Усещане за живот ...

Дали така се то нарича ? :)
Вчера говорих за моментното светоусещане.
"Ясно съзнавам, как се различава то в различни моменти, влияе му всичко и се мени в огромна степен ... и е почти феноменално..."

Във всеки момент вие усещате че сте живи и имате емоционално отношение към ... живота в момента... за това говоря. За огромната разлика дори само от една емоция към този миг добавена.

Интересува ме, защото виждам огромната промяна, която е способна една емоция да причини ... Усмивката или лошата дума, събитията, всичко влияе. И възприемането ни " в каква среда се намираме" се променя ежесекундно. Карнеги обяснява важността му в книгата "как се печелят приятели".

И става дума за настроение. Уж е само настроение, но то определя поведението ни в шокиращо голяма степен. Да се развикаме или усмихнем мило ... да ударим, да отстъпим, да победим, да загубим, да оживеем или не ... всичко от едното настроение зависи ... Настроение непостоянно, преходно и лъжливо. Носещо беди и радости, даващо и вземащо. Родено от емоции, раждащо нови.
И как стабилно става, с помъдряването ... и тук Оптимист-а да си каже за неговото, мъдрост да посее...

Колко велико оръжие , колко голяма слабост, колко съдбоносно е ... едното настроение. Дайте си сметка и вече няма да сте същите.

И страхът от грешки отново ме гони към липсата на настроение. Но какво е то - да нямаш настроение ? Да имаш и да нямаш яснота как се чувстваш сега ? Да забравиш за душата си и да си биомеханизъм (с натъртване на механизъм)? Да си пеленаче - ококорено и неразбиращо, посято като прасе в тикви ?


Що е то - правилното настроение ? Има ли почва в този свят ? Що е то - правилната мисъл тогава ? Има ли почва за нея в страната на настроенията - човешката душа ?
Кому е нужна правилната мисъл и защо ? Веднага да си отговоря - за просперитет на притежателя си ... един отговор на два въпроса...

Елате в страната на (cenzored) !

Мдаааа...
Хормони. Хормонът на щастието. Това е нещото, което като се отделя в мозъка, ни дава усещане за щастие. Има и хормон на стреса, който се отделя чрез сълзите.

Има и храни обаче, които провокират усещането за щастие. Хапвай повечко шоколад И то в приятна компания

Имам някакво усещане последните месеци..Може би не точно за живот, както е заглавието на темата ти..За посока и смисъл..по- скоро..
Още не мога да го осмисля, за да го опиша понятно и за другите..затова се въздържам..Но е за хубаво..хубаво е..искам да го опозная, и формулирам, за да мога да го давам , да го подарявам..
и сега мога да кажа, че това люшкане в крайни настроения се редуцира с фокусиране в нещо извън човека..Нещо положително, голямо..някаква цел..може да не е много конкретна (с подточки а,б,в)..а като някаква идея за това каква искам да бъда като човек..към какво се стремя..
И другите говорят за това, аз не откривам колелото..но знам и че това откритие е лично..То е като индивидуално прозрение, иначе няма сила..
И не е нещо, което променя изведнъж,...а е като метаморфоза..бавно..
Сетих се нещо, което прочетох скоро и много ми хареса..но не помня къде го прочетох...за това, че и гъсеницата сигурно си мисли, че умира..и едва ли знае, че се превръща в какавида, а след това и в пеперуда..

Невероятно добре фолмулираш това чувство за осмисленост, за пълнота. Това усещане, при което човек живее като че ли най-пълноценно. Много добре успяваш да го опишеш. И аз се чувствам така. Понякога се чудя дали това е някакво "помъдряване", а понякога се питам дали не е остаряване...:)) Но не, това е едно израстване. Момента, в който вече не се люшкаме от едно настроение към друго и когато нашите емоции не се сформират от безцелно себесъзерцание... Та това си е почти съвършенство! Понякога доста се доближаваме, но понякога не ни се отдава и това вероятно е пак под влиянието на някое моментно настроение... Ту сме силни, ту слаби... Ту стабилни, ту лабилни... Е, може би просто хора...

Но е важно да ги владеем тези настроения, защото те създават представата за нас, колкото и да са непостоянни - хората си правят изводите за нас от тях. А и ние си правим изводите за тях от настроенията им. Толкова е противно да срещна някой невъздържан, избухлив човек, който в последствие е готов да се извинява... но момента не може да се върне назад и сянката остава. А колко е приятно да се общува със стабилни хора, владеещи думите и действията си... Едва ли всички стабилни хора нямат проблеми... те просто успяват да не занимават другите с тях и така печелят страшно много - стават желани, приятни...

Настроението наистина е нещо много важно... не съм се замисляла за това точно в този смисъл

Ние с теб си приличаме...а ако си забелязала, хората, които много си приличат - в живота се разбират и без думи..А в нета как е??
Оглеждаме се в думите на другия..и виждаме истински само тази част от него, която е като нас..И колкото е по- голяма тази част, толкова повече виждаме от него, толкова "по- голям" ни се струва той..
И аз харесвам стабилните хора, защото така стабилността в мен се "разпознава" в тях..Но ми харесва и когато покажат слабост, защото така и моята слабост намира сродност..И картината ми за другия е по- голяма, и по- пълна..Трудно разбирам хората, които не могат да се контролират и са ужасно нервни..Защото това почти го няма в мен..А "нервността" им ми се предава и на мен и не ми харесва, не се чувствам добре с нещо, което ми е толкова чуждо..Но иначе да..и аз си мисля, че уравновесяването идва с помъдряването..и с годините...Стига да го иска човек..
Сега се сетих и нещо друго..За силата на емоциите..И за външния израз на тази сила..Как понякога се усеща вътрешния огън, който гори в някой човек, при външно спокойствие..и колко е привлекателно това..Поне аз го намирам за такова..Този контраст ме...очарова...(това е най- меката дума, която намерих, първата беше- подлудява- в хубавия смисъл..)....

О, да... вътрешният огън в един външно самообладан човек... Знам за какво говориш, и мен това ме подлудява / в най-добрия свисъл на думата /.
Като букет са човещките настроения. Понякога няма нищо лоша да се менят, дори е интересно. Но както е глупаво да се съчетае роза с невен, така и при смяната на настроенията... зависи кой, кога и как ги сменя. И това е или чар или голям недостатък.
Но най-интересното е, че въпреки че е всеизвестно, че настроението е непостоянна величина по принцип, то пак по него се съди за човека, то пак дава голямо отражение на хорското мнение...

Наистина си приличаме с теб. Отдавна съм го забелязала. Явно да срещнеш сродна душа и в нета е приятно, не само в живота. А и нали това тук си е живот, дори повече от живот...

Страхотно си го написал.
Не би трябвало поведението да се определя в шокиращо голяма степен от настроението. Това е незрялост. Незрялост е както да избухне човек пред колегите си и да се разкрещи... така и да подскача от радост, когато околните са сериозно настроени. Както негативното, така и доброто настроение не трябва ПРЕКОМЕРНО И ШОКИРАЩО да влиае на поведението. Настроението е вътрешното състояние на душата, то не може да не даде някакво отражение на поведението, но във всички случаи нещата трябва да са под контрол. Само децата могат да си позволят лукса да плачат, да се инатят, да крещият когато им се иска, но дори и те често ни омръзват с това... чак се ядосваме на детинските капризи.
Велико оръжие може да е едно настроение най-вече когато проявата му се използва с цел. А слабост е почти винаги, когато "си изкарваме" на някого лошото си настроение.
Човек не може, а и няма нужда да забравя за душата си или за това как се чувства. Нека си помни, но да не занимава другите с това. Или да занимава тези, които се интересуват. Няма рецепти за добро държание, но това което аз си мисля е, че много малко са наистина близките хора, пред които може и трябва да дадем воля на настроението си. А да не говорим, че има и настроения, които не са и за пред тях...
Настроението си е състоянието на душата в определен момент, това е вътрешно изживяване и колкото по-малко влиае на поведението - толкова по-добре. Може бегло да напомни за себе си, но не да повлиява на държанието.

/ Ей, че съм желязна... добре че не ме познаваш, би се смял много ако ме знаеше. Кой точно ги говори тези... /

Мисля, че човек не бива тотално да потиска настроенията си, защото те придават цвят на характера му. Ако всички бяхме сериозни и хроми през цялото време, кой щеше да се усмихва, да се смее? Че смехът е здраве! Това е доказано. Смехът провокира хормона на щастието. Диафрагмата функционира и обмена на кислород се повишава, също и в мозъка. Затова се усещаш щастлив.

Тъгата пък е пречистване.
Всяко настроение те обогатява.

Страхът от грешки??????? Още ли се страхуваш от грешки? Гузен ли си? Или пък виновен? Знам, че не си.
Че всеки греши. И какво по дяволите от това? Грешките водят едновременно до мъдрост, И до настроения.
Страхът от грешки е срамен.



Грешките са солта на живота. Че как ще знаеш кой си ако не грешиш?
А ако не умееш да се усмихваш на грешките си, да се надсмиваш над себе си, кой си ти тогава? Някакъв безвкусен безжизнен образ? Хамлет?

Животът не се състои в страх, а в бесзстрашие. Животът е на прима виста. Какво по-вълнуващо представление от това? Ама къде е авантюризмът? Къде е естествеността, подтикът, събуждането, посрещането, отказването, тъгата, щастието.... Вдъхновението!
Настроенията са плод на емоции, които идват от сърцето. Стремя се към тях. ВИ-наги. Дават ми много.

И какво като зависи всичко от настроението?
Важното е да можеш да разсъждаваш хладно, но само когато е нужно. А това не е винаги. Няма нищо по-прекрасно да се оставиш на емоциите...
Да си без настроение значи да си никой. Дори и само в един момент от времето. Не си го позволявай.
И няма такова нещо като Правилно настроение! ......... Няма.

Моментните настроения правят живота ми разнообразен. Иначе бих си омръзнала сама. Бих била в застой.
"Никога не оставай в застой, за да не те изследват" - е не помня кой го е казал. Но аз се променям постоянно и ... като видя хора в застой ми е ... странно, само меко казано.

Друго е какво стои зад настроенията. Трябва да е трезва личност. Но това не означава да не се поддаваш на настроения. Тънко е и фино. Усети го.
И ако си успял да запазиш детето в себе си, толкова по-добре. Но това можеш да го осъзнаеш само когато си станал скучен възрастен.

"Прасе в тикви" ................... ама че класификация
И кой ще те изяде? Какво страшно ще ти се случи? Кажи ми едно нещо, което не можеш да победиш! Но внимавай какво ще ми кажеш, защото знаеш какви критерии имам за "нещастие".

Импровизирай! Който не умее да импровизира, няма въображение, няма вълнения, животът му е сив, протича в релси. Това е духовно самоубийство!

Вдъхновението умира. Какво е усещането ти за живот? Откъде идва то?
Слушал ли си "Настроение"? Нали обичаш музика. Трябва да го знаеш. Винаги когато го слушам ме обзема желание за живот. В каквото и минорно настроение да съм. Но и всяко настроение, било то и минорно, ме обогатява.

Животът трябва да се посреща с радост. Да намериш Радостта в себе си, да си си самодостатъчен, self-sufficient.

Ако трябва да споделя личната си нагласа, ще кажа, че имам много енергия и жизнерадост. Каквото и да ми се случи, дори и да изпадна в минорно настроение, имам вяра, оптимизъм. Това ме кара да се усещам жива. Не моментната нагласа към събитията. А нагласата към съществуването ми като цяло, като теория, като практика, като психология, като философия.

Колко оптимисти има тук? (с изключение на господин Оптимист, когото изключително уважавам не безпричинно)

Колко от вас са достатъчно куражлии да не пускат котви в неуспешни минали събития и да продължават напористо напред?

Това не е лекомислено отношение към живота.
Това е единственото. Бъдете негови завоеватели, или ще бъдете негови подчинени. И страдалци. Лично аз отказвам да бъда страдалец. И това си зависи само от мен самата.

Нямам повече думи. Сигурно защото е късно.

Настроенията са прекрасни! Обичам разнообразието. Но в каквото и настроение да съм, никога не губя оптимизма. Просто защото Знам, че няма друг начин.

Да си обречен на оптимизъм. Мда. Това е вид обреченост. Не ме питай какво води до нея. Трудно е за обяснение.

Всеки си има своя съдба.

Защото всеки САМ си я избира. Всеки сам си я прави. Само даденостите са от звездите. Човешкото право на свободен избор всеки го има и го упражнява понякога несъзнателно. Това несъзнателно упражняване на избор е в корена на проблемите, които ни се случват.

Животът е избор. Просто един от изборите. Защото и смъртта може да е избор.
Just one of those things..........

Правилна мисъл просто няма, драги. Няма. Има твоя, моя, нечия друга. Но правилна, вездесъща истина, една за всички, просто няма.

Нощен привет!

не знам дали е точното място, но бих искал да оспоря твърдението за самодостатъчността, self - sufficient- та.
това със сигурност би могло и да се разгледа в отделна тема де

какво би била например една приятна разходка сред природата, без човек на когото държиш - не става въпрос само за гадже, - безспорно е удоволствие- но значително по- малко от това ако го споделиш с друг.
друго, човек не може да избяга от това да усеща по- силно удовлетворение при споделена радост или каквато и да е друга споделена емоция - например наличието на радост, удоволствие в поледа на човека до теб и т.н.
човек е зависим от емоциите си - може би за добро, може би за зло

себедостатъчността ще ти изиграе лоша шега, затворен в себе си и в свойте критерии за всичко(определящи твоята самодостатъчност) - ти ще се откъснеш от света - шанса да си съвършен и света да иска от теб отговорите, които ти си намерил - според мен не подлежи дори и на обсъждане

опирайки се на твой вътрешен мотив за да продължаваш, той докога ще ти дава сили да продължаваш -в един момент той ще е изхабен, изчерпан - при силната си концентрация върху него - дали ще си намерил или развил друг достатъчно силен да ти даде нужната опора

музиката, за която говориш също не е самодостатъчна, какво е тя ако не предизвикваше във теб описаните емоции и т.н , като тя не значи нищо и за другите хора - тя е мъртва

един вид погледнато през чужди очи, или чуто през чужди уши или...

та и нарцис си е бил самодостатъчен

и най- накрая твоята себедостатъчност те обрича на самота - както каза някъде уел, ти искаш задоволяване на определни нужди при контактите си с хора - ако сам си ги задоволяваш за какво са ти другите хора


п. п. представяш ли си Ал Пачино да беше прав като казва - любов ли - химическа реакция вследствие прекаляване със шоколад - преяждаш със шоколад, всеки път когато изпиташ нужда от любов и хоп - себедостатъчност -абе и себедостатъчност пак не е- щото шоколада не си е твой

също така той споделя, че суетата му е любимия грях - себедостатъчността май също попада в тази категория - мисленето, че си си достатъчен и, че другите хора могат да ти дадат много малко или почти нищо, независимо за какво - емоция или ...


или дотам и обратно

Абсолютно съм съгласна, че себедостатъчността обрича на самота..
Който го е изпитал, знае..И ако погледнеш логически- не се връзва- защото- каква самота, щом нямаш нужда от друг??Но не е така..неее...Оказва се, че да сме с друг е част от "програмата" ни..И колкото и да "задоволяваме" сами нуждите си - материални, емоционални, всякакви, винаги идва един момент, един проблясък..както си седиш в уютната къща, всичко по твой вкус, няма кой да те дразни, няма кой да цапа, да вдига шум или да капризничи..И всичко е идеално , блаженство..и ХОП !!нещо се променя..една идея, недоловима, необяснима..И изведнъж целия смисъл се "обезмисля"..И тук има избор- дали ще признае човек пред себе си, че "не е добре да е сам"...или ще тръгне да си обяснява , а и на другите да обяснява колко е прекрасно да е сам, та дано се самонавие, дано върне момента на блаженство..

Но и другото не е ОК..когато някой постоянно се впива като пиявица в другия, зависи от него, живее и диша чрез друг човек..Баси..това пък колко е гадно :-((
ГАДНО е някой да се впива така, гадно е за този, в когото са се впили..

За мен идеалния вариант Билбо е- да мине човек и през двете..
Ако се е впивал някой, да се научи първо да си бъде самодостатъчен, за да може след това пак да се върне към това да е с друг, но по нов начин..
А ако си е бил винаги самодостатъчен, да се бори с това в него, което го спира да допусне друг около себе си..
Защото един човек , намерил баланса, не може да приеме нито "впиващия се", нито да понесе егизма и студенината на "самодостатъчния"..
А иначе- винаги могат да съжителстват двама "впиващи се", или двама "самодостатъчни"...бррр...студ...

Мисля, че трябва първо да си цялостна личност, за да можеш да предложиш на другия нещо по-съвършено. Иначе би имало зависимост от някакъв вид.
Ако имаш Нужда да се залепиш до някой през живота си, тогава си несамостоятелен и ще си му в тежест. Една двойка има най-пълноценно съществуване когато и двамата са максимално близки по степен на личностно и духовно развитие, а не когато има зависимост от какъвто и да е характер.

Някъде писах, че любовта е Изборът да бъдеш с един човек, когато можеш да съществуваш и без него. Това не е моя мисъл, чела съм го някъде, не помня къде. Ако помнех, щях да го цитирам и не по памет. Но за мен това е част от моята истина. Просто важи за мен. За теб вероятно не. И ето тук Уел може да види различните истини. Дадено е твърдение като горното. Един човек го приема, друг не.

Нарцис не си е бил самодостатъчен защото е зависел от любовта към себе си и тя го е погубила. То е като да убиеш от любов.

Да си самодостатъчен не означава да не изпитваш любов! Не означава да не приемаш и отдаваш.
Означава само да го правиш по свой Избор. Означава, че ако загубиш любов няма да ти хрумне да се самоубиваш, например. Или да бъдеш слаб и неспособен да съществуваш без обекта на обожание и без неговото внимание.
Самодостатъчността означава хъс за оцеляване.
За мен не означава самота. Означава просто да знаеш кой си, и че когато потрябва можеш да разчиташ единствено на себе си. Това звучи ужасно изтъркано, ама на човек като му дойде до главата, разбира смисъла.

двете крайности са винаги неудачен избор и човек трябва да се старае да ги избягва
баланса за всеки е различен и трябва да бъде намерен - няма универсална рецепта - не прави това и това и т.н
може би не е нужно, човек да минава през двете за да се научи - но за съжаление е почти невъзможно да се случи на практика - хората имат гадния навик да се учат от грешките си (аз като гост на третата планета така мисля:) ) - а може би точно заради факта, че при всеки човек границата е уникална, няма и начин да не се мине по стария път - проба - грешка

това за самотата, при себедостатъчността е много философска тема и е бая дълга - например той осъзнава самотата - но не я чувства, заради себедостатъчността си - конфликт между ... - де да знам между кое - съзнанието и чувства ли ... - в малкия принц например - краля на планетата(дето беше сам), усещаше самотата - макар и по друг начин да я разбираше

така, че и себедостатъчния може би ще усеща самота
може би е въпрос на начин за приемане на нещата и на тип самодостатъчност - де да знам

ако си много красив и в това отношение си самодостатъчен, винаги би могъл да се притесняваш на каква база си го преценил това(нали не се интересуваш от другите и не ги поглеждаш), или пък да се ядосваш, че няма кой да я оцени, или други такива - ето ти проявление на самотата, но неосъзната - ама винаги има много ако-та

е естесвено може и да не се замисляш въобще върху такива неща, както казваш ти - като си такъв, всичко друго май губи значение

абе май примера не е много точен(ама има тук едни майстори дето ми късат нервите и)

дали си себедостатъчен или си се впил в другите като пиявица - и двете звучат много гадно


или дотам и обратно

първо - извинявай - казвам го защото оставам с впечатление,че съм те засегнал - не съм искал - а ако не съм те засегнал - чудесно
второ - и ти като ариела- никъде не съм казал, че трябва да се залепиш за някой - и с нея говорихме за баланса

когато избираш нещо, ти си свободен, отговорен или нещо други си, не си самодостатъчен
значи не виждам нещо общо между
хъса за оцеляване - желние за живот - самодостатъчността

да намираш сили в себе си да продължиш определено не е самодостатъчност

като гледам май спора ще се върти около това, дали да употребиш самодостатъчност или себепознаване например - безспорно между двете разликата е в смисъла, а и по начина на изписване също се различават :)))

това с любовта беше само пример

ти искаш да оцелееш след даден проблем, но това не те затваря в теб или не спира последващи контакти с приятели или да си търсиш приятели или ... - ако ги спре, ти ставаш самодостатъчна - но ти търсиш отново контакти



или дотам и обратно

Не, не си ме засегнал по никакъв начин :-) Това нещо не е лесно :-)))

Не разбрах напълно какво казваш най-накрая тук.
Контактите са прекрасно нещо, но ако ги загубя, няма да се отчаям в никакъв случай. Просто ще си създам нови. Ако нещо си отива от мен, отива си и толкова. Намирам си ново, вместо да жаля за старото. Това се отнася за в случаите когато някаква загуба не може да бъде контролирана от мен. Понякога и това се случва, естествено. Номерът е как възприемаш нещата самият ти. Никой не може да те накара да страдаш, ако ти сам не му позволиш.

Зависи много в каква среда се намираш и доколко си подходящ за нея, и ако по природа не си, колко бързо ще се приспособиш и колко много от това, което си получил и загубил, можеш да възприемеш позитивно. Да го превърнеш в полза.
Нямам предвид себепознаване в случая, но то също е важно. Себепознаването... дори и да го има, то е пасивно нещо.

накрая казвам, че ако изгубиш приятели и ги жалиш или еди какво си друго, и не търсиш нови, ти си ставаш самодостатъчна - нямаш нужда от приятели- независимо страх от нова болка ли е или друго

възприемането на минал опит - не е самодостатъчност - то е ...
де да знам какво е - уфффф имах едни майстори и си скъсах нервите - по- късно ще пиша


п.п. и не съм Билбо, а БилбоБ - някаква гад ме е изпреварила и се регистрирала

или дотам и обратно

Знам, че си БилбоБ, ама ти викам Билбо на галено
Ок, БилбоБ, няма вече.

Добре. Аз пък казвам, че винаги бих си потърсила нови приятели ако се случи да изгубя стари. Но ако не мога да си намеря нови поради средата и т.н., тогава това ще съществувам и сама колкото дълго е нужно, без да изпадам в стрес.

Много обичам да имам приятели, но съществуването ми не зависи от тях.

Съчувствам ти за майсторите. Аз пък чакам един да се обади от 2 седмици и той не се обажда :-(

ако е за галено пробвай с БИЛБЕНЧЕНЦЕ - ще ми хареса

значи гледай сега, аз ти казвам че ако след такъв случай спреш да търсиш приятели - говоря по принцип - ти започваш да ставаш самодостатъчен в тази насока по една или друга причина

твоята зависимост или независимост от тях не те прави самодостатъчна, липсата на нужда от тях- то това май е слабо казано де - те прави самодостатъчна


п.п. аз трябваше да ги чакам майсторите в офиса - в събота в офиса, не стига че им плащам ами и ....

п.п. п.п. а като ми говориш умалителбно и гледайки това черно око, започвам да се чудя дали няма да ме пратиш във фурната

или дотам и обратно

Винаги съм подозирал, че е черна ... пантера

демек не фурна, а оглозган до кости

или дотам и обратно

Ама да де, липсата на нужда. Аз нямам животокасаеща нужда от никой. Само се радвам на хубавите неща и хора, които ми се случват. Това не ми пречи да оценявам добрите си приятели. Ценя ги безкрайно когато ги има и преди да ги загубя, ако изобщо ми се е случвало по различни от териториалните причини, а то даже и така не става в света на комуникациите.

БИЛБЕНЧЕНЦЕ драго, такъв е живота, сурав и .... комплицЕ..........
Поне моят де :-))) Но си го харесвам и обичам, и не бих го заменила за ничий друг.

Няма да те пращам във фурната. Ще ти е малко топло там... Имам крехко пилешко, гъбки и картофки там... ммм .... А добрите джудженца ще ги оставим за върха на сладоледа
Вече отдавна не вечерям само whiskas