За бащите

"По правило добър баща няма - не хората са виновни, порочна е родителската връзка. Да правиш деца е чудесно, да имаш такива - каква несгода!"

кажи нещо... стига с тия несгоди, пагоди, ягоди, боли ме тиквата все едно съм плувала в шампанско, пък аз не мога да плувам

***

съм без обем, без пространство, много кратък и после отново тъмнина! Той е цялостен човек - обичал е, искало му се е да живее и после е умрял.

умря?

***

кога. Важното е да умреш своевременно.

ли умря?

***

бил умрял, ще ти разкажа една случка, вчера бях на купон, един мъж ми хванал ръката и ми шепне "аз... ще си отивам вече" при което аз му отговорих "рано или късно всички си отиваме" и той ей така засече, както ти сега

***

Страшното на смъртта е, че понякога края на съдбата идва преди физическата смърт

Ние обикновенно му викаме: "Станало 100 часа, а аз още нищо не съм свършил" . А за него - умря в мир и усамотение. Ей така, както си седеше сред природата

то така и не е така - аз говорех за цялостност и завършеност, а не откъси и фрагменти

Човекът си тръгваше от купона да си ходи в къщи и ми застанал в най-чистия еротизъм, на който беше способен, а аз му изиграх думите на... вече ви го написах, няма да се повтарям, кой чул, чул.

***

и аз направо трябва две надници да взема днеска.

***

Хм... попитай дъщерите.

Shit.

Няма такова нещо - цялостност и завършеност. Всичко е подвижно. А какво ли би станало ако нещата стигнат до цялостност и завършиност, опазил ни бог. Аз си обичам детайлите, откъсите и фрагментите.

"Човекът" не си е заслужавал вниманиетоти щом не е включил на интелектуалното предизвикателство. Карай все така! Може пък някой от другите човеци да включи

някакви координати

си виждам, но в контекста на еманципирания и моноходен модел разискван тук съм длъжен да подчертая с дебел молив, че цялост и завършеност са онази част от цялото движение, която е най-фрагментарна и етапизирана.

съм сега! Обясни - какво означава "еманципиран и моноходен модел"?
Еманципиран модел, разбирам. Моноходен, пак е ясно. Но двете думи заедно пред модел, не разбирам, наистина! А бе, детска ми работа
п.п.Деца имаш ли?

Това което бащата трябва да направи за детето е да му даде КОРЕНИ и КРИЛЕ!
Не го ли направи, значи се е провалил и тогава - горкото дете!

Скъпа vryava!
Пиша ти бавно, за да ме разбереш правилно. С дълбоко уважение и респект пиша тези редове, като нито за миг не спирам да се съобразявам с твоята плаха и неопитна натура, чийто прах върху крилете все още тай онази непреходност на изказа, недостижима за нас обременените. Сигурен съм обаче, че някъде у теб спи един малък познавач на думите, на смисъла изписан релефно върху тях. Трябва само да протегнеш ръка, да се надигнеш на пръсти и да погледнеш оттатък. За съжаление аз вече се уморих, клепачите ми вече не издържат на тази светлина и сега те са само мои деца, които някой обрича в устата ми.

п.с. Имам. Тризнаци.