против приказките

мисля си напоследък (а бе аз обичам да си мисля - нещо като хоби ми е ;) та мисля си защо така все сме недоволни, все нещо ни липсва, не ни е тамън и дори когато привидно всичко би трябвало да ни е наред си правим някакъв проблем
та си мисля че това идва от приказките - от неудачното неистово желание че `всичко трябва да е прекрасно, съвършено, идеално...` и вместо да се чувстваме поне добре в спретнатия хубав дом ние сме нещастни, щото не живеем в палат, не сме доволни ако работата ни не е свързана поне със спасяване на света, и всеки свестен човек, който не отговаря на критериите за прекрасния принц/еса му набиваме канчето че не е достоен за нас....
ами как няма да е така като от ранно детство се отъжествяваме само с най-съвършените нереални герои и думите and they lived happily everafter са абсолютен shit
когато възрастен човек чете приказки - ясно - има достатъчно здрав смисъл, за да разбере, че това може да е само стремеж, а не задължетелно, аксиоматично условие - но това никак не е така при едно 3 - 5 годишно впечатлително дете - то остава с впечатление, че няма да е достойно ако не е най-красиво, умно, хитро, успяло и не се свърже поне с принц/еса - и му остава подсъзнателно за цял живот
това е страхотно при творците от всякакъв порядък - но! има нужда и от съвсем обикновени, земни човеци, които да не страдат, завиждат и стремят към нещо, което просто не са и ще им донесе само страдание дори и да го постигнат - а те са по-рядко и от гениите
защо никой не обяснява на децата си че ако си наистина повече от другите то ти задължително ще бъдеш адски нещастен - а вместо това им се набива комплекс за малоценност и че трябва да са най- и после се чудят и маят родителите откъде и тия изисквания на децата към тях да са шефове с коли и пари
и това се наблюдава навсякъде и във всичко - пешо е чудесен изпълнител, да ама той не може да допусне дори че гошо е `по-принц` от него и драпа ли драпа за шефското място и като изпързаля гошо едвам разбира че всъщност е много по-нещастен като шеф, защото просто не става
марийка не ще иванчо - посредствен бил, с ладичка и мах панелка, не е много романтичен и досетлив, не разбира от изкуство.... и намира шефско синче с добра работа, бмв, вила, ходило по света, с три висши и се чуди и мае що той я върти на малкия си пръст, кръшка й като невидял и я оставя сама с децата на присмеха на роднини и приятели
та такива ми ти работи
а бе не е тъжно, макар че понякога става - просто си мисля какво ли щеше да е ако не се вземаха приказките под внимание и имаше повече реални приказки и за това как принцът хърка, пък принцесата готви ужасно и че на палата му тече покрива, а белия кон всъщност има няколко кафяви петна....





/маууууууу е сега ме изядоха ;) /

§§

n-pati, za:)
vseki individ si ima "sitce"...no, ne vseki moje da see i otsiava...
taka, che...kaji edna prikazka;)

Ох, Хм, това което спретнато си написала е страхотно, страхотно!!!!!!!!!!!
На скоро си мислех как като малки ни разказват приказки, учат ни някакви идеални и идеалистични неща в училище, но никой не ни учи, че е нормално да се провалиш, че първо трябва да целунеш много жаби и тогава да срешнеш принца, а може и въобще да не го срешнеш, че е важно как живееш, а не какво имаш - все неща, които блъскайки се в стени - наранено и раняващо откриваме...Хубавото, обаче на приказките и илюзиите като някаква омая е че те карат да вярваш в чудеса и да искаш да ги сътвориш...
Всъщност, коя ти е любимата приказка???

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

мисля си какво можеш да му предложиш на детето на мястото на една приказка? Да го сблъскаш моментално с реалността и сивотата? Все пак приказките го учат да мечтае, нещо което е важно за онова после. И след приказките идват постепенно индианците или пък може би Том Сойер...

Тези приказки все повече започват се доближават до истинското и накрая ей го на - моля, животът. Но тогава децата вече не са толкова деца, колкото и да носят това в себе си. Един такъв преход би бил добър, иначе - съгласна съм с теб, може да се изкривят представите.

Но мислех си за невероятните положителни герои, които трябва да възхваляваме в училище, да хулим лошите, въпреки че може би нещо в тях не е за оплюване. На кого не му е прилошавало от този канон. Та, защо ли ни слагат очила с диоптери само с добро и лошо стъкло като реалността никога не ни предлага чистата проба на едното от тях.
И все пак като се замисля, най-доброто, което би могла да даде една приказка е да ни научи как моделирайки реалното в живота да го превърнем в неизмислена, но красива приказка...

Недоволството от действителността ме кара да търся,да искам ,да копнея...Ми без това би настъпило блатно доволство.А стремежите са според човека-приказни или практични....Преди няколко дни навърших .. години и най-милият подарък който получих беше:
"Къде ли може да за нашите
години отлетели,със себе си
по мъничко от младостта
ни взели и по-много от
мечтите смели?
Сигурно са там-
сред облаците бели...

Там-сред облаците бели
мечтите ни от чакане
са отмалели,а ние само
мъничко сме остарели и
по-много помъзрели,
щом не сме посмели да
догоним в облаците бели
нашите мечти-все
още смели."
Е,не става ли света по -красиво място с такива хора,които още и винаги ще обичат приказките?

мммдааа
довечера
а какви хубави приказки има с червени и сини колички .. ммм

§§

радвам се, че ти харесва
аз съм най-обикновен човек и най-хубавата ми приказка беше, когато спасих работните места на 50тина души от един от най-окаяните райони на бг
и знам че те вече са го забравили, но аз ще си го помня
най-любимите ми приказки са тези, които си правя - не пиша, не мечтая - а онези обикновените....
знаеш ли колко време вървях като всички останали с поглед забит в земята - и много наскоро (и то след като започнах да обикалям света) се научих да вдигам очи и да гледам сградите в софия и небето - и софия започна страшно да ми харесва - никак не е сива и обикновена и има такива прекрасни неща

§§

хм - именно, именно - ето го пак и в твоите думи - защо трябва да предлагаме нещо друго вместо реалността, защо непрекъснато ни се набива, че тя реалността е нещо лошо, отвратително и че ни трябват патерици и очила за да се справим с нея????

§§

хехе ама мила ти явно си друг чешит - просто приказките не са за всички и си признай, че на доста хора влияят зле
а красивите хора са си красиви хора във всички ситуации нали

§§

то за майничките да сме си красиви е правило,нали?Ако чакаш от някои хора конкретни действия,тогава дааааа..........не трябват само смели мечти, а смели действия.Как беше по майненски.....аха да-Цунки гунки!

Благодаря за настроението, което създаде в разхвърлените ми мисли днес!!!
Бъди щастлива!!!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

тъпкано да ти се връща


само си мислиш че са ти разхвърляни мислите щот не си ми видяла работната обстановка (туй щот чат-пат вкъщи ми чистат де )



§§

така де - добре че се ескпортираме че и другаде да се облажат
а пък аз съм си по смелите действия нали съм ти и нещо като колежка
а пък и тупаника го уважавам като аргумент
сейм ту ю

§§

ще си пием коняка на теферич и ще обсъждаме романтично-действените си въпроси/ въпрос е от мъжки род,нали/,на живо?Как ми се иска да доведеш повечко от тайфата от оня,другия клуб-К,К,Ф,А и В-последния можеш да го хванеш за плитките и право в Пловдив.Само,че агента на Чарли ни направи досение-бил си отрязъл плитките и са заплесва с разни фирмаджийки.

Темата ти е един път, при това прав:)
Ако успея, ще отговоря на тези въпроси, но не в електронен вид
Поздрави!
Целият проблем с приказките е свързан с нещо много условно, наречено време... Всъщност, не само това е проблемът.

Но не мислиш ли че кич-измишльотините са още по-вредни?

има някаква вероятност за доведа моя милост и в. тоз уикенд
да ти оставя г.с.м.то на лична?
или ти твойто
или вътрешния си - до обяд съм тука - после имам м/унар встреча
искааааам теферич и шарена сянка и сладко от смокини
а каква ми е хубава къщата с червени керемиди и шарени дървета в двора сега

§§

апцолютно са по-вредни
чакам

§§

Остави си номера на GSM-чето в бележка.Моя телефон забрави ли го?Ще ти го метна в бележка.Ние с Ч.загряваме от тази вечер-имаме дамско парти в Дримса, а след това ще се опитам да ги заведа в "Калигула"-малко консервативни са, ама ще пробвам да ги замъкна,после май ще ми бъде трудно да ги измъкна,ама...

Виж сега... Не стига, че си синтезирала идеята ми, дето се бъхтя над нея от сума ти време, ами чакаш сега
:))))))))

ОК - обаче до края на годината няма да стане.
Хм-че, да те светна обаче, абе не е точно така /толкова зле искам да кажа/ с приказките... Защото като махнеш реквизита, разните му замъци и регалии, понякога и в живота се случват чудеса...
Ама ме е яд, че навремето някой не ми е обяснил, че доста има да се чака...
Хубавото е когато чакането си е заслужавало
:)
Та какво сега - ами който каквато приказка си избере и повярва в нея, тя хоп - и се сбъдва... Май така става.
Най-зле като че ли са работите със златната рибка, така де, много се тута златоперката, мъчно се хваща... Виж, с "Пепеляшка"... Май там положението е по-добро, ама пак донякъде невидяна работа.

А ти какво мислиш по въпроса?

tova e atavizum ot soca:)))
prosto strashno sme se razligavili
kato niakoi babi ot latino serial
koito za sujalenie ne sa samo po tv-tata