въпрос
10 отговора
266 прегледа
въпрос
Има два стиха в Изход които ме объркаха и бих помолила някой да ми ги разясни.
Изход
10:20 Но Господ закорави сърдцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.
10:27 Но Господ закорави сърдцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.
Всеки път като ги чета си мисля, че решението е било взето от Бога а не от Фараона, че той, всъщност, не е имал истински избор.
Ако Бог е този които закоравява сърцата ни, доколко грях и вина носим ние за делата си ?
С уважение
Изход
10:20 Но Господ закорави сърдцето на Фараона, и той не пусна израилтяните.
10:27 Но Господ закорави сърдцето на Фараона, и той не склони да ги пусне.
Всеки път като ги чета си мисля, че решението е било взето от Бога а не от Фараона, че той, всъщност, не е имал истински избор.
Ако Бог е този които закоравява сърцата ни, доколко грях и вина носим ние за делата си ?
С уважение
Re: въпрос
здравей елинида,
права си да питаш. Не спирай, прави го постоянно. Но никога не се съмнявай, че Бог ще ти даде отговор. Отговор, който да те насърчи във вярата в Месията. И така конкретно на въпроса ти. Предлагам ти два стиха от Новия Завет -
"И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично" Римляни 1.28
"...ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината." 2Солунци 2.10-12
И така от тези думи разбираме, че първо хората отказват да познаят истината и след това наказанието им се състои именно в това, че самият Бог изпраща заблуда да действа между тях. Това е може би най-страшното нещо, което може да му се случи на човек. Такъв човек е наистина проклет, защото ако питаш него той наистина си има водителство, откровения, сънища, пророчества и дори знамения и чудеса (Вж по-горе в 2 Солунци 2.8-9 стихове), но те идват по изричната заповед на Бога за да заблудят тоя човек. В този смисъл, както казва Павел в Римляни Бог проклина Фараона с кораво сърце, защото Той преди това е отказал да познае Бога в живота си.
Бих ти препоръчал също да прочетеш историята за Ахав и Йосафат отиващи на война срещу Сирия, разказана в 2 Летписи 18 глава.
"Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това." Исая 45.7
Ще се покорим ли на Бога? Ще му вярваме ли?
Желая ти мир.
права си да питаш. Не спирай, прави го постоянно. Но никога не се съмнявай, че Бог ще ти даде отговор. Отговор, който да те насърчи във вярата в Месията. И така конкретно на въпроса ти. Предлагам ти два стиха от Новия Завет -
"И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично" Римляни 1.28
"...ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действува между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината." 2Солунци 2.10-12
И така от тези думи разбираме, че първо хората отказват да познаят истината и след това наказанието им се състои именно в това, че самият Бог изпраща заблуда да действа между тях. Това е може би най-страшното нещо, което може да му се случи на човек. Такъв човек е наистина проклет, защото ако питаш него той наистина си има водителство, откровения, сънища, пророчества и дори знамения и чудеса (Вж по-горе в 2 Солунци 2.8-9 стихове), но те идват по изричната заповед на Бога за да заблудят тоя човек. В този смисъл, както казва Павел в Римляни Бог проклина Фараона с кораво сърце, защото Той преди това е отказал да познае Бога в живота си.
Бих ти препоръчал също да прочетеш историята за Ахав и Йосафат отиващи на война срещу Сирия, разказана в 2 Летписи 18 глава.
"Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това." Исая 45.7
Ще се покорим ли на Бога? Ще му вярваме ли?
Желая ти мир.
така е
Бих добавил само в потвърждение, че много преди Бог да закорави сърцето на Фараон, той сам го закоравяваше и така извика върху сърцето си Божият съдба, да бъде окончателно закоравен:
13 А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.
14 След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете.
Изх 7 гл.
15 А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил.
19 Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.
32 Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.
Изх. 8 гл.
Виж само колко време Бог чакаше Фараон да се покае. Дори и магьосниците признаха Бога, но Фараон отказа!
Така е със всеки който се закоравява, Бог ще му прати още закоравяване! Или както някой беше казал, помогни си сам, за да ти помогне и Бог.
И това наистина е най-страшното нещо, което може да се случи на човек!
__________________
Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
13 А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.
14 След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете.
Изх 7 гл.
15 А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил.
19 Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил.
32 Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.
Изх. 8 гл.
Виж само колко време Бог чакаше Фараон да се покае. Дори и магьосниците признаха Бога, но Фараон отказа!
Така е със всеки който се закоравява, Бог ще му прати още закоравяване! Или както някой беше казал, помогни си сам, за да ти помогне и Бог.
И това наистина е най-страшното нещо, което може да се случи на човек!
__________________
Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка
Re: въпрос
Ето адрес на който може да се намери православна Библия:
[линк].
Във ВТОРА КНИГА МОИСЕЕВА - ИЗХОД, гл. 10 четем:
20. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.
27. И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.
Жестокостта не е присъща на Господ а на Неговия и наш /на хората/ враг Сатаната и подчиненото му войнство от паднали ангели.
"...защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден" /Лука, 6:35-36/
Влизането на зъл дух /дявол/и/ в сърцето на човека става по Божие допущение. Най-кратко това може да се обясни така - каквото заслужаваме, това получаваме. Това важи както за фараона, така и за евреите като народ. Много пъти Господ е допускал страдания за еврейският народ - най-вече в страданието човек търси /сеща се за/ загубеното си общение с Бога.
Обърни внимание когато гледаш някой филм, колко пъти и в какви моменти се изговаря /най-често напразно/ Името Господне. А и в "истинския" живот е същото...
Колко лесно би било за Сатаната да изтреби целия човешки род, ако не беше нашият безпределно любящ ни Отец, отдал в жертва Единородният Син за нашето спасение. Какво можем да искаме ние от Този, за Когото няма нищо невъзможно? Трябва да се молим, да Му въздаваме слава, и ако бъде волята Му ще влезем в Царството Му. Но за това трябва да имаме /искаме/ дух на покаяние и смирение - тези тъй важни /спасителни/ дарове, които на мнозина им се струват остарели и гледат насмешливо на "малкото стадо" християни. Но за придобиването на тези дарове се води борбадо край и който претърпи докрай ,той ще успее да влезе в Новия Йерусалим./Мат., 10:22/
----
„Никой да не се мами, ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър" (1 Кор. 3:18).
„Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия" (1 Кор. 1:21), казва Апостолът
Учеността не е собствено мъдрост, а само претенция за мъдрост. Познаването на Истината, открита на човеците от Господа, достъп до която има само чрез вярата, Истината, непристъпна за падналия човешки разум, в учеността се заменя с гадаене, предположения. Мъдростта на този свят, в която почетно място заемат мнозина езичници и безбожници, е пряко противоположна на самите начала на духовната, Божествената мъдрост. Не можем да сме последователи и на едната, и на другата, от едната непременно трябва да се отречем.
/Виж по-вече в темата "ДА СТАНЕМ БЕЗУМНИ ЗА ДА СМЕ МЪДРИ"/
Йоан:
10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12.А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии
[линк].
Във ВТОРА КНИГА МОИСЕЕВА - ИЗХОД, гл. 10 четем:
20. Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.
27. И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.
Жестокостта не е присъща на Господ а на Неговия и наш /на хората/ враг Сатаната и подчиненото му войнство от паднали ангели.
"...защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден" /Лука, 6:35-36/
Влизането на зъл дух /дявол/и/ в сърцето на човека става по Божие допущение. Най-кратко това може да се обясни така - каквото заслужаваме, това получаваме. Това важи както за фараона, така и за евреите като народ. Много пъти Господ е допускал страдания за еврейският народ - най-вече в страданието човек търси /сеща се за/ загубеното си общение с Бога.
Обърни внимание когато гледаш някой филм, колко пъти и в какви моменти се изговаря /най-често напразно/ Името Господне. А и в "истинския" живот е същото...
Колко лесно би било за Сатаната да изтреби целия човешки род, ако не беше нашият безпределно любящ ни Отец, отдал в жертва Единородният Син за нашето спасение. Какво можем да искаме ние от Този, за Когото няма нищо невъзможно? Трябва да се молим, да Му въздаваме слава, и ако бъде волята Му ще влезем в Царството Му. Но за това трябва да имаме /искаме/ дух на покаяние и смирение - тези тъй важни /спасителни/ дарове, които на мнозина им се струват остарели и гледат насмешливо на "малкото стадо" християни. Но за придобиването на тези дарове се води борбадо край и който претърпи докрай ,той ще успее да влезе в Новия Йерусалим./Мат., 10:22/
----
„Никой да не се мами, ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър" (1 Кор. 3:18).
„Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия" (1 Кор. 1:21), казва Апостолът
Учеността не е собствено мъдрост, а само претенция за мъдрост. Познаването на Истината, открита на човеците от Господа, достъп до която има само чрез вярата, Истината, непристъпна за падналия човешки разум, в учеността се заменя с гадаене, предположения. Мъдростта на този свят, в която почетно място заемат мнозина езичници и безбожници, е пряко противоположна на самите начала на духовната, Божествената мъдрост. Не можем да сме последователи и на едната, и на другата, от едната непременно трябва да се отречем.
/Виж по-вече в темата "ДА СТАНЕМ БЕЗУМНИ ЗА ДА СМЕ МЪДРИ"/
Йоан:
10. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12.А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии
Редактирано от TRl на
Re: така е
Благодаря за отговорите.
И още нещо, да рзбирам ли, че след като ни е даден шанс да изберем правия път, ни е даден и срок в който да го направим ? А след това ни остава само заблудата и ние вече не сме господари на избора си.
Звучи логично, но и безнадеждно някак...
И още нещо, да рзбирам ли, че след като ни е даден шанс да изберем правия път, ни е даден и срок в който да го направим ? А след това ни остава само заблудата и ние вече не сме господари на избора си.
Звучи логично, но и безнадеждно някак...
Re: така е
Въпросът за срок тук е малко неуместен. Никой не знае кога ще умре и следователно - ще се изправи на съд пред Бога, където е вече невъзможно покаяние. Затова, покаянието трябва да последва незабавно след осъзнаването на греха - както чрез изповед, така и чрез извършване на добри дела, които изкупват лошите, а също - чрез искане на прошка от онзи (онези), които с а засегнати от злото дело.
