За Оптимист - искрено и лично
25 отговора
529 прегледа
Re: За Оптимист - искрено и лично
А, сетих се, преди да си легна точно..може би ще ти е интересно да научиш(ако вече не си), че Новагодин вече няма да пише(според неговите думи- никога вече) в този клуб..
Е, лека нощ и на теб..
ако не си видяла новите съседи..
хмм..сеирджии са..
Е, лека нощ и на теб..
ако не си видяла новите съседи..
хмм..сеирджии са..
САЩ са отживелица ..Добре дошли в клуба
Ви,
мерси. Видях го едва днес. Има нужда от помощ. Предлагам "Психология" да подкрепи Оптимист и ЧеНе при обявяване на кандидатурата ни да го модерираме. Е?
Истината е, че няма как да питам Оптимист в момента иска ли ? Оставям му едно инфо, което ми направи впечатление. Заглавието горе е мое и бе реакция на прочетеното :
Повечето национални герои са престъпници
В противен случай Бин Ладен е просто противник на западната цивилизация и САЩ и има точно толкова основания да се бори срещу нея, колкото и тя с него
Цветозар Томов
Д ълбоко съм убеден, че очертаващата се глобална военнополитическа офанзива срещу международния тероризъм няма да доведе до нищо добро и ще постигне, в най-добрия случай, частични успехи. Аргументите в подкрепа на това мнение изложих в предишната си публикация във вчерашния брой на "Стандарт".
В същото време привържениците на такава акция с право биха могли да запитат: а какво друго всъщност би могло да се направи? Нали организираните терористични ядра изключително трудно попадат в мрежата на легитимното правосъдие и освен това се ползват със скритата и невинаги доказуема подкрепа на държави и правителства? Не е ли контратерорът с всичките му рискове и хуманитарни последици единствената възможна ефективна защита от тероризма? Трябва ли да седим със скръстени ръце, загрижени повече за това да останем "цивилизовани", ограничавайки се в рамките на по принцип справедливи, но недостатъчно ефективни средства за контрол над този ужасяващ вид престъпност, каквито предлага класическата практика на правораздаването? Твърдя, че терористите трябва да се третират като обикновени престъпници и че при тяхното преследване не трябва да се нарушават нормите на съвременната наказателна практика. Това твърдение обаче не би имало смисъл, ако не си даваме сметка за особеното в тази престъпна дейност - онова особено, което я прави трудно доказуема и трудно наказуема. Едно престъпление винаги има мотив - в противен случай то е трагичен инцидент, а не престъпление. Обикновено мотивът е свързан с изгода или афект. При терористичния акт обаче мотивът е идеологизиран - той е средство за осъществяването на някаква - политическа, религиозна или друга - цел, която сплотява участниците в него. Поради това мотивацията на терористите не е свързана нито с пряка лична изгода, нито с пряк личен афект. Високата групова сплотеност на терористичните организации е факт, с който трябва да се съобразява всеки, който иска да се бори с тях. Сигурно в тях има и немалко хора, които преследват лични облаги, но не такива хора са способни на саможертва, за да убиват и разрушават. Атентатите в Америка навярно са дело на религиозни фанатици, но не само религиозният фанатизъм, а каквато и да е колективна идея, която изглежда толкова значима на привържениците си, че те смятат за оправдано да се борят за нея с всички средства, може да породи тероризъм. Затова именно логиката на генералите изглежда близка до логиката на терористите. Не само това: ако се вгледаме по-внимателно в писаната история, ще видим, че старият принцип на Игнасий Лойола - "Целта оправдава средствата", по един или друг начин е съпътствал появата на всяко мощно обществено движение. Примерите са безброй: левите терористични практики, националноосвободителните борби, съпротивата срещу хитлеристката окупация през Втората световна война. Би следвало да си признаем, че живеем в свят, който винаги е оправдавал терора в името на една значима обществена промяна.
Ако изхождаме от идеята, че тероризмът е допустим и даже нужен в едни случаи и отвратителен в други, ще попаднем в клопка, от която няма излизане. Кой решава кога някой е герой и кога - злодей, ако в борбата срещу съществуващия ред се използват всички средства? Ако сме убедени привърженици на един повсеместен и безкомпромисен поход срещу тероризма готови ли сме да приемем, че Васил Левски не е "апостол на свободата", а организатор на мрежа от терористични групи и като капак - криминален престъпник, убил невинен човек по време на обир? А, от друга страна, възможно ли е да се борим срещу реда и да променяме света, ако винаги "играем според правилата", наложени от същия този ред, срещу който се борим? Може ли изобщо да се променя едно общество, което отхвърля своите герои, защото са се опитвали да го променят с насилие? Та нали самите "правила" обслужват съществуващия ред и са произведени от него? Няма да решим тази дилема, ако обявим един ред за справедлив, а друг - за упадъчен, и респективно - обявим един вид тероризъм за необходим и неизбежен, а друг - за жесток и отвратителен. Ако разсъждаваме така и сме обективни, ще трябва да заключим, че арабските терористи се борят за своята кауза, а развитите демокрации - за своята и всъщност се разгаря конфликт между две идеологии. Един свят, който иска да се избави от тероризма, трябва да го обяви за свой враг във всичките му форми, независимо от съжителството в него на каквито и да са колективни идеи и вярвания. Ако не разглеждаме терористичния акт като престъпление, и авторите му - като престъпници независимо от това, дали е извършен в името на справедлива кауза, значи приемаме, че тероризмът е необходим фактор за социална промяна. Това, разбира се, означава да обявим повечето си национални герои за престъпници. Съзнавам, че звучи чудовищно но този е единственият начин да мислим Усама бин Ладен като престъпник - в противен случай той е просто противник на западната цивилизация и Америка, имащ точно толкова основания да се бори срещу нея с всички средства, колкото и тя с него. И - естествено - герой в една друга история, която се пише пред очите ни. Това, което искам да кажа, е, че модерната глобална цивилизация или ще скъса с идеята, че в борбата за социална промяна всички средства могат да бъдат оправдани, или ще приеме модерния глобален тероризъм такъв, какъвто е сега, даже вероятно много по-страшен от това, което видяхме на 11 септември по Си Ен Ен. Идеята за допустимостта на терора е вътре в плътта на модерния свят, може би тя наистина е способствувала неговото развитие и може би в началото на ХХI век ще започнем да осъзнаваме - болезнено и мъчително - недопустимостта на самата тази идея, невъзможността тя да бъде креативен фактор в съвременния свят. "Кръстоносният поход" срещу тероризма не е възможен, ако думата "революция" не се превърне в толкова мръсна, колкото онези думи, които избягваме да употребяваме на публични места. Следователно цената, която модерното общество би платило, ако получи шанс да се избави от тероризма, би се изразила в ограничаване на свободата на груповия натиск срещу съществуващия ред. Аз не знам дали това само по себе си е добро или зло. Знам обаче, че в глобалния свят, който обитаваме, тази свобода се превръща в жесток анахронизъм, вярвам, че все повече хора искат да живеят в свят, който би посрещнал с презрение и отвращение всяко посегателство над човешкия живот. Най-вероятно обаче сме далече от построяването на такъв свят. Още дълго ще плащаме за илюзиите на терористите и тези, които искат да ни избавят от тях. В края на краищата цивилизацията винаги е погребвала отживелите времето си ценности в потоци от кръв и страдания.
мерси. Видях го едва днес. Има нужда от помощ. Предлагам "Психология" да подкрепи Оптимист и ЧеНе при обявяване на кандидатурата ни да го модерираме. Е?
Истината е, че няма как да питам Оптимист в момента иска ли ? Оставям му едно инфо, което ми направи впечатление. Заглавието горе е мое и бе реакция на прочетеното :
Повечето национални герои са престъпници
В противен случай Бин Ладен е просто противник на западната цивилизация и САЩ и има точно толкова основания да се бори срещу нея, колкото и тя с него
Цветозар Томов
Д ълбоко съм убеден, че очертаващата се глобална военнополитическа офанзива срещу международния тероризъм няма да доведе до нищо добро и ще постигне, в най-добрия случай, частични успехи. Аргументите в подкрепа на това мнение изложих в предишната си публикация във вчерашния брой на "Стандарт".
В същото време привържениците на такава акция с право биха могли да запитат: а какво друго всъщност би могло да се направи? Нали организираните терористични ядра изключително трудно попадат в мрежата на легитимното правосъдие и освен това се ползват със скритата и невинаги доказуема подкрепа на държави и правителства? Не е ли контратерорът с всичките му рискове и хуманитарни последици единствената възможна ефективна защита от тероризма? Трябва ли да седим със скръстени ръце, загрижени повече за това да останем "цивилизовани", ограничавайки се в рамките на по принцип справедливи, но недостатъчно ефективни средства за контрол над този ужасяващ вид престъпност, каквито предлага класическата практика на правораздаването? Твърдя, че терористите трябва да се третират като обикновени престъпници и че при тяхното преследване не трябва да се нарушават нормите на съвременната наказателна практика. Това твърдение обаче не би имало смисъл, ако не си даваме сметка за особеното в тази престъпна дейност - онова особено, което я прави трудно доказуема и трудно наказуема. Едно престъпление винаги има мотив - в противен случай то е трагичен инцидент, а не престъпление. Обикновено мотивът е свързан с изгода или афект. При терористичния акт обаче мотивът е идеологизиран - той е средство за осъществяването на някаква - политическа, религиозна или друга - цел, която сплотява участниците в него. Поради това мотивацията на терористите не е свързана нито с пряка лична изгода, нито с пряк личен афект. Високата групова сплотеност на терористичните организации е факт, с който трябва да се съобразява всеки, който иска да се бори с тях. Сигурно в тях има и немалко хора, които преследват лични облаги, но не такива хора са способни на саможертва, за да убиват и разрушават. Атентатите в Америка навярно са дело на религиозни фанатици, но не само религиозният фанатизъм, а каквато и да е колективна идея, която изглежда толкова значима на привържениците си, че те смятат за оправдано да се борят за нея с всички средства, може да породи тероризъм. Затова именно логиката на генералите изглежда близка до логиката на терористите. Не само това: ако се вгледаме по-внимателно в писаната история, ще видим, че старият принцип на Игнасий Лойола - "Целта оправдава средствата", по един или друг начин е съпътствал появата на всяко мощно обществено движение. Примерите са безброй: левите терористични практики, националноосвободителните борби, съпротивата срещу хитлеристката окупация през Втората световна война. Би следвало да си признаем, че живеем в свят, който винаги е оправдавал терора в името на една значима обществена промяна.
Ако изхождаме от идеята, че тероризмът е допустим и даже нужен в едни случаи и отвратителен в други, ще попаднем в клопка, от която няма излизане. Кой решава кога някой е герой и кога - злодей, ако в борбата срещу съществуващия ред се използват всички средства? Ако сме убедени привърженици на един повсеместен и безкомпромисен поход срещу тероризма готови ли сме да приемем, че Васил Левски не е "апостол на свободата", а организатор на мрежа от терористични групи и като капак - криминален престъпник, убил невинен човек по време на обир? А, от друга страна, възможно ли е да се борим срещу реда и да променяме света, ако винаги "играем според правилата", наложени от същия този ред, срещу който се борим? Може ли изобщо да се променя едно общество, което отхвърля своите герои, защото са се опитвали да го променят с насилие? Та нали самите "правила" обслужват съществуващия ред и са произведени от него? Няма да решим тази дилема, ако обявим един ред за справедлив, а друг - за упадъчен, и респективно - обявим един вид тероризъм за необходим и неизбежен, а друг - за жесток и отвратителен. Ако разсъждаваме така и сме обективни, ще трябва да заключим, че арабските терористи се борят за своята кауза, а развитите демокрации - за своята и всъщност се разгаря конфликт между две идеологии. Един свят, който иска да се избави от тероризма, трябва да го обяви за свой враг във всичките му форми, независимо от съжителството в него на каквито и да са колективни идеи и вярвания. Ако не разглеждаме терористичния акт като престъпление, и авторите му - като престъпници независимо от това, дали е извършен в името на справедлива кауза, значи приемаме, че тероризмът е необходим фактор за социална промяна. Това, разбира се, означава да обявим повечето си национални герои за престъпници. Съзнавам, че звучи чудовищно но този е единственият начин да мислим Усама бин Ладен като престъпник - в противен случай той е просто противник на западната цивилизация и Америка, имащ точно толкова основания да се бори срещу нея с всички средства, колкото и тя с него. И - естествено - герой в една друга история, която се пише пред очите ни. Това, което искам да кажа, е, че модерната глобална цивилизация или ще скъса с идеята, че в борбата за социална промяна всички средства могат да бъдат оправдани, или ще приеме модерния глобален тероризъм такъв, какъвто е сега, даже вероятно много по-страшен от това, което видяхме на 11 септември по Си Ен Ен. Идеята за допустимостта на терора е вътре в плътта на модерния свят, може би тя наистина е способствувала неговото развитие и може би в началото на ХХI век ще започнем да осъзнаваме - болезнено и мъчително - недопустимостта на самата тази идея, невъзможността тя да бъде креативен фактор в съвременния свят. "Кръстоносният поход" срещу тероризма не е възможен, ако думата "революция" не се превърне в толкова мръсна, колкото онези думи, които избягваме да употребяваме на публични места. Следователно цената, която модерното общество би платило, ако получи шанс да се избави от тероризма, би се изразила в ограничаване на свободата на груповия натиск срещу съществуващия ред. Аз не знам дали това само по себе си е добро или зло. Знам обаче, че в глобалния свят, който обитаваме, тази свобода се превръща в жесток анахронизъм, вярвам, че все повече хора искат да живеят в свят, който би посрещнал с презрение и отвращение всяко посегателство над човешкия живот. Най-вероятно обаче сме далече от построяването на такъв свят. Още дълго ще плащаме за илюзиите на терористите и тези, които искат да ни избавят от тях. В края на краищата цивилизацията винаги е погребвала отживелите времето си ценности в потоци от кръв и страдания.
Re: Top BG News Ви е, че
Human Psyche and adequate, a za imprinting... chetohme u sysedite ;-)
Shtom gledash liubimite filmcheta, znachi moje da si malko pod stres. No razchitame na teb da namerish reshenie!!!
Kato prochetoh za charismatic leaders, se setih za ... Jurasic Park :-) Syvsem mi obyrka asociaciite :-PP
Radvam se che si dobre :-) I ti se pazi !
Shtom gledash liubimite filmcheta, znachi moje da si malko pod stres. No razchitame na teb da namerish reshenie!!!
Kato prochetoh za charismatic leaders, se setih za ... Jurasic Park :-) Syvsem mi obyrka asociaciite :-PP
Radvam se che si dobre :-) I ti se pazi !
Когато ти се обадя
...и ти кажа, че не съм под стрес ще е за датата на погребението ми.
Изпитай т н съседи с терминологията, започваща с хипо..стрес, хипо депресивност... и какъв е начина на диагностика на подобно състояние? Справки - НБУ, но селективно плззззз.
Динозаврите имат друга символика, но нали четеш само звездобройци..чак пропускаш Крайтън.
Докато търся аудитория, за да заявя публично решението си ще гледам пак Томас Браун Аферата, че да ми изшият роклята на Рене Русо. Кой знае, може да съм харизматично убедителна
Изпитай т н съседи с терминологията, започваща с хипо..стрес, хипо депресивност... и какъв е начина на диагностика на подобно състояние? Справки - НБУ, но селективно плззззз.
Динозаврите имат друга символика, но нали четеш само звездобройци..чак пропускаш Крайтън.
Докато търся аудитория, за да заявя публично решението си ще гледам пак Томас Браун Аферата, че да ми изшият роклята на Рене Русо. Кой знае, може да съм харизматично убедителна
Re: Когато ти се обадя
Moje!
Vseki spored interesite si i vremeto. Na men i prez akyla ne mi minava da gledam za dinozavri
Imam si veche Linux v kyshti, na sobstvenata mashinka :-) Sega osven vsichko drugo, shte napravia computera si na televizor, haha! Ne kazvai na vlastite, che shte me karat da plashtam taksa ako razberat ;-)))
Vseki spored interesite si i vremeto. Na men i prez akyla ne mi minava da gledam za dinozavri
Imam si veche Linux v kyshti, na sobstvenata mashinka :-) Sega osven vsichko drugo, shte napravia computera si na televizor, haha! Ne kazvai na vlastite, che shte me karat da plashtam taksa ako razberat ;-)))
Re: Трайна тенденция у съседите е
Chene, ti si optimist! ... ako mislish, che u sysedite niakoi moje da izlekuva dori i bolest, ot koiato ne stradash, hihi... Tam bilo miasto za profesionalni syveti i napytstvia.
Vse pak az sym "za" stimulirashti dobrosysedski otnoshenia i mirno syvmestno syshtestvuvane, heh...
... ako mislish, che u sysedite niakoi moje da izlekuva dori i bolest, ot koiato ne stradash, hihi... Tam bilo miasto za profesionalni syveti i napytstvia.
Vse pak az sym "za" stimulirashti dobrosysedski otnoshenia i mirno syvmestno syshtestvuvane, heh...
Ммммда, лейбъристка
Е, когато някой не иска да му се помогне - като една нация, която не си е плащала членската такса в ООН - предполагам, Че Не е по скромните усилия дори на про или експерти.
Какво ли разбирам аз от участие в е-клубове, водене на дебати и психология на субкултури ??
Не знам какво влагаш в "добросъседски " ? С-а-м-о Ф-л-е.м-и-н-г ! Другите, ъхъъъъъъъ..
Какво ли разбирам аз от участие в е-клубове, водене на дебати и психология на субкултури ??
Не знам какво влагаш в "добросъседски " ? С-а-м-о Ф-л-е.м-и-н-г ! Другите, ъхъъъъъъъ..