справили - справянето си е за цял живот.
Трябва детето да чувства БЕЗКОМПРОМИСНА справедливост от страна на родителите си. Защото е тежко, когато само защото малкото е по-малко да не се наказва, да му се прощава всичко... не е справедливо. За това се стремим да сме обективни колкото можем повече и детето е спокойно, рядко проявява ревност, много рядко.
Трябва да чувства любовта. Трябва родителите да проявяваме любовта си, защото за децата не е достатъчно теоретичното знание за родителската любов - те могат да започнат да се съмняват в нея, а това е началото на ревността. За това - с много любов и справедливост.

Недоволните раждат недоволни и ревниви деца
По свой образ и подобие.....
Измени се Ти.... и ще измениш и децата си, без да ги насилваш....

Ежедневно правосъдие.

Но истината е в правенето на 3-то :))

питах ви, защото наскоро бях изправена пред въпроса на дъщеря си:
АЗ НЕ ВИ ЛИ СТИГАМ? НЕ СТЕ ЛИ ДОВОЛНИ ОТ МЕН?
случи се няколко дни, след като разбра, че очаквам бебе. не бях подготвена за подобен въпрос и се опитах да я утеша колкото мога, да й кажа, колко много я обичаме, колко е чудесна и колко е важна за нас, но тя продължи с въпроса си:
А ЗАЩО ТОГАВА ВИ Е ДРУГО ДЕТЕ?

Ами, мила, отговори й че искате бебе за да си има другарче и че ще има много грижи по него и че ако не е тя ти едва ли би се справила без нея. Че разчиташ на нея да ти помага и че едва ли не си решила да имате второ дете само защото Мнооого разчиташ на нея. А и да ти кажа с времето наистина така става. Дъщеря ми ми помагаше за бебето докато беше малко и то с удоволствие.Чувстваше се горда и полезна.
Сега малкия поотрастна и вече на нея й е нужно да отделям повече време.Ученичка е .Сега пък малкия мрънка за внимание.Поне се старая да обръщам внимание и на двете, когато искат.

Дано всичко е наред и дъщеричката да се радва заедно с вас на братчето или сестричето.
Успя ли да я утешиш и да й обясниш? Може и да не е много скоро. Но искаме след време да имаме второ дете. Не знам как бих се справила с подобен въпрос. Предполагам че ще реагирам като теб. И ще кажа, че това дете не е само за мен и таткото, а и за сина ми за да има той другарче в игрите. Но дали това е най-доброто обяснение.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

Мишони, това не е само обяснение. В действителност е така. Съдя по моите деца, които с 5 г. разлика обичат да си играят, бият, смеят и какво ли още не двамата.Снощи не можах да заспя от тях. Идеше ми да ги напердаша.Голям смях в леглото, гъделичкане , а на мен ми се спи и те ми пречеха. Но те се разбират. Чудесно!
А вече на моята възраст , брат ми е единствения човек на който истински разчитам, както и аз за него.Доволна съм.

и при нас да се получи така. Имала съм и примери, при които децата не се разбират изобщо. Мисля че грешката за това е в родителите. И не ми се иска да правя подобни грешки. Дано да съумеем, както вие сте успели, да направим от децата си истински приятели.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

Браво на нея, умница, предусеща последиците...
Наистина е добре да и кажеш, че освен неприятните последици ще има и много приятни - ще си има другарче. Не е добре обаче да и казваш "за да си има другарче". Не съм съгласен и да и казваш, че "си решила да имате второ дете само защото Мнооого разчиташ на нея".
Лошо е да се лъже!
Престъпление е да се лъже собственото дете, особено по важни въпроси!
По-добре и отговори честно и в границите на разбирането и.
Лъжата не води до добро.
И... поздравления!

Наистина зависи много от родителите и след като го знаеш няма да го допуснеш. Това е.Но мнението ми е че в едно семейство трябват поне 2 деца. Създава се един нормален микроклимат за децата, който се отразява на живота им след като се отделят от родителите. Само средства да имате да ги гледате, това е проблема в момента в тази държава.За да можете спокойно да им се радвате как растат.Пожелавам ви го!

Добре, приемам за лъжата, макар че не смятам че е лъжа, а по-скоро успокоение за детето в този труден за него момент.
Хайде кажи как би постъпил ти, без така наречената "лъжа".
Интересно ми е. Дай пример.
Това за другарчето при мене въобще не е лъжа, а абсолютна истина.
Те СА другарчета.

Благодаря за пожеланието. Дано си права.
Аз съм била едно дете и знам, колко е самотно и неприятно. Не бих оставила детето си само.
А за средсрвата се убедих, че важи народната мъдрост "Баба знае и 2 и 200". Все ще се справим. Само да порасне още малко синът ми и .... ще се наредя отново на "опашката от чакащи за бебче"


Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко

Ами аз казах.
Бих отговорил честно и в границите на разбирането и, като бих подчертал, че промяната ще донесе и добри неща, а не само лоши.
Но конкретен отговор не мога да предложа.
Защото не зная отговорите. Въпросите не са отправени към мен. Само Недоволна може да им отговори. Въпросите бяха:
"АЗ НЕ ВИ ЛИ СТИГАМ? НЕ СТЕ ЛИ ДОВОЛНИ ОТ МЕН? А ЗАЩО ТОГАВА ВИ Е ДРУГО ДЕТЕ?"
На третия въпрос особено не може да отговори друг човек!
Преди години с жена ми отговаряхме на тези въпроси на по-големия си син (тогава обаче той беше на по-малко от две години и те не бяха толкова остри). Помня, че отговорите ни го бяха заредили с доста ентусиазъм. Той очакваше бебето донякъде като някакъв готов другар в игрите. Като го видя на какво прилича, се разочарова много. "Това ли ми е то братчето?!!! Та то за нищо не става!" Та да се вдъхва оптимизъм е добре, ама с мярка...
Виж, сега ако ги погледнеш двамата... Оптимизмът не е бил напразен! Това може да се обясни дори и на малко дете.