A sega nakyde?

Kak se spravjate sys sebe si i jivota si dami?
Na njakoi ot vas im haresva da si jivejat dvojnstvenija jivot i da ne pravjat shtastlivi nito sebe si, nito myja si, nito "jena" si. Kak moje pylnocenno da se otdadesh na dvama dushi, kak moje da gledash decata si v ochite, kak moje da zadovoljavash vsichkite si nujdi i syshtevremenno da se "otchitash" pred obshtestvoto za "normalen" chovek? Kak go postigate? Kak obi4ate ednakvo, s cjalata si dusha dvama dushi? Shtastlivi li sa horata do vas? Spite li spokojno? A ako ne ste semejni, kakvo shte predpochetete, kogato noja opre do kokala? Pomisljali li ste, che shte ostavite pone edno razbito syrce? A gotovi li ste da razbiete jivota si zaradi lubovta si? Ili ste gotovi da izstradate lubovta si v imeto na "normalnija" jivot?
Drugite otrichate izcqlo mujkiq svjat i jiveete s jenite, koito obichate, razdirate se ot nervi, revnost (njama nishto po- koshmarno ot revnostta mejdu jeni, zashtoto revnuvash i ot jeni i ot muje...) i vseki edin mig zaedno e podaren. Jiveete v nqkakyv beznadejden vakuum i migovete na shtastie se pomrachavat ot misylta, che trqbva da se kriete? Ne se li chuvstvate samotni, kogato sedite mejdu semejstvata na prijatelkite si? Ne vi li zabiva vsqka poredna svatba noj v syrceto? Ne se li oglejdate v ogledaloto i kalendara s misylta, che vremeto izticha mejdu prystite vi? Jivee li vi se? Mislite li za utre? Kakvo objasnqvate na roditelite si, koito se razplakvat samo pri misylta, za vashite deca?
Kak se spravjate s vsichko tova?
Az maj sym na pyt da poludeq...

ehehe ti mnogo vuprosi si zadala..chovek moze na vseki da otgovarya s po deset izrecheniya....
po dobre shteshe da e da ni razkazesh za tvoyta situaziya...po lesno shtyhme da pishem...

kolkoto do vremeto - teche nikoi ne moze da go spre i kakvo ot tova...vsyka vuzrast e krasiva - kolkoto po mature stava chovek, tolkova poveche fun spored men...

Да, както беше казано, ти себе си ли визираш, или се разграничаваш от би и хомо лейдис и се чудиш на тях?
Защото ако е второто искам да ти кажа, че си в грешка. Смятам, че повечето момичета и жени тук хич не се терзаят от подобни въпроси. Е, има и някои, които тия неща, които описваш, ги тормозят.
Лично аз съм би и мога да ти кажа, че нямам НИКАКВИ угризения спрямо никого, за това, което съм, който не ме харесва и го притеснявам, прав му път. любовта понякога наранява, но с времето и опита се учиш да приемаш и разбираш хода на живота.
Защо да не можеш да обичаш двама? Всичко е възможно. Не мисли така клиширано...
Аз лично се чудя, защо не умеем да живеем, защо не сме щастливи, макар, че имаме всичко и в края на краищата живота е прекрасен ...

....verno mnogo vyprosi ,no e nai dobre ti sam da si otkiesh otg. na vseki ...
Vsichko e mogo individualno i tochna formola za tova kolko choveka moje da obichash niama ,ima sluchei kogato sa i poveche ot dvama

A men lichno OBSHTESTVOTO vobshte ne me interesuva.
Az se vuzhishishtavam na jenite ,koito imat sem. Obichat priatelkata si,muj si , decata si, spiat spokoino i vobshte ne se zamisliat nad vyprosite, koito ti si spomenal.
Predi da zapochensh edna vruzka(triugulnik)ti imash pravo na izbor ... .
...v posledstvie,vseki sam si e vinoven i si skube kosite ,poludiava i t.n...
Teb zashto te izbiva na ludost???

...touch and go...

Не е весела ситуацията, но живота никога не е идеален...и на негрите в Америка не им е било весело до 60-те години....но аз си мисля, че това дали човек ще е щастлив не зависи от други фактори,а от самия него - в смисъл ако не знаеш как да се радваш на това, което имаш...ако не разбираш колко си добре, когато си зле - никога няма да бъдещ щастлив, дори всяко желание да ти се сбъдва, всичко да е така, както го поискаш - винаги ще имаш нужда от друго и от още!Така се справяме - с оптимизъм и като се радваме и на малките неща в живота...

Цццц, е защо толкоз рано ставаш.....и не си поспиш до късничко...ааааа....????

Мислиш, че е трудно ли? Обичам само един човек и съм щастлива от това. Нямам деца, но ако имах щях да ги гледам смело в очите, защото не съм извършила нищо непочтено. Не ти трябва да питаш, защото няма да разбереш.

Javno ne sym bila dostaychno jasna, vypreki vyprosite, koito postavih. Vseki e pisal, gledajki ot sobstvenata si kula. A Няма защо dori pyk i ne razbrala, che delja semejnite ot nesemejnite takiva. Jalko, naistina ochakvah neshto poveche ot foruma tuk, no javno vi biva poveche da sporite pomejdu si, otkolkoto da vzemete obosnovano mnenie po kojto i da e vypros. Ne napadah, nito se opitvah da sybera vsichki jitejski istorii v edna. Iskah da vi pitam kak jiveete ili ne jiveete s tova, koeto ste. Zashtoto az ne znam, a se opitvam da jiveja normalno v svjat, za kojto sym nenormalna.

Виж,много е важен начина по който ще формулираш въпросите си,за да
бъдеш правилно разбрана и оттам и да получиш своето удовлетворение
от форума.Ти се изрази доста мъгляво.А и е нормално всеки да сподели
нещата,пречупени през личната му призма.Доколкото аз успях да те
разбера ти се интересуваш от интеграцията на хомосексуалната и
бисексуалната жена като такива в едно недобронамерено хетеро об-
щество,това ли попита?
И все пак дори така зададена,темата е много неясна. Всеки се спасява
поединично,скъпа,ние не сме някаква хомогенна общност,за която
може да бъдат прилагани някакви универсални панацейни рецепти и
правила.
Някой тук много правилно те посъветва,ще се присъединя. Опиши
твоята позиция или поне преформулирай постинга си. Тогава може би ще
реагираме и по-конкретно,и по-адекватно /от твоята гледна точка
адекватно/


Palms,waves and bottle of champagne

Zabravi:) Vse edno ne sym go kazala:)

E, dobre:) Az jiveq v BG, obicham jena i iskam da byda s neq. Ne iskam da se razkrivam, prosto iskam da jiveq kakto dosega. No vremeto minava i mi stava vse po- trudno da objasnjavam na roditelite i prijatelite si, che moiata svatba se otlaga v neobozrimoto bydeshte, che za jena kato men njama podhodjasht muj i t.n. Zatova mi se iska da znam jenite kato men kak se spravjat s tova. Ne slagam vsichki v edin kiup, nito pyk se opitwam da ubedq njakoj, 4e ne e shtastliv. Ne tyrsja gotovo reshenie. No ako razbera kak se spravjat drugite, moje bi shte shte mi e ot polza.
Ne bih mogla da si predstavja i che njakoja ot nas shte syzdade semejstvo i vryzkata ni shte se prevyrne v obiknovena vryzka mejdu lubovnici. Ne e imalo druga predi neja i njama da ima sled neja. Po tozi nachin bih mogla da obicham samo tazi jena.
Opitvam se da si predstavja, che sme syzdali semejstwata si, no produljavame da sme zaedno. I... ne moga. No javno ima mnogo takiva vryzki, znachi vse pak stava. Ne moga da si predstavq kak obicham i neja i myja si (ako ne go obicham shto za parodija e tova semejstvo?) i v syshtoto vreme vnimavam deteto mi da ne ni zaseche v po- neobichajna poza. Kak se spravjate s tova dami? Za men e neobjasnimo. Zabelejete ne obvinjavam nikoj, prosto pitam!
Drugija variant e samo edna ot dvete ni da syzdade semejstvo. Nito edna ot dvete ni ne bi mogla. Stane li tova, znachi vryzkata e svyrshila.
Kak se chuvstvat jenite, koito imat vryzka s omujena jena? Shtastlivi li sa? Prejivjava li se? Ne revnuvat li? Gotovi li sa cjal jivot da bydat "satelit" v edno semejstvo?
A kak se chuvstvat omyjenite jeni, chijato prijatelka e samotna? Ne izpitvat li ugrizeniq? Vse taka li ja obichat kakto predi? Ne ostava li tja na zaden plan nqkyde sled deteto,doma, muja, karierata?

Ще намериш в постинга на едната от Jesitata ,която търсеше съвет
по подобен повод.Само,че нейният проблем беше дали да сключи
брак и как да обясни евентуално на приятеля си... Подобен проблем,
мила,неминуемо ще възникне и при теб,така че прочети темата
внимателно.
Има жени,които не са нито хомо,нито бисексуални,а просто конкретно
чувство към дадена жена ги разтърсва,променя до основи света им.
Възможно е и при теб да е така.А нещата реализирани ли са в сексуален
план,чувствата споделени ли са?
Мисля,че трябва да тръгнеш от там: да разбереш първо себе си и момичето,
което обичаш. Ако всичко си остане в сферата на смътните терзания и
нереализирани емоции то е излишно да се притесняваш как ще обясня-
ваш на хората и т.н.Но при една реална връзка вече ще се сблъскаш
с живота с цялата му острота.
Паралелни отношения? Е,бисексуалните със сигурност ще кажат:супер,
защо не,няма проблем?! Аз пък като старомодна романтичка бих казала
друго...но,нека не избързвам.Наистина много въпроси задаваш,бързай
полека...един по един, step-by-step

Palms,waves and bottle of champagne

Ох, сега те разбрах... отначало си помислих, че нещо се заяждаш, извинявай.
Хич не е лека твоята както ми се струва.
И съвети трудно се дават, защото рядко можеш истински да се поставиш на мястото на другия.
Предполагам, че с времето всичко ще ти се изясни, не го мисли толкова, не се терзай... нали виждаш, че болшинството момичета също са в твоето положение, но приемат факта и толкова ... защо си усложняваш живота с предположения, хипотези и вероятности?
Знаеш ли, че в живота най-често се случват неща, за които въобще не предполагаш, че могат да ти се случат, а пък ти си си мислела нещо съвсем различно? И освен това хич не са толкова страшни и сложни колкото изглеждат.
Може би ще ти прозвучи сякаш не съм те разбрала и само дрънкам глупости от психологически наръчници, но ти говоря от опит, защото и аз съм се тръшкала над подобни въпроси и единственото, което разбрах, че съм си загубила времето и не е било необходимо да си тровя нервите с това.
Защо не се постараеш да намеирш алтернативна гледна точка?
От сърце ти желая щастие.

Das war total lecker!

Umna be - mnogo rasla i
hich treva ne pasla


samo da te chete chovek i....

kartite sami se naregdat

shtastlivei!

Здравей, е аз съм Джесито което ти спомена Соня, както сама вече си разбрала момичетата тук са съпричастни, отзивчиви и освен това с опит.

Аз също имах проблем и този клуб не ме остави без отговори, макар и пречупени през призмата на автора им. Това е причината и аз да седна да ти напиша няколко реда, (гледала ли си филма "предай нататък" е той ме впечатли безкрайно и съм решила да го прилагам в живота си винаги когато мога) въпреки, че бях решила да не пиша известно време...

Не знам на колко години си, но когато аз бях на 20 си задавах същите въпроси, те ме тормозиха непрекъснато и ми създаваха доста проблеми.
От където и да го гледах, изход нямаше и все повече и повече мислех за това, приятелката ми също.....това натежаваше много на отношенията ни и само мечтите ни помагаха да не се отчаем напълно. Нямам намерение да ти разказвам живота си, просто искам да знаеш, че като ти прочетох постингите-видях себе се.
Питаш се какво се е случило ли?...има ли скрита формула?....Е не знам може и да има , но аз не я намерих:(
Живях живота си в мисли, губих прекрасни моменти за да се самосъжалявам, страдах за нея, за мен, за родителите си, за общественото мнение и за какво ли още не.
Преди месец щях да се съглася на брак и тогава нещо се случи...за няколко дни целият ми мироглед се промени, бях стигнала до края на пътя и трябваше да реша в коя посока да завия защото и връщане обратно нямаше(е и да е имало мразя да се връщам или да тъпча на едно място), трябваше да избера между борбата с обществото и борбата с душата ми.....вярвай ми това беше най-трудното нещо пред което бях заставала, а се оказа толкова просто....ние-хората се отличаваме от животните със способността си да мислим и чувстваме, ако аз бях убила правото си да чувствам-да се влюбвам, за какво съм тук на земята, защо живея.

Отказа ми за брак беше край на връзката ми с него, но това беше и краят на въпросите които си задавах през тези години, беше края на пропуснатите мигове и края на плащането на данък обществено мнение.
Не съм казала още на хората около мен, че съм би или хомо, това и аз още не го знам, но не ми пука какво си мислят и какво си говорят, а когато се наложи или просто ми се прииска ще им кажа истината и толкова.

Едва ли това което ти пиша ще ти помогне, но искам да знаеш нещо което съм изпитала на гърбът си. Няколко месеца след като тръгнах с първата ми приятелка ние се чудехме как няма да се разкрием, ако продължим да сме заедно, а се оказа , че вече 10 години не се е намерил човек който да се досети каква съм. Имало е въпроси и намеци които са ме държали будна по цяла нощ, но всичко е отминавало-де да не му бях обръщала толкова внимание........
Не съм много добра в изразяването на мисли с писане, но все пак ако искаш да питаш още нещо ще се опитам да ти отговоря :-)

Ох пропуснала съм един твой въпрос на който имам твърда позиция, според мен ако ти или твоята приятелка сключите брак или дори си намерите сериозни приятели връзката ви ще се опорочи, съвсем различно е да сте се запознали когато вече това се е случило, защото щяхте да се приемете такива или пък нямаше да се приемете, но във вашия случай това ще е пагубно.


Весел ден

Habe ich Dir lange Zait nicht gesehen ...wie gehet es Dir ?

Дълго се каня да дам по-конкретно мнение -отговор на така поставените въпроси, но за мен тези въпроси също все още стоят и са някак болна тема...изглежда се опитвам да не мисля много за да ми е по-лесно ...просто игнорирам, че съществуват подобни проблеми и живея с надеждата, че всичко ще си се нареди с времето, а и не се чувствам на прага на момента, в който трябва да направя това, което ще сложи край на въпросите, например - брак с мъж или с жената, която обичам истински (като бракът с мъж ще е нужен само за отглеждане на дете-нищо повече)....лично аз засега мисля да напрявя и двете неща - поне по този начин животът ми върви и се нарежда от самосеби си (както спомена ребека, живота наистина сам ти предлага възможности, които да обмисляш, да нагласяш някак си) , а за мен реално стои и въпроса дали да позволя да продължи по този начин, да преценя какво ще изгубя и какво ще спечеля, кое има смисъл и кое няма...
Няма смисъл да продължавам да пиша, защото не бих си позволила да говоря конкретно, по същество, като опиша точно как протича живота ми...но ако оставиш адреса на пощата си бих го направила, както и да споделя впечатления за други модели, които и аз в желанието си да намеря отговор на тези въпроси опознах...разбираемо е разбира се, че всеки си има свой индивидуален модел и както по-горе се опитах да кажа, щастието е относително нещо...

И още нещо - аз четейки те не разбрах дали само ти си задаваш тези въпроси или и приятелката ти - много важно е всичко да е обсъдено и преценено от двете, да знаеш тя как би допуснала да се развие живота й, и какво тя иска от него, какво е важно и какво - не според нея и т.н.

А иначе проблемите са колкото трудни и объркани толкова са и интересни и забавни....е...поне като на забавни трябва да гледаме на тях!

ins@inorbit.com