Самоубийството

49 отговора 1184 прегледа
#1

Самоубийството

Смятате ли, че самоубийството е изход? Смятат ли, че опита за самоубийство е път, който изминат веднъж, променя възгледите на човек за живота въобще и за самия себе си? И какво бихте посъветвали човек, понечил да посегне на живота си?

piece of cake
Отговор
в отговор на eva_s #2

Re: Самоубийството

Понякога е изход...когато е желан дълго време..не спонтанното решение..не в момент на умопомрачение...а дълго и сериозно обмисляна позиция...
Който веднъж е посегнал...после пак посяга...или поне помисля за това отново...но това не значи , че ще го направи...
Ако първият път е успял да се спре сам...може би ще успее и следващите пъти..само не знам докога...
Такъв човек няма нужда от съвет...има една книжка "Апокалипсис"...в един от разказите се разказва за човек, който всячески се опитва да се самоубие..влиза в клиника..но той е убеден, че е по-смел от другите, които държат на живота си..не иска да се лекува..да говори...Но един от психиатрите успява да го пречупи...Е, главната идея там е, че започваме да държим на живота си, когато се грижим за някой друг..когато някой зависи от нас...Това наистина те държи...в живота...но има ли смисъл, ако само това те държи?...


...on be fool`s errand...
Отговор
в отговор на eva_s #3

Не е съвет...

Но бих му казал да не губи кураж до следващия тираж...
и разбира се при следващия опит да даде всичко от себе си и да доведе нещата до успешен край!

[линк]
Отговор
в отговор на eva_s #4

Re: Самоубийството

Изход от какво е въпроса . От какво ще избягаш ако отнемеш съзнателно живота си? От реалността? От нея определено ще избягаш, ще избягаш от близките си , ще избягаш от родината си , ще избягаш от отговорностите си , ще избягаш от обещанията си , ще избягаш от още хиляди неща които съставят нашата действителност. Но ще можеш ли да избягаш от себе си? Проблемът е в теб, не в действителността. Когато умреш ти оставаш не с някой друг , а сам със себе си , същия какъвто си бил винаги , само че сега си сам и ще изживяваш хиляди пъти разочарование след разочарование , болка след болка , защото това си ти и смъртта на физическото тяло няма да промени този факт.

Отговор
в отговор на grief #5

Re: Самоубийството

Има ситуации, в които именно грижите за някой друг, неговата зависимост от теб, те докарват до положение, в което се чувстваш безсилен и именно тогава посягаш на живота си. Тогава, смисъла не трябва ли да се търси в това да живееш за самия себе си?

Не, не мисля, че има смисъл, ако в живота те крепи само грижата за някой друг и с риск да навлеза в друга тема, дори бих казала, че смятам за напълно порочно да се робува цял живот в името на нечии щастие, дори това да е щастието на децата ни. Много от нас са виждали как по-възрастните ни роднини се лишават от много неща в името на децата си /например/.

Не е ли в крайна сметка самосъжалението онова, което подтиква към самоубийство? И като казваш, че такъв човек няма нужда от съвет, какво би направил, какво би казал, ако твоя най-добър приятел/ка е посегнал на живота си? Не вярвам, че би отминал с мълчание

piece of cake
Отговор
в отговор на Fen #6

Re: Не е съвет...

Неразбрала от последния ред гледа в недоумение
Това май най-много помага Чувството за хумор имам пред вид.

Ти да не работиш в Exco.net?

piece of cake
Отговор
в отговор на eva_s #7

Re: Самоубийството

Не смятам, че чувството за зависимостта на някой и за безсилие могат да доведат до това. Nе трябва да се гледа директната причина за дадено събитие..тя може само да подтикне към действието..а истинските причини да са някъде по-навътре.Именно това е задачата на психолога..или приятеля...да помогне да човека да осъзнае..да открие поне за себе си..какви са причините , довели до това...

Напълно порочно ли? И какъв е изхода според теб? Ти би ли се отказала от семейството си и детето си в името на нещо? И съществува ли въобще такова нещо, което да може да те накара да го направиш ?

Какво подтиква към самоубийство ли? Чувството, че не можеш да контролираш живота си..че си подвластен на някакви независещи от теб неща...че не можеш да усетиш радостта от живота...


...on be fool`s errand...
Отговор
в отговор на eva_s #8

Re: Самоубийството

Просто, не си заслужава да си сложиш край на ЖИВОТА за някой или някоя,или изобщо за нещо друго което може да те разтресе!

Отговор
в отговор на eva_s #9

Re: Самоубийството

JIVEI SI JIVOTA OPITAI OT VSI4KO ZA6TOTO JIVOTA E MIK OT VE4NOSTA

Отговор
в отговор на grief #10

Re: Самоубийството

Добре казано, благодаря

Що се отнася за второто - не, не бих се отказала естествено, но смятам, че прекалените грижи и себеотдаване водят до задушаване и лишаване от желание, а в последствие и способност човек сам да се справя с живота си.

А за последното сигурно си прав и вероятно е въпрос на индивидуалност. Някои това ги подтиква към желание за промяна /позитивна/

piece of cake
Отговор
в отговор на eva_s #11

Re: Самоубийството

RAZBIRASE,CHE SAMOUBIISTVOTO E IZHOD,NO SAMO PO VREME NA VOINA ZA DA NE POPADNESH V RACETE NA VRAGA.A INACHE CHOVEK NAPRAVIL OPIT ZA SAMOUBIISTVO SE PROMENIA V VSICHKI ASPEKTI-PROSTO NIAMA DRUG NACHIN.NIKOI I NISTO PO PRINCIP NE ZASLUZAVAT ZARADI TIAH CHOVEK DA SE SAMOUBIE.VIARVAI MI .I NA MEN SA MI MINAVALI PODOBNI MISLI PREZ GLAVATA,NO TRIABVA DA SME SILNI I DA PRODALZAVAME DA SE BORIM S JIVOTA I KOI ZNAE MOJE DA POBEDIM......

Отговор
в отговор на eva_s #12

Re: Самоубийството

Ставаше въпрос за усещанията на този, който се грижи за друг и за резултата от това, че той разбира , че само това го държи в живота ...не става въпрос за прекаленост и "задушаване"...а за едно най-обикновено задължение, което обаче може да се окаже "задушаващо" за грижещия се.

За да тръгнеш нагоре (да решиш , че е нужна промяна)...трябва първо да стигнеш до долу..., а това долу може да бъде (и обикновено е ) опита за самоубийство или поне момента , в който решаваш дали да го направиш или не... И е нужно...поне нещо дребно ( но на място )...което да ти даде импулса...да предизвика обрата...сам да се "дръпнеш"...насила...просто не става..защото ако я имаш тази сила да го направиш , би го направил по-рано, а не когато си стигнал до дъното...


...on be fool`s errand...
Отговор
в отговор на eva_s #13

Re: Самоубийството

Изминах го два пъти. После наистина живота е друг ! Променя те за цял живот ....... в моя случай-за добро.

Не може вечно да вали ...
Отговор
в отговор на eva_s #14

Re: Самоубийството

Ами като се има в предвид, че съм бил на една ръка разстояние от такова действие и не съм го направил (очевидно), мога да кажа че това не е никакъв изход. По-скоро това е крайно решение взето от човек, който си мисли, че от дадената ситуация няма никакъв изход. Това съвсем не е така. Е, аз се спрях, защото сметнах че е ужасно тъпо да направя такова нещо и не е в моя стил, колкото и идиотски да звучи това!

WHAT TIME IS LOVE...?
Отговор
в отговор на eva_s #15

Re: Самоубийството

Да стане Интернет-маниак - да види, че има и по-лошо.

Отговор
в отговор на jamie #16

Re: Самоубийството

не знам защо, съм някак изненадана от това, че си оптивал и то два пъти трябва да си имал доста сериозни проблеми..
по-важно е, че си се променил, както казваш. Би било чудесно, ако хората съумяват да се променят преди такава крачка. И замисляйки се над този въпрос, опитвам да разбера кое е това, което на практика на променя; коя е мисълта, която ти идва в главата след опита, а не е дошла преди него.. Ти би ли могъл да определиш?

piece of cake
Отговор
в отговор на Knight #17

Re: Самоубийството

това за стила май никак не звучи идиотски

piece of cake
Отговор
в отговор на зy #18

Re: Самоубийството



piece of cake
Отговор
в отговор на Brahman #19

Re: Самоубийството

Хубави думи, но само ако човек вярва в живота и след смъртта. В българия май тези хора са твърде малко, иначе не виждам защо скърбим по погребения.

piece of cake
Отговор
в отговор на eva_s #20

Re: Самоубийството

Радвам се, че е така!

WHAT TIME IS LOVE...?
Отговор