Албум

Неща, които искаме да забравим, ние помним по-добре от всичко.

И защо? Как се забравя? А бе не исках да пускам сериозна тема...

***

така. Сядаш и се съсредоточаваш. Дишаш, не дишаш, не дишаш, не дишаш, и това е. Един приятел така се забрави една вечер, че после трудно се опомни, но пак му се губеше... още разпитва за семейството си, защото жена му... ама това е една тъжна и много дълга история... Ако обаче поглден обстойно на въпроса "Защо неща, които искаме да забравим, ние помним по-добре от всичко?", то аз мога да кажа, че отговор има, имало е и пак ще има, ама никой няма да го знае? Той е там и чака някой да се пресегне и хоп... Трябва да погледнеш в "Градината зад шкафа" - аз там един път намерих едни стари чорапи, но може и отговора на този въпрос да се намери там, човек никога незнае.

ама пък е любознателен, любопитен, любовник, ловник, ловец да кажа де и градинар също излиза, че е важно, щото иначе няма да имаш плодове от Градината зад шкафа, като най-общо понятие, а ето сега аз първо трябва да посадя, после да прочета "Моята градина, когато мама я няма" и чак после ще разбера отговорите, но как стои въпросът със семената, ами то вече заводи не работят, кой ще ми направи семе сега вас да ви питам и отговорът си го искам, което е важно също така!

***

1. Взимаш малко зелено, 3-4 щипки червено и ги слагаш на слаб огън за около 10 мин.
2. Докато се пекът съставките за маята, слагаш чая да заври, след което го изхвърляш, защото ше пием кафе.
3. Маята е вече готова, изваждаш я от камината под леглото и ... през прозореца, но с гръб към него, като преди това си се завъртяла 3 пъти и 12/9 по посока обратна на меридиана /по избор/.
4. Обелваш една ябълка без да прекъсваш. Важното е да се разбере, че е много важно ябълката да е откъсната през последния ден преди есента, точно 2 часа преди да залезе слънцето.
5. Отиваш до близкия магазин и взимаш киселото мляко. Не трябва да си го купила преди това! С него какво ще правиш ти си решаваш.
6. Около 9 л. водка с бира стабилно се размесват с всичко, което си консумирала през деня.
7. Като първото
8. Като третото.
9. Като 2 и 4 взети заедно.
10. Пускаш си ТВ-то, радиото и ЦД-то едновременно, като за предпочитане са каналите с подчертан афинитет към рок-фолк с елементи на етно-поп.
11. Чакаш. Ако нищо не стане, започваш пак отначало.

И не забравай да гъсиш лампата преди да излезеш! /опа - това беше от хазайката/

к'ви 100 символа - това поле е празно!

ли просто да отида в гората?

***

можеш, или поне можеш да опиташ дали можеш. А ако не можеш не се отчайвай - има изход! Има врата в края на коридора, нагоре по стълбите и веднага в дясно.

Говориш така, само защото си виждал прости и плоски, и елементарни, и минарни коридори, макар да храня съмнения за последното, тва е, защото не съм гладна. А то тук знаеш ли какви коридори има само! Не коридори, а кориди направо! Мислиш, че при нашите климатични условия не могат да се издържат бикове ли? Ти не си ни видял и тоалетните, затова така говориш!



***

съм за тях. Веднъж много малко ми остана да ги видя, но организацията се провали. А беше перфектна - суха храна за няколко дни, пиене предимно гроздов сок, дълбоки ботушки от онези с високия ток и ресните, които се стелят от горе до долу, къси пролетни панталонки, жени, палатка с няколко помещения, кислород и т.н. Абе с две думи всичко беше на висота, но тогава се появиха те. Като изневиделица. В първия момент не ги видях, но от после... спомням си само онова дълго препускане, бягане, препускане, бягане, 10 секундна пауза да пусна една вода, и после пак.... докъде бях стигнал?... а да... и както съм я хванал и дай, дай, ... но после дропнах тъкмо преди да свърша

тамън ми стана интересно и пуснаха рекламите, баси! Идва един крокодил, съвсем бях забравила за него, идва и ми вика "да не се пристрастиш" ама ей така ми го вика и говори, нали, така и говори, направо ти казваааам ми дойде, да бе, направо ми дойде, ей така, както си седях!

***

говориш. Ужасни са. Добре че аптеката е наблизо, че на мен река Марица ми се струва пресъхнала после. И никак не ги е срам. Че и като започнат та цяла неделя. Аз разбира се не гледам много сериозно на това, но все пак, то бива, бива, ама... Аз затова ли си плащам редовно данъците?! Да нямаш вяра на никого в наши дни ей! А после ние пушачите сме виновни.! Безобразие! Но аз няма да оставя нещата така. Не! Ако трябва ще питам, но аз до Рим не отивам ей така!

Ми пяаче! - не знам какво значи, но това се сетих. И не означава паяче, това е италиански.
Знаеш ли...

трябва да говоря сериозно с теб!

Аз...

повече...

няма да слагам точки, уф щях да напиша топки и щеше да се чудиш защо
и това си го представИ като реплики от италиански мафиотски филм, обаче там мадамата казва торби, с кокаин и оръжие, разбира се, и после един пич, а-ма пич, с увиснала цигарата в страни между зъбите, повдига присвит поглед към мадамата и докато зрителите им гледат очите, се чува бам-бам, с два куршума я убива, така е, като се дърпа...

***

ония, дето оня път, когато аз бях там , пък те не дойдоха! Ха! Знам ги! Виждал съм им... атрибутите и мога да те уверя, че не са 38 калибър както разправяха. Не, не са и 24. А 32. Женска играчка. То жена да убиеш докато пушиш не запалена цигара и аз съм го правил /не казвай на куките, беше съвпадение/, ма не съм тръгнал да се разправям после на колхозния с бабата на 3 бутка със зарзавад, нали? А той к'во направи. Изгаси си цигарата направо на новата мушама. 1.50 метъра. Мъже!

НЕ МОГА ПОВЕЧЕЕЕЕЕ

мога бе, не ми вервай, женски му... там... какво беше работи, точно така, женски работи, не бе приказки беше, женски приказки ииииии не мога един лаф да науча и аз да бъда дама в общество

***

трябва да можеш? И защо? Трябва ли? И защо "трябва"? Не може ли само така да минеш? Или тротоарното право е вече чужда собственост? Кой го взе? Пак ли ония? Почват да ме ядосват. Не се отказват лесно ей! Ама ти недей да го мислиш. Всяко нещо по времето си. Или на времето беше?! А за кое време никой не ми е казвал? Не че не съм питал, ама... Мъже няма в тоя град. Мъже! А някога ... Сега мъже има само в Австралия. И то 4:1 с жените. Иначе сме застрашен вид. Особенно откакто започнаха да чупят китки много от нас.

толкова болезнено утро отдавна не бях имала! Да стана, да дойда, да седна, да изпия кафето, не кафе, а кафето, защото вече е ставало дума за кафе и е познато на читателя и квоооооо... ми кво, да почнеш да ми говориш за педали, божкеееее, на къде върви тоя свят и тая днешната младеж, тия днешните магьосници всички са педали!!! Едно време кви педали имаше, магьосници!!!

***

Новата песен на стар глас:

А: Дали..., или...?
Б: А, надали...!!!
А: Нали!!!

Искам алебарда
да пронижа барда!

при нас е весело

***

Ти на това утро ли му викаш! То вече и утрата не са като едно време! А какви утра имаше! Ехееее! Сега вече не е така! Ставаш от леглото, а навън не е утро ами... И какви педали в тоя дъжд! Аз не съм споменавал за тях! Ми как да го направя, като днес в рейса разляха кисело мляко върху обувките ми! Срам! Сега как ще ходя по коридорите, а? Два пъти чукнах лъжичката в чашката докато разбърквах захарта в кафето си. Знаеш ли как се почувствах? Утро! Ха! Аз на това утро не казвам, ако ще да ми запалят цигарата с запалка от 23 стотинки! Не!

стотинки имаше!!! Една стотинка имаш, но ти стои в джоба със самочувствие, огън, каква запалка, 23 стотинки на времето бяха 23 бензиностанции, е, не точно де

***

говориш. Спомням си аз! И жените бяха общи! И на гарата можеше спокойно да се спи! И тоалетните ти тоалетни! И музиката ти музика! Лепа Брена! Попа! Васко Кеца! Ехе! А сега! Луди жаби! Да бъдеш или да не бъдеш? Не ни трябват такива на нас! Със съмнения ще ни се перчат. На нас ни трябва някой да ни възхвалява!