A.I.

Това трябваше да е поредният файърфоксски филмов постинг, но не мисля, че ще стане. Дори не го пиша он-лайн в кафето откъдето обикновено се логвам. Седя си вкъщи сама и слушам Where is my mind от саундтрака на Fight Club...
Почти съм сигурна, че вече се сещате къде ще направя завоя към хвалебствията :), нали?
Но не, нама да кажа, че съм избрала песента, защото филмът е толкова зашеметяващо супер, хипер, ултра, мега след толкова суперлативи не е нужно да се уточнява какво, че съвсем ми е взел ума... :) Мнее.
A.I.
Не знам дори дали ми хареса.
Знам, че не ми "не хареса". Поне мисля, че знам.
Не съм сигурна, че знам какво мисля, обаче.
В много неща не съм сигурна след този филм.
Дали да му правя разбор? Да го разчленя и изследвам, ръчкам и бутам, режа и ровя по всички правила на добрата аутопсия? И защо?...
Странен филм, все пак, поне за мен. Май от типа на "Контакт", което не е положителна оценка (това е за тебе ГОА!), но пък не е и отрицателна... Можеше да е просто покъртителна драма с елементи на приказка,... ако не беше продължил след един момент. Андерсен ги пише едни такива - хем ти се ще да не си ги чел заради разяждащата болка, хем въпреки напиращите сълзи, не можеш и да помислиш да ги забравиш... Болезнена любов. Истинската.
Обаче продължи и... Някой би казал, че имаше доста недомислици, грешки и несъответствия в много от нещата, които последваха... Аз на този някой бих казала едно-друго... с щанга в ръка!
Сигурна съм, че би могло да се обясни всичко, не съм сигурна трябва ли?
Виждате ли, проблемът е, че това не е плакатен тип филм - "А тъй... и т.н. ?" - И да е имало послание, то бе по-скоро промърморено отколкото ясно изказано. Никакво мнение не беше натрапено, дори въпрос не съм сигурна, че бе зададен. И все пак... единственото, което спира "най-висшата форма на самообслужване" в случая, е ширналата се безкрайност и питанки в период...
:)
Ама не е смешно.
Почти като сцената на масата...
Мрачен филм.
Не студен, а хладен. Виолетово ако беше цвят...
Тъжен? Може би.
Може ли да се самоубие едно неживо момче? По-важно е Какво Би Могло Да Накара Едно Същество, Което Никога Не Е Живяло Да Поиска Да Умре?!
Къде е "мястото където се раждат сънищата/мечтите" и дали точно пък знанието дълбоко вкоренено, че все пак някой, когото обичаме ни обича или поне ще, е единственото ни Извинение да сме "живи"?
Аз не мога да знам, питайте Синята фея, ако ви стиска.

На края на света, където лъвовете плачат...

Шъ те хвана аз тебе да ми пишеш лиричните отклонения с елементи на разсъждение. Или разсъжденията с елементи на лирично отклонение. Или направо всичко.

Сега, май разбрах доста за твоето възприемане на филма, и, слава богу, не за самия филм. Май те е накарал да спреш за малко и да се огледаш (а може би по-скоро ослушаш - и то навътре?). Това не е непознато за филмите на С.С. Обаче.

Хареса - не хареса - кой вече обръща внимание на тия булшити с бели конци? Важното е какво ти е дал и още повече какво ти е взел. Ето, взел ти е например сигурността - чудесно. Взел ти е... хм... уюта? Хладността прогонва уюта. Взел ти е... усмивката? За малко, надявам се. Where is my mind... това не може да ти го е взел.

Може ли да се каже, че Момчето Не Е Живяло? Въпрос по същество. Иначе - много неща, о, колко много неща... Та дори и онази, болезнената... При условие, че не понасяш болка. (Впрочем поносимостта няма значение.)

В момента екранът ми е във виолетово. Случайност. Обаче виолетовото добре стои. Факт.

Няма извинение за това, че сме "живи". Това си е просто навик, от който не можем да се откажем до смъртта си. Ако има смърт де. (Пък то първо трябва да се докаже, че има живот.)

И мрррррр... предпочитам да не бъркаш в Контакта, че удря ток

Целта оправдава самолетите.

Аз щях да ходя да го гледам ама нещо ми мина мерака и не си свърших работата... ау, ако продължавам тъй ще ме уволнят :) Не че не искам де, просто не ми се дават пари за кино, пък и времето малко ме притиска (ох!). Това, което Firefox каза, а също и това, което не трябваше да казва (че накрая роботчето умира (или "умира")) единствено засилват у мен желанието да пиша за него, ама няма да стане скоро :-|

the saddest words in any language...
only if

VNIMANIE! Ako ne ste gledali filma AI, mozhe da ne iskate da chetete tova s&obshtenie, zashtoto izdavam njakoj osnovni momenti!




Gledah go onaja vecher, no narochno ne pisah vednaga, zashtoto toja film iziskva malko vreme da se premisli.

Haresa mi. Ne e tradicionen film, "bonbonche za okoto". Postavja vyposi kato toja zashto zhiveem i s kakvo zhivotyt ni privlicha tolkova.

No moja sobstven otgovor e razlichen ot toja vyv filma. Nie horata zhiveem za da se "razmnozhavame" - v plytski i v duhoven smisyl. A David ne umeeshe da go pravi, v nito edin ot dvata. Ne namiram, che imashe neshto, koeto toj se stremeshe da syzdade. Ili pone temata ne beshe zasegnata v aspekta na David. Negovite zhelanija i emocii bjaha programirani, i vyv filma njamashe nishto, koeto da pokazhe, che toj po njakakyv nachin e nadminal programata, si prevryshtajki se v neshto poveche ot mnogohiljaden (ili dori mnogomilionen) nabor ot komandi: "ne naranjavaj", "ne pozvoljavaj da te naranjat", "kazvaj na sobstvenicite si, che gi obichash", "demonstriraj obshtoprietite priznaci na liubov"... V toja smisyl pojavata na dete-robot e apoteoz na masovata kultura, na tendencijata reklamite da se pylnjat s mili detski lica. I razbira se, tova proraboti, tochno kakto i reklamite rabotjat (sigurno pone v 90% ot sluchaite), i Monica se "vliubi" v novoproizvedenija si sin. Neznam samo dali Splibyrg e vlagal toja smisyl vyv tvorenieto si.

Scenata v Mahnatyn... Sreshtata s profesora - dali zashtoto aktjoryt beshe slab, no udivlenieto mu mi izglezhdashe presileno i s&vsem neobosnovano. Pyk i nali spored men planyt "David" se beshe provalil...

Predpolagam, che robotite ot bydeshteto, koito vidjahme nakraja, oznachavat, che
vyzproizvodstvoto e bilo resheno njakak si - kakto v plytskija smisyl, taka i po
otnoshenie na ideite - naprimer idejata da se v&zstanovi "chovechestvoto" mnogo vreme sled kato e izcheznalo, ne miizglezhda rezultat ot prosto programirane.

Malko vyprosi:
- dali vse pak nakraja vidjahme robotite ot bydeshteto, ili prishylci? Az sym za
robotite, zashtoto te mozheha da "chetat" pametta na David, koeto govori za njakakvo rodstvo.
- sluchajno li e syvpadenieto v imenata - David i David Boumyn?


P.S. Boby_, p&rvata duma beshe "rezil". :)

Много странно виждане за филма. Струва ми се някак абсолютно “механично”. Естествено няма смисъл да спорим по въпроса кой е разбрал правилно идеята. Все пак ще изброя моите възражения за да видим какво ще стане.

Например “ние хората живеем за да се размножаваме”, може и да не е неправилно твърдение, но определено не е нещо с което ще се съгласи всеки човек на земята като “смисъл на човешкият живот”. По-скоро ми звучи като мнение на нерез (хмм... интересно какво е “духовен нерез” ;-) Думата ми е за лутането в търсенето на мястото ни, на собственото аз, на “вечните въпроси”. Т.е. ако твоето определение за “човек” е “двуного без пера, дето де размножава във всякакъв смисъл” тогава е приложим анекдота за оскубания петел (можеби на живо). Освен това определението ти за “програмираната любов” е нелепо. Изкуствен интелект не е списък от милион или милиард правила от типа “не пипай това”, “казваш мамо” и т.н. Тук прилагаш твърде механичен, “програмистки” подход. А и не мисля, че Спилбърг се интересува от такъв вариант. Неговата идея е следващата стъпка след създаването на човешка логика и поведение - чувствата. И не просто болка или удоволствие, а Любов (с главна буква). Казано по друг начин може би ще е далеч по-лесно да се създаде имитация на любов (това за което ти говориш). Това обаче няма да е съвършена имитация. Отделен е въпроса дали е нужно да е съвършена имитация. Мисля, че простото доказателство на тезата ми е, че това едва ли е било интересно за автора.

Старата песен за това, че не е лесно да си бог.

Сцената с професора беше “странна” защото държанието му бе неадекватно на преживяванията на Дейвид. На превръщането му в човек. А и той бе твърде далеч от разбирането ни за човечност. Бе пресъздал спомена за собствения си син за да го продава.

Това с края ме озадачава най-много. Според мен това не бяха роботи. Това бяха извънземни. Разумни същества попаднали на невероятен артефакт. Изкуствено същество носещо човечност по-голяма отколкото може да бъде във всеки “истински” човек.

Въобще, тия американци съвсем са ти изпили мозъка

P.S. Не си си направил труда да погледнеш страницата която ти дадох в темата за “Българска фантастика”, нали?
Лошо, защото тук рядко се четат дълги мнения написани на латиница. Прояви малко уважение към другите моля те.

Bastoon,

Ne amerikancite, ami 10-chastovoto ezhednevno kisnene pred kompiut&ra mi e izpilo moz&ka... :(

Razbira se, che otidoh na onaja stranica i ti blagodarja, che mi ja posochi. Samo deto posle se nalozhi da karam moderatora (Blgagodarja moderatore!) da mi svalja s&obshtenieto, zashtoto pak ne se cheteshe - kodirovkata e druga. :( Zatova e i "vtori opit"...

Spored mene njama nishto losho v tova, che se opitvame da se "razmnozhavame" v duhoven i pl&tski aspekt. P&rvoto e imenno toja stremezh k&m us&v&rshenstvane i t&rsene na sobstvenoto az, a vtoroto e genetichnata ni programa. Narochno go kazah taka za da ne zvuchi sladnikavo - toku vizh sme zabravili, che "zhivot" i "zhivotno" imat edin i s&sht koren. :)

P&k i ako s&m se obogatil s neshto ot zhivota si v US, to e neprijaz&nta k&m "politicheskata korektnost". :)

Ne vidjah v&v filma _goljamata_ liubov, uvi. Mozhe i setivata za neja da sa mi povredeni.
Vidjah obache edin surogat i tova mnogo me podrazni i razocharova.

Аз пък винаги съм си обяснявала думата "човек" и "човешко" с идеята на Азимов, може би защто за пръв път се сбълсках с идеята, докато четях именно него. Обаче - мрачните филми ме дразнят - имам чувството, че взимат повече от мен, отколкото да ми дават. Подтиквали били към размисъл - е да де, ама направо ми ограбват оптимизма - освен това има и много добри т.нар. философски филми, които пак могат да те накарат да се замислиш, без да изпадаш в ужасно мрачно настроение. Когато времето ни е толкова малко и ценно, за да го хабим в пристъпи на лошо настроение или меланхолия...

Всички твои по-добри дела
във вода да се запишат!

То беше истинско... ужасяващо истинско... красиво истинско....
Това дете робот беше по-истинско отколкото 95% от нас някога биха могли да бъдат.
Обич... болка... страх... болка... гняв... болка... обич...
Дейвид последва мечтата си, воден от едно твърде човешко чувство, което не му беше позволено да получи от хората....
Неразбран... подведен... предаден.... от хората - онези 'истинските', онези, към които така отчаяно се стремеше.... Дейвид буквално се потопи в една приказка, която му даваше надежда и се отправи натам, където 'се раждат мечтите'....
'Неговата любов е истинска. Но той не е.'
А кое е това, която ни прави истински???
.......

To hear, one must be silent.