Връщам

се от там, където на никого от вас не пожелавам да попада - моите мисли.

Виждам в половината си познати самоубийци, а в себе си, дори това не мога да намеря. Казвам го, без да търся драматизъм, напротив! Бих желала да видите иранията в тази ситуация с моите очи. Горда съм с неизменното си чувство за "черен" хумор, което често ми помага, вместо "ах" да се казвам "ха". Нещо, което безспорно ме облегчава, но не ме води до отговорите.
Това търся, от това се нуждая, а колкото повече разбирам, толкова по-често прибягвам до дозата самоирония...


"... и сляп отдавна, може би..."

Какво им е общото ли? Ами "хвърли ме в тъч"!!!
Нямам крила, мама му стара. А и да имах крилата за да покрия всяка наранена душа 2 крила нямаше да ми стигнат.
НАРАНЕНИ ДУШИ СМЕ ВСИЧКИ! Без изключение.
Но ако в началото на ПЪТЯ се уплашим, че можем да сбъркаме в движението и да не потеглим и си останем на място - по-леко ли ще бъде. Неизвестността ще намалее ли?
Не - трябва да се ПОТЕГЛЯ. Леко газ и полусъединител, втора, още малко газ, трета и пак газ, четвърта, газ, още газ........... Настъпи газта до дупка! Спазвай правилата и ГАЗ!
Лелейййййййййййй, че то било ГОТИНО! ДВИЖЕНИЕ!
И има магистрала. С НЯКОЛКО ЛЕНТИ. Някой се "движи" бавно - задминаваш го (по правилата). Ти се движиш по-бавно от друг - той те задминава.
Поискаш ПОЧИВКА - воланът е ТВОЙ, спирачките - също.........


Това е ЖИВОТЪТ. И страшното е АКО НЕ ТРЪГНЕШ. Ако не си разбрал смисълът на движението.
Имам още думи но е безсмислено.

Quot homines, tot sententiae.

е просто една от проявите на коматозното ми съзнание. Сега даже не си спомням кога точно го написах и какво ме подтикна да го направя...
Прав си, ЖИВОТ!

Благодаря ти,
М.

Давай! Стискам палци!

Добро утро!
Добро утро на всички!

"Животът е прекрасен, когато не е ужасен!" както казва една готина клубарка ТУК!

Quot homines, tot sententiae.

не, ами...

"Животът винаги е прекрасен, когато е извън нас", казвам аз.

Не мога да повярвам, че съм способна да се движа емоционално в такава амплитуда.
Днес, продължавам да питам, но съумявам да се насладя и на усещането, че ви има........

малко си си сгрешила адреса на снимката в профила.
трябва да е
[линк]

Нормално е. Младият човек тепърва набира "инерция".
И търси.
Ми к'во да речем ние с гайдите? "100-годишните"

Quot homines, tot sententiae.

Хубаво е, че отново я върна тая твоя тема. Сетих се за мисълта на един древен елин и за невъзможността 2 пъти да се потопим в една и съща река. Просто тя е изтекла и вече е друга.
И какво лошо има в това. "Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо". Като например изменчивостта. Тя не е само женска привилегия.
А най-страшните кошмари и най-светлите помисли са там - в главите ни. Та се сетих за една песен на... ай с'а де - Кранберис ли бяха "In Your Head"

П.П. Де изчезна Мишони?

Quot homines, tot sententiae.

Хубаво е, че от моя бряг виждам плавния завой на твоята река....

te takova jivotno nema
kakto e kazal poeta
ot sofiiskite poleta:)))

Има и такива животни, Мишооооо!

П.П. Много ми се ще да се появи един суяк с думите ".... на всяка манджа меродия...." Ма нема.

Quot homines, tot sententiae.

ostava da si dopia 4te biri i da otida da spia:)))

ми остава едничката радост, че искрено се зебавлявате!!!