Ебати живота

Ебати живота

Говори с някой.. не бяха много хора.. непознато място.. много места.. прелита от едно на друго.. пак тя, отново тя.. винаги нея.. какво да й каже.. а тя какво ми казва..
Отвори очи. Слънцето си грееше, все едно не е октомври. Надигна се бавно и седна. Не е истина. Все едно, че цяла нощ е копал, а не спал. Защо ли изобщо се събужда?! Стана и стъпи на земята. В банята все същата мизерия. Добре поне че има вода, топла. Завъртя крана и се сети за профилактиката - 10 дни студ. Или поливаш, не размазваш със странни пособия, т.н. канчета. Топлата вода го обля и отпусна. Стичайки се по него, отми сънната неяснота. В главата му се върна снощния разговор.
- Добре де.. спиш с едната и сънуваш другата. Не те разбирам.
- Не..не мога да ти обясня.
Странно. Как се развива живота. А преди година слушаше - "..не аз искам само кафе да пия с нея.. вече всичко свърши.. нищо повече.." Не му вярваше. Преди не много време взе да се замисля - той май наистина не иска друго. Три години ходи с друга. И какво!? Взе че пак спа с нея.
- Тя се върна за да приключи с всичко. Всичко и всички останали тук.
- Е, успяла е наистина. Сексът със старото гадже е първата стъпка, наистина. И сега - тя обратно на майната си, ти при другата.
- И с тази е хубаво. Спокойно. Предвидимо.
- Всичко е прекрасно, идилия. Само дето ако тя пак се върне, тази ще я зарежеш като…
- Не.. ще ме боли и за двете. Това е тъпото…
Навлече хавлията и седна на кревата. Не му се мърдаше. Всяко движение беше огромно усилие. Имаше желание да си легне.. и да спи.. цяла една вечност.
А какво право имаше той да го съди и съветва!? Пазеше се от остра критика , но цял месец това слушаше. "..тя не ми пише.. е, няма пак аз да й се обадя.. абе не знам какво искам.. и тя не знае." Цикъл, а излизане няма.
- Вземи някакво решение. Не можеш ли да скъсаш са едната. Тази тук. И да кажеш, примерно на другата да се върне?
- Незнам.. не е толкова просто. А и какво? Монах ли да стана? То и тя не е. Докато се бяхме гушнали, ми разправяше какви ги забива там.
- Абе и вие сте…
Обличаше се. Намери някакви дрехи и ги намъкна. Напоследък стана доста немърлив. За разлика от преди, когато с часове гладеше. Сега изобщо не му се занимавеше. За разлика от преди… Той пък какво направи? Стана монах. И мазохистично продължи да ходи всеки ден на работа. Там, където може да я вижда. Не можеше да се влюби в друга. Всъщност вътрешно не искаше.
- Тебе ти трябва едно здраво ебане и ще се оправиш. Само да те хване някоя… по друг начин ще гледаш вече.
Негов ред беше да му дава съвети. И сега той се оправдаваше - "..не е така.. не е толкова просто.."
- Да бе да. Вземете си говорете най-после. От една година се гледате и мълчите.
- Така е. Ама.. не става. Не мога. Не и след всичко това. Какво да й кажа?
- Здрасти.
Обу си обувките. Погледна подметката - скъсана. Да.. още простотии.. Ходи си купувай нови без пари. А и това с "здрастито" - не става. Знаеше, че не става, но как да му обясни!? Не че той успяваше, с тея две жени…
Тръшна вратата и завъртя ключа. Къде трябваше да ходи.. а да. В университета. После на работа. Няколко глупави формалности, няколко изпита, дипломна работа и.. край. Висшето образование - лелеената цел. Поредната глупост. Безработен вишист, или "интелегент" със стотина лева заплата. Пък и то една образование…Никой с никакви знания не излизаше оттам. С редки изключения. Не, че и той е "големия учен", но скора разбра, че знае и може повеча от тези с високите оценки. Къде е истината … там някъде. Ако я има. За какво изобщо завършва!? Не му се занимава вече…
Слезе от рейса и стара тръпка го парна отвътре. Да, тя е някъде там, в един кабинет… или щяха пак да се засекат по стълбите и коридорите… Но да й каже "здрасти"… не става, по дяволите.
- Понякога е по-добре просто да оставиш нещата да си заминат…
- Да, сега така говориш.
Усмихна се. И на нея не й вярвяше. Поредната приятелка дето му дава акъл. А какво стана като видя въпросният, отдавна възлюбен нейн човек!? Последва - ".. не е вярно, това са глупости.. всъщност никога не ти минава.." Сега беше негов ред да се усмихва. Нейният пък случай изобщо не го разбираше. На въпроса " защо скъсахте? - отговорът - "не знам".
- Е добре, какво стана?
- Ами… говорихме си. Той плака. За първи път виждах мъж да плаче.
- А ти какво направи?
- Постановка. Доста успешна при това.
- Защо, нали го обичаш? Все още , даже…
- Не знам. Просто .. така.
И сега какво - тъгува.
Свърши работа и си тръгна.
Всъщност никой не получава това което иска. Или има това което не иска. Какво е предопределено.. какво избираш. Мина покрай група деца. Учудващо добре имитираха идолите си. Отминавайки си мислеше - откъде тръгваме и къде стигаме. Разтърси се дълбоко в себе си и установи, че не би се върнал отново назад. Никога.
Седна пред компютъра. Ново писмо. Този пък идиот къде се затри… сам си смееше. Пишеше какви простотии той пък ги върши там някъде из Европа. Накрая свършваше - "..или аз не съм за този свят …. или не знам." Неговата история беше още по-неясна. Той и не говореше много. "Два пъти дадох всичко от себе си. Трети посто не мога." Едно време като го чу това му се стори гадно, егоистично. Нали все пак имаш човек до себе си!? Защо изобщо е с нова жена тогава?! Тя го чакаше вече цяла година тука. Той й звънеше от там. Но твърдеше, че не дава всичко. И наистина често я лъжеше. А пък и я обичаше.. по някакъв друг може би начин…
Сега и на него му минаваха подобн мисли. Но не тръгваше с друга. Не му се занимаваше. Само при мисълта.. се чувстваше уморен.
После беше допълнил обясненията за предишните пъти - "..а тя беше адски умна. И знаеш ли какво ми каза - не искам ти да живееш моя живот. Ебати.. какво да й кажа?" Какво ли наистина..?! След един момент, светът става общ, и двамата живеят общ живот. Поне при него беше така. Или така му се искаше да бъде. Илюзия - реалност, има ли граница…има ли разлика…
Той поне беше страхотен човек. Като му се оплакваше просто му казваше - "да бе да… знам" Това беше всичко. Но се разбираха изцяло.
Загаси компютъра. Къщата се напълни, "любимото" семейство навсякъде. Пъхна се отново в банята. Малкото места където може да е сам. Не запали лампата. Вмъкна се под водата. Течеше по кожата му, а възприятията му си почиваха в пълна тъмнина. Какво иска да бъде.. какво иска да прави.. а има ли избор.. пари няма. Чувстваше се уморено малък. Като мравка - всеки може минавайки да го смачка. Без да иска. Просто отминавайки…
Легна и се сви на кълбо. Заспивайки искаше да не се събуди.. от онзи красив нереален свят.. там никой нищо не иска, и той е просто нищо…
Отдалаче се чу реклама, женски глас пееше: ..живота е хубав..кока-кола.
Ебати живота.

вече ме ядосваш, пишеш - нищо не разбирам

***

Това е депресия, но ми се струва, че го знаеш и сам..
Не те познавам, но тази меланхолия като че ли е част от теб..винаги е била..Не бих се учудила, ако е семейна черта, или ако си от друга националност...например характерна е за евреите..(и за арабите, но не мисля, че си арабин)..
А какви са основните идеи на ДАО??Нали това е философия..
А ако тази философия води към пасивност..дали не подкрепя меланхолията??
дали не е нужно да се замислиш за някоя по- борбена философия??

Kalino mome, ubawa, de ti e glawa oti6la...

i az pochti nishto ne razbrah, makar ot vreme na vreme da mi prosvetvashe svetlina v tunela.. vse pak njama da e losho da e malko po-jasno...molja...

добър опит за анализ:):):)
при това включи и семейството ми а и националните черти:):):):)
та значи................
има нема винаги съм бил "черната овца" в семейството..........не е това
за евреите - не мога да съм сигурен - много сме шарени като всички:):):)
а за Дао-то - виж това не мога да обясня
прочети "Дао дъ дзин":):):) ако това разберете мойте писания са си направо супер ясни:):):):):)
важното е да ви харесва, идва много от дълбоко........................

ако беше ясно щеше ли да е Ебати живота?!?!?!?!?!

***

Защо реши, че не те разбирам?!!

самата аз съм имала десетки такива периоди..ако това не разбирам, не знам кое бих могла..
не исках да правя опит за анализ, или каквото и да е..
само някаква идея да предложа, но виждам че съм сгрешила и с нея..

къде да намеря тази книга за Дао??
(във виртуален вариант??)

не че не ме разбираш.........макар че кои знае............:)
ами не е на добре в виртуален вариант.... има го много на английски но на мене не ми харесва:)
най-добре се опитай да го намериш някъде има много преводи и тълкувания
ориентирай се сама
според мен най-добър е една много малка книжка сребриста на цвят но вече отдавна я няма.............. пробвай в библиотека или на Славейков но мисля че няма да я намериш:):)::):)
иначе има още 1-2 или даже май бяха 3 варианта:):):)
иначе в националната трябва да го има:):):):

За да ти кажа колко си хубава ли? Не.

Fiat Lux!

хъм хъм!

сигурно е готино да се разговаря с теб - изразяваш се образно, с разбиране на нещата и не говориш шаблони само за да говориш?


един приятел от известно време насам си умира от любов - не спи, не яде, не пие - само се влачи като недоубито куче, а аз нищо, ама нищо свястно не мога да му кажа и само мълча, оставям го той да говори. никога гласните размишления по темата не са ми изглеждали толкова безполезни и нелепи както сега. и е гадно, защото много искам да му кажа нещо хубаво и свястно!

уф!

единствения изход е да го доубиеш........
или да дойде нещо още по-хубаво..............но това никога не става
живота не е американски филм с хепи-енд:):):):)