Малката загадка...

Предлагам един откъз от една книжка (а бе бая тежи за книжчица, ама...). В него има доста дълбока мисъл или поне аз мисля така. Естественно, както винаги друг път съм правил и сега предлагам награда за главата на... опааа... за заглавието на книгата и името на автора й. Наградата естественно е биричка или количка (може и алтернатива на колата) в лучаното след срядата (може и другата). Условието е разбира се, да няма прекалено много познали (щото ще фалирам, не за друго :Р), както и отговорите да ми се пращат на бележка, а аз ще съобщавам името на главореза... :). Успех...

Като момче - продължи *****, - мечтите ми не стигаха по-далеч от това да служа като обикновен войник, може би при някой от пограничните владетели. Едва когато срещнах барона на ****** ****, разбрах че момчешките ни мечти не ни напускат дори когато станем възрастни. Трудно е да се отърсиш от тях, но за да видиш нещата в истинската им светлина, все някога трябва да се откажеш от детския си светоглед.
***** зарея погледа си към хоризонта. Обикновенно баща им беше прям човек, не увърташе и не му липсваха думи да се изрази, но сега явно му беше трудно да говори.

И на мен ми е трудно да говоря в момента. Толкова много казано по такъв начин... някак си... е... гадно, да това е думата. Но дали е правилно? И въпреки всичко си оставам дете!!! Независимо на колко години ще стана...

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Ай бе ора, не се ли сещате? Ама бас държа, че половината поне са чели това произведение... Да не ви е трудничко? Да подсказвам? Или се интересувате само, дали някой да стане модератор и да кажете на някой, че не Толкин а незнам си кой е добър писател, пък друг да ви каже трето и т.н.?!

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

Видялио се е че на никой не му се пие биричка... Ми то поне да ви кажа от коя книга е това... Това е "Сага за война на разлома" том 3. Принц на кръвта (1-та част). Явно сам ще си се черпя :)))
Ето и оригинала:
- Като момче - продължи Арута, - мечтите ми не стигаха по-далеч от това да служа като обикновен войник, може би при някой от пограничните владетели. Едва когато срещнах барона на Висок замък, разбрах че момчешките ни мечти не ни напускат дори когато станем възрастни. Трудно е да се отърсиш от тях, но за да видиш нещата в истинската им светлина, все някога трябва да се откажеш от детския си светоглед. Арута зарея погледа си към хоризонта. Обикновенно баща им беше прям човек, не увърташе и не му липсваха думи да се изрази, но сега явно му беше трудно да говори.
Това е момента в който Арута говори на двамата си синове преди да заминат за Влики Кеш...
"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

пак избърза тамън щях да кажа че ми е адски познато, но се предавам и може и аз да почерпя.......

всяка нова гадост ми доставя радост

Ми то никой нищо не каза толкова време... И реших че първо никой не се интересува, и второ че няма никой да познае... А за какво ще черпиш?

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

за това че ти знаеш, толкова рядко напоследък се среща някой дето пише нещо което знае в тоя клуб та затва........

всяка нова гадост ми доставя радост

Ако беше влизал/а в "ФАНТАСТИКА" щеше да знаеш че и там съм пускал такива загадки... А това че тук не се пише по същество си е изцяло по вина на влизащите... Аз си правя кефя да дразня хората с такива питанки, още повече, че по този начин се заформя и кореспонденция по темата на клуба.

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте

,...........

Избери отново

Това не го разбрах... би ли обяснил?

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте