Ако...???

нa мен ли говориш или на Тиква?

--------------
There is no лъжица...

Hubawo. Bi bilo...

Доброта.

Няма лабиринт, на който да не може да намерим входа...

Зверове имам и сега около себе си. И дзверове си имам.
Искам ГОРА!

Quot homines, tot sententiae.

Желая ти я - бяла, разбираща и мъдра да я срещаш в себе си и другите, Одисей!

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Имаш я!!!!Просто си я представи, а ако искаш ми я опиши?Какво ти харесва в гората?Какво е усещането там?
ГОРА - в картината която си измислих или по-скоро извиках по спомен асоциациите ми ме водят през пътеки и преход, зареждане и защита...
...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Не искам да си описвам чувствата, които предизвиква ГОРАТА у мен. Може да се обезценят, похабят или просто да се изпарят...
Но си представям една картина. Малко суховатичко, но нямам време да я доизкусурявам.
Влажно. В гъстите гори е влажно. Влагата е живот. Кожата се отпуска от влагата. Дишам по-леко. Пулсът ми се нормализира.
През короните на дърветата се процежда слънчевата светлина на снопове, на искрящи снопове, които се блъскат в стволовете на дърветата и те скърцат и стенат (май на секс ме изби ).
Обичам иглолистните гори. Там има изпарения от боровата смола. Тоя аромат е неповторим. Не го давам и за най-хубавия изкуствен аромат. Тихо е и птичките се чуват. Изскърцва клонка. Било е някое по-тежко животно. Може би сърна, може би заек.
Навеждаме се леко. Ако е през топлите месеци влагата от земята се изпарява и с нея боровият аромат допълнително се обогатява с миризмите на гниещите клонки и листенца. Те вече са мъртви но дават сила на живите растения. Прераждат се.
Това е през деня. През нощта става тъмно. Тъмнината е толкова гъста, че мога да си закача раницата на нея. Била ли си нощно време в гората. ЗВЕЗДИТЕ СЕ ВИЖДАТ. Опитай се да ги видиш в някой голям град - бледо подобие на техния истински блясък. Заревото на града им отнема от приказното. Те става частица от фона на небето - мацаници някакви. В гората всяка звезда се откроява и е индивидуална.
Някои се страхуват от тъмнината (някои от мъртъвци - ). Защото зад нейния параван е неизвестното. А не се замислят, че в града НЕИЗВЕСТНОТО, дори и през деня, е хиляди пъти повече. Зверовете не нападат човек. Само веднъж съм виждал мечка стръвница да напада ловец. То тя вече не е мечка. Както ония, дето съсипаха "Близнаците" с хилядите невинни загинали в тях не са хора!!!
Нещо остана ли. О, да. Вечерният огън в гората! Пламъците му се разнасят насам-натам като танцуващи самодиви и хвърлят проблясъци по поляната и околните дървета. Хиляди кадри с картини на Кандински или Миро се завъртат наоколо за секунда. Динамика. И наоколо уж статичните колоси на боровете или смърчовете. Статични ли - като се вгледаш във върхарите им ще видиш, че и те са се включили в самодивското хоро на пламъците.
Но САМ в гората - никога. Най-сладки са приказките около огъня. Допълнително стимулирани от шишето с ракията, което минава от ръка на ръка и уста на уста. Ако има и китара - ех! Това вече е върховно.
И накрая за завършек идва сънят. 5 часа сън в гората са 12 часа сън в града. Ставаш наспал се в 5-5.30 и не си чувстваш главата като напълнена с олово. И се чудиш - това ти ли си. Оня, който не може да вдигне глава от възглавето в 9 се е ококорил в 5!

Е, как беше картината?

Quot homines, tot sententiae.

"GENIAL"

no, blagodaria, niama nuzda da mi ia kazvash,
chyh ia veche ot kogoto triabva

Декларирам на всеослушание: Не съм го наричал "GENIAL". Може би съм изпуснал едно "Т" между "I" и "A". Но и Ние, БОГ, грешим - справка вашата Вселена!

Quot homines, tot sententiae.

Страхотно Маг!!!!!!!
Приказката ти ме накара да се разходя мислено и фантазно из тази твоя Гора . Представих си я тази картина - ама много живо и талантливо си я описал - има нещо в теб, което иска да го изразяваш - да знаеш!!!
През цялото време имах усещането, че е доста съхранено и прекрасно, но тайно място,и не очквах да има толкова много хора край огъня,Драги... И все пак в "Приказката ти наречена гора", Гората ти е Приказка - ОмагьосваЩА - много ми хареса ще си запазя тази картина като подарък, ако може...
Наскоро имах един потресаващо налуден сън.Там моята гора беше ОмагьосаНА - всичко изглеждаше абсурдно и доста странно...Дърветата бяха обърнати с корените на горе и растяха с клони в земята. В странните им корони имаше гнезда, а в гнездата риби с криле...разхождах се и всичко беше обърнато...Тогава разбрах, че съм в някакъв период на трансформация, в който навлизам. Когато не съм емоционална, съм много рационална и си дадох сметка - дъбокомислено, че трябва да се свържа с корените си, които искат да ги забележа, а клоните ми като възможността ми да влизам в отношения и да вирея в социума - определят някакъв период на затваряне и влизане навътре, като да си признаеш - кое от къде идва!Беше проблясък от един потресаващ сън, който после описах- малко несръчно:
* * *
Дърветата се обърнаха с корените нагоре –
смучат облаци и растат в земята...
Времето измервам с кръговете на стеблата им.
То се завихря в спирала и ги убива отвътре...
Завръщат се птиците за да не намерят гнездата си,
за да няма завръщане като посока!
Срещаме се за да се разминат кръстосано пътищата ни,
и загубят в мъглата-забрава...
После и там –
Дърветата с корени
Птиците със гнезда,
Аз и Ти
се оказваме между пръстите на Времето,
което ни обича, за да ни опровергава и обръща
като пясъчни часовници!!!



Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Прекрасно е! Има и оптимизъм и малко тъга. Но такъв е животът.
До скоро!

Quot homines, tot sententiae.

Tishina...

Какъв е цвета и?

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Тя е с цвят на МИСЪЛ! (май )

Quot homines, tot sententiae.

fantazia...........e dumata.....spored men
vseki sam za sebe si ....kolkoto kolichestvo i kachestvo fantazia ima,tolkova 6te mu se otplati i tia.....

Мда.......фантазията ни пухкаво - скитаща на облаци и образи често ни прави утешителни подаръци, но ражда и франкенщайновци?
Дръж все пак в съзанието си и една удивителна ! - като внимание и способност да се изненадваш - едновременно, ако можеш!
Благодаря ти!


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Mislja, che moga da ja widja w naj-razlichni zwetowe.

kvo drugo?

ЩАСТИЕТО не е ли следствие? На някого или на нещо.

Quot homines, tot sententiae.