Има ли го.....
9 отговора
186 прегледа
Има ли го.....
... детето в мен
Припомням си онзи ден, когато се катерехме по старата ябълка, когато се криехме на покрива на блока, когато звънехме на съседските звънци и бягахме след това, когато филмите и приказките оживяваха, а състезанието се състоеше в разпределянето на ролите на "лошите" и "добрите", когато бягахме от час и тайнствено споделяхме съкровени неща, когато плюшената играчка говореше и се хранеше с мен, когато...
Когато онзи ден,.. но не е ден нито пък онзи, това е спомен щампован от отпечатъка на детски крачета по него.
Усещам присъствието му, чуствам аромата му, представям се там. Но не съм вече.
Било е спомен, който трескаво съм търсела. Било е онзи приказка, която после някой нарекъл детство. А за момент имах странното чувство, че съм там, не ви ли се е случвало? А всъщност са изминали толкова години оттогава, от тази или онази случка, от онзи ден....
Порастнахме, нали. И беше бързо, понякога и нереално /може би за мен, за теб, но не и за друг/.
Та, питам ви аз сега /с носталгия, признавам, но не ме съдете/
къде и с какво остана детето във вас и има ли мястоза него във вашия всекидневен свят ?
Припомням си онзи ден, когато се катерехме по старата ябълка, когато се криехме на покрива на блока, когато звънехме на съседските звънци и бягахме след това, когато филмите и приказките оживяваха, а състезанието се състоеше в разпределянето на ролите на "лошите" и "добрите", когато бягахме от час и тайнствено споделяхме съкровени неща, когато плюшената играчка говореше и се хранеше с мен, когато...
Когато онзи ден,.. но не е ден нито пък онзи, това е спомен щампован от отпечатъка на детски крачета по него.
Усещам присъствието му, чуствам аромата му, представям се там. Но не съм вече.
Било е спомен, който трескаво съм търсела. Било е онзи приказка, която после някой нарекъл детство. А за момент имах странното чувство, че съм там, не ви ли се е случвало? А всъщност са изминали толкова години оттогава, от тази или онази случка, от онзи ден....
Порастнахме, нали. И беше бързо, понякога и нереално /може би за мен, за теб, но не и за друг/.
Та, питам ви аз сега /с носталгия, признавам, но не ме съдете/
къде и с какво остана детето във вас и има ли мястоза него във вашия всекидневен свят ?
Re: Има ли го.....
Наскоро прочетох в "24 часа" част от някакво лит. произведения. Не помня автора, но беше във връзка със годишнината на Мечо Пух. Ще се опитам да пресъздам прочетеното възможно най-точно.
"Когато Кристофър Робин излезе от градината, където ние с Прасчо, Зайо и Тигър живеехме и не се върна ние отидохме при стария бухал и го попитахме, какво има оттатък оградата, той ни каза, че там е времето. И когато попаднеш във него, то те повлича със себе си, завърта те и ти започваш да "живееш"."
Мисля си, че с всеки от нас се получава така. Идва един ден и ние излизаме от "градината" и времето ни увлича със себе си. И все пак спомена за градината, за Мечо Пух и Пипи Дългото чорапче, за старата череша, за тайните остават в нас и понякога съвсем тихо тези спомени идват при нас за да ни донесат малко спокойствие във "времето".
"Когато Кристофър Робин излезе от градината, където ние с Прасчо, Зайо и Тигър живеехме и не се върна ние отидохме при стария бухал и го попитахме, какво има оттатък оградата, той ни каза, че там е времето. И когато попаднеш във него, то те повлича със себе си, завърта те и ти започваш да "живееш"."
Мисля си, че с всеки от нас се получава така. Идва един ден и ние излизаме от "градината" и времето ни увлича със себе си. И все пак спомена за градината, за Мечо Пух и Пипи Дългото чорапче, за старата череша, за тайните остават в нас и понякога съвсем тихо тези спомени идват при нас за да ни донесат малко спокойствие във "времето".
