търся съвет

Знае ли някой как мога да преодолея следното състояние - когато запо4вам да харесвам някой мъж и да се влюбвам в него, не мога да общувам нормално с него и започвам да го отбягвам.
И това става напълно автоматично, не мога да го контролирам. А в същото време , не искам да става така, искам да общувам с 4овека...
някой да има идея какво да правя?!

Зависи какво разбираш под това " да го отбягвам"? Спокойно може да дадеш подробности, че така не става ясно...

Qui scribit, bis legit.

дали можеш да играеш със себе си, на играта - да си представиш че не го харесваш чак толкова (без да си вярваш на това)...така може и да се получи? а защо е толкова важен разговора, не харесваш ли мълчаливи и говорещи с очите ??

Постави се на негово място ,какво би си помислира?Ще ти е приятно ли такова отношение?

Predi da ti dam kakyvto i da bilo syvet,moje li da popitam dali vse pak si imala priqtel dosega?

Много важно- не го отбягвай.
Търси обща тема на разговор, нещо което те интересува.Между другото, ако си по-намахана, дори и да не се чувстваш така, а изглежда така, той даже може и да се засрами.
Пробвай просто за идеята.Следващия път си постави за цел ,като актьорска игра да опиташ да се държиш естествено.Правиш опит, насила и ще видиш резултат.
Виж няма нища ненормално да се чувстваш така и дори да продължи това не е фатално- при положение че имаш постоянен контакт с човека.
Но ако се виждате рядко или може да не се видите е по- добре да опиташ както ти казах за да се сближите по-бързо.
Така мисля аз.Опитай.

дааа, и от това се притеснвам, 4е о4ите винаги говорят - и без думи, и въпреки думите, които могат да лъжат.

разбира се, 4е няма да ми е приятно такова отношение.
на мен и сега ми е достатъ4но криво, 4е се държа по този начин...

да, имала съм, даже живеехме заедно половин година...
но беше кофти опит.

Бе мисля си, че те е страх от сериозните връзки. Значи в такъв случай още в началото му изясняваш тая ситуация, в смисъл че вашта връзка е нещо като разходка на Витоша в края на седмицата. От тук на татък, просто се кефи на "почивните дни", пък то ще си покаже, дали ще ти хареса да ползвш и делниците.

Ami tvoq problem,mislq az,e 4e ti prosto se strahuvash kakvo moje da stane mejdu vas,i zatova zapo4va6 da go izbqgva6,i to instinktivno...Tova si e strah i kato takyv,trqbva da go preodoleesh sama,dosta e trudno,no sama trqbva da se spravish,edva li nashite syveti shte ti pomognat to4no v tazi nasoka

И аз мисля така, но да добавя нещо.
За да преодолееш страха си помисли какво толкова страшно има въобще.Най-лошото е че може нищо да не стане м/у вас. Голяма работа. Като не е той ще е друг. Затова се отпусни и да не ти пука. Изживей с радост запознанството си с този човек, дори да останете само приятели. Опознай го, бъди любознателна, радвай се на моментното си изживяване и не мисли много за това какво може би ще стане или няма да стане. Съсредоточи се в момента към него и се абстрахирай от евентуалното бъдещо развитие на връзката. Каквото стане.И се отпусни.

Dobre kazano,no - prosto dumi

Просто думи е до момента в който го направи човек. Естествено аз не мога да го направя вместо някой друг. Мога само да дам съвет.
Момичето ще реши дали да го направи.
Аз лично го правя.И в началото ми е било много трудно но дава резултат.

Има и нещо друго.
Има проблем. Първо трябва да знаем КАКЪВ е той и това мисля че се осъзнава. После, КАК да бъде решен, това е донякъде моя съвет например и трето ДА СЕ РЕШИ, т.е. да се действа. Много хора стигат да този момент и спират там, но проблема остава неразрешен на практика. Това е.
Друго е вече да откриеш ПРИЧИНАТА за създаването на този проблем и да ИЗЛЕКУВАШ причината, да я отстраниш, но това е тема на друго ниво.

Dosta navytre vzemash dumite mi.

Не че ги вземам навътре, просто ги обсъдих погледнато от друг ъгъл.Не мисля че е излишно като информация за теб, за вас.

Blagodarq ti,4e si zagrijena za moqta informiranost.

Такава съм аз грижовна.И то не само за тебе. Що пък не?!
Пък ти ако щеш ми ги чети постингите.

Като начало можеш да се опиташ сама пред себе си да си отговориш на няколко въпроса. Тръгвайки от този "Защо го отбягвам?". Вероятно от страх. Но страх от какво? - Може би от обвързване и ангажиране. Но защо? - Причините биха могли да са няколко и в различни посоки:Едната е: негативизъм от предишен опит; разведени родители (погрешен модел, който се избягва).
Другата е свързана с неувереност в самата себе си - не знаеш какво можеш да му дадеш; не можеш да се доверяваш; преценка за недостатъците ти, която обаче заслепява качествата ти.
Третата посока е свързана с очакванията ти - искаш, но не вярваш, че може да се получи; харесваш го, но не можеш да си сигурна, че можеш да се довериш; искаш, но искаш едва ли не предварителни гаранции какво ще се получи.
Всичко това е пряко свързано със самочувствието. За това най-добре първо се замисли за тези неща (а може би и други, които не съм споменала), ако трябва седни и напиши мислите си по тези въпроси. След един ден пак ги прочети и помисли, може да се попроменят...
Просто първо и преди всичко трябва да си изясниш самата себе си. След това започва изграждането, но... е, тогава ако трябва пак питай тук.
И все пак, ако това наистина е автоматизъм във всички случаи - потърси консултации. Няма как оттук да ти се даде универсален съвет. Може би причините са много по-дълбоки.
А ако става дума само за един конкретен случай - просто си помисли дали по някакъв начин не надценяваш обекта на чувствата си, и оттам да се чувстваш непълноценна спрямо него и затова да го отбягваш. Идеализирането на някого никога не е водило до добри неща.