Разказче

ОТХАПВАНЕ

Не.
Късо, самотно и безкрайно отрицателно. Когато това е отговора на всички въпроси зададени след това, започваш да мислиш. Преди Това беше лесно. Дори въпроси нямаше. Или имаше? И да е имало няма как да си спомням – отговорите не са били отрицателни, вероятно защото въпросите са били простички. Хубаво ли ти е? Приятно е, нали? Как да…?
Защо?
Трябва да е било след това. Интересът към въпроса не може да дойде преди да…
Няма значение кой го зададе, престани да викаш, моля те…пак си красива, но е оцветено в Червено… Да точно така… Всъщност не исках това да кажа, но ти така или иначе си го помисли…Щом казваш явно съм такъв…сигурна си, че го мислиш, така ли?… Как мога тогава да ти дам каквото и да е, след като ти не го виждаш? Да, разбирам, че нищо не съм ти дал, нали току що това казах…Обичам големите ти красиви очи, когато станат толкова кръгли…но когато станат и толкова мокри вече не е забавно.Синьо… Тъжно. Да това, като че ли е думата…и гърба ти обичам…обожавам е по-точно. Замисляла ли си се защо ти Го е сътворил толкова изящно? И с този божествен завършек в долния му край, насочен към мен, преди да премине в дългите ти красиви крака, с които го отдалечаваш толкова бързо…
За да…Така и не успях да ти кажа. Знаех, че ще я затръшнеш. Всъщност щях да бъда безкрайно изненадан, ако я бе затворила тихо. И да си призная очаквах да спреш преди нея…за да разбереш за гърба. Съвсем малко щеше да почакаш и да ме усетиш, тих, виновен… обгръщам те с ръце и заравям лице в косата ти…
Мокро? Така ти се е сторило, ние, мъжете не плачем…тогава защо не те обръщам? Тихо, моля те…ще го направя когато мога да понеса очите ти…постой така. Усети ли? Да наистина прескочи няколко пъти, но сега бие нормално…двете толкова близо едно до друго. От ляво…
Но ти просто я затръшна…
Моля те грижи се за него. Обръщай му внимание. Ако отвреме на време го погалваш и го послушваш как бие, мисля че ще му е добре…Как не е при теб?
В мен го няма…сигурен съм да. Мислех че е при теб…е добре щом казваш не съм ти го давал… може би просто не го виждаш…Добре де, недей да се притесняваш, ще се оправя някак си…понякога дори е забавно да не усещаш…
Преди Това се разбирахме…поне така мисля. Единственото което е сигурно е, че ти я откъсна…Е, хайде сега, кой я отхапал първи…Сега като се замисля, Той наистина много ни се е разсърдил…
Защо?
…където и да се намира предела на поносимост към отрицанието, мисля че съм там. Или поне съм много близо…
Не?!?


ЛДП 17.09.2001

--------------
There is no лъжица...

Ей, Нео......
...................

кой пръв отхапа от ябълката на раздора. без значение e дали ще бъде доизядена......след като веднъж началото е сложено.от началото започва и края в случая.......:))((:.......

ти го направи, направо, бейби:))

Не, бе:))) наистина ми хареса

Hubavo e...Moje bi zashtoto se useshta edna nejna predannost.Vupreki vsichko.
MIslq.
No veche ne po moqta tema.

Да, Rama...

--------------
There is no лъжица...

a защо не ябълката на познанието?

--------------
There is no лъжица...

Направо си отиде по права линия бейбито
както го е описал един мой приятел поет
...и се затръшна след тебе небето
и се затръшна пред мене небето
и изобщо
се затръшна небето...

--------------
There is no лъжица...

ти просто не искаш да видиш твоята тема вътре, но добре щом казваш ;))))
та по твоята тема:
не може да има приятелство между половете, това е. Иначе нямаше нужда да са два! при наблюдаваните уж приятелства, единия страда изключително много, тайно ;) щото иначе просто няма и да може да вижда другия. Така мисля...

--------------
There is no лъжица...

малко се стреснах от разказчето...
понеже те помня, и те обичам, и чета всеки твой постинг...
Просто ако аз напиша такова нещо, бих се озадачила...
Но аз не съм ти....така си е.:)
Хубаво пишеш...
Давам ти линк - поздравявам те с най-горния разказ ("Котките...")!

Харесва ми - казвам го усмихнато.:)))...
После се протягам в думите ти и ги усещам като преживяване-преживяващо...Проектирам и се проектирам за да се изтегля после в познатото "не " - късо, самотно и безкрайно отрицателно..." За да се завихря в приемането на това, че има хора в живота ни, които срещаш за да се срешнеш и хора, които срещаш за да се разделиш с тях, с нещо от себе си - ако си позволя да мисля позитивно - доста освобождаващо е...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

така ли? гледай ти! ти да не говориш за отделителна система? ако е така, наистина е освобождаващо!

всъщност, може и да си права Тиква, в контактите има енергии, които при раздяла се оттичат с последно направление и така освобождаваме другия, респективно и себе си, от влиянието им, но иначе... така ти се счупват мислите... и така те боли душата, че все едно си си счупил костите... неистова болка... после ти се завърта една питанка:"требваше ли въобще да палим тея гуми?"

а?

***

ако се позамислиш понятията се покриват.Познанието не води ли до разриви.поне със стари представи,идеали и илюзии.:))((:

Така е Драги, но винаги има и е имало смисъл дори, дори когато накрая всичко изглежда - вятър...Всяко порастване е болезнено, но е свързано с много открития и преоткриване, които нямат нищо общо с приказките, които са ни чели като малки.
А иначе - убивам с безразличие хората-кактуси - с нищо неразличаващи се от растенията, които живота им си свежда до вегитиращи и свързани с отделителната им система принципи.Затова коментара ти ще приема като добро чувство за хумор, с което ме настъпа - като под масата - без да знаеш :)))...
А другото което ми идва асоциативно наум е, че всички сме наранени и нараняваме, всички получаваме и даваме уроци - важно е как минава всичко пред нас - как трансформираме и как позволяваме то да ни измени - това което ни се случва наяве и в мислите ни!А не да зациклим тъпо и защитно в самообвинения, болка или изречения от типа "Мъжете са гадове а жените кучки"!Важното е да можеш да продължиш, дори да се налага да живееш с болка - тя да ти дава сензитивност и тласък/ без да се правиш на жертва - тази роля я мразя/...
Ти как мислиш?????
Как мислиш?

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

в момента, че човек непрекъснато е в някаква битка, като започнеш от трепенето на хлебарки и стигнеш до себе си!

счупване на мисли не означава да нямаш мисли, а яка промяна на своите мисли, такова порастване, че направо не ти трябва асансьор!

***

Страхото!Съгласявам, защото мисля че те разбирам и че говорим за едно и също нещо - стискам ти ръка!Но това не означава, че всеки от нас не трябва да държи в ума си една удивителна - възможността да се изненадва или да си казва"внимание", нали?! Защото:"това, което за гъсеницата е края, за другите е пеперуда!"
:))))


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Мразя да видя как си тръгваш, но обожавам да гледам как се отдалечаваш.

Хубаво казано, НО :
Няма значение кой си тръгва и кой пасивно остава, когато сме се отдалечили...
Всяко тръгване на път е завръщане, всяко завръщане - предстоящо потегляне...
Sis felix!


Животът е прекрасен, когато не е ужасен!

Da,vijdam q ,obache vijdam i drugi raboti,ta za tova,Neo.
Az sushto smqtam taka-ne e vazmojno.I ako trqbva da sam otkroven,v sluchaq AZ izpitvah,no na MEN posegnaha bez chuvstva,razbirash li!Vaprosat ne e ima li priqtelstvo,a trqbva li da se zasvidetelstva i v intimen plan v smisal-da sushtestvuva izchukvaneto kato forma na uteha.
Ave,az mai mnooogo zadulbah.A razkazcheto shte printiram:o)))

докато вляза отново, котките са избягали някъде...сега как да ги прочета :(
за кой се стресна от разказчето?
За мен? За теб? За хората?
;)

--------------
There is no лъжица...