Музиката
26 отговора
460 прегледа
Музиката
Все по-често чувам разни мнения, че определен вид музика била сатанинска и че дърпала енергия. Звучеше ми глупаво, обаче като поразгледах някои текстове и като видях, че използват някои знаци като обърнати пантаграми например, почнах вече да се чудя...а и наистина на концерти би могло да се получи подобно нещо. Въпреки че като си помисля сега е доста модерно да си сатанист и въобще да говориш по такъв начин, така че може би е просто един вид реклама.
Абе честно казано, доста съмнително ми изглежда, но пък от друга страна съм имала възможност много пъти да се убедя в положителното въздействие на духовна музика, така че защо да не е възможно и обратното
?хм?
Абе честно казано, доста съмнително ми изглежда, но пък от друга страна съм имала възможност много пъти да се убедя в положителното въздействие на духовна музика, така че защо да не е възможно и обратното
?хм?
Re: Музиката
4el sym ina4e uvajavani ot men pisateli, koito kazvat, 4e na kontsert na tejka metal grupa se otdelia emotsionalna energia, koiato se poema ot tymni sy6testva, koito ia izpolzvat za svoite tseli...
Tova e vyzmojno...
Vednyj izpylniavaiki Srednata koona slu6ah Credle of filth - neveroiatno no ne uspiavah da si predstavia 4akrite kato beli topki svetlina- vse vyv vyobrajenieto mi te stavaha 4erni...
Vednyj biah podtiknat kym malka nemoralna magii4itsa dokato slu6ah tazi grupa... i a napravih... dobre 4e ne podeistva... a moje bi se otkazah navreme i ne sym ia napravil...
Ina4e az 4erpia sila ot Heavy metala, toi me zarejda s mo6t - vednyj dokato izpitvah ekstaz na sila nakarah syseda s koito sme dupleks da prekysne razgovora si - stana na sekundata - tova systoianie e mnogo mogy6to...
Ima edna pesen na Manowar mai kadeto se kazva 4e heavy metalae iztselil deteto na niakoi si - napylno vyzmojno e - tova e syvremennata muzika na silata i a ia privedstvam!
"Bydi byrz ili umri!"
Iron Maiden
Tova e vyzmojno...
Vednyj izpylniavaiki Srednata koona slu6ah Credle of filth - neveroiatno no ne uspiavah da si predstavia 4akrite kato beli topki svetlina- vse vyv vyobrajenieto mi te stavaha 4erni...
Vednyj biah podtiknat kym malka nemoralna magii4itsa dokato slu6ah tazi grupa... i a napravih... dobre 4e ne podeistva... a moje bi se otkazah navreme i ne sym ia napravil...
Ina4e az 4erpia sila ot Heavy metala, toi me zarejda s mo6t - vednyj dokato izpitvah ekstaz na sila nakarah syseda s koito sme dupleks da prekysne razgovora si - stana na sekundata - tova systoianie e mnogo mogy6to...
Ima edna pesen na Manowar mai kadeto se kazva 4e heavy metalae iztselil deteto na niakoi si - napylno vyzmojno e - tova e syvremennata muzika na silata i a ia privedstvam!
"Bydi byrz ili umri!"
Iron Maiden
Re: Музиката
Аз също мога да споделя, че когато слушам хеви-метъл / това е моята музика/ той ме изпълва с невероятна сила. Просто сякаш нещо вътре в мен се надига и се ражда някаква магия. Едни от най-хубавите си рисунки съм направил , слушайки хеви - Judas Priest, Black Sabbath, Iron Maiden. Винаги, когато слушам песента на OZZY "No more tears изтръпвам" - уверявам ви, че усещането е страхотно, но трябва да се откъснеш от околния свят и да "влезеш" в музиката. От друга страна, когато слушам някое изпълнение на орган се успокоявам. Не знам дали е възможно да се отнеме енергия, докато слушаш музика, но сигурно е възможно. Предполагам, че това може да вършат само хора с лоши помисли. Аз не съм от тях !
Re: Музиката
Музиката е вибрация. Нашите тела също вибрират. Музикалните вибрации ни влияят, едни положително, други не. Едни повишават нашите вибрации, други ги понижават. Има звуци, които дори могат да унищожават клетки от нашия организъм.
Сигурно си чел нещо за окултната музика. Можеш да влезеш в медитация благодарение на нея, ако й се отдадеш. С подходяща музика може да се лекува и се прави от тези, които го знаят. Чела съм, че всеки орган има особена, специфична само за него вибрация и подходяща музика може да му действа оздравително, ако е болен. Много може да се прочете и каже по този въпрос. Всичко е взаимосвързано, кокто е и с цветовете.
Сигурно си чел нещо за окултната музика. Можеш да влезеш в медитация благодарение на нея, ако й се отдадеш. С подходяща музика може да се лекува и се прави от тези, които го знаят. Чела съм, че всеки орган има особена, специфична само за него вибрация и подходяща музика може да му действа оздравително, ако е болен. Много може да се прочете и каже по този въпрос. Всичко е взаимосвързано, кокто е и с цветовете.
Re: Музиката
САТАНИНСКОТО ПРИСЪСТВИЕ В РОКА
от Доналд Фо
Днес, на повечето "хеви-метал" концерти може да се чуе как публиката бива призовавана да върши насилие и да убива в името на Сатаната. Стихотворения като следното са типични:
Ние идваме, разрушавайки телата ви
И изнасилваме безпомощните ви души,
Превръщайки ви в същества -
Безжалостни и студени,
Въздействаме ви да убиете брат си,
Да изпиете кръвта и съзнанието му,
Да разкъсате плътта му и да оглозгате кокалите му
Докато някой се дрогира
Ние сме смъртоносни и неустоими
Светът на легионите на Демона се надига.
Всеки съвременен любящ родител би се шокирал и ужасил да научи, че техните синове и дъщери изпадат във възторг от слушане на подобни злини. Въпреки, че някои могат тайно да копнеят: "ако можехме да се върнем в "добрите стари дни" с музиката на Бийтълс." Твърде малка част от хората допускат, че именно с онези невинно изглеждащи Бийтълс започнаха повечето от проблемите.
Модерната електронна “рок музика”, водеща началото си от началото на 1960 година е, и винаги e била съвместно начинание на британското разузнаване и сатанинските култове. От една страна, Сатанистите контролират основните рок групи чрез дрога, секс, насилие, дори убийство. От друга страна, популярността, турнетата и записите се финансират от записващи компании, свързани с Британското разузнаване. И двете страни са тясно свързани с най-големия бизнес в света, а именно Международния наркотрафик.
Така наречените “рок звезди” представляват патетични кукли, разигравани върху сцената. От момента в който получат правото да “записват”, рок групите започват своето затъване в дрога. Така например така високо акламираните рок звезди като Джон Ленън от Бийтълс и Кейт Ричард от Ролинг Стоунс са жертви на хероина.
"Рок звездите" са изкуствени същества, създадени от медиите. Общественият им имидж, както и тяхната музика, е предварително уточнен от инспектори. Например, когато Бийтълс пристигнали за пръв път в Съединените Щати през 1964, те били обградени от стотици крещящи момичета под 20 годишна възраст. Националната преса незабавно анонсира, че "Бийтълсмания" е обзела САЩ. Но всички момичета били взети от девическото училище в Бронкс и за техните викове им било платено от представителите на Бийтълс.
Парите на групите от 1960-та, които в някои случаи стигали до стотици милиони долара, били напълно контролирани от представителите, организиращи тълпите. От 1963 до 1970, Ролинг Стоунс направи над 200 милиона долара, но въпреки това членовете на групата бяха много близо до фалита. Никой от тях нямал представа, къде са отишли парите му.
Между 1963 и 1964 год., Бийтълс и Ролинг Стоунс се прочули в Западна Европа и Американската култура. Това двупосочно нахълтване от Англия било добре планирано и добре изчислено. Америка точно преживяваше шока от убийството на Президента Джон Кенеди, докато по улиците се разгръщаше едно масирано дясно гражданско течение от 500,000 хора, подкрепяно от Д. С. Уошингтон, водено от Мартин Лутър Кинг. Рокът се използвал като защитно средство срещу подобни политически движения.
По-късно през 1968 и 1969 год., годините през които видяхме масовите стачки на студентите и работниците в Съединените Щати и Европа, огромен рок-концерт на открито се проведе, за да предотврати нарастващото недоволство на населението. Рок-концертите бяха планирани като средство за масово набиране на последователи на дрогата и безразборния секс. На милионите, които присъствали на тези концерти, били свободно раздадени хиляди таблетки, предизвикващи халюционации, ЛСД. Тези хапчета били тайно поставени в питиета като Кока-кола и предизвикали хиляди нищо неподозиращи жертви до екзалтирана психоза. Много от тях се самоубили.
Преди по-малко от половин век, нашите малки деца учеха цигулка и пиано, учеха за великите класически композитори като Бах, Моцарт и Бетховен. Както ще бъде показано, същите звукосаписни компании, които днес представят Сатанинския "хеви-метал" са извършили тайни операции, за да разрушат музикалното наследство на тези велики класически композитори.
За последните тридесет години, Западното общество е било под обстрела на предварително добре обмислен план на културна война, чиято цел е била унищожаването на Юдейско-Християнската цивилизация, такава, каквато я познаваме. Тези планове не сполучили. Така че, за да може читателят по-добре да се пребори с това зло, ще се върнем тридесет години назад, когато онези четирима нищо неподозиращи младежи от Ливърпул, Англия, Биитълсите, тъкмо започвали кариерата си.
Създаването на Бийтълс
Бийтълс започнали изявите си в края на 1950 година в джаз клубове на Англия и Западна Германия. Тези клубове винаги се помещавали в най-процъфтяващите части на градовете, изпълняващи ролята на средища за развиване на проституция и разпространение на дрога. Биографът на Бийтълс Филип Норман пише: «Техният единствен постоянен ангажимент беше един клуб за стриптийз. Собственикът на клуба плащаше на всеки от тях десет шилинга, за да дрънкат на китарите си, докато една стриптизьорка, на име Джени, събличаше дрехите си пред публика от продавачи, съмнителни бизнесмени и редовни посетители с дъждобрани, покриващи ги от главата до петите."
Първото голямо пробиване на Бийтълсите беше в Германия, през август 1960, когато те получиха предварителен ангажимент в един джаз клуб в прочутата област Рийпербан край Хамбург. Норман описва областта по следния начин: "Осветени с червена светлина прозорци, зад които се виждаха проститутки, разнородни по националност и възраст - от невръстни девойчета до бабички...Всичко беше свободно. Всичко беше лесно. Сексът беше лесен. ..Тук той върви след вас."
Далеч от картината на невинността Бийтълс, дори и в тяхното първо представяне, бяха винаги упоени с дрога, наречена Прелюдин, на Джон (Ленън) беше започнала да му излиза пяна от устата, толкова много хапчета беше поел... Джон започна да върви като обезумял на сцената, подскачаше и се търкаляше...Фактът, че публиката не можеше да разбере и дума от това, което той казваше го провокира да извика "Да обсадим Хайл" и "Да го начукам на нацистите", на което публиката отвърна със смях и ръкопляскане."
Извън сцената Бийтълсите бяха самото зло. Норман продължава: "докато в Хамбург, Джон, всяка неделя заставаше на балкона, присмивайки се на хората, отиващи на църква, тъй като те вървяха по Св. Джозеф. Той прикачаше един пълен с вода контрацептив към някое изображение на Исус и го запокитваше към поклонниците, които наблюдаваше. Веднъж той уринира върху главите на три монахини."
Докато в Хамбург, през юни 1962г Бийтълс получиха телеграма от техния мениджър, един хомосексуалист на име Брайан Емпстайн, който се беше върнал в Англия. "EMI моли за запис". EMI беше една от големите звукозаписни компании с тяхната роля в представянето на Бийтълс беше техният ключ към бъдещето.
Под строгото ръководство на директора на звукозаписното студио EMI Джордж Мартин и Брайън Емпстейн, Бийтълс бяха изжулени, измити и косите им бяха подстригани в стил Бийтълс. Директорът на EMI Мартин създаде Бийтълсите в неговото звукосаписно студио.
Мартин беше известен класически музикант, беше учил обой и пиано в Лондонското Музикално Училище. Бийтълсите нито бяха учили музика, нито бяха свирили на някакъв друг инструмент освен китарата. За Мартин, музикалното майсторство на Бийтълсите беше лоша шега. На техния пръв хит "Love me do", Мартин замени Ринго с един музикант от студиото на барабаните. Мартин каза на Ринго: "Не бий така по барабана, за да запазиш живота му." От този момент, Мартин даде напътствия на Бийтълс как да вървят с него и ги превърна в легенда.
Локууд и EIM
EIM, ръководен от аристократа Сър Джоузеф Локууд, подкрепящ Електронните и Механичните Инструменти, е един от най-големите производители на военна електроника. Мартин беше директор на филиал на EIM, сега наречен Торн EMI, създаде музикална дивизия, която достигна 74, 321 служители и ежегодни печалби от $3.19 билиона.
EMI освен това беше и ключов член на Британския военно разузнавателен институт.
След войната, през 1945 година, директора на EMI Европейската продукция Уолтър Леге на практина взе под свой контрол записите на класическата музика, сключвайки договори с EMI и дузина гладуващи немски музиканти на класическа музика и певци. Музикантите, които се опитвали да запазят непроменена традицията на Бетховен и Брамс, били принудени да живеят скромно докато членовете на "екс-нацистките" партии били привилигировани. Леге привлякал и включил наци-член, покойния Хербърт Вон Караян, беше издигнат в звезда, докато велики диригенти като Уилхелм Фуртванглер бяха игнорирани.
Още от самото начало EMI създаде мита за огромната популярност на Бийтълс. През август на 1963г. по време на тяхната първа телевизионна изява в Лондон Паладиум, хиляди от техните фенове, както се очакваше нарушиха обществения ред. На следващия ден всеки вестник с голям тираж във Великобритания на първата си страница имаше снимка и заглавие: "Полицията се бори да задържи протестиращи тинейджъри". Въпреки това, снимката, поместена във всеки вестник, беше толкова изрязана, че можеха да се видят единствено три или четири от "протестиращите тинейджъри". Историята беше измама. Според фотографа на тази сцена "Там не е имало никакви размирици. Аз бях там. Видяхме осем момичета, дори бяха по-малко от осем."
През февруари 1964г., митът за Бийтълс прогърмя Съединените Американски Щати, особено с оркестралните протести, споменати по-горе. За да се отбележи тяхното първо турне, медиите създадоха една от най-големите масови публики в историята. За едно неповторимо шоу на Ед Съливан в две последователни недели, над 75 милиона американци наблюдаваха как Бийтълс клатеха главите си и поклащаха телата си по начин, който впоследствие скоро бе възприет от стотици рок групи.
Когато се завърнаха в Англия, Бийтълс бяха наградени от Английската аристокрация, за това, че са се представили толкова добре. През октомври 1965г., четиримата бяха официално посветени в Реда на Чайвалри и лично бяха похвалени от Члена на Британската Империя на Кралица Елизабет в Бъкингамския Дворец.
Излизане от калта
Признанието на организацията на съвременния шумен Сатанински "хард рок" идва от английската група Ролинг Стоунс. Изгрева на тяхната слава е тясно свързан с тази на Бийтълс.
Стоунс, както бяха наречени, бяха определени като пълно копие на Бийтълс. "Стоунс бяха "посредствени", "мръсни" и "бунтари", докато Бийтълс бяха добре поддържаната "легендарна Четворка". Въпреки, че изглеждаха на пръв поглед двойници, те бяха по-скоро двете страни на една и съща монета. Първият хит на Стоунс всъщност беше написан от Бийтълс и член на Бийтълс, Джордж Харисон беше този, който направи аранжимента на техния пръв договор за запис.
Следвайки същия план като при Бийтълс, през пролетта на 1963г., Ролинг Стоунс се появиха в една от най-популярните семейни телевизионни шоупрограми – “Благодари на щастливата си звезда”. По онова време реакцията на зрителите на средна възраст беше съвсем по-различна от тази при Бийтълс. Стотици гневни писма бяха изпратени, с типичното заглавие "Безобразие е на дългокоси хулигани като тези да бъде позволено да се показват по телевизията. Тяхната поява беше абсолютен позор."
Програмата всъщност бе планирала такъв развой. В резултат на това менъджъра на Ролинг Стоунс, Андрю Олдхам, беше въодушевен. "Ние ще ви направим напълно противоположно копие на онези прекрасни, чисти, спретнати Бийтълс. И колкото повече родителите ви мразят, толкова повече децата им ще ви обичат. Само чакайте и ще видите."
През 1964г., Ролинг Стоунс се появиха в Шоуто на Ед Съливан, както направиха и Бийтълс преди това. Toчно по това време публиката, която наблюдаваше спектакъла на телевизионното студио беше нападната от феновете на Стоунс. "Обещавам ви, те никога няма да се върнат в нашето шоу." Предизвика се точно такова обществено внимание, каквото се очакваше. За няколко месеца бяха продадени милиони копия от записите на групата.
Сега вече се плануваше как Бийтълс и Ролинг Стоунс да бъдат използвани като средство, което да накара едно цяло поколение да се превърне в горещи последователи на една Нова Епоха, в последователи, които по-късно биха могли да приобщят в бъдеще към Сатанинското движение, а в последствие да се внедрят в училищата ни, правните учреждения и политиката.
Навлизане на Сатаната
В книгата си “Ultimate Evil”, изследователят Моури Тери пише, че между 1966 и 1967 година култа към Сатаната и Process Church (Църква на Напредъка) "се опитва да вербува Ролинг Стоунс и Бийтълс". През този период Тери осведомява, че в един от броевете на “Process Magazine” (Списание на Напредъка) се появява снимка на дългогодишната приятелка на вокала на Ролинг Стоунс Мик Джагър, Мериан Фейтфул. На снимката тя е легнала, сякаш е мъртва, здраво стиснала една роза. Книгата на Тери култа към Process Church с жестоките убийци на Чарлс Менсън и Сина на Сам. Основоположникът на Process Church, Джон Маркхаш, неотдавна повдигна скалъпено обвинение срещу Линдон Ла Рош.
Връзката между Ролинг Стоунс и Process Church е Кенет Енгър, последователя на "бащата-учредител" на съвременния Сатанизъм, Алистър Кроули. Енгър е роден през 1930г. като дете на холивудска звезда, стана верен ученик на Кроули.
Кроули е роден през 1875г. и е наречен "Голямото Чудовище". За него е било известно, че редовно е принасял в жертва дете, изпълнявайки ролята си на висш Сатанински жрец или на "Магьосник". Кроули умира 1947г. от свърхдоза хероин. Преди да умре, той постига успех в създаването на много Сатанински сборища в много градове на Съединените Американски Щати, включително и Холивуд. Енгър, подобно на Кроули е Магьосник и става наследник на Кроули.
Енгър бил седемнадесетгодишен когато Кроули умира. В същата година, 1947, Енгър вече бил режисирал и снимал филми, които и днешните стандарти, са наситени с първично зло.
През 1966-1967, когато Process Church осведомява, че се прехвърля в Лондон, звездата на Енгър изгряваше. Писателя Тони Санчес пише, че Мик Джагър и Кейт Ричард от Ролинг Стоунс и техните приятелки Мариан Фейтфул и Анита Полбърг "слушали като онемели, когато Енгър ги вербувал за силата и идеите на Кроули."
Докато бил в Англия, Енгър работел над филм, посветен на Алистър Кроули, наречен “Lucifer Rising”. Филмът разказва едновременно за Process Church, култа към Семейство Менсон и Ролинг Стоунс. Последователката на Process Church Мариан Фейтфул отишла чак до Египет, за да участва в сцените с Черна Магия във филма. Ролята на Луцифер била изиграна от китариста на една калифорнийска рок група, Боби Бюзолил. Бюзолил бил член на рода Менсън и хомосексуален любовник на Енгър.
След няколко месечни снимки под ръководството на Енгър в Англия, Бюзолил се върнал в Калифорния да извърши първото от ужасните убийства на семейство Менсън. По-късно Бюзелил бил арестуван и сега прекарва остатъка от живота си в затвора заедно с Менсън. Загубил главния си изпълнител, Енгър помолил Мик Джагър да изиграе главната роля. Най-накрая за ролята той избрал Ентон Ла Ви, автора на Сатанинската Библия и глава на Първата Църква на Сатаната. Филмът бил реализиран през 1969 г. със заглавие: “Призоваване на моя брат Демона”.
В Лондон, Енгър успял да привлече към Сатанизма приятелката на един от членовете на Ролинг Стоунс - Анита Полбърг. Полбърг срешнала Ролинг Стоунс през 1965. Тя незабавно започнала сексуална връзка с трима от петте члена на групата.
Енгър направил следния коментар за Анита: "убеден съм, че Анита е вещица, поради липса на по-добър свят. Окултната редица сред Стоунс беше Кейт, Анита и Брайън. Виждате ли, Брайн също беше вещер."
Един от приятелите на групата, Тони Санчес в книгата си пише за Анита "Up and Down with Rolling Stones" тя беше вманиачена по черната магия и започна да носи със себе си навсякаде наниз с чесън - дори и в леглото - за да я пази от вампири. Освен това тя имаше чудновато мистериозно старинно шишенце за светена вода, която използваше в някои от ритуалите си. Церемониите и станаха особено тайнствени и тя ме предупреди никога да не я прекъсвам когато извършва заклинание."
Той продължава: "в нейната спалня тя държеше огромна шахматна дъска, украсена с дърворезба, която тя толкова ревностно съхраняваше, че аз се усъмних, че това е нейното скривалище за дрога. Един ден къщата беше празна и аз реших да надзърна какво има вътре. Тя беше напълнена с натрошени кокали, парчета кожа и козина от някакви странни животни."
През 1980 и седемнадесетгодишния пазач на имението на Кейт Ричард в Нова Англия, беше открит в леглото на Анита Полбърг. Смъртта-самоубийство, била предизвикана от пистолета на Полбърг. Къщата на Ричард се намирала в близост до Източното Крайбрежие, собственост на Process Church.
Според една статия в английския вестник “Midnight”, един офицер от Канегтигската полиция, Майкъл Пасаро, който отговарял за "самоубиеца" съобщил за странни знаци от дървесина на миля разстояние от резиденцията на Ричард.
Вестникът продължава "за последните 5 години са били извършени няколко странни сатанински ритуала в областта”. Местен репортер смята, че огромния интерес към окултизма е присъщ на "богати хора, които взимат наркотици".
През 1967 година, преоценявайки продължителната връзка с Енгър и Process Church, Ролинг Стоунс реализират своя пръв албум, който ясно приветства Дявола, със заглавие “Their Satanic Majesties Request”. Няколко месеца по-късно, Бийтълс реализираха първия си албум, посветен на представянето на халюциогенната дрога, “Sargeant Pepper`s Lonely Hearts Club Band”. Албумът разказва една измислена история за едно ЛСД-пътуване, наречено “Lucy in the Sky with Dimonds” или ЛСД накратко. Той достига върхови продажби.
Естествено албумът на Бийтълс беше посветен на сатаниста Алистър Кроули. Той беше реализиран близо 20 години след смъртта му през 1947, а заглавната му песен започваше със стиха: "Днес преди 20 години". Опаковката на албума беше със снимка на Кроули.
Един месец след като албумът беше реализиран, Бийтълс шокира света с откритото изявление, че те редовно взимат ЛСД. Членът на Бийтълс Пол Маккартни каза за едно интервю в списание Life: "ЛСД отвори очите ми. Ние използваме едва една десета от нашия умствен капацитет." Освен това те публично призоваха за легализиране на марихуаната.
Това вече не беше тайна за никого, но протестите бяха малко и от малцина. В Англия BBC забрани "А Day in the Life", а в САЩ “Meriland Covernor Spiro T. Agnew”, който по-късно беше консервативен, започна кампания за забраняване на "Lucy in the Sky with Dimonds".
Създаване на псевдокултура
1967 година отбеляза значителен напредък в отворената война срещу младежите на САЩ. Тази година постави началото на масови, открити рок-концерти. През следващите две години над 4 милиона млади хора, посетили поредицата от почти дузина от тези "фестивали", станаха жертва на планиран, мащабен експеримент с дрога. Халюгенните хапчета, разрушаващи съзнанието като PCP, STP и препоръчваното от Бийтълс LSD, бяха свободно предлагани на тези концерти. Тези милиони посетители след това се завръщаха по домовете си, за да станат посланици и представители на тази нова култура на дрогата или както беше наречена "Нова Епоха".
Първият рок фестивал "The First Annual Monterey International Pop Festival" беше посетен от над 100, 000 младежи. Истинската цел на “Monterey Pop” беше широкото разпространение на нов тип дрога, класифицирана като еуфоричните таблетки или халюгените като LSD. На Монтери, хиляди тинейджъри бяха запознати с новата дрога, предизвикваща халюцинации.
Първият експеримент с LSD започна в началото на шестдесетте, в Хайт-Ашбъри участък на Сан Франциско. Проектът обхващаше цялата CIA - вкл.английското разузнаване, под кодовото име MK-Ultra. Част от проекта, призовал за свободното приемане на 5, 000 таблети чрез едно общество, познато като “Ken Kesey`s Merry Pranksters”. Ефекта на LSD бил обстойно изследван.
Кеси, така наречения "поет" и осъждан за притежаване на дрога, стана известен с карането си из Калифорния в изрисувания си автобус с неговата спътница Мери Пранкстерн, приемаща LSD заедно с други наркотици, което довежда до неподозирано поведение.
LSD довежда приемащия го до психоза, неспособен да разграничи действителността от халюцинацията, предизвикана от дрогата. За много, тези психични състояния (наречени още и "лошо пътуване") може и довежда до самоубийство. Ако на някого се даде LSD без негово знание, способностите на дрогата, предизвикващи психоза са по-големи и обикновено след отминаване на действието му жертвата е с постоянно увреждане на мозъка.
Организаторът на фестивала Монтери беше Джон Филипс, член на рок групата на “Mammas and the Papas”. Филипс, както ще видим, беше наркотрафикант и тясно свързан със Сатанистите около Чарлс Менсън и директора Роман Полански.
Филипс нареди на борда на директорите да представи и финансира концерта. Членовете на борда свързаха веригата на Британското разузнаване и Сатанистите. Борда на директорите включваше Андрю Олдхам (мениджъра на Ролинг Стоунс), вокала на Стоунс Мик Джагър, члена на Бийтълс Пол Маккартни и приятеля на Филипс, продуцента на записите Тери Мелчър, синът на Дорис Дай.
Концертът, включващ провеждането и новаторското усилване извън концертната площ беше дело на Филипс. Това беше първият път, когато на американската публика беше открито показани такива неприкрити демонични английски групи като The Who и Джими Хенрикс. В края на тяхното изпълнение, The Who, в състояние на екстаз от дрогата, счупиха всичките си китари, усилватели и барабани. Хенрикс симулира мастурбация с китарата си на сцената, докато изпълняваше разцепващи въздуха различни музикални звуци. Имаше масова, открита употреба на дрога. Писателят Роберт Сантели, в книгата си “Aquarius Rising”, пише: "При Монтерей ЛСД-то беше в изобилие. Таблетки на Monterey Purple бяха давани на всеки, който пожелаеше да ги опита. Полицията не арестува никого, поставяйки друг прецедент за бъдещите концерти на открито”.
В тази операция имаше по-голям замисъл. Замисълът беше свързан с MK-Ultra и включваше използването на Сатанистите около Филипс, както и агенти като Кен Кеси и Тимоти Лари. Планът беше околностите на Сан Франциско да се превърнат в зона за дейност на Сатанистите, където да се събират новоприетите и покварените млади избягали тинейджъри.
Още преди това Филипс беше написал музиката към песен, наречена "Сан Франциско", която направи над 5 милиона продажби. Песента, в която се пее за младостта, обиколи страната, за да дойде в Сан Франциско "с цветя в техните коси". Песента беше сплотяващ химн на десетки стотици, пристигнали в Сан Франциско през 1968, за да се включат в новото "хипи" движение, наречено “Лятото на Любовта”. Някои от дошлите бяха жертва на предпочитанията на Чарлс Менсон, който вербуваше своето култово "семейство" изключително от избягали младежи.
Менсън и Рок Звездите
Чарлс Менсън е описван като самотен психар, който притежавал хипнотична сила над своето "семейство". В действителност, Менсън беше добре познат на всички Холивудски актьори, актриси, продуценти, съдружници и рок звезди и много от тях беше снабдявал със секс и дрога.
В своята автобиография, Папа Джон, Филипс разказва за една покана, която получил да присъедини Тери Мелчер и члена на Бийч Бой Денис Илсън, в резиденцията на Уилсън. Уилсън каза, "Това момче Чарли и всички нечий великолепни пиленца. Той свири на китара и наистина е необуздано момче. Всички тези пиленца около него приличат на неговата свита. Можете да се приближите и да схрускате, което си поискате от тях. Голям купон е."
Цялото "Семейство" на Менсън се премести в резиденцията на Бийч Бойс за около година. Бийч Бойс, които се преименуваха в Бялата Къща, бяха групата с най-много записи, субсидирани от EMI, Capitol Records.
В неделя, на 10 август 1969, Менсън изпрати четирима члена от неговия култ на тяхното последно посещение в къщата на Мелчър. По това време Мелчър не беше там, но актрисата Шарон Тейт, съпруга на филмовия директор Роман Полански и още три други, бяха. Когато групата напусна, Тейт и другите бяха жестоко осакатени и убити. Сто се отнася до Филипс, през юни 1980, той беше арестуван за пренасяне на голямо количество дрога при една операция.
Епохата на Водолея
Най-големият концерт след Монтери Поп, "Woodstock Music and Art Fair" би бил този, празнуван от списание Тime като "фестивал на водолея" и "най-голямото събитие в историята". Понятието "Водолей" беше избрано внимателно. Епохата на Водолея показва, че "Ерата на Рибите", която е и епоха на Христос, е към своя край.
В Удсток, малък град в околностите на Ню Йорк, се събраха близо половин милион младежи, за да бъдат дрогирани и да им бъдат промити мозъците в една ферма. Жертвите били изолирани, потопени в мърсотия, упоени с халюциногенна дрога и държани будни в продължение на три поредни дни и всичко това със знанието на FBI и официалните власти. Сигурността на концерта беше поверена на една хипи общност, занимаваща се с разпространение на LSD.
Още веднъж, това било работа на Английското разузнаване, която била инициатор. Уудсток бил умопобърканото дете на Арти Корнфелд, директора на EMI Capitol Record`s Contemporary Projects Division. Основният капитал бил предоставен от наследника на голяма Пенсилванска фармацевтична компания, Джон Робъртс и двама от неговите партньори. Друга фармацевтична програма, със седалище във Швеция Sandoz Laboratories, която първа синтезирала LSD. Роберт по-късно бил обвинен в използването на компанията си за масово дрогиране на зрителите.
Почти всички половин милион хора, които дошли, били малко обработени. Джоуел Роземан, един от тримата партньори пише, когато концертът приближил "храна и вода бяха в намалени количества, цените на санитарните средства бяха увеличени, продажбата им ограничена, дрогата изобилстваше. Най-лошото от всичко беше, че никой не можеше да си отиде." Седейки в своя собствен екстремент беше всъщност част от плана, като Джон Роберт шеговито пише: "Ние ще нанижем банани, за да подскажем на публиката да завърже нашите покровители."
Едно “хипи” общество, наречено “Hog Farm”, имаше специфична роля в Уудсток. The Hog Farm се ръководеше от мъж, наречен Уейви Грейвър, който беше един от основателите на Ken Kesey`s MK-Ultra, Merry Pranksters. Обществата като “Hot Farm” обикновено можеха да се открият около усамотени части на Калифорния и служеха като места за отглеждане на Сатанинските култове, както и на терористични групи. Членовете на тези общества непрекъснато се разменяха с други общности и бяха плодородна почва за Process Church и Менсън. Дайн Лейк, член на “Hot Farm” беше член и на семейството на Чарлс Мембърн по времето на убийството на Шарън Тейт и нейните гости.
На 14 Август, един ден преди плана да се осъществи, всички сили на сигурност на фестивала, възлизащи на 350 дежурни ченгета от Ню Йорк Сити, се отдръпнаха. Говорителят на Нюйоркската полиция заяви, че с града не е сключено нито едно официално споразумение, искането на организаторите беше категорично отхвърлено. На 15 август, 1969 година, в една статия на Ню Йорк Таймс, шефа на Уудстокската охрана каза "Сега аз нямам никаква сигурност. Аз съм съкрушен. Никога преди това в града ни не е имало по-голяма сбирка от деца без никаква полицейска защита." Не е изненада, че “Hog Farm” пое отговорността за сигурността.
Уудсток капиталист и директор Джон Робертс, открито заяви, че той е добре осведомен за връзката на “Hot Farm” с дрогата. Той пише: "тяхното възнаграждение просто беше да ги превозят до и от фестивала …миротворните сили, които гледат, говорят и миришат като тълпа биха могли да бъдат както високо правдоподобни и силно ефективни…и най-важното, те бяха мъдри в употребата на дрога, познаваха добрата от лошата, доброто пътешествие от скитничеството, доброто лекарство от отровата и т.н."
“The Hot Farm” по онова време пребиваваше в планините на Ню Мексико. Робертс нае Бойнг 727 за 17,000 $ и доведе 100 от тях в Ню Йорк.
За да изясним крайния път на планираното дрогиране на половин милион младежи, главния прокурор на областта лично се съгласи да не се правят арести или преследване на нарушители на закона за наркотиците. Джон Робертс пише: "Главният прокурор…навреме осъзна, че много от нашите клиенти биха използвали нелегална дрога, но също така разбра, че подобна употреба би била най-малкият от нашите проблеми през уикенда. Той постъпи милостиво и при това с грация." Робърт пише също така, че той редовно се е срещнал с FBI и ги включил един ден преди началото на концерта и имал тяхната пълна подкрепа.
Експериментът започна
Два дни преди това окончателното започване на концерта, 50,000 деца вече бяха пристигнали в Уудсток. Дрогата незабавно започна да се пласира. Много хора носеха бебетата си и както Роберт казва, дори те бяха дрогирани. Робърт пише, че в едно близко езеро "дечковците плуваха беззащитни, пушеха трева и се наслаждаваха на музиката."
Една статистика на фестивала на Ню Йорк Таймс показа, че 99 % от онези посетители са употребявали марихуана. Представителите на местните шерифи, напълно объркани, заявиха, че не е бил извършен нито един арест за употреба на наркотици. Ню Йорк Таймс от 17 август публикува следното изказване "Ако арестувахме някого, нямаше да стигне мястото в Съливан или следващите три области, за да ги напъхаме."
Използването на марихуана не беше най-лошото. Следвайки схемата на оригиналния проект, масовото предлагане на LSD дойде след разреденото с кола LSD, както Кейси беше направил преди 5 години. Робертс шеговито разказа следното: "едно особено дрогирано ченге …беше се наляло с кола, разредена с LSD докато регулирало движението. Дълго след това всички автомобили в областта не можели да тръгнат, тъй като ченгето им махаше извън пътя. Най-накрая те престанали да му обръщат внимание."
През следващите три дни, почти половин милион млади хора, които пристигнали, били непрекъснато обстрелвани с дрога и рок музика. Поради поройните дъждове, те постоянно се въргаляли в стигащ до коленете тиня. Нямаше подслони, нито пък път, по който да си тръгнат. Колите бяха паркирали на разстояние осем мили. Розенман пише, че ключът за "Уудския експеримент" беше "да запазим нашите изпълнители да изпълнят всичко по часовник… и да оставят децата слисани."
Първите 24 часа, над 300 деца се нуждаеха от медицинска помощ, бяха се разболели силно. Диагнозата - те бяха хванали "лошо" LSD-пътуване. Хиляди ги последваха. На 17 август, Ню Йорк Таймс съобщи: "Тази вечер, водещият посъветва от сцената, че "лошо произведената дрога (понятие за LSD) е започнала да се продава." Той каза: "Вие не взимате отровна дрога. Дрогата не е отрова. Тя просто е лошо приготвена дрога. Вие няма да умрете… Така, че ако си мислите, че взели отрова, не сте. Но ако се притеснявате, вземете само половин таблетка."
Съвета към 50,000 души "просто да вземете половин таблетка" беше даден не от някой друг, а от агента на MK-Ultra Уейв Грейв.
Нарастващата медицинска нужда, извика от Ню Йорк Сити за спешен медицински екип. Над 50 доктори и медицински сестри долетяха. В края на Уудсток, бяха докладвани всичко 5, 000 медицински случая.
ЗАД “ХЕВИ МЕТАЛ” РОКА
Същата тази година –1969 бележи началото на кариерата на Оззи Озбърн, който по-късно създава групата Блек Сабат. Групата е моделирана по образ и подобие на Ролинг Стоунс.
Кенет Енгър е човекът, който посвещава в окултното Ролинг Стоунс. А Църквата на Сатана, водена от Антон Лавей е площадката в която главният свещеник Кенет Енгър се подвизава.
Някои читатели биха могли да си припомнят едно изявление на Джон Ленън от Битълс, който смело заявява в пресата през 1966 година:
“Християнството ще си отиде. Ще потъне и скоро ще бъде забравено. Не е необходимо даже това да се доказва. Прав съм в моето твърдение и това ще се види. Ние сме много по-популярни от Исус.”
Надяваме се, че вече се вижда дали е бил прав Джон!
А и той сега може сам да прецени доколко са го водили за носа като “добиче на заколение” Силните на деня.
Тази статия е част от една изключително богата на подобно съдържание Интернет страница: [линк]
от Доналд Фо
Днес, на повечето "хеви-метал" концерти може да се чуе как публиката бива призовавана да върши насилие и да убива в името на Сатаната. Стихотворения като следното са типични:
Ние идваме, разрушавайки телата ви
И изнасилваме безпомощните ви души,
Превръщайки ви в същества -
Безжалостни и студени,
Въздействаме ви да убиете брат си,
Да изпиете кръвта и съзнанието му,
Да разкъсате плътта му и да оглозгате кокалите му
Докато някой се дрогира
Ние сме смъртоносни и неустоими
Светът на легионите на Демона се надига.
Всеки съвременен любящ родител би се шокирал и ужасил да научи, че техните синове и дъщери изпадат във възторг от слушане на подобни злини. Въпреки, че някои могат тайно да копнеят: "ако можехме да се върнем в "добрите стари дни" с музиката на Бийтълс." Твърде малка част от хората допускат, че именно с онези невинно изглеждащи Бийтълс започнаха повечето от проблемите.
Модерната електронна “рок музика”, водеща началото си от началото на 1960 година е, и винаги e била съвместно начинание на британското разузнаване и сатанинските култове. От една страна, Сатанистите контролират основните рок групи чрез дрога, секс, насилие, дори убийство. От друга страна, популярността, турнетата и записите се финансират от записващи компании, свързани с Британското разузнаване. И двете страни са тясно свързани с най-големия бизнес в света, а именно Международния наркотрафик.
Така наречените “рок звезди” представляват патетични кукли, разигравани върху сцената. От момента в който получат правото да “записват”, рок групите започват своето затъване в дрога. Така например така високо акламираните рок звезди като Джон Ленън от Бийтълс и Кейт Ричард от Ролинг Стоунс са жертви на хероина.
"Рок звездите" са изкуствени същества, създадени от медиите. Общественият им имидж, както и тяхната музика, е предварително уточнен от инспектори. Например, когато Бийтълс пристигнали за пръв път в Съединените Щати през 1964, те били обградени от стотици крещящи момичета под 20 годишна възраст. Националната преса незабавно анонсира, че "Бийтълсмания" е обзела САЩ. Но всички момичета били взети от девическото училище в Бронкс и за техните викове им било платено от представителите на Бийтълс.
Парите на групите от 1960-та, които в някои случаи стигали до стотици милиони долара, били напълно контролирани от представителите, организиращи тълпите. От 1963 до 1970, Ролинг Стоунс направи над 200 милиона долара, но въпреки това членовете на групата бяха много близо до фалита. Никой от тях нямал представа, къде са отишли парите му.
Между 1963 и 1964 год., Бийтълс и Ролинг Стоунс се прочули в Западна Европа и Американската култура. Това двупосочно нахълтване от Англия било добре планирано и добре изчислено. Америка точно преживяваше шока от убийството на Президента Джон Кенеди, докато по улиците се разгръщаше едно масирано дясно гражданско течение от 500,000 хора, подкрепяно от Д. С. Уошингтон, водено от Мартин Лутър Кинг. Рокът се използвал като защитно средство срещу подобни политически движения.
По-късно през 1968 и 1969 год., годините през които видяхме масовите стачки на студентите и работниците в Съединените Щати и Европа, огромен рок-концерт на открито се проведе, за да предотврати нарастващото недоволство на населението. Рок-концертите бяха планирани като средство за масово набиране на последователи на дрогата и безразборния секс. На милионите, които присъствали на тези концерти, били свободно раздадени хиляди таблетки, предизвикващи халюционации, ЛСД. Тези хапчета били тайно поставени в питиета като Кока-кола и предизвикали хиляди нищо неподозиращи жертви до екзалтирана психоза. Много от тях се самоубили.
Преди по-малко от половин век, нашите малки деца учеха цигулка и пиано, учеха за великите класически композитори като Бах, Моцарт и Бетховен. Както ще бъде показано, същите звукосаписни компании, които днес представят Сатанинския "хеви-метал" са извършили тайни операции, за да разрушат музикалното наследство на тези велики класически композитори.
За последните тридесет години, Западното общество е било под обстрела на предварително добре обмислен план на културна война, чиято цел е била унищожаването на Юдейско-Християнската цивилизация, такава, каквато я познаваме. Тези планове не сполучили. Така че, за да може читателят по-добре да се пребори с това зло, ще се върнем тридесет години назад, когато онези четирима нищо неподозиращи младежи от Ливърпул, Англия, Биитълсите, тъкмо започвали кариерата си.
Създаването на Бийтълс
Бийтълс започнали изявите си в края на 1950 година в джаз клубове на Англия и Западна Германия. Тези клубове винаги се помещавали в най-процъфтяващите части на градовете, изпълняващи ролята на средища за развиване на проституция и разпространение на дрога. Биографът на Бийтълс Филип Норман пише: «Техният единствен постоянен ангажимент беше един клуб за стриптийз. Собственикът на клуба плащаше на всеки от тях десет шилинга, за да дрънкат на китарите си, докато една стриптизьорка, на име Джени, събличаше дрехите си пред публика от продавачи, съмнителни бизнесмени и редовни посетители с дъждобрани, покриващи ги от главата до петите."
Първото голямо пробиване на Бийтълсите беше в Германия, през август 1960, когато те получиха предварителен ангажимент в един джаз клуб в прочутата област Рийпербан край Хамбург. Норман описва областта по следния начин: "Осветени с червена светлина прозорци, зад които се виждаха проститутки, разнородни по националност и възраст - от невръстни девойчета до бабички...Всичко беше свободно. Всичко беше лесно. Сексът беше лесен. ..Тук той върви след вас."
Далеч от картината на невинността Бийтълс, дори и в тяхното първо представяне, бяха винаги упоени с дрога, наречена Прелюдин, на Джон (Ленън) беше започнала да му излиза пяна от устата, толкова много хапчета беше поел... Джон започна да върви като обезумял на сцената, подскачаше и се търкаляше...Фактът, че публиката не можеше да разбере и дума от това, което той казваше го провокира да извика "Да обсадим Хайл" и "Да го начукам на нацистите", на което публиката отвърна със смях и ръкопляскане."
Извън сцената Бийтълсите бяха самото зло. Норман продължава: "докато в Хамбург, Джон, всяка неделя заставаше на балкона, присмивайки се на хората, отиващи на църква, тъй като те вървяха по Св. Джозеф. Той прикачаше един пълен с вода контрацептив към някое изображение на Исус и го запокитваше към поклонниците, които наблюдаваше. Веднъж той уринира върху главите на три монахини."
Докато в Хамбург, през юни 1962г Бийтълс получиха телеграма от техния мениджър, един хомосексуалист на име Брайан Емпстайн, който се беше върнал в Англия. "EMI моли за запис". EMI беше една от големите звукозаписни компании с тяхната роля в представянето на Бийтълс беше техният ключ към бъдещето.
Под строгото ръководство на директора на звукозаписното студио EMI Джордж Мартин и Брайън Емпстейн, Бийтълс бяха изжулени, измити и косите им бяха подстригани в стил Бийтълс. Директорът на EMI Мартин създаде Бийтълсите в неговото звукосаписно студио.
Мартин беше известен класически музикант, беше учил обой и пиано в Лондонското Музикално Училище. Бийтълсите нито бяха учили музика, нито бяха свирили на някакъв друг инструмент освен китарата. За Мартин, музикалното майсторство на Бийтълсите беше лоша шега. На техния пръв хит "Love me do", Мартин замени Ринго с един музикант от студиото на барабаните. Мартин каза на Ринго: "Не бий така по барабана, за да запазиш живота му." От този момент, Мартин даде напътствия на Бийтълс как да вървят с него и ги превърна в легенда.
Локууд и EIM
EIM, ръководен от аристократа Сър Джоузеф Локууд, подкрепящ Електронните и Механичните Инструменти, е един от най-големите производители на военна електроника. Мартин беше директор на филиал на EIM, сега наречен Торн EMI, създаде музикална дивизия, която достигна 74, 321 служители и ежегодни печалби от $3.19 билиона.
EMI освен това беше и ключов член на Британския военно разузнавателен институт.
След войната, през 1945 година, директора на EMI Европейската продукция Уолтър Леге на практина взе под свой контрол записите на класическата музика, сключвайки договори с EMI и дузина гладуващи немски музиканти на класическа музика и певци. Музикантите, които се опитвали да запазят непроменена традицията на Бетховен и Брамс, били принудени да живеят скромно докато членовете на "екс-нацистките" партии били привилигировани. Леге привлякал и включил наци-член, покойния Хербърт Вон Караян, беше издигнат в звезда, докато велики диригенти като Уилхелм Фуртванглер бяха игнорирани.
Още от самото начало EMI създаде мита за огромната популярност на Бийтълс. През август на 1963г. по време на тяхната първа телевизионна изява в Лондон Паладиум, хиляди от техните фенове, както се очакваше нарушиха обществения ред. На следващия ден всеки вестник с голям тираж във Великобритания на първата си страница имаше снимка и заглавие: "Полицията се бори да задържи протестиращи тинейджъри". Въпреки това, снимката, поместена във всеки вестник, беше толкова изрязана, че можеха да се видят единствено три или четири от "протестиращите тинейджъри". Историята беше измама. Според фотографа на тази сцена "Там не е имало никакви размирици. Аз бях там. Видяхме осем момичета, дори бяха по-малко от осем."
През февруари 1964г., митът за Бийтълс прогърмя Съединените Американски Щати, особено с оркестралните протести, споменати по-горе. За да се отбележи тяхното първо турне, медиите създадоха една от най-големите масови публики в историята. За едно неповторимо шоу на Ед Съливан в две последователни недели, над 75 милиона американци наблюдаваха как Бийтълс клатеха главите си и поклащаха телата си по начин, който впоследствие скоро бе възприет от стотици рок групи.
Когато се завърнаха в Англия, Бийтълс бяха наградени от Английската аристокрация, за това, че са се представили толкова добре. През октомври 1965г., четиримата бяха официално посветени в Реда на Чайвалри и лично бяха похвалени от Члена на Британската Империя на Кралица Елизабет в Бъкингамския Дворец.
Излизане от калта
Признанието на организацията на съвременния шумен Сатанински "хард рок" идва от английската група Ролинг Стоунс. Изгрева на тяхната слава е тясно свързан с тази на Бийтълс.
Стоунс, както бяха наречени, бяха определени като пълно копие на Бийтълс. "Стоунс бяха "посредствени", "мръсни" и "бунтари", докато Бийтълс бяха добре поддържаната "легендарна Четворка". Въпреки, че изглеждаха на пръв поглед двойници, те бяха по-скоро двете страни на една и съща монета. Първият хит на Стоунс всъщност беше написан от Бийтълс и член на Бийтълс, Джордж Харисон беше този, който направи аранжимента на техния пръв договор за запис.
Следвайки същия план като при Бийтълс, през пролетта на 1963г., Ролинг Стоунс се появиха в една от най-популярните семейни телевизионни шоупрограми – “Благодари на щастливата си звезда”. По онова време реакцията на зрителите на средна възраст беше съвсем по-различна от тази при Бийтълс. Стотици гневни писма бяха изпратени, с типичното заглавие "Безобразие е на дългокоси хулигани като тези да бъде позволено да се показват по телевизията. Тяхната поява беше абсолютен позор."
Програмата всъщност бе планирала такъв развой. В резултат на това менъджъра на Ролинг Стоунс, Андрю Олдхам, беше въодушевен. "Ние ще ви направим напълно противоположно копие на онези прекрасни, чисти, спретнати Бийтълс. И колкото повече родителите ви мразят, толкова повече децата им ще ви обичат. Само чакайте и ще видите."
През 1964г., Ролинг Стоунс се появиха в Шоуто на Ед Съливан, както направиха и Бийтълс преди това. Toчно по това време публиката, която наблюдаваше спектакъла на телевизионното студио беше нападната от феновете на Стоунс. "Обещавам ви, те никога няма да се върнат в нашето шоу." Предизвика се точно такова обществено внимание, каквото се очакваше. За няколко месеца бяха продадени милиони копия от записите на групата.
Сега вече се плануваше как Бийтълс и Ролинг Стоунс да бъдат използвани като средство, което да накара едно цяло поколение да се превърне в горещи последователи на една Нова Епоха, в последователи, които по-късно биха могли да приобщят в бъдеще към Сатанинското движение, а в последствие да се внедрят в училищата ни, правните учреждения и политиката.
Навлизане на Сатаната
В книгата си “Ultimate Evil”, изследователят Моури Тери пише, че между 1966 и 1967 година култа към Сатаната и Process Church (Църква на Напредъка) "се опитва да вербува Ролинг Стоунс и Бийтълс". През този период Тери осведомява, че в един от броевете на “Process Magazine” (Списание на Напредъка) се появява снимка на дългогодишната приятелка на вокала на Ролинг Стоунс Мик Джагър, Мериан Фейтфул. На снимката тя е легнала, сякаш е мъртва, здраво стиснала една роза. Книгата на Тери култа към Process Church с жестоките убийци на Чарлс Менсън и Сина на Сам. Основоположникът на Process Church, Джон Маркхаш, неотдавна повдигна скалъпено обвинение срещу Линдон Ла Рош.
Връзката между Ролинг Стоунс и Process Church е Кенет Енгър, последователя на "бащата-учредител" на съвременния Сатанизъм, Алистър Кроули. Енгър е роден през 1930г. като дете на холивудска звезда, стана верен ученик на Кроули.
Кроули е роден през 1875г. и е наречен "Голямото Чудовище". За него е било известно, че редовно е принасял в жертва дете, изпълнявайки ролята си на висш Сатанински жрец или на "Магьосник". Кроули умира 1947г. от свърхдоза хероин. Преди да умре, той постига успех в създаването на много Сатанински сборища в много градове на Съединените Американски Щати, включително и Холивуд. Енгър, подобно на Кроули е Магьосник и става наследник на Кроули.
Енгър бил седемнадесетгодишен когато Кроули умира. В същата година, 1947, Енгър вече бил режисирал и снимал филми, които и днешните стандарти, са наситени с първично зло.
През 1966-1967, когато Process Church осведомява, че се прехвърля в Лондон, звездата на Енгър изгряваше. Писателя Тони Санчес пише, че Мик Джагър и Кейт Ричард от Ролинг Стоунс и техните приятелки Мариан Фейтфул и Анита Полбърг "слушали като онемели, когато Енгър ги вербувал за силата и идеите на Кроули."
Докато бил в Англия, Енгър работел над филм, посветен на Алистър Кроули, наречен “Lucifer Rising”. Филмът разказва едновременно за Process Church, култа към Семейство Менсон и Ролинг Стоунс. Последователката на Process Church Мариан Фейтфул отишла чак до Египет, за да участва в сцените с Черна Магия във филма. Ролята на Луцифер била изиграна от китариста на една калифорнийска рок група, Боби Бюзолил. Бюзолил бил член на рода Менсън и хомосексуален любовник на Енгър.
След няколко месечни снимки под ръководството на Енгър в Англия, Бюзолил се върнал в Калифорния да извърши първото от ужасните убийства на семейство Менсън. По-късно Бюзелил бил арестуван и сега прекарва остатъка от живота си в затвора заедно с Менсън. Загубил главния си изпълнител, Енгър помолил Мик Джагър да изиграе главната роля. Най-накрая за ролята той избрал Ентон Ла Ви, автора на Сатанинската Библия и глава на Първата Църква на Сатаната. Филмът бил реализиран през 1969 г. със заглавие: “Призоваване на моя брат Демона”.
В Лондон, Енгър успял да привлече към Сатанизма приятелката на един от членовете на Ролинг Стоунс - Анита Полбърг. Полбърг срешнала Ролинг Стоунс през 1965. Тя незабавно започнала сексуална връзка с трима от петте члена на групата.
Енгър направил следния коментар за Анита: "убеден съм, че Анита е вещица, поради липса на по-добър свят. Окултната редица сред Стоунс беше Кейт, Анита и Брайън. Виждате ли, Брайн също беше вещер."
Един от приятелите на групата, Тони Санчес в книгата си пише за Анита "Up and Down with Rolling Stones" тя беше вманиачена по черната магия и започна да носи със себе си навсякаде наниз с чесън - дори и в леглото - за да я пази от вампири. Освен това тя имаше чудновато мистериозно старинно шишенце за светена вода, която използваше в някои от ритуалите си. Церемониите и станаха особено тайнствени и тя ме предупреди никога да не я прекъсвам когато извършва заклинание."
Той продължава: "в нейната спалня тя държеше огромна шахматна дъска, украсена с дърворезба, която тя толкова ревностно съхраняваше, че аз се усъмних, че това е нейното скривалище за дрога. Един ден къщата беше празна и аз реших да надзърна какво има вътре. Тя беше напълнена с натрошени кокали, парчета кожа и козина от някакви странни животни."
През 1980 и седемнадесетгодишния пазач на имението на Кейт Ричард в Нова Англия, беше открит в леглото на Анита Полбърг. Смъртта-самоубийство, била предизвикана от пистолета на Полбърг. Къщата на Ричард се намирала в близост до Източното Крайбрежие, собственост на Process Church.
Според една статия в английския вестник “Midnight”, един офицер от Канегтигската полиция, Майкъл Пасаро, който отговарял за "самоубиеца" съобщил за странни знаци от дървесина на миля разстояние от резиденцията на Ричард.
Вестникът продължава "за последните 5 години са били извършени няколко странни сатанински ритуала в областта”. Местен репортер смята, че огромния интерес към окултизма е присъщ на "богати хора, които взимат наркотици".
През 1967 година, преоценявайки продължителната връзка с Енгър и Process Church, Ролинг Стоунс реализират своя пръв албум, който ясно приветства Дявола, със заглавие “Their Satanic Majesties Request”. Няколко месеца по-късно, Бийтълс реализираха първия си албум, посветен на представянето на халюциогенната дрога, “Sargeant Pepper`s Lonely Hearts Club Band”. Албумът разказва една измислена история за едно ЛСД-пътуване, наречено “Lucy in the Sky with Dimonds” или ЛСД накратко. Той достига върхови продажби.
Естествено албумът на Бийтълс беше посветен на сатаниста Алистър Кроули. Той беше реализиран близо 20 години след смъртта му през 1947, а заглавната му песен започваше със стиха: "Днес преди 20 години". Опаковката на албума беше със снимка на Кроули.
Един месец след като албумът беше реализиран, Бийтълс шокира света с откритото изявление, че те редовно взимат ЛСД. Членът на Бийтълс Пол Маккартни каза за едно интервю в списание Life: "ЛСД отвори очите ми. Ние използваме едва една десета от нашия умствен капацитет." Освен това те публично призоваха за легализиране на марихуаната.
Това вече не беше тайна за никого, но протестите бяха малко и от малцина. В Англия BBC забрани "А Day in the Life", а в САЩ “Meriland Covernor Spiro T. Agnew”, който по-късно беше консервативен, започна кампания за забраняване на "Lucy in the Sky with Dimonds".
Създаване на псевдокултура
1967 година отбеляза значителен напредък в отворената война срещу младежите на САЩ. Тази година постави началото на масови, открити рок-концерти. През следващите две години над 4 милиона млади хора, посетили поредицата от почти дузина от тези "фестивали", станаха жертва на планиран, мащабен експеримент с дрога. Халюгенните хапчета, разрушаващи съзнанието като PCP, STP и препоръчваното от Бийтълс LSD, бяха свободно предлагани на тези концерти. Тези милиони посетители след това се завръщаха по домовете си, за да станат посланици и представители на тази нова култура на дрогата или както беше наречена "Нова Епоха".
Първият рок фестивал "The First Annual Monterey International Pop Festival" беше посетен от над 100, 000 младежи. Истинската цел на “Monterey Pop” беше широкото разпространение на нов тип дрога, класифицирана като еуфоричните таблетки или халюгените като LSD. На Монтери, хиляди тинейджъри бяха запознати с новата дрога, предизвикваща халюцинации.
Първият експеримент с LSD започна в началото на шестдесетте, в Хайт-Ашбъри участък на Сан Франциско. Проектът обхващаше цялата CIA - вкл.английското разузнаване, под кодовото име MK-Ultra. Част от проекта, призовал за свободното приемане на 5, 000 таблети чрез едно общество, познато като “Ken Kesey`s Merry Pranksters”. Ефекта на LSD бил обстойно изследван.
Кеси, така наречения "поет" и осъждан за притежаване на дрога, стана известен с карането си из Калифорния в изрисувания си автобус с неговата спътница Мери Пранкстерн, приемаща LSD заедно с други наркотици, което довежда до неподозирано поведение.
LSD довежда приемащия го до психоза, неспособен да разграничи действителността от халюцинацията, предизвикана от дрогата. За много, тези психични състояния (наречени още и "лошо пътуване") може и довежда до самоубийство. Ако на някого се даде LSD без негово знание, способностите на дрогата, предизвикващи психоза са по-големи и обикновено след отминаване на действието му жертвата е с постоянно увреждане на мозъка.
Организаторът на фестивала Монтери беше Джон Филипс, член на рок групата на “Mammas and the Papas”. Филипс, както ще видим, беше наркотрафикант и тясно свързан със Сатанистите около Чарлс Менсън и директора Роман Полански.
Филипс нареди на борда на директорите да представи и финансира концерта. Членовете на борда свързаха веригата на Британското разузнаване и Сатанистите. Борда на директорите включваше Андрю Олдхам (мениджъра на Ролинг Стоунс), вокала на Стоунс Мик Джагър, члена на Бийтълс Пол Маккартни и приятеля на Филипс, продуцента на записите Тери Мелчър, синът на Дорис Дай.
Концертът, включващ провеждането и новаторското усилване извън концертната площ беше дело на Филипс. Това беше първият път, когато на американската публика беше открито показани такива неприкрити демонични английски групи като The Who и Джими Хенрикс. В края на тяхното изпълнение, The Who, в състояние на екстаз от дрогата, счупиха всичките си китари, усилватели и барабани. Хенрикс симулира мастурбация с китарата си на сцената, докато изпълняваше разцепващи въздуха различни музикални звуци. Имаше масова, открита употреба на дрога. Писателят Роберт Сантели, в книгата си “Aquarius Rising”, пише: "При Монтерей ЛСД-то беше в изобилие. Таблетки на Monterey Purple бяха давани на всеки, който пожелаеше да ги опита. Полицията не арестува никого, поставяйки друг прецедент за бъдещите концерти на открито”.
В тази операция имаше по-голям замисъл. Замисълът беше свързан с MK-Ultra и включваше използването на Сатанистите около Филипс, както и агенти като Кен Кеси и Тимоти Лари. Планът беше околностите на Сан Франциско да се превърнат в зона за дейност на Сатанистите, където да се събират новоприетите и покварените млади избягали тинейджъри.
Още преди това Филипс беше написал музиката към песен, наречена "Сан Франциско", която направи над 5 милиона продажби. Песента, в която се пее за младостта, обиколи страната, за да дойде в Сан Франциско "с цветя в техните коси". Песента беше сплотяващ химн на десетки стотици, пристигнали в Сан Франциско през 1968, за да се включат в новото "хипи" движение, наречено “Лятото на Любовта”. Някои от дошлите бяха жертва на предпочитанията на Чарлс Менсон, който вербуваше своето култово "семейство" изключително от избягали младежи.
Менсън и Рок Звездите
Чарлс Менсън е описван като самотен психар, който притежавал хипнотична сила над своето "семейство". В действителност, Менсън беше добре познат на всички Холивудски актьори, актриси, продуценти, съдружници и рок звезди и много от тях беше снабдявал със секс и дрога.
В своята автобиография, Папа Джон, Филипс разказва за една покана, която получил да присъедини Тери Мелчер и члена на Бийч Бой Денис Илсън, в резиденцията на Уилсън. Уилсън каза, "Това момче Чарли и всички нечий великолепни пиленца. Той свири на китара и наистина е необуздано момче. Всички тези пиленца около него приличат на неговата свита. Можете да се приближите и да схрускате, което си поискате от тях. Голям купон е."
Цялото "Семейство" на Менсън се премести в резиденцията на Бийч Бойс за около година. Бийч Бойс, които се преименуваха в Бялата Къща, бяха групата с най-много записи, субсидирани от EMI, Capitol Records.
В неделя, на 10 август 1969, Менсън изпрати четирима члена от неговия култ на тяхното последно посещение в къщата на Мелчър. По това време Мелчър не беше там, но актрисата Шарон Тейт, съпруга на филмовия директор Роман Полански и още три други, бяха. Когато групата напусна, Тейт и другите бяха жестоко осакатени и убити. Сто се отнася до Филипс, през юни 1980, той беше арестуван за пренасяне на голямо количество дрога при една операция.
Епохата на Водолея
Най-големият концерт след Монтери Поп, "Woodstock Music and Art Fair" би бил този, празнуван от списание Тime като "фестивал на водолея" и "най-голямото събитие в историята". Понятието "Водолей" беше избрано внимателно. Епохата на Водолея показва, че "Ерата на Рибите", която е и епоха на Христос, е към своя край.
В Удсток, малък град в околностите на Ню Йорк, се събраха близо половин милион младежи, за да бъдат дрогирани и да им бъдат промити мозъците в една ферма. Жертвите били изолирани, потопени в мърсотия, упоени с халюциногенна дрога и държани будни в продължение на три поредни дни и всичко това със знанието на FBI и официалните власти. Сигурността на концерта беше поверена на една хипи общност, занимаваща се с разпространение на LSD.
Още веднъж, това било работа на Английското разузнаване, която била инициатор. Уудсток бил умопобърканото дете на Арти Корнфелд, директора на EMI Capitol Record`s Contemporary Projects Division. Основният капитал бил предоставен от наследника на голяма Пенсилванска фармацевтична компания, Джон Робъртс и двама от неговите партньори. Друга фармацевтична програма, със седалище във Швеция Sandoz Laboratories, която първа синтезирала LSD. Роберт по-късно бил обвинен в използването на компанията си за масово дрогиране на зрителите.
Почти всички половин милион хора, които дошли, били малко обработени. Джоуел Роземан, един от тримата партньори пише, когато концертът приближил "храна и вода бяха в намалени количества, цените на санитарните средства бяха увеличени, продажбата им ограничена, дрогата изобилстваше. Най-лошото от всичко беше, че никой не можеше да си отиде." Седейки в своя собствен екстремент беше всъщност част от плана, като Джон Роберт шеговито пише: "Ние ще нанижем банани, за да подскажем на публиката да завърже нашите покровители."
Едно “хипи” общество, наречено “Hog Farm”, имаше специфична роля в Уудсток. The Hog Farm се ръководеше от мъж, наречен Уейви Грейвър, който беше един от основателите на Ken Kesey`s MK-Ultra, Merry Pranksters. Обществата като “Hot Farm” обикновено можеха да се открият около усамотени части на Калифорния и служеха като места за отглеждане на Сатанинските култове, както и на терористични групи. Членовете на тези общества непрекъснато се разменяха с други общности и бяха плодородна почва за Process Church и Менсън. Дайн Лейк, член на “Hot Farm” беше член и на семейството на Чарлс Мембърн по времето на убийството на Шарън Тейт и нейните гости.
На 14 Август, един ден преди плана да се осъществи, всички сили на сигурност на фестивала, възлизащи на 350 дежурни ченгета от Ню Йорк Сити, се отдръпнаха. Говорителят на Нюйоркската полиция заяви, че с града не е сключено нито едно официално споразумение, искането на организаторите беше категорично отхвърлено. На 15 август, 1969 година, в една статия на Ню Йорк Таймс, шефа на Уудстокската охрана каза "Сега аз нямам никаква сигурност. Аз съм съкрушен. Никога преди това в града ни не е имало по-голяма сбирка от деца без никаква полицейска защита." Не е изненада, че “Hog Farm” пое отговорността за сигурността.
Уудсток капиталист и директор Джон Робертс, открито заяви, че той е добре осведомен за връзката на “Hot Farm” с дрогата. Той пише: "тяхното възнаграждение просто беше да ги превозят до и от фестивала …миротворните сили, които гледат, говорят и миришат като тълпа биха могли да бъдат както високо правдоподобни и силно ефективни…и най-важното, те бяха мъдри в употребата на дрога, познаваха добрата от лошата, доброто пътешествие от скитничеството, доброто лекарство от отровата и т.н."
“The Hot Farm” по онова време пребиваваше в планините на Ню Мексико. Робертс нае Бойнг 727 за 17,000 $ и доведе 100 от тях в Ню Йорк.
За да изясним крайния път на планираното дрогиране на половин милион младежи, главния прокурор на областта лично се съгласи да не се правят арести или преследване на нарушители на закона за наркотиците. Джон Робертс пише: "Главният прокурор…навреме осъзна, че много от нашите клиенти биха използвали нелегална дрога, но също така разбра, че подобна употреба би била най-малкият от нашите проблеми през уикенда. Той постъпи милостиво и при това с грация." Робърт пише също така, че той редовно се е срещнал с FBI и ги включил един ден преди началото на концерта и имал тяхната пълна подкрепа.
Експериментът започна
Два дни преди това окончателното започване на концерта, 50,000 деца вече бяха пристигнали в Уудсток. Дрогата незабавно започна да се пласира. Много хора носеха бебетата си и както Роберт казва, дори те бяха дрогирани. Робърт пише, че в едно близко езеро "дечковците плуваха беззащитни, пушеха трева и се наслаждаваха на музиката."
Една статистика на фестивала на Ню Йорк Таймс показа, че 99 % от онези посетители са употребявали марихуана. Представителите на местните шерифи, напълно объркани, заявиха, че не е бил извършен нито един арест за употреба на наркотици. Ню Йорк Таймс от 17 август публикува следното изказване "Ако арестувахме някого, нямаше да стигне мястото в Съливан или следващите три области, за да ги напъхаме."
Използването на марихуана не беше най-лошото. Следвайки схемата на оригиналния проект, масовото предлагане на LSD дойде след разреденото с кола LSD, както Кейси беше направил преди 5 години. Робертс шеговито разказа следното: "едно особено дрогирано ченге …беше се наляло с кола, разредена с LSD докато регулирало движението. Дълго след това всички автомобили в областта не можели да тръгнат, тъй като ченгето им махаше извън пътя. Най-накрая те престанали да му обръщат внимание."
През следващите три дни, почти половин милион млади хора, които пристигнали, били непрекъснато обстрелвани с дрога и рок музика. Поради поройните дъждове, те постоянно се въргаляли в стигащ до коленете тиня. Нямаше подслони, нито пък път, по който да си тръгнат. Колите бяха паркирали на разстояние осем мили. Розенман пише, че ключът за "Уудския експеримент" беше "да запазим нашите изпълнители да изпълнят всичко по часовник… и да оставят децата слисани."
Първите 24 часа, над 300 деца се нуждаеха от медицинска помощ, бяха се разболели силно. Диагнозата - те бяха хванали "лошо" LSD-пътуване. Хиляди ги последваха. На 17 август, Ню Йорк Таймс съобщи: "Тази вечер, водещият посъветва от сцената, че "лошо произведената дрога (понятие за LSD) е започнала да се продава." Той каза: "Вие не взимате отровна дрога. Дрогата не е отрова. Тя просто е лошо приготвена дрога. Вие няма да умрете… Така, че ако си мислите, че взели отрова, не сте. Но ако се притеснявате, вземете само половин таблетка."
Съвета към 50,000 души "просто да вземете половин таблетка" беше даден не от някой друг, а от агента на MK-Ultra Уейв Грейв.
Нарастващата медицинска нужда, извика от Ню Йорк Сити за спешен медицински екип. Над 50 доктори и медицински сестри долетяха. В края на Уудсток, бяха докладвани всичко 5, 000 медицински случая.
ЗАД “ХЕВИ МЕТАЛ” РОКА
Същата тази година –1969 бележи началото на кариерата на Оззи Озбърн, който по-късно създава групата Блек Сабат. Групата е моделирана по образ и подобие на Ролинг Стоунс.
Кенет Енгър е човекът, който посвещава в окултното Ролинг Стоунс. А Църквата на Сатана, водена от Антон Лавей е площадката в която главният свещеник Кенет Енгър се подвизава.
Някои читатели биха могли да си припомнят едно изявление на Джон Ленън от Битълс, който смело заявява в пресата през 1966 година:
“Християнството ще си отиде. Ще потъне и скоро ще бъде забравено. Не е необходимо даже това да се доказва. Прав съм в моето твърдение и това ще се види. Ние сме много по-популярни от Исус.”
Надяваме се, че вече се вижда дали е бил прав Джон!
А и той сега може сам да прецени доколко са го водили за носа като “добиче на заколение” Силните на деня.
Тази статия е част от една изключително богата на подобно съдържание Интернет страница: [линк]
Re: Музиката
Твоето изказване ми напомни нещо от книгите на Кастанеда и ще ти го кажа, пък ти ако искаш го вземи предвид.
При една разходка в чапарала, дон Хуан казва на К.К., че има по земята има места, които те зареждат с енергия, и такива, които ти я отнемат. Когато попаднат на такова място, хората стават енергични, преминават го бързо, казват, че имат сили да вървят много дълго. Те си мислят, че е защото са заредени с енергия, а дон Хуан казва, че е точно обратното - такива места ти изсмукват енергията, и нещо в нас знае, че е така, и затова стават като че ли енергични и бързат да се махнат от там. той казва, че истинските места, които те зареждат с енергия, те карат да се чувствуваш отпуснат и натежал, въпреки че ти си мислиш, че нямаш сили.
Аз не знам дали е така, но можеш да помислиш по въпроса или поне да имаш едно на ум, възможно е и с музиката да е така.
При една разходка в чапарала, дон Хуан казва на К.К., че има по земята има места, които те зареждат с енергия, и такива, които ти я отнемат. Когато попаднат на такова място, хората стават енергични, преминават го бързо, казват, че имат сили да вървят много дълго. Те си мислят, че е защото са заредени с енергия, а дон Хуан казва, че е точно обратното - такива места ти изсмукват енергията, и нещо в нас знае, че е така, и затова стават като че ли енергични и бързат да се махнат от там. той казва, че истинските места, които те зареждат с енергия, те карат да се чувствуваш отпуснат и натежал, въпреки че ти си мислиш, че нямаш сили.
Аз не знам дали е така, но можеш да помислиш по въпроса или поне да имаш едно на ум, възможно е и с музиката да е така.
в отговор на KamaelMetatron
#9
Re: Музиката
Да и аз съм чувала, че на концерти се генерира страшно много енергия, тъй като много хора са настроени на еднаква честота.
Голямо впечатление ме направи веднъж един народен певец, който направо разтърси цялата зала, гласът му направо сякаш извираше от душата му... преживяването беше неповторимо..
Голямо впечатление ме направи веднъж един народен певец, който направо разтърси цялата зала, гласът му направо сякаш извираше от душата му... преживяването беше неповторимо..
Re: Музиката
Taka, ne pro4etoh tselia posting, no smisyla e iasen...
Iskam pyk az da ti dam informatsia, 4e sy6testvuva hristianski metal, daje nlek metal... Ima dori spisania za hristianski metal... Edno ot imenata na podoben album be6e "Smajete omrazata" s podzaglavie "Obi4aite blijnia".
V momenta heavy metala e nai-blizkoto ne6to v syvremennata muzika do 6amanskite ritualni izpylnenia... tam barabana igrae kli4ova ROLIA...
Osven tova smiatam, 4e metala e kato okultnata sila, tia ne e nito dobra, nito zla, moje da se izpolzva i za dobro i za lo6o...Taka e i s metala...
Osven tova tekstovete riatko sa s poslanieto na samata muzika...
Muzikata vnu6ava edni 4uvstva i emotsii, dokato tekstta syvsem drugi...
Az ne razbiram angliiski i ne znam za kakvo peiat po-neiliubimite mi grupi, no mi vyzdeistvat dobre...
Temata ne e taka ednozna4na i tvoiata pozitsii e neopravdana krainost.Ne si li syglasen/sna?
Iskam pyk az da ti dam informatsia, 4e sy6testvuva hristianski metal, daje nlek metal... Ima dori spisania za hristianski metal... Edno ot imenata na podoben album be6e "Smajete omrazata" s podzaglavie "Obi4aite blijnia".
V momenta heavy metala e nai-blizkoto ne6to v syvremennata muzika do 6amanskite ritualni izpylnenia... tam barabana igrae kli4ova ROLIA...
Osven tova smiatam, 4e metala e kato okultnata sila, tia ne e nito dobra, nito zla, moje da se izpolzva i za dobro i za lo6o...Taka e i s metala...
Osven tova tekstovete riatko sa s poslanieto na samata muzika...
Muzikata vnu6ava edni 4uvstva i emotsii, dokato tekstta syvsem drugi...
Az ne razbiram angliiski i ne znam za kakvo peiat po-neiliubimite mi grupi, no mi vyzdeistvat dobre...
Temata ne e taka ednozna4na i tvoiata pozitsii e neopravdana krainost.Ne si li syglasen/sna?
в отговор на KamaelMetatron
#11
Re: Музиката
има си хас да прочетеш цял постинг писан от Птах!
хаха!
хаха!
Re: Музиката
Анонимката "yщюьиa" явно прекарва времето си в някоя секта, където са й промили мозъчето/ ако тя изобщо има такова/. Статията, която замърсява територията на клуба показва само едно - пълната безпомощност на автора й да докаже тезата си за сатанинството на рок-музиката, както и пълното непознаване на същността на тази музика, наречена "музика на протеста". Такива проповеди могат да накарат само напълно откъснат от света човек / член на някоя секта /да намрази рок-музиката.
Представянето на всички рок-музиканти като наркомани, свързани с американското и британското разузнаване и със Сатаната е най-тъпото нещо, което съм чувал в съзнателния си живот. Препоръчвам на анонимката да намери една видео-касета на Ozzy Osbourne, в която има филм за живота му и за семейството му и да види как този човек, който на сцената е същински демон се отнася с децата си. И ако го цитирам макар и неточно в едно негово интервю, когато му задават въпрос от какво най-много се страхува, той отговаря - от употребата на атомната бомба. Да - същия този човек на сцената пее "Благодаря ти, Боже за бомбата !", а албумът му, доколкото си спомням беше забранен за излъчване в Англия. Така, че на промитите мозъци ще кажа само едно - колкото и да се опитвате да ни накарате да слушаме вашите тъпи псалми, ние ще продължим да слушаме рок ! Long Live Rock'n'Roll !
Представянето на всички рок-музиканти като наркомани, свързани с американското и британското разузнаване и със Сатаната е най-тъпото нещо, което съм чувал в съзнателния си живот. Препоръчвам на анонимката да намери една видео-касета на Ozzy Osbourne, в която има филм за живота му и за семейството му и да види как този човек, който на сцената е същински демон се отнася с децата си. И ако го цитирам макар и неточно в едно негово интервю, когато му задават въпрос от какво най-много се страхува, той отговаря - от употребата на атомната бомба. Да - същия този човек на сцената пее "Благодаря ти, Боже за бомбата !", а албумът му, доколкото си спомням беше забранен за излъчване в Англия. Така, че на промитите мозъци ще кажа само едно - колкото и да се опитвате да ни накарате да слушаме вашите тъпи псалми, ние ще продължим да слушаме рок ! Long Live Rock'n'Roll !