Шарено мълчание

Мълчиш...
Дали ще оглушея
от слънчевата жълта тишина?

Мълчиш...
Опари ме от нея
червено-огнен пламък избуял...

Мълчиш...
Без звук, зелено-свежо,
погали ме пауново перо...

Мълчиш...
И свети в бяло-снежно
обвито във безгласие сребро...

Мълчиш...
Звезда добра, златиста,
искри в очите тихо сътвори...

Но знаеш ли,
не сещам студ във тихото...
Не ми е празно... и на теб - нали...?

Sol lucet omnibus

цветно и красиво..... поздрави!!!

.....

Страхотно е!
Много трудно се намират хора, с които ти е приятно да помълчиш.
И да не се чувстваш неловко от това!

vseki ima diadova rakavichka:)))

Наистина е хубаво това шарено мълчание - поздравявам те с лънчево с онзи лъч, който в твоя прозорец наднича...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Много е хубава! продължавай в същия дух!

The important thing is never to stop questioning.
Albert Einstein

.

Някой ден, може би пак :)

Sol lucet omnibus

Чудя се, защо си толкова отнесена напоследък, а ти си се отдала на лирично мълчание.

kolko lirichno bih mogla da ne mulcha...

Sol lucet omnibus

Много вдесятъчно стихотворение - свежо, цветно, шарено... ранобудно :)

~*acu/\A*~

По колкобална система?
Благодаря :)

Sol lucet omnibus