Джиткане

Джиткане

Нещо се стягаше. От една страна така, пък от друга се ласкаеше. Суета - любимият ми грях. Ал Пачино в главната роля, Адвокат на Дявола, последна реплика, филма свършва, зрителят остава зяпнал. И започва да мисли.., колелцата в главата му заскърцват, и мисълта започва да лети.

Усмихнато продължаваше да върви, докато подобни мисли хвърчаха из главата му. Трябваше да отиде да го интервюрат. При това, не за кое да е списание, а за "Егоист". Всъщност той го беше чел два-три пъти максимум, и никота не би си го купил. В началото дори го мразеше. С бруталните си секс разкази и делириуми…Сега хващаше вниманието му, май вече порастна и видя пътя на живота послан не с цветя и рози.
Влезе в асансьора и натисна шести етаж. Беше му за първи път и освен друго си му беше интересно.
- Здрасти, влизай. Седни тука след секунда идвам.
Седна и се огледа. Снимки по стената, Mac-ове и списания "Егоист", разбира се на масата. Сети се какво му писа по ICQ-то, най-добрия му приятел - ' e ti samo deto zvezda i v narodnia teatur ne stana :)! '. То , имаше нещо верно. Едно-две тъпи телевизионни предавания, за които нямаха хора…
- Здрасти - прекъснаха мисловната му дейност. - Тук ли е Елена?
- Да, каза ми да изчакам.
Това беше приятеля му, от който тръгна всичко. Предишната вечер получи следното съобщение: "Обади ми се вкъщи на 765549 моля те, спешно е Виктор". Изобщо не схвана за кой става въпрос, докато не разгада номера. С него никога не са били близки. Преди знаеше, че работи за списание "SAX". И го беше чувал пламенно да псува "Егоист". Кофти е да няма конкуренция - по късно, му разясняваше. Очевидно сега се опитваше да пробие тук.
- Здрасти Виктор, почваме ли?
- Да нали? - въпросът явно беше към мене.
- Почваме, да.
- Така … - нагласи диктофона - ти учиш медецинска физика, коя година?
Интервюто беше доста по-интересно отколкото си мислеше. Виктор го измислил, като решил да покани студенти от екзотични специалности - молекулярна биология, радиохимия…
Асансьорът леко потегли надолу.
- Е, какво ще кажеш?
- Готино. Как ще се казва материалът?
- Hi-Tech.
Няма лошо, си мислеше. Всъщност доста му хареса. Може би, като всяка човешка суета - бяха му дали неограничено време да се изказва по различни въпроси. И то пред хора, които видимо не разбираха за какво става дума. Как да не се надуеш? Но при звука на собствения си глас.. направо умря. Също като при предаването - идеята му за собствения си глас и визия просто не отговаряха на това което вижда. Научното обяснение си го знаеше - гласът резонира в костите и резултатът е различен от това което чуват околните. Но това не пречеше да не му харесва. Собствения му глас да звучи така..
Сепна го някаква вибрация. След части от секундата разбра, че това е пейджърът. Съобщението бе: " ..би ли се обадил на Елена, телефона е..". Прочете го, после още веднъж. Коя е пък тази Елена!?! А…боже. Включи. От "Егоист". Натисна копчето за изтриване,… но защо? Оттогава мина доста време.
- Ало, Елена? Здрасти…
Оказа се, че нещо със снимката не е добре. Хм, какво пък, нямаше против да отиде пак.
Излизайки от асансьора и си мислеше за предишния път в офиса. Представиха му фотографката, която трябваше да го снима. Никак не отговаряше на представите му, но пък беше типичен представител на човек на изкуството. Както и на модата "Street mania". Остаряваш май - така си мислеше от доста време вече. Щом не понася новата мода…
- Добре де, заеми някаква друга поза!
От пет минути го снимаха, и той почна да се чувства доста тъпо. Окото на обектива все едно го събличаше и му бъркаше в душата.
Седнаха на компютъра. Трябваше да изчака да не би пак нещо да се обърка. Апартът си беше Hi-Tech - дигитален с какво ли не. С интерес наблюдаваше как вкарваха снимката на хард диска. Е, да ама… отново проблем.
- Трябва да изчакаме малко.
- Ами… добре.
- Ама не тука. Аре да джиткаме.
Не, че знаеше какво е това , но я последва. Изкачиха някакви стълби и тя взе че седна.
- Ти с какво се занимаваш иначе? - докато питаше извади хартия и трева, и започна да свива. Изобщо не успя да отговори, прекалено интересна му беше гледката. Сви я набързо и…
- Аре да джиткаме…
Последва я, този път в асансьора. Слязоха на минус трети. Това НДК си беше невероятен лабиринт. Но пък това което видя…Сцена от клип. На "Prodigy" примерно. Навсякъде тръби, шпрейове, надписи… И мацката, с провлачени дрехи, адски къса коса и трева.
- Искаш ли?
- Не. Не пуша.
- И кво…?
И нищо. Джиткаха.

Седеше в един познат. Скоро се беше върнал в България. А у тях беше за първи път. Говореха си и по една време видя последния брой на "Егоист". Заразглежда го. Статията беше станала интересна. Но без негова снимка. Беше като глас зад камера. Усмихна се при мисълта колко пъти го снимаха. Явно нов проблем с апарата. Това е то - Hi-Tech. Поне поджиткаха…

..... Иииииимооооотеп ...... Ииииииимоооотеп ...... Ииииимоооотеп .....

хе хе! просто асоциацийка с началото.

Ти за по каква тема не би дал интервю?
И за цената на какво не би джиткал?

знам ли............?!
то човешкото самолюбие е голямо нещо да........