Надежда

Ако можех да имам едно магазинче с две полички,
бих продавал.....познайте какво?
-Надежда! Надежда за всички.
Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всички бих давал аз,
колкото трябва за трима-
А на този, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
цялата своя надежда.

Gianni Rodari



Весел ден

Дали ще излезне сполучлив опита ми да превърна ноща в ден, а денят в нощ.....

Само денят в нощ...без звезди..без луна...тъмно е все още навън, макар да ми се стори преди малко, когато погледнах през прозореца, че просветлява вече..а денят ще става все по-малък и малък...просто смяна на сезона...

...on be fool`s errand...

....ПОЧТИ РАЗКЪСАНА...ВЪЗКРЪСНАЛА?
...щракна...пак заключиха Деня...
Каквото е било, било е.
Всички ще се приберат да спят,
или да шептят успокоени?
А в мен се надига целият ми свят -
любов, и битки, и падения -
да ме спаси от парещия ад
на дългите ми нощни бдения...
О, знам, че всички думи са банални.
Това е омагьосан кръговрат!
...лежа на гръб... и как да стана -
нали уж не съществувам в този свят?
А ти? Ще се удавиш...
и почти те гледам със уплаха...
безсилна пред крещящата беда...
и чудя се дали да ти помахам,
или да скоча в мътната вода.
Протягам длан все пак,
с напразен вопъл,
да те спася?
От кой д а те спася?
Край мене всеки свойта орис чопли -
за теб не мисли даже и в съня...
А тук съм сама..
Защо те пуснах в мръсната река?
На този свят май никой не е вечен...
Но ти почти достигна до брега...
Ох, не мога сега да те оставя...
Без теб съм само тяло, без душа.
Ей ти, надеждо моя...
върни се бързо, не ме оставяй...
без теб по-бързо ще умра...

P.S.Защо всъщност и дните да стават нощи? Тогава повече боли...

Mnogo e hubavo, imah edna sukvartirantka, koyato si beshe zalepila tui stihche nad legloto
Mejdu drugoto i prevoda na Alanis Morisette e mnogo hubav.

...."Нарисувай ми една Надежда!"....

~..сигурно би казал Малкият принц на Екзюпери..~

хубавата ябъка я изяде прасето..

Всеки човек си има звезда и
всеки угасва, угасне ли тя....

Все някога трябва да поспиш - нали?

В тази стихнала нощ, в тази приказна нощ
ти ми даде своето цвете.
Аз го взех във ръце.
Ти бе с бледо лице.
Ти бе с бяло лице.

И под нас беше бяло морето.
И край нас бяха бели скалите.
И над нас беше бяла луната.

В тази стихнала нощ, в тази приказна нощ
всичко бе станало бяло:
това тъмно море,
тези черни скали,
тази жълта луна
и лицето ти -
като твоето цвете, което поех от ръцете ти,
като бялото цвете.

ето затова:) .... за всяка красота, до която се докосваме, трябва да платим

има и хора-звезди... макар и много рядко... аз съм срещала, а ти?

IMAGINE...

Ще ти напиша какво аз си бях залепила над леглото, а сега си го държа в чантата:)

Тупти, ти мое сърчице
движи се, удряй с всичка сила
един живот ни е, какъвто и да е
ще го живеем, ако трябва и на сила.

Тупти, ти мое сърчице
тупти напук на всички рани
напук на злобното лице
на всички болки и закани.

Тупти, ти мое сърчице
с теб сме страшната комбина
знам, че же дойде ден, тъй, насаме
ще се отпуснем и ще отлетиме.

Но до тогава тупкай, сърчице
движи се, удряй с всичка сила
дела ни чакат, не едно и две
тупти сърце, тупти със всичка сила.

........
Малко весело момиченце,
вземи своето моливче и гумичка -
тук има много излизшни неща,
ето тази черта и тази черта -
това са граници,
ето изтрий жълтия цвят на пустините
и ги боядисай в зелено,
пресечи сините очертания на водите
с пунктирани бентове,
нарисувай нови кръгчета и квадратчета -
колкото си искаш.
........

ето ти надеждата:)

Да срещала съм хора-звезди.....и падащи звезди съм срещала......лошото е когато си мислиш, че виждаш звезда, а се окаже, че е спътник...

Весел ден

а ако се окаже, че спътникът е твой? че ти си планета или слънчице за някого...

IMAGINE...

Ще е хубаво, ще е прекрасно.....нали за това живеем.....нали за това е надеждата.......



Весел ден

хм...
пак е време за сън...
пак е време за надежда...
а само вятърът навън
като свекърва нарежда...
пак бушува във мен
този свят неотгатнат.
всеки час и всеки ден
всяка нощ необятна...
и сама не знам докога
ще ме стяга изкъсо
ще ме мъчи така
тая погубваща пустош...
този свят прокълнат
и това прокълнато време...
някак не ми е в кръвта
да тежа на земята..

Знаеш ли? Всъщност - откъде ще знаеш...омръзва тоя хаос и на тая пропаст не вижда се краят...Вървим ли? Летим ли? Ще паднем ли? Кога? Така не мога да спя...А за дълъг сън тупти сърцето....кой е пътят? Води ли далече? Всичко лошо ли е безнадеждно вечно? Загрубяха ли очите сини? Странно доверчиви чак до края...Като старо вино ще застине истината, дето сама си зная...

...за тая почти прекрасна есен...защото за миг изгубих своя периметър и гледай колко тъжна станах...нали нощем живея ...в сънищата си...а през другото време спя...та...
празнично-есенно,
приказно-весело...
май пак засънувах...
...странни дървета
с пъстри килими
от пъстри листа ...и ми с еструва
на този свят има
само такава пъстрота...
...празнично-весела,
топла и ласкава
пъстрата есен нежно трепти.
а слънцето - златистобяла праскова-
в синьонебесния свод си блести...
...дали пак не сънувам с отворени очи?

ох...ама не искам винаги да плащам за красивите неща, които ми се случват...писна ми да се озъртам за келнера и сметката...искам и красотата някой да ми я подари ей тъй от добро сърце, дори и красотата на единия миг...като надеждата на Родари...или може би искам да платя на красотата, че ми позволява да се докосна до нея...знам ли?...за какво е готов човек да си продаде душата? каква е цената...

то и няма нужда да се озърташ: "........Животът като барман носи сметката...."
не знам за какво е склонен човек...като разбера аз за какво...ще ти кажа а цената може би е "да бъдеш или не.."

и пак те питам - на каква цена "да бъдеш или не"...или става въпрос за компромиси?