Ако сгреша...какво...

Ние всички грешим - от най-ранно детство...до гроба.
Това е единствения начин да узнаем какво е "правилно" Напр. за да се научиш да готвиш вкусно и здравословно......трябва да изгориш много ястия и тенджери.
Преди да се научиш да караш колело - трябва да паднеш много пъти. преди да се научиш да свириш една мелодия на пиано напр. трябва да направиш маса грешки и да ги поправяш една по една...и така е със всичко. Да не почвам да
описвам канските ми усилия да се науча да употребявам компютър. С 286, 386,486 и т.н. процесори.....Грешка след грешка...безсънни нощи и....никаква помощ отникъде....Но...сега е доста по-добре...
Ние всички грешим и по този начин узнаваме кое е правилно.
Моят въпрос тук към всички е:
Как се отнасяме към собствените си грешки и как към грешките на другите?
Дали сме тъй толерантни към чуждите грешки, както към собствените си? И ако не, защо е така? Правилно ли е? Справедливо ли е?

" Take it or leave it. I don't argue!

Да не искаш да кажеш, че и Жрецът греши?! Отказвам да го повярвам!

Чуждите грешки се прощават много по-лесно отколкото своите. Поне при мен е така.

Грешката е начин за натрупване на опит, проблемът е в постоянното повтаряне на една и съща грешка. Тогава примирението или толерантността към нея не са от полза.

Аз имам една мисъл/мъдрост или каквото и да бъде наречено:
Всяко нещо повторено повече от 3 пъти...започва да става навик!
Защото това е в човешката природа. Умът подлежи на програмиране. Точно като един компютър.
Няма нищо по-сложно и трудно от това....да промениш някакъв закостенял навик!!!
Затова единствения изход е:
Бъди буден. Самонаблюдавай се и не позволявай затвърждаването на един лош навик. Но работи за повторението и затвърждаването на добрите навици! Особено е важно това за децата, които можем да програмираме с добри навици от най-ранна възраст като:
Да си мият ръцете винаги преди ядене.
Да дъвчат бавно храната и да не говорят докато се хранят.
Да си мият зъбите всяка вечер/сутрин
Да поддържат ред
и т.н. и т.н. и т.н.
Аз чрез многобройни грешки съм се научил на много полезни навици и напр.
в кухнята не съм счупил нито един съд, чаша....от години. Дойде една жена и
просто изпочупи маса чинии и чаши, изгори тенджери направи опит за пожари
няколко пъти....и до ден днешен боядисвам и поправям апартамента от пораженията, които му нанесе....Но се отървах...слава Богу....

" Take it or leave it. I don't argue!

Това показва едно добро становище и амбиция за усъвършенствуване.
Аз лично съм толерантен към чуждите грешки освен в случаите, когато:
1. Се налага в кратък срок да се свърши нещо и....някой неопитен постоянно спъва изпълнението ...
2. Някой с по-малко познания и умения или с 2 думи "смотаняк" се опитва да
ме поучава и ми проповядва неща....които съм узнал преди 20 г. напр.
3. Чуждите грешки се отразяват директно на моя гръб и интереси

" Take it or leave it. I don't argue!

Брато,

чувал ли си за фракталите? Аз не бях, ама шефа ме светна преди време, докато чакахме един длъжник (пред тях де). Знайш ли кво ми каза?

МУТРА, туй дет ша го направим сега, е научно обосновено. Промени ли се нещо във правилата, то си е в правилата. Туй нещо не зависи от нас, а ние с теб сме обречени да го свършим. Сяка грешка потвърждава правилата.
Не че го разбрах, ама забелязах, че ако не правя грешки, си получавам процента веднага, а в другия случай, чак като си платя глобата, ама пак си го получавам. Значи е верно. И друго забелязах. Една жена като загори тенджерата, се приема за нормално, ама един мъж за тая работа плаща скъпо.

тия работи ги повтарям на моите деца толкова време, но чак като ги заболяха коремите, разбраха, че все пак трябва да си мият ръцете...
Е, Оро, то хубаво всичко да лъщи, да е опънато по конец, ама все пак е по-добре да има и кой да ти го разхвърли и да ти счупи чашката, да ти яде в паничката и да ти спи в креватчето...

Към децата - само любов.
А дъртите деца дето никога не порасват и имат невероятни претенции...

" Take it or leave it. I don't argue!

Своите грешки прикриваме и обясняваме като чужди за да не си навредим на представата за себе си, която трябва да е по-положителна , чуждите дори преувеличаваме и ги раздухваме навсякъде, за да се издигнем в очите на другите и да набием в земята грешника - така си вдигаме самочувствието. Всичко е глупост. Неправилно, несправедливо.

Това за откровение ли да го броя и има ли нещо общо с постинга?

с любов, бе.
А как иначе, с тигана по главата ли?

Не забелязах много любов...при битките ти с Муле и НГ......

" Take it or leave it. I don't argue!

ей тука.

Забелязах процеса на "облагородяване" на отношенията ви с Муле.
И то със задоволство.
А с НГ ?

" Take it or leave it. I don't argue!

to se zabeliazva i s prosto oko zabe;liazva se i kolko chuvstvitelen stava muleto po otnoshene"triene" na postingi koieto me navejda na misulta che blagorodnata mu cel ne e tolko blagorodna, da ne izpolzvam druga duma po obiknovenna

Ами аз много често съм прекалено толерантна към чуждите грешки.И от отва най-често страдам.Но към своите...сум направо жестока...Ако сгреша после с дни си мисля как трябваше да го направя...

П.С.Аз още не знам да карам колело.

Ludostta dostigam

Пази се от тази крайност !!!
Защото, колкото и да се пазим от "критикари" и зложелатели отвън най-големият ни враг е....вътре в нас. Там е и най-големият саботьор на всичките ни позитивни начинания.
Открий този враг в себе си, укроти го и му сложи юздата - за да го управляваш Ти-него а не Той-тебе.
Да не мислиш, че е лесно. Но ако разбереш тази истина....това е първата и най-важна стъпка......

" Take it or leave it. I don't argue!

Аз отдавна го осъзнах,но е трудно да го КОМАНДВАМ!

Ludostta dostigam

НГ- цък.