Tи

Ти носиш радост в мояа тъга
и караш ме да чувствам нежността.
Ти - как не те открих до този час
и как не вярвах че ще има огън между нас.
Ти мое слънце, ти мой вятър,
ти всичко туй, което другият не бе
Ти щастие, а не театър,
ти мой баща си, мое си дете.
Сега открих те в съдбата,
ти-бил до мен и в болка и в сълзи.
Ти, който върна ми мечтата
и като полъх бе за тъжните очи.
Ти нито страх и нито срам,
ти моя обич, ти-мой блян.
Обичен мой, бъди до мен в нощта,
в красиво цвете превърни ми любовта

че хубавите стихове се пишат от тъга.
И хубавите песни са сътворени от в моменти на самота или непризнание или загуба?
И това ли трябва да е музата...

Мисля, че музата е силна болка и голяма радост, че всеки я открива по различен начин и за всеки тя самата е различно нещо.
Аз по принцип изключително рядко пиша, когато съм щастлива. В повечето случай съм била на ръба. Но това са прекалено лични неща. Да в повечето случай музата идва като единствено спасение в най-гадните тъжни и подтиснати дни в живота.Именно това показва, че има и радостни дни.
Бъдете щастливи, независимо от всичко!!!

Стискам ти палци!

Bold Italic URL EMAIL IMG

>Мисля, че музата е силна болка и голяма радост
А аз си мисля, че в голямата радост човек не разполага с време да пише, а просто се наслаждава на радоста си и влага там всяко свое възможно и невъзможно време.А в болката, най-често остава сам със себе си и времето тече болезнено бавно.Тогава решението идва само и много хора стават поети.
Естествено това е само мнение.
ПОТВЪРЖДЕНИЕ:
>Аз по принцип изключително рядко пиша, когато съм щастлива. В повечето случай съм била на ръба. Но това са прекалено лични неща.

>Да в повечето случай музата идва като единствено спасение в най-гадните тъжни и подтиснати дни в живота.
А най-доброто решение е да преоткриеш приятелите си.Не да отделяш цялото време безвъзвратно за музата си.А иначе си право огнедишащо приятелче.Ако има болка, ще дойде и радоста.Няма монети само с една страна.