Какво е

неизплатеният вътрешно усещан дълг?
Какво е неизхвърлената патерица, от която вече нямаме нужда?
Слабостта да го направим ли?
Търсено напомняне за минала слабост ли?
Благодарност към нея ли?
Или търсене на нова?

ЗАЩО не изхвърляме патериците щом отново проходим?

формулирай по ясно първоначалния си въпрос, не ми се мисли тази вечер

а що се отнася до примера - патерицата не я изхвърлят, защото всички приятели, колеги, познати се подписват на нея :))))

че го възприе буквално.
Всъщност, щом натиснах "продължи", вече съжалих, че написах горното.

Идеята беше - защо се вкопчваме в онова (онзи/онези), което (който/които) ни е помогнало да преодолеем тежък момент и можем да се освободим от него едонствено чрез ритуал на отхвърляне.

ВЕЧЕ знам, че след секунда ще съжалявам, че го пускам...

ами малко противоречие виждам, може би имаш предвид да се освободим чрез ритуал на тотално отхвърляне?
иначе отхвърлянето и вкопчването не се връзват много

може би защото се превръща във вреден навик, не знам.
а може би се страхуваме, че отново ще попаднем в същата ситуация ако го отхвърлим.

мисля че можеш да бъдеш още по конкретна :)
дори можеш да кажеш конкретната ситуация която те е навела на тези мисли.
примерно много хора се "вкопчват" в клубовете след като са им помогнали в тежък момент.

/е съжаляваш ли вече, че го пусна? /

макар че имаше и такова нещо.

остави, няма смисъл, зададох сама на себе си въпрос, а след това го прецених за излишен.
Е, ако някой друг си е задал същия, може пък да намери отговор тук.

ами ти нали не си си мислила, че съм имал намерение да отговарям на въпроси?

само исках да те накарам да съжаляваш, че си го пуснала, хихихихиииии
[smeja se sataninski]

Сега можеш да спиш спокойно.

Добре, добре, няма да задръствам клуба, не се безпокой.

Чаооооо....

хахааааа!
ти сигурно си си мислила, че след като магът го няма и запива някъде ще ти се размине?
но неее! аз съм тук и бдя, хохохохо!

ЧАОООООООО!

като покана за радикално разкарване? Щом намеси и мага, на това ми намирисва...

оо неее
моля ти се, само това не...
просто е такова удоволствие човек да се позаяжда с теб...
не се сърдиш нали? :)
и така ми липсваше твоето "чаааоооооо" толкова време, направо клубът западна без теб, с магарето се чудим как да го закърпим от тук от там

божа работа. Клубовете са като психоаналитика - човек отива при него (тях) ако има спешна нужда или време (пари) за профукване.

Айде, със здраве, до следващия път, когато ще имам нещо за прахосване.

Кой каза "чаооооо"?

ами освен да кажа по често да ходиш на клубове вместо на психоаналитик...
няма да е чао, а лека нощ този път
хихихи

Скица такава!

... красива, но празна бомбониера, подарък от човек, когото мразим, отдавна изстинала любов в съзнанието.

Човек по душа е хамстер

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

изведнъж изстрелях генална мисъл, достойна за твоето сентенцотворчество (?!?!) "Дистанцията е майка на щастието". Какво ще кажеш? Добра ученичка ли съм?

чакай бързо да те цункам дорде не се ми зачезнала пак от хорайзъна
та - щом не изхвърляме патериците значи не сме се излекували напълно - още имаме нужда от тях - другото е за заблуда

§§

Как мислиш, а те патериците как да се отърват от нас

Това би бил резонен въпрос ако ставаше въпрос само за хора. Да, ама не. Щеше да е лесно. Ако аз усетя, че някой няма нужда повече от внимание, тръгвам си и мисля, че това е най-често срещаната човешка реакция.
Говорех по-скоро за представи, стереотипи, въображаеми отношения с въображаеми събеседници и др. такива... отвлечени...

Ще се докараме ние до: "Мило непознато, другарче". Като едното нищо! Нема кой една среща да свика, па да тропне по масата и да вдигне наздравица. Аааа, не го възприемай като намек, неееее.....

Пък за патериците - не ми се струва да е така. Правим музей на собствения си живот и качулим из него какви ли не отдавна излезли от употреба вещи - изсъхнали рози, дяволчета в кутийки, стара изтърбушена цигулка, чорап с дупка на палеца, килнат свещник, част от онова счупено огледало, дето ни довлече прокобата за еееей оная, спомняш ли си я, нещастна лбов, първата отрязана плитка, писма от хора, които дори не си спомняме да сме познавали и.... патерици. Днес, на светло, си помислих... защо пък не?

Учениците бързо надминават учителите си :)))) Особено, когато учителите са посредствени

Вярно е, особено, когато караш кола на магистрала и има предпоставки за верижна катастрофа

Иначе трябва да те разочеровам.... една дистанция може да породи двойнно нещастие, така де, нещастие за двама души.

Особено, ако средата е ледено студена

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...