Nqkoi 4el li e Tuff

Pute6estviqta na Tuff ot George R.R. Martin e liubimata mi scifi kniga. Va6eto mnenie za neq!

Четох я преди време. Ако не ме лъже паметта, беше издание на Бард.
Не е лоша книжка. Доста интересна, но не мисля, че ме впечатли особено. Има по-добри от нея книги във всяко едно отношение - по-интересни, по-съдържателни и т. н.
Все пак, не съжалявам, че я прочетох. Може би ти си открил в нея нещо повече, отколкото аз.

Cognito Ergo Sum!

четимо е...
но не е Велико.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Хубавото на "Пътешествията на Тъф" е, че е написана много увлекателно, така че човек забравя, че всъщност книжката няма особен смисъл. Аз много я харесах, във всеки случай.

Силно запомнящи се образи - таранът-овен в един от трюмовете на кораба, абаносово-черната президентка на звездната система, около която се върти историята, растенията-прасета, от които човек си реже колкото протеин иска...

Котките! Котките! Самият Тъф ме дразнеше, понеже беше тип анти-герой (дебел, плешив, муден), обаче заради котките му прощавам всичко!

Само финалът ми се стори доста съмнителен в нравствено отношение - има ли той право да налага еднолично на цяла планета хора какво да правят с животите си? Защо не се използва всичкото това време за ограмотителни програми за намаляване на раждаемостта, вместо да се прибягва до фактическа насилствена кастрация?

Hellen

"Fanaticism is redoubling your efforts when you have lost sight of your goal." --George Santayana

населението на планетата не искаше да намалява раждаемостта. Те вярваха в многообразието.

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the
expense of everybody else

Mnogo liubima moia knijka :))

Често се налага да правиш добро насила и всички да те мразят за това но като го загубят чак тогава разбират смисъла му, а в случая вървяха към самоунищожение или планетарна война със съседите и пак примера с котките които беше подарил ...........
Човечеството е разумно само когато на мисли - най-разумно са обмислени безумните планове както се видя напоследък

МРАЗЯ СМЪРФОВЕТЕ

Това е една от книгите които препрочитам с удоволствие
но винаги съм питал дали Тъф не е евреин /нали знаете тъговците които каквото и да правите те са винаги на далавера моля да не ме считате за антисемитист/ и все пак идеята човек да си играе на господ е страшничка

... тази планета беше технологически напреднала, понеже хората имаха много гении/изобретатели на на глава от населението. И те си мислеха, че колкото повече хора се раждат, толкова по-голям процент гении ще има сред тях. Така че в тяхните очи големият прираст на населението беше гаранция за просперитет.

Hellen

"Fanaticism is redoubling your efforts when you have lost sight of your goal." --George Santayana

Не беше лошо... дори намерих оригинални неща... обаче това май съвсем не е от силните неща на Джордж Мартин.

Общо взето - поносимо четиво.

Не думай о секундах свысока!
Наступит время, сам поймешь наверное.
Свистят они как пули у виска...

Ne e ot silnite mu ne6ta?!
WOW!Zna4i GRRM e naistina velik!!!!!

Не мисля, че Тъф има нещо общо с отрицателен герой. Физическите качества, нямат голямо значение (да не кажа никакво) в общност на интелектуалци (визирам писателите-фантасти). Още малко ще изкараш и Майлс Воркосиган отрицателен герой :Р. Тъф е силно положителен герой, поради простия факт, че е гениално умен (което мен лично адски много ме раздразни) и адски добродетелен (също много ме дразни). Като цяло за мен книгата е адски слаба, но както Хелън казва интересно написана.

Gravity is a habbit hard to shake off!

Да не повярва човек, но този път съм на едно мнение с Боби. Хубава книжка, забавна, но иначе нищо особено.

щом Вселената ме е приела, значи всичко ми е наред!

"Анти-герой" не означава "отрицателен герой", Паганел, ако така си ме разбрал/а, а означава герой, който не се вписва в традиционните представи за положителния образ (сиреч - не прилича на комбинация от Арнолд и Матю Макконъхи ;-) ).

В този смисъл Тъф и (както *много точно* отбелязваш) Майлс са анти-герои. Докато героите, по логиката на обичайните критерии, са президентката (в "Приключенията на Тъф" и братовчедът Иван - в сагата за Вор).

Hellen

"Fanaticism is redoubling your efforts when you have lost sight of your goal." --George Santayana

ако ги нямаше котките това щеше да е пълна боза
дори и с котките - пак е бозавко, ако и да е написано интересно.
отначало си е направо добре, но после почва да си личи техниката на писане - като да пишеш "нова" дипломна работа, която е базирана на предишна такава - copy, paste, copy, paste ... и тук таме - replace

колкото до финала:
примерът с котките е показателен:
природата, господ, или който там е отговорен за тия работи, създава "естествени" регулиращи механизми с които контролира броя на съществата от различните видове. благодарение на тия механизми съществува равновесие. без тях някой от видовете ще бастиса всички останали и накрая ще се самобастиса /пример - модела за размножаване на амебите с който се илюстрира геометричната прогресия/.
тези механизми са действащи до появата на "разумен" вид, който праща гореспоменатия отговорник на кино /по-скоро на телевизия, да гледа безкраен сериал/.
от тук нататък, с оглед на собственото си оцеляване, разумния вид трябва да се загрижи да поддържа вече съществуващите механизми или да създава нови /най-вече заради собствената си регулация/.
по отношение на разумния вид механизмите са два:

1. доброзорно - индивидите доброволно ограничават броя на наследниците. в този случай нещата изглеждат прости - някой се хваща, смята и казва "опа, почваме да ставаме много, дайте да се спрем", а тия на които го казва са достатъчно разумни за да се съгласят с него.
2. со малко кютек - някой, който има тази възможност, се заема да ограничава. тук възможностите са повече /както като техники на ограничаването, така и като дефиниции на "морал"/, но като цяло не са приятни за "страничния" наблюдател.

прочее, не е въпрос на морал, въпрос на оцеляване е.
пък и методът не най-лошия възможен...

P.S
Азимов някъде беше опитал да въведе "Нулев закон", който визираше, че благоденствието на човечеството има по-висок приоритет от благоденствието на отделния индивид...

И нека никой да не опонира че в Библията било ставало въпрос за ризи, а не за кюфтета