Църквата

пак привет,

преди няколко дни, по темата за десятъка, започна една дискусия , по която искам да предложа да поговорим в отделна тема.

Накратко, започнахме да говорим за това дали официалните големи сгради(зали) са нормалното място за функциониране на църквата.

Едното мнение е , че съвременната църква е голяма и организирана (не като в Новия завет- само някакви си групи) и й трябват сгради, служители и т.н., а другото мнение е че тъй като църквата - това са изкупените хора, за да може те да се изграждат взаимно и да общуват им е необходима една нормална и естествена атмосфера, каквато е тази на дома. Или казано с други думи - църквата трябва да се събира по домовете, какато правеха ранните християни.

какво е вашето мнение?

Ако някой иска да се запознае по-подробно с предишния разговор да погледне в тема "десятък".

Злат

Както беше отбелязано "църква" означава събранието от вярващи, тялото христово , но не и съответната сграда. За това нямаше спор / мисля /.
Според мен домашните групи са добри / има ги и в деянията / , но големите църковни събрания също са от това врема / Въпрос:До кого е писал посланията си Павел? /.
Исторически същински църкви/ сгради има от 2-3 век , но събранията в римските катакомби не се ли различават от домашните групи?

И двете събрания имат място. И всяко от тях си има ролята в живота на църквата.
Това е мнението ми.

На въпроса до кого е писал Павел, смятам, че е писал до всички християни намиращи се в определения град до който е адресирано писмото. То е било получавано чрез човек до някой от домовете на вярващите и така се е предавало от дом на дом и се е прочитало.

Разбира се не виждам проблем в това да се съберат всички вярващи от един град на някакво по-широко място, но това може да има смисъл за някаква обща молитва, защото в такова голямо събрание за общение не може да става въпрос.

Проблемът се състои в осакатяването на общението. Една придобита като материална собственост сграда, винаги ще представлява инструмент за контрол над хората от онези, които имат контрол над сградата. Ето защо през първи век никой никога не строил сграда.

Мислих си също и за използването на даренията. Питах се защо Павел не си купи един кораб за мисионерство? С неговите изцелителни дарби лесно щеше да си намери спонсори за такъв кораб. Можеше и сграда да постори, още повече като римски гражданин и собсвеник на имот евреите които го гонеха нямаше да могат да припарят до него, и самите те щаха да идат по затворите по силата на римските закони, които щяха да са на страната на един техен гражданин, а не на и без това мразените от Рим евреи.

Но забелязвам, че първите християни са използвали даренията за спомагане на общението, а не за съсипването му, както се прави масово днес. Те са ги раздавали на нямащите и бедните. То дори това сам по себе си е част от общението, което включва споделяне на материалните блага.

Наличието на сграда винаги ще изиска някава форма на система за поддръжка, а от там и рангове, позиции, все системи на контрол.

Бях писал тук в някои от темите за николаитите, които всъщност са олицетворение на владеенето на братя над други братя.

Друг проблем със сградата е, че тя изисква някаква уговорка за час и продължитвелност на събирането. Тук веднага се отваря врата за формализма, лицемерието, и религиозността. Формата й се дава поле за набиране на енерция за изместване на съдържанието. Едно ново мислене получава достъп до умовете на хората и това е мисленето, че духовността и вярата са свързани с практики и проявления ограничени в една сграда. Забележете, не казвам, че автоматично това се получава от наличието на сграда, но че се дава ДОСТЪП, отваря се врата.

Докато домашните събирания те са част от ежедневния живот, там хората разбират, че да се вярва е за всеки час и минута, а не за определена "служба" някъде си, някога си. Домашните събирания се състоят в общение породено от приятелски връзки между вярващите, в вземане на личен пример един от друг. Например да се съберат християни да помогнат да се измаже дома на единия от братята има същата духовна стойност като да се съберат за молитва. Да пазаруват заедно е същото като да обсъждат Словото, защото:

и каквото и да вършите, словом или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.
Кол. 3:17

Каквото и да се върши от вярващите в него може да се прославя Бог и да се изграждат светиите в Неговия път.

Намирам и друг проблем в сградите, те изискват поддръжка свързана с финансови разходи. И ето че хоп, "нуждите на църквата', вече не са нужди на хортата, които единствено могат да се нарекат църква, а са нужди на сградата. Наеми, ток, парно, чистачка ... заместват споделените храна, дрехи, финансови средсва между братята. Купуват се муз. инструменти, амвони, столове, печки, .... .... ....

Вярвам, че мъдрост дадена от свише са имали пратениците и християните през първия век, те са ни дали примера и са положили основите на тази мъдрост.

От известно време насам се ровя из църковната история и размишлявам върху информацията която получавам, особенно обичам да чета за първите векове. И вярвам , че Бог ми показа нещо за християните от втори век. И това нещо е че те са преминали в човешка мъдрост с която са се опитвали да се справят с атаките на противника.

Следствието от тази човешка мъдрост е тоталното отклонение на християнството през следващите векове. Днес християнските църкви по целя свят още носят хомота на тази мъдрост и църквата не е още изцелена изцяло от нея.

Друга причина която забелязах за отклонението на християните от здравите основи на благовестието още през 2 век, това е че те са започнали да презират евреите и от там са се отклонили от здравата основа положена от пророците преди Исус, и са изкривили думите на пратениците, понеже е писано:

понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,
Еф 2:20

Да се отхвърли "еврейската връзка" е все едно да се изтрие Словото на всички еврейски пророци, което явно ще доведе до искривено разбиране на думите на апостолите и на Личността на Исус Христос.

Тъжно ми беше когато направих това откритие за събитията от втори век, но поне разбрах със сигурност, че трябва да търсим отговорите не в традициите на църквата, но в Писаното Слово и мъдростта която е чрез Святия Дух.

Нещо повече така стеклите се събития през втори век (приемане на николаитството като официално учение на църквата) са ясно пророкувани от Павел, и ние не би трябвало да се учудваме:

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
Деян 20

Ние сме поколението, което трябва да се покае за греховете на бащите, и да възстанови моста, още и отдавна забравени пътища за обитаване.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка

Ти това покаяние за нищо го нямаш вече. Сега и за греховете на бащите си, разбирам и майките.
Защо така упорито си търсиш вина. Има нещо гнило в теб.

Невъзможно е да не е възможно.

14 Но плътският човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.


1 Коринтяни 2

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка

Това е така.
Другояче казано всяко едно по-високо ниво обхваща и вижда по-ниските от него и може само да предполага или вижда частично по-високите йерархии.
Но каква връзка имаше с моя постинг-не вдянах. Трябва да си по-високо ниво...

Невъзможно е да не е възможно.

Човешкия фактор в църковната история е налице и преди и сега.
Но въпроса бе да по относхение на църквите, като сгради и място на за събиране на по големи групи христяни и домашните групи.

И както казах и двете си имат своите предимства , или не е така / не ми става ясно дали ги приемасх и двете или не ? /

Ами аз говорех не за човешкия фактор, а по-скоро за фактора сгради. Като отбелязах наблюденията си, че този фактор е по-скоро вреден отколкото полезен(меко казано).

Направих също и извода, че първите християни са имали мъдрост от Бога да не инвестират в материална собственост.

Единствената полза от всеобщо събиране може да бъде само в частни случаи, с конкретни цели и резултати.

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка

Ти Вальо къде ходиш на домашна църква?

Събирането по домовете не може да замени нуждата от църковна сграда. Двете събирания се допълват. В по-тесен кръг общуването между християните е едно, а по време на голяма служба - друго. За това мисля, че е добре да има големи нови църкви, достъпни и за всички. Защото ако се събираме само по домовете как би могъл да влезне случайно един минувач, който спонтанно е изпитал нужда да потърси Бога?

Изпитването на нужда от Бога идва от Бога. Ако то идва от Бога, колко по-лесно Бог ще насочи човека към дадена домашна църква (което е църквата за мен).
Това което получаваш на голямото събрание е душевна манипулация. Това, което Бог изработва сред хора, които добре се познават е завинаги.

както гледам повечето мнения са в подкрепа на домашната църква :)

Това, разбира се е странно, защото тези които започват да се събират по домовете, всъщност "изпадат" в изолация от останалите християни. Може би много от хората, които вярват че съвремения начин по който се събират християните е добър и библейски и затова дори не го обсъждат тук.

Благодаря на Вальо за добре изложените мнения - и аз мисля така по тази тема.

За Невестулка:
<<
Събирането по домовете не може да замени нуждата от църковна сграда.
>>
Ако наистина се събираме по домовете просто и непредставително, без лицемерието и сковаността, които имаме в големите зали, пълни с непознати хора, мисля, че няма да имаме нужда повече от това лицемерие и от тези сгради. Аз вярвам, че като стоиш центриран върху пастира си и гледащ гърбовете на хората пред теб, ти не изграждаш взаимоотношения с тези хора, а само консумираш някаква теория, която после трудно смилаш за ежедневна употреба. Тогава какъв е смисъла от такъв начина на събиране?

Злат

като си плътски (т.е. светски) човек? Много ясно! Това, което Валентин се опита да ти каже е, че ти не можеш да разбереш тези истини, защото не си истински повярвала в Господа Исуса.

За покаянието

Това, което ми направи впечатление от едно писмо пристигнало от ANZAC mailing list е, че в САЩ сега има бум на религиозността. Това е една екуменическа религиозност, една религиозност, която признава един бог, който е бог на любовта, но не и на правдата и съда. Една фраза, която ми направи впечатление звучи по следния начин: "Как смеете да ни говорите за покаяние?!". Звучи подобно на твоя постинг, а?

Но аз мисля, че най-актуалното (макар и най-непопулярно) послание е било, е и винаги ще бъде посланието и на Иоан Кръстител и на Исус от Назарет: "Покайте се, защото наближи Небесното Царство!"

-----------
Вярвай в Господ Исус Христос и Му бъди верен!

Какво да ти кажа... Различни мнения имаме в това отношение. Най-важното е да се събираме все пак. Дали в голяма зала или в домашна обстановка в крайна сметка е въпрос на избор. Важното е да стигнем за там за където сме тръгнали, нали?

Преди да казваш какво мислиш, медитирай дали изобщо и как мислиш.
Медитацията не е грях.

Невъзможно е да не е възможно.

да, важно е един ден да стоим при Исус.

Наистина е важно да се събираме. Всъщност говорим за полезността на събирането на много хора на едно място всяка седмица.
Да си открит и да можеш да споделяш с приятели и дори да можеш да кажеш нещо глупаво или не на място, и никой да не те съсипе заради това е нещо много по-различно от това, да се усмихнеш, да се помолиш, да седнеш на един стол, да изслушаш пастора, да се видиш с 2-3 по-добри познати и да си тръгнеш развеселен след църква.

Какъв процент запомняш от това, което само слушаш, спрямо това, за което говориш (дори спориш) ти самата снякой друг човек? Защо хората в църквите са пасивни? Защо църквата е започнала да означава само пастора и хвалението? Къде са човешките взаимоотношения, или вече всичко са само служби, проповеди, песни и "духовни" приказки? Къде е Църквата, водена от Исус Христос, а не от пастора и помощник-пастора?

Злат

Църквата, това е храм на Бога. В нея няма кухня, баня, спалня, дневна. Това е дом на душата. Всеки може да общува с Бога на всяко място и по всяко време. Но както всеки иска, след дълго скитане, да се прибере у дома при близките си, така и душата има нужда от топлия уют на Храма Божи.

щом искаш. "А ние имаме ум Христов" е писано в Писанието.

-----------
Вярвай в Господ Исус Христос и Му бъди верен!

Християните в ранната църква се събираха както по домовете, така и в храма. Така че не бива да отричаме нито едната форма, нито другата. А Бог е дал и поставил служители в църквата за нейното изграждане. Важното е църквата да функционира, да се развива и да расте. А в каква форма ще се организира, не е толкова важно. И служителите не са за да командват, а за да служат. Само че със служенето идва и отговорността за плода. Затова е хубаво според мен да има определена йерархия в църквата, за нейно добро, а не за да се големеят служителите. Мисля, че хората, които топтаят против служителите, или не са били под авторитета н аистински Божии служители, или имат бунтарски дух и не искат да се покоряват на авторитета, а само ако може да смучат от помазанието на служителите. А за формите на църква - нека да пуснем въображението си и да създаваме църква на всяко място - в клубовете, в кръчмите, в офис-сградите... Исус ни призова да правим ученици навсякъде. така че нека станем малко по-изобретателни и гъвкави по отношение на организацията на църквата. Църква е всяко място, където се събират хора в името на Господ, така че... дали ще е в дом, голяма сграда, сладкарница или офис - все е църква, където Бог може да издигне служители.

като нарастнат какво ще правят?
А как ще общуват помежду си, как ще държат една и съща доктрина? Няма ли да се разлетят разнесени от центрообежни сили.
Въобще, становището за сградите, като вредни и ненужни ми се струва незряло и наивно, ще прощават приятелите, които го поддържат. Друг е въпросът, че луксът в тях при съвременните условия е просто ненужен. Важното е да са удобни. Насърчението, което идва от посещението на служба , хвалението, поклонението, проповедта и молитвата е нещо, което не може да са даде от молитвена група. Тя има други функции.
Всъщност, отделянето от голямата църква, за да се гради нещо само в рамките на една молитвена група никога не завършва наникъде. Имам пред себе си примери на десетки такива групи, за последните повече от 10 години. Ако грлупата не нарасне до нивото на църква, тя се разпада, и много от посетителите й отпадат завинаги. Кой може да посещава една молитвена група 10, 20,30,50 години и да устои докрай? Това е едно доста ограничено общуване, ще прощавате, а тук се говори за устояване до край, нали?
Така, че в тези становища съзирам подобни тенденции, и просто се чувствам длъжна да предупредя, че откъсването на хора от църквата им, би могло да доведе до отпадането им, с цялата отговорност за откъсващите ги.