Как ...

в този свят, на когото всекидневно залепваме клише след клише,
бихте се изненадали от самия себе си?

Ами като започна да си лепвам всеки ден и аз по едно клише. Един вид като се клиширам достатъчно и ще се изненадам (но незнам дали че е приятно).

Ако аз самата съм клиширана, сигурно бих се изненадвала по-често от света.
Светът не е клиширан за мен. И избягвам да му давам разни шаблонизирани етикети. Ти нима определяш света по някакъв начин?

кхъ - та аз всеки ден си се изненадвам по няколко пъти като първия е сутрин като се мерна в огледалото и протякам ръка да се запознаем

§§

И какво казваш на огледалото?
"Приятно ми е, аз съм .........." (попълни празното място)

не бе викам му кой е тоя смотаняк дето наднича тука и що не го прасна по тиквата вместо да си бъбрим и да си легна обратно но след 17 часа обикновено се събуждам - а днес се изненадах щото се посъбудиш към 16 без 20
би могло да се попълни но всеки ден е различно
и да не кажеш че клинча
за днес беше
... о боже на махмурлука


§§

Явно атмосферата в 49 ти се е отразила на днешното събуждане .

иска ли питане
тя атмосферата винаги така праи - не можах да я превъзпитам да не ми се отразява така ама ко да я праиш - свиква се

§§

бих могла да определя точно света по какъвто и да е начин. Та той има толкова много лица. А колко ли и още от тях не подозирам, че съществуват. Но това за лепването на клишета определено ме дразни, защото е едно от тези лица и то съвсем не от най-добрите.