Горчивата сол на морето

В петък, така както си седях, т.е. тичах нагоре-надолу, едни изкрящи очи ме повикаха, зарязах всичко и тръгнах. Спирачките ръмжаха предупредително, загърбих ги снизходително и така до морето със си-минорната меса до побъркване. Пристигнах съсипан от умора. Не издържах и се напих зверски. Междувременно направих, каквото можах и изпотроших и малкото останало здраво... На сутринта някой дойде при мен, среса ме и ми донесе в леглото най-вкусното кафе на света. Кафето, което не си заслужил с нищо. Вцепених се и осъзнах разрухата, която оставам след себе си. На връщане минах през сервиза в Созопол. Момчето ме погледна уплашено-втренчено и вика – баси, ма ти си ги стопил всичките бе. Съгласих се. До София си карах полупиян със 160 и от време на време попоглеждах дърветата край пътя. Кое ли е моето? Само че другия в мен мърмореше. Не бързай, лесно искаш да се отървеш. Непрекъснато се опитвах да изпуша филтъра. Прибрах се пребит от път и от всичко… Погледнах се в огледалото и разбрах колко съм грозен.

.....всичко отвътре ми трепери някакво ми се е свило‚ такова...и защо правя такива широки крачки не знам‚ вървя‚ като че отивам някъде... където знам къде е и какво ме чака. стъпките ми отекват в ушите ми‚ по краката нагоре се разлива това‚ знам‚ че отстрани не се чува никакъв звук – стъпвам котешки и неведнъж са се стряскали хората‚ като... представям си как същите вибрации отиват надолу‚ към средата на земята и бълничкат кашавата й вътрешност... и.. улици има... там съм. хората‚ покрай които минавам‚ ме гледат очаквателно – сладоледаджията (благодаря‚ иване) излиза от унеса си‚ оставя химикалката върху водоравното и отвесното и прави крачка с очи към... отминавам‚ отминавам‚ той потъва пак...някаква жена продава женски гащи и пешкири‚ направо на улицата‚ сбутала се е в сянката на някакъв вход; имам ли вид на някой‚ който се нуждае от хавлия и чорапи... вестници. махат с крила‚ ръсят букви – само тридесетина букви – колко глупости... тук е по–горещо под краката. асфалт. по шевовете лепне... маам гащи‚ както се... казва. спокойно... спокойно‚ бе! около дините кръжат оси. някаква жена‚ заета със себе си‚ вика "сашко...сашкоооо..." сашкото е зачезнал нанякъде и тя не може да се освободи от себе си‚ от собственото си безпокойство... поне не гледа мен. няма ме вече там. някакви гълъби.....чакат‚ без да знаят‚ своя котарак. мирише на гъби‚ плътно. манатарки. ароматно е...прозрачно и кафяво. ели и борове. ели и борове? в центъра на града съм. мазно петно на уличното платно и ръб на кооперация‚ опикан от кучета. на третия етаж има мушкато. как не му се вие свят... в тая жега ....още крачки. площад. не‚ някаква малка трева‚ суха‚ боцка‚под стъпките стават облачета‚ никой не забелязва‚ няма никого... и мравки няма‚ в този пясък. става все по–едър‚ тъмен става‚ хрущи... хрущи. залепва се по стъпалата. това е‚ защото е от натрошени‚ мъртви черупки от водни животни. ами отишли са си. умрели са. край. никой не разбира.

BRAVO,DOBRE NAPISANO. A KOLKOTO ZA DARVETE PO PATIA-NE SE PRITESNIAVI ,IMA ZA VSI4KI DERZAI I PISHI PAK.

...не виждам. слушам... ... слушам... мъртвите животни. върху които стъпвам. все пак аз мисля за тях, а те ми хрущят в отговор, ерго не са съвсем умрели и има някаква полза от изчезването им - това, че са давали жалкия си варовик само за да има на какво да си бода краката... не, не е това важното. важното беше. никого не разбирам...логично. най-накрая ме стигна тоталната параноя - тая на последния влак и финалните надписи, дето даже няма кой да ти ги прочете. това не би ли те подтиснало неудържимо (не е въпрос). лесно беше. просто жест. мога да го направя и с една ръка - ето, виж. едно просто ротационно движение без особени усилия и гумите щяха да оставят неясни (не, твърде ясни) следи върху безличния асфалт... бързо вдясно... моето дърво. предполагам, в последния момент щях да различа малките гънчици на кората, пукнатинки, дупки... даже може би щях и да го позная. каквото и да е дърво. само да е моето. нищо подобно на "сам съм на света, никого си нямам". не, имам си всички. но не ми трябват - за какво са ми. кому са притрябвали ХОРА? като си има своето дърво. рано или късно ще го стигна, о, да! със сигурност ще намеря едно дърво - да се натреса със сто и ебасимайкатаколкомного километра в час или просто да приседна върху него. обаче в последния момент, точно преди оня жест го видях - не беше моето дърво. на него имаше гнездо. гнездо, бе. с някви птички. не би могло да има гнездо на дървото, гравирано с моя надпис. "бе кво ти дреме!" -без малко да върна ръката си в крайно дясно. оставих все пак кривулица на асфалта, докато се отскубна от псевдомоето дърво. после... утре...пак си изпих незаслуженото кафе естествено. онова просто не беше моето дърво. беше си на гнездото. недей повече така, а?

ееее. не. това не мога...

що? лесно е. едно врът! надясно само.

ако е наляво?

не знам... май бягаш от темата...

ми надясно все е това, същото... не бягам не е това.

при "надясно" само с едно "тряс!" и димящи следи след колата избягваш от всичко. от раз. а не е това идеята, май.

хм, това ли? далеч по-тривиално било, отколкото мислех. но не е идеята в това, казваш. аз предлагам на ляво:)

тривиално. е. всеки ден, мдааа... Ти свикна ли? оки, наляво, щом казваш ... право срещу фаровете на 200-тонната Scania. rabbit in your headlights.

не. трудно ми е да си примиря. аха! значи завоят наляво е забранен! особено за мъже:) наляво може да има и хубави неща...

особено за мъже. да. било доказано, че те, копеленцата, са по-лабилни психически от жените. колко му е на един такъв лабилизиран да се тресне някъде и да заебе хубавите неща наляво. кажи му го, де.

хм защо така за мъжете сега?

а, не... не си ме доразбрал/а. нищо за мъжете. освен първия постинг, отворил темата.

значи нищо не съм разбрала.

аха май натам отиват работите. нищо. :-)

всеки път е така - недей повече...докато намериш дърво без гнездо...и то тръгне срещу теб. Тогава ще замирише на кафе, колко незаслужени кафета си имал/а...а колко са били горчиви? И мравките ще дойдат, едни такива пъплещи и непрощаващи. Тогава вятъра ще спре да се усмихне...само водата ще липсва...и после - недей повече така...