osinoviavane

Kakvo shte kajete za osinovenite deca? Spored vas triabva li da im se kaje, che sa osinoveni ili ne? I ako triabva da im se kaje, na kakva vuzrast? Molia vi da argumentirate mneniata si.
Blagodaria vi predvaritelno.

:-) ot men

carpe diem... noctumque

Аз си мисля че трябва да знаят и е най-добре да го научат от осиновителите си. Специално за БГ винаги има "услужливи" заобикалящи, които уж случайно се изпускат пред детето и това почти винаги води до шок!
На коя възраст би трябвалао да им се каже - мисля 10-12 е вече подходящо - може би даже преди пубертета, защото всички драматични събития през живота на човека тогава звучат още по-драматично. .

All we need is love

Аз си мисля , че 10-12 е късно , детето вече малко или много е формирало характер и душевност и вероятността от срив е голяма.
Според мен е добре от малки децата да знаят , че са осиновени. Ако знаят , че имат мама , която ги е родила , но няма възможност да е с тях и мама , която ги гледа и обича , не би било такъв шок за тях . Така детето ще е подготвено за "услужливо" поднесена истина или евентуална среща с "разкаяла" се майка.

Според мен, трябва. Просто на детето се казва, че децата се появяват в семейството по два начина и те са дошли по вторият. Колкото по-малки са, толкова по-спокойно приемат нещата. Моя близка си осинови момиченце, наскоро след развода си. Детето знае от малко, че е родено от друга жена.
Няколко пъти "доброжелатели" й казаха, но малката реагира съвсем спокойно.
Отношенията между двете са прекрасни и факта, че е щерката е осиновена с нищо не помрачава отношенията им.
На запад родителите даже казват на децата от коя страна произхождат и като станат достатъчно големи, посещават заедно родното им място.

моя приятелка обясни на дъщеричката си, че е осиновена, когато момиченцето беше на около четири годинки. каза й, че не я е родила, но я е ИЗБРАЛА измежду много бебета. малката беше горда и доволна. расте много амбициозно, умно и живо дете, вече е на 10. веднъж ми каза /без да е предизвикана от конкретна ситуация/, че съм много добра майка на моето дете, въпреки че съм го родила. малко се стреснах първоначално. каза ми, че не се сърди на нейната рождена майка, че не я е отгледала, защото сигурно е имала много важна причина. направи ми впечатление, че търси причината в майка си, а не в себе си, което важно за самочувствието и себеусещането на детото.

Mnogo vi blagodaria za mneniata, vupreki che ne chuh nito edno mnenie protiv tova da se kaje na decata, tova e jalko zashtoto taka niakak si lipsva drugata strana. Lichno az poznavam tri semeistva s "izbrani deca" :-) koito ne sa im kazali, dve ot tiah sa veche nad 20 i vse oshte ne znaiat che sa osinoveni.
oshte vednaj mnogo vi blagodaria


:-) ot men

carpe diem... noctumque

наистина?
Имаш ли нещо да споделиш или само разиграваш етюди?

Ако си "от другата", мнението ти би било
изключително интересно.

Според някакви членове на не знам какъв кодекс (наказателен
или някакъв друг) разкриването на тайната на осиновяването
се преследва от закона.

От друга страна скриването на този факт в някакъв смисъл
противоречи на т.н. "права на детето". Т.е. да знае истината
за себе си и то в пълна степен. Измислянето на истории
за "избиране"(знаем как става това избиране и правото
и възможността за избор на родителите) и други по отношение
на рождената майка също е спестяване на истината. Т.е. заменяме я с полуистина...

А ако детето пожелае да потърси истинската си майка,
още докато е съвсем дете. Това не е ли негово право?
И какъв ще е ефекта върху детската психика.
На първо четене да не обсъждаме преживяванията на осиновителите...

Още, ако родителите разкрият осиновяването,
не подлежат ли на преследване от закона (нарушили са тайната)???

И друго, да сте чували за случаи с реално понесли
наказание "доброжелатели"?

Последно, адски шаблонно мнение.
Този въпрос няма верен отговор.
Доказателствата от реалния живот,
за и против за което и да е решение,
струва ми се са по равно.

Моят отговор на основния въпрос е:
каквото и когато и да направиш в такава
ситуация, моли се да имаш късмет.

Може да е игра на думи, която не хващам,
но съдиите обикновено казват мнението си
публично.

roditelite na osinovenite deza sa tezi, koito reshavat koga i kak da podhodyt...
ako ne im kazat i dezata nauchat edin den - dezata shte sa mnogo po razocharovani ot nechestnostta na roditelite.
ot druga strana mnogo semeistva nikoga ne otvaryt duma za tova, izselvat se na mesta , kudeto nikoi ne gi poznava ...i dori ponykoga deza nauchavat che sa bili osinoveni edva sled smurtta na roditelite si...
Dokolkoto znam dezata sled opredelena vuzrast imat pravo da si potursyt kruvnite roditeli .
Skoro gledah po televiziyta kak edna maika beshe osinovila dete ot shri lanka i na okolo 17 edinstvenoto i zelanie bilo da si vidi roditelite po kruvna liniya, maikata i bashtata isinoviteli , zaedno s momicheto otidoha v shri lanka i poneze tam be nevuzmozno da otkriyt dirite i po registri ...po televiziyta suobshtiha za data na razdade ext.
imashe pone 5 maiki , koito togava po razlichni prichini sa si dali dezata za osinovyvane, napraviha DNK test i razbira se otkriha koya e maikata...

momicheto , zaedno s roditelite - osinoviteli otidoha zaedno na gosti na istinskite roditeli(bashtata beshe pochinal) ..samo maika i ,sestri , bratya , rodnini...
Momicheto dori ne znaeshe ezika , ne poznavashe kulturata, pregurnaha se , plakaha i t.n.
nakraya sled gostuvane si zaminaha ...momicheto beshe mnogo shtastlivo i oburkano..., no dovolno ot tazi sreshta.

кое те възмущава толкова? Темата, мнението ми или всичко.

Извинявам се, сигурно съм бил объркан и неясен в писанието си...
Темата не ме възмущава, даже напротив.
Мнението ти също.

Но то за съжаление, въпреки че до голяма степен се покрива и с
моето и е преобладаващо като цяло, е само едно възможно
щастливо развитие на нещата. Аз знам и противоположни
примери. Когато децата научават истината, те се прекършват.
Вярно, че повечето случаи става дума за по-големички.

Или пък такива, които са го научили като по-малки, стигайки
"опасните" години си го припомнят и реакциите не винаги са
приятни.

Големият въпрос е КАК да стане това. Кой да го каже.
Представи си за миг, че си на мястото на казващия родител. Не е лесно.

Повтарям си мнението, рецепта няма, мисля че е въпрос
на късмет. Което и да е решение може да е и правилно
и неправилно в конкретен случай.

И друго, което и да е човек, научавайки такава истина за
себе се, цял живот ще бъде объркан и може би нещастен.
Така мисля аз.

А последното, за издаването на тайната беше нещо като закачка.
Представи си случка като за сапунена опера: осиновителите
съобщават истината, детето се травмира изпада в депресия. Рождената
майка случайно научава, наема адвокат и съди осиновителите за това
че са нарушили тайната във вреда на детето. Прави го с най-искрени
подбуди - НЕЙНОТО дете страда, защото "ония" са наранили детската му психика. Ами сега? Кой е прав.

Знаеш ли, щастлив и объркан ми се виждат несъвместими понятия.
Ако объркаността надделее, какво ще остане от щастието.

moze bi nepravilno izrazyvane, no imah v predvid shtastliva ot tova, che e realizirala mechtata si da vidi semeistvot si po kruvna liniya , malko oburkana predstavaiki si kolko razlichen zivot bi imala, ako bezhe ostanala tam ...

predpolagam edin den tova shta se sluchi i s nykoe ot bulgarskite zigancheta , koito sa osinoveni na zapad....

oburkanostta edva li shte naddelee , kogato deteto zivee v po dobri usloviya i kogato e poluchavalo dobrota i obich...spored men, makar che tova sa nepridviduemi nesta.

kakvo e shtastieto?

но обикновено ецата преживяват по-голяма драма, като открият истинските си родители. Първо от отхвърлянето и от факта че не ги обичат. Те цял живот са мечтали за тази тайнствена мама, а като я открият тя е студена, чувства се нападната или е пълна неудачница.
Знам такъв случай. детето не е осиновено, защото така и не успяха хората, то нямаше даже ЕГН, когато го взеха в дома си, то беше на 15-16 години тогава.
Вече пет години е с тях, израсна заедно с двете им деца. Намериха майката, а тя - безразлична, неадекватна.
Момчето плака, плака, пък каза : Абе май не е в ред майка ми, добре че не съм живял с нея.

Точно за това ми е думата. И съмненията.
Драмата на децата е почти неизбежна. Защо пък да не
им бъде спестена? Или поне да се опита. Като се премълчи. Не знам...
Въпреки преобладаващото мнение, че те трябва
да знаят истината (в някои страни това си е по подразбиране),
не е ли по-добре да живеят в "благородна лъжа".
Даже не е нужно мама да е неудачница или студена и безчувствена.
Ако е обратното, по-добре ли ще се почувства детето ( разкъсвано
от противоречия). Справедливо ли ще е към осиновителите, които
са преживели и безсъните нощи, и коликите, и първите зъбчета,
и счупената ръка, и пукнатата глава, и първото закъснение вечер
след училище...
.