Жената в интернет

Отдавна се каня да го споделя. Какво се промени в живота ми откак съм активен потребител на интернет. Помените са толкова радикални, та чак ме плашат. Ето я и изиграната на живо пиеса, в която аз съм главната героиня.

Началото.
Годината е 1997. Ето я - жена на 36, примерна съпруга, отлична домакиня и всеотдайна майка, мила и засмяна дебеланка. Живее в малък град, където всички са роднини и познати. По стечение на обстоятелствата започва нова работа, където се налага да работи и с интернет. Плахи първи стъпки, постепенно през 1998г. открива IRS, после ICQ, после Лафчето на Дира. Успоредно с това, благодарение на разговорите с хората от другата страна на мрежата започват да се извършват чудни трансформации в самата нея.

Действие първо
Първият виртуален секс я сварва напълно неподготвена. Остава смаяна колко силно й въздействат думите на някакъв непознат! Усещането е вълшебно, дори не е и сънувала, че някога може да се почувства така. Същевременно е ужасена, уплашена. Смята, че е извършила предателство, изневяра. А и като се погледне в огледалото с нейните към 90кг се чуди кой ли е този мъж дето ако я види би правил секс с нея. Лута се, чувства се объркана и недобре. Иска още от наркотика "виртуален секс", реалността в огледалото обаче тежи като воденичен камък на шията й. Да не говорим, че в леглото до благоверния не изпитва и грам от удоволствието на "виртуалното". Прави нещо, което така и не е успяла да си наложи през всичките тези години - отслабва, бързо, сигурно, стабилно. Резултатът е потресаващ и за нея и за близките й. Яяяя, че тя била нелоша жена! Дори хубавичка!

Действие второ
Преход от виртуалното към реалното. С всеки изминал ден тя добива повече самоувереност в нета. Забелязва, че говори и пише по-откровено, по-свободно, по-живо. Събеседниците й сами я търсят. Не крие годините си, нито килограмите си (вече една напълно прилична цифра!). Дори се шегува с вида и годините си, но това вместо да отблъсне, напротив, печели й още повече приятели. Опознава добре някои от тях - свестни, умни, интересни хора. Канят я често на кафе, но тя винаги отказва. Не ходи по срещи на клубовете, нито на стаите от чата. Един ден импулсивно приема поканата за кафе на мъж, с когото се "познават" повече от година. Кафето преминава във вечеря, вечерята в нощен бар, барът - в секс до сутринта.

Действие трето
Оттук нататък следват нови и нови срещи, с нови и нови мъже. С някои от тях сексът е невероятен, с други - скучен, с трети - неприятен.... Тя се опознава сама себе си, опознава тялото си, реакциите си, вкусовете си....Времето на необуздания, безразборен секс постепенно си отива, тя става все по-"претенциозна", забелязва у себе си едно своеобразно скъперничество, не иска да се разпилява, да хвърля силите си за голо чукане, иска да изпитва удовлетворение - физичесто и духовно. Търси го, копнее за него, но все не го намира...

Действие четвърто
Отдалечила се е на светлинни години от семейството си. Въпреки, че видимо няма никаква промяна. Живее двойнствен живот и това я измъчва много. След 3 години на усилен, почти безразборен секс си задава въпроса дали не е серопозитивна, дали не се е изчерпала емоционално, дали не е време да спре....И тогава, една нощ в IRC, тъкмо преди да излезе от канала, я заговаря ТОЙ. Чакания, желания, единствения. Разбира го почти мигновено....Как? Един бог знае. Но тя е станала толкова цинична вече, не вярва на никого и нищо. Толкова лъжи са й изприказвали в интернет, толкова лъжи е казала самата тя, отдавна знае, че нищо истинско няма тук.Че всички чувства и страсти са ден до пладне, въпреки, че хората си вярват когато ги изричат.
Но този път наистина не е така. И той го знае. И тя го знае. Опознават се бавно, плахо, постепенно. Тя е на 40 вече, той едва на 23. Абсурдно, ненормално, неморално! Ууууууу! Тя се залъгва, че той ще се отврати като я види, а ако това не стане, че ще и мине като легне с него. Той се залъгва със същото. И отлагат, отлагат, отлагат с месеци тази среща. Накрая се срещат и нищо не може да се сравни с изживяването, което подаряват един на друг. За една година се срещат само три пъти. Срещите им са като природни бедствия - неописуемо бурни, зашеметяващо силни. Пишат си всеки ден, по два, по три пъти на ден. Обичат се все повече, до безумие направо....Тя му разказва за безпътния си живот, дано го отврати и той се откаже от нея. Той й разказва за момичетата, които забърсва по баровете и купоните, дано тя го остави, за нейно добро, за да не застрашава семейството си. Опитват се и двамата да си внушат, че не могат да останат заедно, да бъдат "разумни", но не им се удава. Накрая се предават....и се оставят на любовта, която ги е завладяла напълно. Докога? Какво значение има това?!

Епилог
Засега няма....
Със сигурност желая той да си намери хубаво, младо момиче, което да го обича и да го дари с деца.

За търпеливите ми читатели
Не задавам въпроси, не търся съвет. Разказах с прости думи какво донесе интернет в моя живот. Може би и на някой друг му се е случило същото. Той ще ме разбере.

Скъпа приятелко много добре те разбирам и аз съм на 40 и горе долу съм в такъв период от живота си, но съм по емоционална и прекалено се обвърззвам и влагам прекалено много чувства в контактите си с хората в нета, но това което си изживяла е прекрасно....за съжаление не съм стигнала до етапа с личния контакт или ако съм стигнала веднага съм била разочарована ако искаш да контактуваш лично с мен пиши ми на моето ICQ 135 54 76 29 или на е-майл: [email protected]
И аз навлязах късно в нета като теб.

Параноя. NET

Vеlislava Lilava

Излизането ми от къщи винаги е придружавано от някои определени действия, които, погледнати отстрани, могат да приличат и на ритуал. Против крадци или за съхранение. Дори и фатално закъсняваща за среща, напускането на дома ми отнема поне пет минути. Започвам с внимателно оглеждане на контактите - дали всички щепсели са извадени от тях, изключени котлони (въпреки че рядко биват включвани), липса на течаща вода и старателно затегнати кранове (заради тайния режим на водата никога не е сигурно). Следва ослушване, което трябва да докаже, че телевизорът, радиото, пералнята, сешоарът са изключени, а червените копчета на разклонителите не светят. Специален поглед и към замлъкналия компютър. Преди да превъртя ключовете, се уверявам, че ютията е в средата на коридора, т.е. няма как да е включена. После следват само няколко връщания за натискане на бравите - заключено. Разделях се със страховете си до следващото излизане! Както казва Тайлър Дърдън в култовата лента "Боен клуб", не ние притежаваме вещите, те притежават нас.
От известно време аз се превърнах в собственост само на една вещ, на една машина.

Компютърът ме притежава

Всъщност всичко беше наред, докато кабелът за "топлата връзка" между модема и телефона отлежаваше месеци наред в очакване на компютърния специалист. Преди, прибирайки се, изпитвах особено облекчение, когато не заварвах опожарена дупка на мястото на апартамента и не нагазвах във вода в коридора. Сега, влизайки, прекосявам тъмнината на стаята, за да натисна копчето за включване на РС. Когато две зелени светлини ми намигнат в мрака и стряскащ сигнал възвести зареждането на всички програми, мога спокойно да светна и да се събуя.
Чаша мляко и се настанявам пред компютъра, за да потъна в тайнствата на интернет. Тогава започват първите симптоми на новите ми страхове. Телефонът мълчи! Започвам да преглеждам файловете в съзнанието си - платена ли е сметката за последния месец. После и квитанциите! Платена е! Дали ромски съграждани пак не са прерязали телефонните кабели. Преглеждам криминалната хроника на вестника... Дано пак да са съседите (дуплекс), макар и с любимите им 40-минутни разговори. (Веднъж ужасно се изплаших, че може би и те са се сдобили с интернетиран компютър и борбата ще стане безмилостно жестока. Двайсет и пет минути след полунощ телефонният сигнал се завърна и аз прегърнах компютъра.)
След мъчително отброяване на минути и опит да се разсейвам с четиво на хартия телефонът най-после изщраква. Млечна наздравица! Има сигнал! Кликвам върху любимата My connection 2 и се опитвам да хипнотизирам връзката, за да премине Dialing светкавично във Verifying user name and password. Писуканията на модема ми действат успокоително. На екрана се изписва Logging on to network и аз изпращам въздушни целувки на доставчика и на БТК. Точно тогава присветва омразното съобщение:
You have been

Disconnected

from the computer you dialed. Double-click the connection to try again. Съсипана съм и започвам да дабъл-кликвам и да try-вам, и да try-вам отново. Обзема ме страх, че може би часовете от тази карта са свършили. Опитвам с наличните три. Няма милост! Всевъзможни обяснения да проверявам сървъра, модема, да контактвам системния си администратор и т.н. танцуват по нервите ми. Лошото е, че не мога да се откажа и продължавам да упорствам. Пускам на компютъра си I'm strong enough to live without you на Шер и започвам да пиша обява за продажбата му. След пет минути обаче отново кликам налудничаво върху dial up-иконата.
При поредното набиране най-после връзката е осъществена и върху екрана ми започват да се зареждат прозорците на ICQ, Yahoo messеnger, интернет-страничка. Някой съсед е спасен от уплахата до него да тресне компютър, изхвърлен от 15-ия етаж. Аз - от отвеждането в психиатрична клиника.
Тогава започват другите страхове (и молитви) - само да не прекъсне точно в този момент, да не ми свърши сега картата, да не спре токът, да не забие компютърът, да не ми пуснат вирус.

Невротичен страх

паническо разстройство, генерализираща тревожност, би отбелязвал психиатърът в картона ми! Характерните симптоми - сърцебиене, потене, треперене, замъглен поглед! В 90 процента от случаите връзката прекъсва на втората или третата минута. Готова съм да тръгна да събирам подписка, за да падне монополът на БТК веднага. Искам просто по-добра телефонна централа и непрекъсваща интернет-връзка! Барабаня нервно върху мишката в пристъп на тревожност... и пак отначало! Страх!
...Вече дори няма нужда да правя оглед на къщата сутрин. Спокойна съм веднага щом се уверя, че компютърът е изключен. Не си спомням откога не съм включвала други уреди! Повтарям си "не на нет-страха" и пускам монети в касичката. За интернет по кабела!

Но для женщины прошлого нет:
Разлюбила - и стал ей чужой.

Напротив намирам, че темата е съвсем същата и как да се отървем от този Интернет, който е обсебил целия ми и личен и служебен живот!!!!!

От скука реших да прочета какво се пише и в този клуб и както става почти винаги, където не търсиш, там се намира!
Много бих искала да поговорим, имам нужда от съвет. ICQ 123292364, със същия ник.
Благодаря предварително!

В интернет е страшно. Но ти май още не си срещнала някой от серийните убийци, които също ни дебнат оттам.

На всички ни се случват различни неща, свързани с Мрежата.
Твоята история, разказана така простичко е вълнуваща именно поради своята истинност.
Благодаря за този споделен опит. Всеки тук може да ти разкаже подобна, своя лична история.
Истината за мен е, че Мрежата дава и взема брутално. Дава много, много и все хубави неща и взема много и чудовищно все хубави неща.
Въпросът е дали искаш да платиш цената.
От думите ти разбирам, че не те е страх поне да питаш за сметката.
За което те поздравявам.

е, не чак с такава ирония де ...

Open mind for a different view

Ха ,като махнем лошото- колко хубави неща има тук

НЕЩО КАТО НОЖ,НЕЩО КАТО ЦВЕТЕ, ИЗОБЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА

Исках само леко да се пошегувам. Иначе историята, независимо дали е истинска или измислена, истински ме развълнува. Още повече че и аз съм маниак на мрежата.

Ще те потърся утре. Извини ме, нямам възможност сега.

Ще ти се обадя непременно. Извини ме, че сега нямам тази възможност. До скоро.

Да, скъпа. познато ми е до болка. Преминах през този ад. Не ме питай как оцелях. Много са такива като мен и теб. И жени, и мъже. Но не си го признават. По-зле е и от алкохолизма, и от наркотиците. Знаем го всички. Жестоката самота е виновна...за всичко.

Благодаря.
Нетът е...живот насън...квазиживот....мечта и болка по всички мечтани и неслучили ни се неща.
Докато се случат.

Ти съвсем си му изпуснала края, бе скъпа. Много хард го раздаваш.

Свалям шапка на литературния ти талант, но всичко описано вероятно е твоя неосъществена мечта - просто практически е невъзможно да е станало. Поне скромното ми мнение е такова

Мъж

за госпожата/господина, която/който безспорно има литературни дарби.
Давам на ишлеме няколко препоръчвани заглавия на бъдещите текстове и препоръчвано име на автора :

1. Преживях жестока любов. /Румен/
2. Бутилката и днес напомня за чудото. /Кея/
3. В нашето гнездо жилят жестоки оси. /Албена/
4. Баща ми се гавреше с мен. /Нещастната/
5. Самотата ми стана единствен другар. /Една роза/
6. Перверзник съм и търся нестандартното. /М. от София/
7. Катастрофира моят самолет. /Стюардесата/
8. Бях принцесата в семейството. /Е. от К./
9. Не бях срещала толкова див човек. /ICE-T/
10. Три дози наведнъж. /Снежи/
11. Черноока красавица танцуваше с наслада. /Витаминчето/
12. Вместо куфарчето намерих бележка. /Станимир/
13. И накрая - "Искам животът да бъде безкраен купон" - но вече с истинския псевдоним на фолкпевицата - Кати.

Та - безспорно имате дарба да пишете в някои популярни издания - като "Лична драма" например, където журналистите съчиняват ли, съчиняват такива истории - или да напишете най-сетне истинският нов български страстен сапунен сериал - със заглавие например "Събуждането на Маргаритка" - 241 серии...

Но все пак - не прекалявайте с литературността - туй например с отслабването - не ми се верва... верно, че е мечтата на почти всяка наша 40-годишна сестрица - ама - така изведнъж - взела, че отслабнала... нека си го дава по-пухкавичко... щото то - и ний не сме аполончовци... по-земничко ще бъде, по-достоверно...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Дори да е измислица, дори да е силно преувеличено, написано е добре и има доста истини. Е, от 90 кг да станеш на 60 и да изтглеждаш добре не е съвсем вероятно. Но може би пък госпожата не стигнала до 60 кг, което е норма за хубава фигура, може да е пък около 75, за това гадаем. Мисля, че силно хиперболизира и промискуитета, на който се е отдала, а любовната връзка с "Той" е силно жадувана мечта. Не общуването в интернет е проблема е едностранчивото общуване, сведено само до търсене на романтични и сексуални авантюри.
Плюс пристрастяването, което съпътствува всеки активен юзър. Въобще, смятам, че това е сложено на масата като предмет на обсъждане, а не детайлите, дори и хиперболизирани.

Прочетох коментарите, благодаря на всички.
Ще кажа само няколко думи в заключение, нека всеки сам открие отговора за себе си.
1. Старо куче съм в нета, ако забелязахте. Чела съм хиляди истории тук, познавам стила на мислене на мнозина активно пишещи. Знаех предварително, че няма да пропуснат да ме разпънат на кръст. Може би точно кръста си просех...
2. Никога не съм изоставяла децата и семейството си, напротив, още по-ревностно се грижих за тях през последните четири години. Да, с чувство за вина, донякъде. Но главно и преди всичко - от любов към тях.
3. Хората се раждат различни - с различен цвят на очите, с различни сексуални вкусове и нужди. Тъжно е когато с много любов се съберат в едно семейство двама, където мъжът е със средни, а жената - с по-големи сексуални потребности.
4. Безразборният секс не е изход от ситуацията. Доказах го сама на себе си по най-болезнения начин - да се ненавиждам за това, което върша. Имам един тефтер с телефони на мъже, ползвани по един път. Ако някоя от дамите желае - ще й го подаря. С червен маркер ще подчертая тези, които могат по 2 и повече пъти, а ще задраскам тия, които не стават.
5. Килограмите сега са 63. При ръст 165 см е съвсем прилична цифра. Плюс ежедневна гимнастика резултатът наистина не е лош.
6. Историята е истинска. От начало докрай. Четох веднъж във влака в."Лична драма". Признавам, там журналистите пишат далеч по-добре. Но те са професионалисти все пак.
7. Да, в малък град не могат да се случат тези неща. Но градът е близо до София, а работата ми изисква поне 2 пъти седмично да съм там. Нямате представа колко мъже "уплътняват" с удоволствие следобедните часове в някой чист и евтин хотел, или направо в офиса си :)))
7. Последно. Странно защо реагирате с умиление, когато мъжът е на 42-48-50г., а жената на 16-18-20г. например. Или това, което е дадено на мъжете, не се полага на жените?!

Благодаря на всички, изразили мнение.
Благодаря още повече на безмълвните читатели.
bossa_nova41@abv.bg