inflation

Може ли някой да ми помогне на тема - икономически растеж и инфлация.
По-точно, за закономерното отношение между тях - съществува ли такова и ако да, в какво се изразява!?!

tova e vse edno da ti kaza kakvo e makroikonomika. Neznam kakuv si- student ili uchenik, ama nai dobre e da si namerish nqkakva knizka za ikonomichesiq raztez spored neoklasicite i keynsiancite. Dvete shkoli dosta se razlichavat v vuzgledite si otnosno ikonomicheskiq raztez i inflaciqta.

Благодаря ти за насочването, ще гледам да се пообразовам малко преди да доуточня за какво става дума.
Във всеки случай се натъкнах на проблема при автор, който не е икономист и може би затова темата е така широко поставена.
Този човек говори за структурни особености на пост-индустриалното общество /като изместване на трудовата заетост от сферата на индустрията към тази на услугите, настъпващ дефицит на основни суровини и пр./, според които икономическият ръст е НЕИЗБЕЖНО свързан с /евентуално неконтролируемо/ увеличаване на инфлацията. Проблемът е, че не се срещат при него БЕЗСПОРНИ аргументи за структурната свързаност на растежа с инфлацията и въпросът е - дали изобщо може да се аргументира такова нещо.
Надявам се да намеря отговор на този проблем в посочената от теб литература! Ако имаш готов отговор на това, давай! :))

Po-princip makroikonomikata mi e edna ot liubimite oblasti i zatova prosto ne moga da izdurza da ne se namesia. Neznam tozi chovek kakvi teorii razviva ama mi se struvat pone ot tova koeto si napisal dosta tupi. Procesa za nasochvane na po-golqma chast ot rabotnata sila kum uslugite zapochva dosta otdavna. Hich ne e novo qvlenie. Prichinata za tova e che prosto v starite otrasli ima prenasistane i niska norma na pechalba na kapitala. Ne vizdam kak ste nastupi tozi deficit za surovini. Ako imash predvid petrol i drugi koito zavisiat ot prirodata biah gledal naskoro izsledvaniq spored koito v blizkite 100-150 godini nqma da ima problem. Ako imash predvid che mahaloto se e izmestilo dosta kum uslugite i nikoi ne e ostanal v starite otrasli to tova e pulna glupost. Kapitalisticheskata ikonomika ima prekrasnoto svoistvo ako se poqvqt nqkude deficiti to te da budat zapulneni vednaga zastoto se otvarq vuzmoznost za investicii tam i eventualna pechaba. Taka che ako ima takuv moment to toi v ramkite na 3-4 godimi max se preodolqva. No sum siguren che takuv ne sustestvuva.
Moze bi vuprosniq "novator" da ima predvid che sled presistaneto v hitecha nqma vuzmoznosti za raztej. Tova pak ne e taka. Novite otrasli spored ben ste sa biotehnologiite. No dori da ne sum prav ikonomikata ste se razviva kato doosuvarshenstva segashnata si baza. Tova za inflaciqta izobsto ne go hvanah.

Ами, виж, проблемът е тъкмо там - не че спира икономическият растеж, а - тенденцията е, че растежът при пост-индустриалното общество е неизбежно съпътстван от инфлация и то - над нормата /5-6%/.
Доколкото става дума за изместване към услугите - явно се има предвид структурна промяна на обществената заетост, а не това, че "никой не е останал" в индустриалната сфера. И според автора именно тази структурна промяна е един от факторите икономическият растеж да води до неконтролируема инфлация.
За суровините си прав, но и самият автор не слага този фактор в графата на безусловните причини за промените в пост-индустриалното общество.
Така че въпросът остава - каква е логиката растежът в пост-индустриалното общество да е НЕИЗБЕЖНО съпътстван от инфлация???

komunikaciqta. Az se opitvam da naluchkam kakvo e imal predvid avtora, ti mi go podnasqsh na parcheta. Ako imash statiqta v electronen variant moga da ti ostavq maila si i da mi q pratish, da q procheta i poslq da q discutirame.

Виж, вярно че се получи малко неадекватно, но не съм предполагал, че темата е толкова сложна, по-скоро мислех, че има кратък и ясен отговор на проблема! Както и да е; не мога да ти дам е-текст, понеже става дума за най-обикновена книга. Но проблемът, който ме интересува е изложен съвсем накратко, на няколко страници, така че не е трудно да се прочете, стига да я намериш, /а тя е много достъпна/: Даниел Бел, Културните противоречия на капитализма. Главата се нарича: ДИЛЕМИТЕ НА РАСТЕЖА: ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ НА КАПИТАЛИЗМА /стр. 332/. Сега, текстът е доста старичък /американски, от края на 70-те/, , така че със сигурност не е актуален, а и по-скоро социологически, но мен ме интересува как изглежда проблемът принципно и най-вече - през очите на специалист в областта. Ако не можеш да я намериш или не ти се търси , мога да ти цитирам по-важните неща накратко, стига да си заинтересуван.

Ne sum v stranata i naistina mi e nevuzmozno namiraneto na knigata. Taka che mai e nai dobre da izlozish nai vaznite argumenti. Sintezirai gi v prichinno sledstveni vruzki.
P.S. Mezdu drugoto spomenavash che nqkakuv tvoi prepodavatel izmislil teoriqta posle puk che edva li ne Daniel Bell q e izmislil. Utochni se!
P.S.S. Za kakvo susto taka si se zarovil v tezi nesta. Student li si?

keynes, никога не съм споменавал, че мой преподавател е измислял тезата, за пръв път я прочетох при Daniel Bell. Впрочем, не знам дали е и негова; във всеки случай Бел я използва като част от аргументацията си за настъпването на пост-индустриалното общество, идеята за което общество вече си е лично негова. До няколко дни ще ти дам по-важните аргументи на автора. Ако искаш прати ми през това време е-мейла си, ако не, ще пиша във форума. Впрочем книгата е доста интересна, макар и да е явно неактуална. Лично мен проблемът ме интересува, тъй като представлява доста силна теза от страна на Бел, а същевременно аргуументацията, която той дава, ми се вижда малко неубедителна и не по същество. Интересно е освен това, как изглежда този проблем двайсетина години по-късно, тъй като аз самият нямам поглед върху нещата с хода на икономическото развитие през това време.
Щом питаш за мен - не съм студент, докторант съм, но не по икономика, затова и търся мнението на специалист.
За начало мога да ти кажа за общия фон на книгата - става дума за спецификите на късния каапитализъм, които са свързани със структурни изменения в капиталистическото общество, промяна в културния климат, в социалната роля на държавата, изменения в икономиката, в общосподелените вярвания на обществото - всичко това е аргументирано като обуславящо един преход от индустриално към пост-индустриално общество.
Представено е от автора доста на едро, както и може да се очаква при такъв широк проблемен контекст, освен това трябва да те предупредя, че Бел се самоопределя като "консерватор в културната област, либерал в политиката и социалист в икономиката" /последното, предполагам, няма да ти допадне съвсем, но все пак "про-социалистическите" му виждания са съвсем в рамките на разумното и не изглеждат толкова страшни, а и освен това, най-важното в случая е аргументацията/.
Интересно ми е, дали ти самият си се занимавал по някакъв повод с Даниел Бел.
Останалото - по-късно.

Ne sum se zanimaval s Bell, no sum chel sintezirani negovite idei. Tova che Bell kloni na lqvo ne me pritesnqva zastoto az sum tochno v centura. Maila mi e [email protected]. Ste se radvam da discutirame, no ot sega iskam da si napravq zastrahovkata che tui kato vremeto mi e dosta deficitno moze da ne sum mnogo redoven s otgovorite. Nadqvam se da ne burzash.

Znachi, naj-obsto /i choveshki objasneno/ shemata e slednata - ikonomicheskiat rastezh vodi do povishavane na dohodite na naselenieto, ottam - tyrseneteno resp. potreblenieto, a ottam - na inflaciata. Tova e naj-naj oprostenata shema. Tova, koeto stana v USA prez poslednite 10 godini (pri Klintyn) beshe neprekysnat ikonomicheski rastezh i niska inflacia, zasto - zaradi tempovete na povishavane na proizvoditelnostta na truda, kakto i celenasochenata politika na povishavane na lihvenite procenti ot strana na tjahnata centralna banka (Federal Reserve).

Wow,
Dokato procheta diskusiata, dosta se pooplashih che nisto ne razbiram ot ikonomika :)). A otgowora na problema ne e tolkowa slogen:
Inflatziata moge da saputstwa rastega i go prawi, ako narastwaneto na dohodite (koeto neminuemo ste dowede do shock w tarseneto) ne e nawremenno saputstwano ili s analogitchno narastwane na proizwoditelnostta (i.g. predlagane) i/ili saotwetna monetarna politika. Tzelta na zaniatieto e da se wazpre burnia galop na ikonomikata, ili inache kazano- da se "ohladi" "pregrialata" ikonomika.
Razlichnite talkuwania na waprosa koito ste srestnesh pri razlichnite scoli sa swarzani ne s drugo, a s towa kakwa da bade diskretzionnata politika w tozi sluchaj. Dali ste popadnesh na zastitnik na ideiata che ikonomikata ste se zamowazstanowi na niwo potentzialno proizwodstwo, ili che e zadulgitelno neobhodimo da "i se pomogne" e wapros na towa kakwa literatura chetesh. Wagnoto e che shemata na rasteg-inflatzia, w naj-prost wariant, e tazi.

s tazi razlika che do shock v turseneto suotvetno visoka inflacia moje da se stigne ako rasteja e (po neznajna prichina) nesurazmerno i neochakvano goljam. ako ne e taka, narastnaloto tursene bi povlijalo vurhi investicionnata aktivnost (priema se che uslovijata za tova sa podhodjasti, vse pak rasteja nadali e predizvikan ot njakakvo chudo) kojato da generira dopulniteno rastej. v tozi procez razbira se ima i povishavane nivoto na cenite, no ne nad normalnoto.
ceteris paribus razbira se :-)

със своята Обща теория разглежда частен случай на временно състояние на икономиката. Сам той казва, че с нищо не противоречи на класиците, но изтъква практически съображения сумирани в прословутото "В дългосрочен план всички сме мъртви."

Сам той си признава, че мерките които препоръчва са ВРЕМЕННИ и не са панацея. Това което неговите последователи направиха е да скрият тези му думи и да припишат на печатането на пари свойството на икономически философски камък. За жалост стойността на се създава в монетния двор или в централната банка, нито пък е присъщо поведение на хората.

Изводът (който се усеща и в думите на самия Кейнс) е, че чрез предлаганите от него мерки се взема на заем от бъдещето, за да се подобри малко настоящето. За жалост човек не може вечно да увеличава заема който е взел за сметка на собственото си бъдеще, защото в един момент може да се окаже, че изобщо няма бъдеще.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

инфлацията се държи на факта, че съвременните държавни хартиени пари нямат реално покритие. Единственото им покритие е способността на държавата да граби благата създадени от гражданите и и други лица, за да изплаща собствените си задължения. С други думи инфлацията е естествен израз на публичното недоверие в стабилността на валута базирана не на способност за създаване на стойност, но на способност за отнемане на стойност. Доколкото държавните пари са свързани с отнемане на стойност е напълно нормално те да губят собствената си цена в сравнение с реалните стоки и услуги.

Икономическия растеж е резултат от съвсем различни фактори. Екстензивни - увеличение на разполагаемите ресурси (материални и човешки) и интензивни - непрекъснатите нововъведения правени от предприятията и индивидите.

Връзката е в това, че инфлацията пречи на правилните бизнес решения и затруднява рационалното планиране и оценка на риска. В резултат вероятността за грешни решения се увеличава. Оттам и зачестяват злокачествените натрупвания на грешни решения - рецесиите.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Здравейте.
Ще споделя моето виждане за връзката инфлация - растеж.

Източникът на инфлация при книжните и електронните пари е емитирането на такива от страна на държавата.

Много често растежът в икономиката е свързан с емисия на пари от страна на централната банка. Обикновено това става като се отпускат на правителството "току що напечатани" пари с цел реализирането на важни национални проекти.
С реализацията на тези проекти се постига ръст в икономиката и съответно инфлация. Растежът е реален разбира се. Инфлацията също.

Представете си, че вместо банкноти използваме злато. Не съществува понятието инфлация. По една или друга причина никой не иска да държи парите си в банка. Банките не могат да отпускат кредити. Растежът в икономиката е нищожен, както е било през хилядолетията. Централаната банка също не може да отпуска кредити на банките.
Е да, но ако замени златото с хартийки, Центр. банка ще започне да кредитира банките въпреки, че всеки си държи парите в къщи. Налице е Растеж, защото има инвестиции и Инфлация защото има повече пари в обръщение.

През 30-те години на 20 век САЩ провеждат точно такава политика. Федералният резерв поддържа сравнително ниски лихви /около 3,5%/ и същевременно финансира правителството. На лице е растеж в икономиката и съответно наличие на инфлация. Федералният резерв умишлено е поддържал такива неестествено ниски лихви с цел експанзия на щатските капитали. По това време Федералния резерв (Federal Reserve ) и Централната банка на Англия (Bank of England) са диктували финансовите пазари в света.
Именно в този период Кейнс създава своите икономически теории. Една негова мисъл става много популярна тогава и се цитира и до днес. А именно, че наличието на ниска до умерена инфлация е лекарство за икономиките в стагнация. Или казано иначе, инфлацията стимулира растежът в икономиката. В онези времена това е била истината. Учението на Кейнс е просто продукт на тогавашната финансова политика на САЩ и Англия.
В сегашния свят нещата не стоят точно по този начин. Най-малко политиката водена от САЩ не е същата.
Например в основата на силния долар за последните 3 години беше, че САЩ реализираха много висок икономически ръст при почти нулева инфлация. И този факт многократно беше подчертаван от шефа на Федералния резерв Алан Грийнспан.
Разбира се това не означава, че казаното от Кейнс няма почва и сега. Световната икономика е толкова разнообразна, че подобни ефекти вероятно отново биха могли да се наблюдават.

Поздрави!

Повишаване на икономическия растеж се наблюдава при действаща икономика, която регистрира нарастване на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Това се постига с разширено производство, увеличаване на заетостта, съответно с това се увеличават доходите на населението. При достигане на бум в икономиката /прегряване/ при което потребителското търсене превишава предлагането започват да се наблюдават инфлационни процси. Спада покупателна стойност на парите.
От друга страна по време на инфлация непрекъснато нарастващите цени създават илюзията за нарастване на създадения БНП, но това е само по инфлационни текущи цени, а реалния БНП белижи тенденция към намаляване.

За да ти отговоря на въпроса трябва да те попитам ти имаш ли си нещо общо с Икономиката въобще и знаеш ли какво означава. Трябва да те разочаровам, не само, че нямат нищо общо икономическият растеж с инфлацията,а и те са напълно противоположни. При положение, че има инфлационне процес не може да става дума за голям икономически растеж. Ако искаш да си отговриш на въпроса е необходимо да прочетеш няколко учебника в областта на икономиката, според мен така ще е най-добре.

Не знам за учебниците по икономика "сръчко-в", но това изречение

"При положение, че има инфлационне процес не може да става дума за голям икономически растеж"

само по себе си показва, че връзка между двете съществува.

В Турция например инфлацията си е класика, но растеж в икономиката също се наблюдава.

И тук

"От друга страна по време на инфлация непрекъснато нарастващите цени създават илюзията за нарастване на създадения БНП, но това е само по инфлационни текущи цени, а реалния БНП белижи тенденция към намаляване."

само ще отбележа, че никой не измерва GDP по текущи цени. Има си дефлатори за тази цел. Те елиминират влиянието на инфлацията именно за да се разбере дали има реален растеж или не на БВП.